П Р
И
С Ъ Д А
№ 22 02.03.2010 година град Ямбол
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд VІ-ти Наказателен състав
На втори март 2010 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА КОНДОВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.В.
2.С.С.
Секретар Ив. З.
Прокурор Г. ГЕОРГИЕВ
Като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
НОХД № 30 по описа на 2010 година.
П Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимите Г.Ж.Г. – роден на ***
*** Загора, с постоянен адрес:***, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, безработен, ЕГН **********
и
М.В.Д. – роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
български гражданин, неженен, със средно
образование, осъждан, безработен, понастоящем изтърпяващ наказание Лишаване от
свобода в Затвора гр. Бургас, ЕГН **********
за ВИНОВНИ
в това, че на 01.09.2009 г. около 23.00 – 23.10 часа в гр. Ямбол, до железен
мост на р. Тунджа свързващ кв. „Каргон” с кв. „Златен рог”, действайки в
сучастие като съизвършители са отнели различни чужди движими вещи на обща
стойност 178,08 лв. от владението на собственика им Г.П.Ф. ***, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като за това са употребили сила и заплашване и
деянието е осъществено от подс. Д. при условията на опасен рецидив, поради
което ги ОСЪЖДА както следва:
- на основание чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 , във вр. с чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК ОСЪЖДА
подсъдимия Г.Г. на ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване
от свобода”;
- на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 , във вр. чл.
198, ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 , във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б”, във вр. с
чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал.1 , т. 1 от НК ОСЪЖДА подсъдимия М.Д. на ТРИ
ГОДИНИ „Лишаване от свобода”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното на
подсъдимия Г. наказание „Лишаване от свобода” за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал.
1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Д.
едно ОБЩО наказание „Лишаване от свобода” в размер на ТРИ ГОДИНИ по Определение
№888/ 21.10.2009 г. постановено по НОХД №440/2009 г. по описа на ЯРС и по
присъдата по настоящото дело.
На основание чл. 61, т. 2 , във вр. с чл. 60, ал.
1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така
определеното ОБЩО наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ
подсъдимия Д. да изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия Д.
е търпял наказание „Лишаване от свобода” наложено му с Определение
№888/21.10.2009 г. постановено по НОХД №440/2009 г. по описа на ЯРС, считано от
02.10.2009 г. до влизане на настоящата присъда в сила.
ОСЪЖДА подсъдимите Г. и Д. да заплатят направените по
делото разноски в размер на от по 70 лв. за всеки един от тях по сметка на РУ
на МВР гр. Ямбол.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
24.03.2010г.
М О
Т И В И по Присъда № 22 от 02.03.2010г., постановена по НОХД№30/2010г.
по описа на ЯОС:
Ямболска окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия Г.Ж.Г. *** за извършено от него престъпление
по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, както и срещу подсъдимия М.В.Д. *** за извършено от него престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б”б” от НК, за това, че на 01.09.2009г.,
около 23.00-23,10часа в гр.Ямбол до железен мост на р. Тунджа свързващ кв.
„Каргон” с кв. „Златен рог”, действайки в съучастие като съизвършители са
отнели различни чужди движими вещи на обща стойност 178,08 лв. от владението на
собственика им Г.П.Ф. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за
това са употребили сила и заплашване и деянието е осъществено от подс. Д. при
условията на опасен рецидив.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така
както е предявено. Счита, че направеното от двамата подсъдими самопризнание по
реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които
от своя страна безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, поради което подсъдимите
следва да бъдат признати за виновни по така предявеното им обвинение. Относно
наказанието, представителят на ЯОП изразява становище, че на подсъдимите следва
да бъде наложено наказание при условията на чл.58а вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, а
именно – лишаване от свобода под минималния предвиден в закона размер за всяко
от извършените от всеки от подсъдимите престъпление. По отношение на подс.Г.
прокурорът пледира в посока приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, т.к.
същия е с чисто съдебно минало, като изпитателния срок счита, че следва да бъде
в размер на 3 години. По отношение на подс.Д. прокурорът пледира в посока
приложение на института на ефективното осъждане, т.к. предвид предишните му
осъждания са налице пречки за приложение на чл.66 от НК. Счита, че на този
подсъдими следва да бъде определено наказание лишаване от свобода под
минималния размер, но не по-малко от 3 години. За определяне на наказанията в
този размер прокурорът пледира в посока да бъде взета предвид императивната
норма на чл.373, ал.2 от НПК, както и това, че се касае за деяние с висока
степен на обществена опасност, извършено в съучастие от две лица, като
съизвършители. Отделно моли съда да вземе предвид смекчаващите вината на
подсъдимия Г. обстоятелства, а именно : чистото му съдебно минало, направеното
от него самопризнание още в хода на досъдебното производство и оказаното от
него съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина по
делото, както и възрастта му, а по отношение на подс.Д.- множеството му
предишни осъждания /извън тези, квалифициращи извършеното от него като опасен
рецидив/, за извършени умишлени престъпления от общ характер и на наказание
лишаване от свобода. Предвид приложените от прокурора по делото писмени
доказателства – писмо изх.№Р-429/2009г. от 26.01.2010г. на ЯРП и заверен по
надлежния ред препис от Протокол от проведеното на 21.10.2009г. съдебно
заседание по НОХД№440/2009г. по описа на ЯРС, представителят на държавното
обвинение посочва, че са налице основанията по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК
за определяне на едно общо наказание по определението, постановено по
НОХД№440/2009г. по описа на ЯРС и по настоящата присъда, което следва да бъде
изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Подсъдимият Г.
участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него защитник - адвокат
от АК-Ямбол. Подсъдимият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред настоящият
състав на съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителният акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Становището
на подс.Г. се подкрепи и от защитника му. Подсъдимият изразява съжаление за
извършеното и критично отношение към последното. Защитникът пледира в посока
признаване вината на подзащитния му, като моли съда да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия, така както задължава разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Защитникът моли съда при определяне размера на наказанието да бъдат взети
предвид следните смекчаващи вината на Г. обстоятелства: направеното от него
самопризнание още в хода на досъдебното производство, съдействието, което е
оказал за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, както и
младата му възраст. В тази връзка, защитникът моли съда да определи и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в минимален размер, което наказание с
оглед чистото му съдебно минало да бъде отложено от изпълнение на осн.чл.66,
ал.1 от НК за минималния изпитателен срок от 3 години.
При дадената от съда на подс.Г. последна дума,
същия заявява, че съжалява за постъпката си.
Подсъдимият Д. участва в съдебно заседание лично и
с назначения му служебен защитник - адвокат от АК-Ямбол. Подсъдимият по реда на
чл.371, т.2 от НПК заяви пред настоящият състав на съда, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и не желае да
се събират доказателства за тези факти. Становището на подс.Д. се подкрепи и от
защитника му. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното. Защитникът пледира
в посока признаване вината на подзащитния му, като моли съда да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, така както задължава разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК. Защитникът моли съда при определяне размера на наказанието
да бъдат взети предвид следните смекчаващи вината на Д. обстоятелства: това, че
е млад човек, израстнал в тежки социални условия и извършил за кратък период от
време множество престъпления, последиците на които не оценява. Защитникът счита, че не следва да има разлика
в тежестта на наказанията, които следва да бъдат определени на двамата подсъдими,
като пледира за минимални по размер наказания, които според него биха
постигнали целта на наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, след
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.09.2009г. пострадалият свидетел Г.Ф. се прибирал към дома си около
23.00 часа като преминавал покрай оградата на ОУ „Проф.Нойков” в гр.Ямбол. По
това време в двора на училището се намирали подсъдимите Г. и Д.. Последният
извикал на пострадалия Ф. да отиде при тях, но пострадалия тъй като се
страхувал от подс.Д., защото преди това безпричинно му е нанасял побой, хукнал
да бяха по дигата на р.”Тунджа”. До железния мост в близост до Банята, който
мост свързва кв.”Каргон” с ж.к. „Златен рог”, бил застигнат от двамата
подсъдими. Подсъдимият Д. го хванал за ръката, като подс.Г. през това време му
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Веднага след това подс.Д. хванал
пострадалия, вдигнал го и го тръшнал на земята. При падането пострадалия паднал
странично и си ударил главата в земята. На свой ред подс.Г. го хванал, изправил
го, повдигнал го и отново го тръшнал на земята. В следствие на това, пострадалия
Ф. паднал по гръб и се натъртил в областта на кръста. Веднага след това двамата
подсъдими започнали да го преджобват. Подсъдимият Д. взел от постр.Ф. една
кутия цигари „Бяло Виктори” с намиращите се в нея 6 бр.цигари на стойност 1,08
лв., 1 бр. шапка с неустановена марка на стойност 4 лв., а подс.Г. взел от
пострадалия мобилният му телефон марка „Моторола” L6 на
стойност 145 лв. ведно с намираща се в него СИМ-карта на „Глобул” - ваучер на
стойност 20 лв. и 1 бр. слънчеви очила имитация на „Рийбок” на стойност 8 лв.,
които очила счупил. Веднага след това двамата подсъдими нанесли на пострадалия
в областта на кръста по няколко удара с ритници, а подс.Д. го заплашил с думите
„Ти ще си следващия, ще те убия и ще те намерят в реката”. В това време един
възрастен човек се развикал „какво правите, защо го биете”, при което
подсъдимите избягали от другата страна на дигата на реката. Там подс.Г. подал
телефона на подс.Д.. Пострадалият съобщил за случилото се на органите на МВР,
които след проведени оперативно-издирвателни мероприятия разкрили двамата
подсъдими като извършители на деянието. С Протокол за доброволно предаване от
04.09.2009г. подс.Д. предал на органите на МВР горепосочения мобилен телефон,
ведно с намиращата се в него СИМ-карта на „Глобул” - ваучер, които срещу
разписка от 08.09.2009г. били върнати на пострадалия. С Протокол за доброволно
предаване от 28.10.2009г. подс.Г. предал на органите на МВР сумата от 6,54 лв.
за възстановяване на стойността на отнетите от двамата подсъдими вещи на
пострадалия. С Разписка от същата дата въпросната сума била предадена на
пострадалия.
Видно от заключението по назначената по делото стоково-оценъчна експертиза
средната пазарна стойност на всички отнети от владението на постр.Ф. вещи, посочени
по-горе възлиза на сумата от 178,08 лв., от които му били възстановени 171,54
лв.
Видно от заключението по назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза в резултат на нанесения от двамата подсъдими побой на пострадалия,
на същия било причинено: разкъсно контузна рана, охлузвания и кръвонасядания по
главата, кръвонасядания и оток по тялото и трети пръст на дясната ръка, като
описаните увреждания са му причинили временно разстройство на здравето неопасно
за живота му.
От приложената по делото справка за съдимост рег. № 3768/16.10.2009г. на БС
при ЯРС се установява, че подс.Г. е с чисто съдебно минало.
От приложената по делото справка за съдимост рег. № 6318/19.10.2009г. на БС
при РС-Пловдив се установява, че подс.Д. е осъждан седем пъти за извършени от
него множество тежки умишлени престъпления от общ характер, повечето от които
са престъпления против собствеността, а две от тях и против личността. Две от
осъжданията са по силата на Определение за одобряване на споразумение №
635/15.06.2006г. на РС-Ямбол, постановено по НОХД № 378/2006г., влязло в
законна сила на 15.06.2006г., като с него подс.Д. е бил осъден за умишлено
престъпление от общ характер по чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл.194 ал.1 НК,
извършено на 31.01.2006г. на наказание три месеца лишаване от свобода ефективно,
както и по силата на Определение за одобряване на споразумение №
170/19.02.2008г. на РС-Ямбол, постановено по НОХД № 1905/2007г., влязло в
законна сила на 19.02.2008г. подс.Д. е бил осъден ефективно на една година
лишаване от свобода за извършено на 06.02.2007г. умишлено престъпление от общ
характер по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 НК. Видно от приложеното по делото
писмо изх. № КП 60/2008г. от
15.12.2009г. на ЯРП, подс.Д. е изтърпял на 11.08.2006г. наложеното му по НОХД №
378/2006г. по описа на ЯРС наказание от три месеца лишаване от свобода. От
същото писмо се установява и че подс.Д. е изтърпял на 20.10.2008г. наказание от
една година лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1905/2007г. по описа на
ЯРС. От приложените от представителя на държавното обвинение писмени
доказателства по делото, а именно писмо изх. № Р-429/2009г. от 26.01.2010г. на
ЯРП и заверен по надлежния ред препис от Протокол от проведеното на
21.10.2009г. съдебно заседание по НОХД № 440/2009г. по описа на ЯРС се
установява, че подс.Д. е осъден с Определение за одобряване на споразумение №
888/21.10.2009г. на девет месеца лишаване от свобода ефективно за извършено от
него на 10.01.2009г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.195 ал.1 т.3,
вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.А и Б от НК, като определението е влязло
в законна сила на 21.10.2009г. Началната дата на изтърпяване на наказанието,
наложено на подс.Д. с определението, постановено по НОХД № 440/2009г. по описа
на ЯРС е 02.10.2009г.
Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК.За да приеме за установени
изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3
на чл.373 от НПК взе предвид направените от подсъдимите самопризнания в
съответствие с разпоредбата на ал.2 на
чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които потвърждават направените от тях самопризнания, при изразено и от двамата съгласие
да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По-конкретно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които
подкрепят самопризнанията на подсъдимите са следните: обясненията на подс.Г., дадени
от него пред съдия, показанията на разпитаният в
хода на досъдебното производство пред съдия свидетел Г.Ф., заключението по
назначената по делото съдебно – медицинска експертиза; приложените по делото и
приобщени към доказателственият материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ф., дадени
от него в хода на досъдебното производство пред съдия, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви
както вътрешно, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и най-вече се подкрепят от установеното от
експерта по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Съдът кредитира заключенията по назначените по делото
оценъчна и съдебно-медицинска експертизи, като пълни, обективни, ясни и
обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.
Съдът кредитира и горепосочените по-горе писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на
съкратеното съдебно следствие, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не
противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен
материал.
Съдът констатира, че депозираните от подсъдимите самопризнания и направеното от тях изявление за приемане на
фактите и обстоятелствата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички свързани с тях
законови последици, са съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе доказателства по делото, събрани по
предвидения в НПК процесуален ред.
Съдът не кредитира обясненията на подс.Д., дадени от него в хода на
досъдебното производство, т.к. противоречат както на самопризнанията
му, дадени от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, така и на целия останал
събран по делото доказателствен материал, който подкрепя неговите
самопризнания.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства
безспорно се установява, че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл. 198, ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, а подс.Д. –
престъпния състав по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.29, ал.1, б”б” от НК, тъй като на 01.09.2009г.,
около 23.00-23,10часа в гр.Ямбол до железен мост на р. Тунджа свързващ кв.
„Каргон” с кв. „Златен рог”, действайки в съучастие като съизвършители са
отнели различни чужди движими вещи на обща стойност 178,08 лв. от владението на
собственика им Г.П.Ф. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за
това са употребили сила и заплашване и деянието е осъществено от подс. Д. при
условията на опасен рецидив.
Авторството на престъпното деяние се установява
безспорно както от самопризнанията на
подсъдимите, дадени по реда на т.2 на
чл.371 от НПК, така и от обясненията на подс.Г., дадени
от него пред съдия в хода на досъдебното поризводство, от показанията
на разпитания по
делото в хода на досъдебното производство пред
съдия свидетел Г.Ф.,
от заключението по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, от писмените
доказателства - Протокол за доброволно предаване от 04.09.2009г. и Протокол за
доброволно предаване от 28.10.2009г., всички преценени в тяхната цялост и
взаимовръзка.
От обективна страна предмет на деянието –
предмет на обвинителният акт, са чужди движими вещи, посочени по-горе. Същите са
годен предмет на престъплението извършено от подсъдимите, тъй като към момента
на отнемането им всяка една от тях е имала стойност (арг. – заключението на
вещото лице по стоково-оценъчната експертиза), като общата стойност на вещите възлиза
на сумата от 178,08лв. Другият предмет на престъплението е самият собственик,
респ. владелец на отнетите вещи, а именно – св.Г.Ф., върху който подсъдимите са
упражнили принудата.
Както вече бе посочено, вещите - предмет
на посегателството са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било
съзнавано от всеки един от двамата подсъдими. При извършване на деянието е налице
и вторият елемент от състава на престъплението грабеж, визиран в чл. 198, ал. 1
от НК, а именно - отнемането на вещта от владението на другиго. Същото е
осъществено чрез държане за ръката, удар с юрук в лицето, повдигане на тялото
на пострадалия и блъскането му в земята, удари с крак в кръста, бъркане в
джобовете, както и чрез заплашване с думите „Ти ще си следващия, ще те убия, ще
те намерят в реката”, изречени от подс.Д.. Освен това двамата подсъдими са взели
вещите, като телефона, сим-картата, шапката и цигарите отнесли на място
различно от мястото на инцидента, а очилата подс.Г. счупил пред пострадалия. По
този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите,
която до този момент се е упражнявала от собственика им. От друга страна - подсъдимите са установили трайно своя
фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт изразяващ се в промяна на
фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила в следствие на
осъщественото деяние с което и самото престъпление се счита за довършено.
Елемент от обективната страна на грабежа /което престъпление е съставно и
включва два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз основа на едно
решение и насочени към една и съща цел, а именно – кражба и принуда/ е и
липсата на съгласие от страна на собственика, респ. владелеца на вещите –
предмет на престъплението, за отнемането им. Видно от показанията на св.Г.Ф. и
обясненията на подс.Г., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия,
такова съгласие нито е било искано, нито е било давано.
Така също, за отнемането на вещите –
предмет на престъплението, е употребена физическа принуда /сила/ по отношение
на собственика на последните. Употребата на сила е пряко физическо въздействие
върху личността на собственика на инкриминираните вещи, което в конкретният
процесен случай е от естество да сломи
евентуалната съпротива на жертвата, както и препятства възможността
собственика да попречи на подсъдимите да установят своя фактическа власт върху
тези вещи. Използваната от подсъдимите физическа принуда /сила/, изразяваща се
в държане за ръката, удар с юрук в лицето, повдигане на тялото на пострадалия и
блъскането му в земята, удари с крак в кръста, съставлява начин, метод за парализиране
съпротивата на собственика на отнетите вещи – св.Ф., като по този начин подсъдимите
са си създали условия за отнемането им. Последното следва веднага след
упражняване на силата от страна на подсъдимите, което изяснено по делото по
безспорен начин обстоятелство е от важно значение за констатиране на наличието
на функционалната връзка между двата
акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа.
Подсъдимите
са осъществили престъпното деяние, вменено им във вина в съучастие, т.к. у тях
е бил налице не само умисъл за самото престъпление, но и умисъл за задружност
на усилията на всеки един от тях за неговото осъществяване. Всеки един от тях е
съзнавал, че участва в осъществяване на деянието заедно с другия като с
действията си допринася за настъпването на общия вредоносен резултат. Тази
общност на умисъла се явява резултат както на предварително постигнатото
съгласие за извършване на престъпление от посоченият вид, така и на моментно
координиране на престъпните прояви между всеки от тях. Съдът прие, че всеки един
от подсъдимите е действал в качеството на извършител, т.к.всеки един от тях е
взел участие в осъществяването на изпълнителното деяние прекъсвайки
фактическата власт на собственика на вещите и установявайки своя такава чрез
прилагане на сила и заплашване.
От субективна страна подсъдимите са
действали с пряк умисъл. Същите ясно са съзнавали, че инкриминираните вещи се
намират във владението на другиго, че те са чужди, че владелецът не е съгласен
те да му бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез упражнена принуда
и заплашване. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършваното,
както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това всеки един от тях
е искал настъпването им. Същите още при използването на силата и заплашването са
действали с намерението и с целта да установят своя фактическа власт върху вещите
– предмет на престъплението.
От така констатираните от
съда осъждания на
подс.Д.
се установява, че същият при
осъществяване на деянието - предмет на обвинителния акт е действал при условията на
опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б”б”от
НК, т.к. към
момента на осъществяването му е бил осъден два пъти на лишаване от свобода без
приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, за умишлени престъпления от общ характер,
съответно по НОХД№378/2006г. и по НОХД№1905/2007г. и двете по описа на ЯРС. По
отношение на съдебните актове по цитираните две НОХД-та не са приложими разпоредбите на чл.25, ал.1,
вр.чл.23, ал.1 от НК. Видно от приложеното по делото писмо изх.№КП 60/2008г. от
15.12.2009г. на ЯРП, подс.Д. е изтърпял наказанията, наложени му по двете
наказателни дела от общ характер съответно на 11.08.2006г. – за наказанието,
наложено му по НОХД№378:2006г. на ЯРС и на 20.10.2008г. – за наказанието,
наложено му по НОХД№1905/2007г. на ЯРС, т.е. не е изтекъл 5-годишния срок по
чл.30, ал.1 от НК към момента на осъществяване на деянието – предмет на
настоящото обвинение.
С оглед гореизложеното съдът счита, че
подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 198, ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, а подс.Д.
–престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29,
ал.1, б”б” от НК, поради което ги призна за виновни по така предявеното им
обвинения.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ, съдът взе предвид следното:
За осъщественото
от подс.Г. престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3
до 10 години, а за това, осъществено от подс.Д. – лишаване от свобода от 5 до
15 години. Осъщественото от подсъдимите престъпление е с висока степен на
обществена опасност, обуславяща се както от обстоятелството, че с него се
засягат пряко обществените отношения свързани с правото на собственост, така и
от динамиката на този вид престъпления в страната към настоящия момент, както и
от механизма на извършването му. От друга страна, личността на подсъд. Г. е с ниска степен на обществена опасност, тъй като
видно от приложената по делото справка за съдимост същият не е осъждан. Освен това,
този подсъдим е съдействал за разкриване на обективната истина по делото още в
хода на досъдебното производство, направил е самопризнания, изказва съжаление и
критично отношение към извършеното. Относно подс.Д., при определяне на размера
на наказанието, съдът взе предвид младата му възраст, съжалението, изказано от
него за извършеното, високата степен на обществена опасност на личността му, с
оглед множеството му предишни осъждания /извън двете осъждания, квалифициращи осъщественото
от него престъпно деяние като такова, извършено в условията на опасен рецидив/,
за извършени от него тежки умишлени престъпления от общ характер. Предвид всичко изложено дотук и с оглед императивния характер на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на разпоредбата на
чл.58а от НК, съдът определи и наложи на всеки един от подсъдимите наказание
именно при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК както следва: на подс.Г. - лишаване от свобода в размер на 2 /две/
години, което на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи от изтърпяване за изпитателен
срок от 3/три/ години, а на подс.Д. – лишаване от свобода в размер на 3 /три/
години.
Съдът намери, че спрямо подс.Д. са налице основанията по чл.25, ал.1
вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно
общо наказание лишаване от свобода
по Определение №888/ 21.10.2009 г.
постановено по НОХД №440/2009 г. по описа на ЯРС и по присъдата по настоящото
дело, т.к. деянията, за които Д. е осъден са извършени преди влизането в сила
на съдебните актове по настоящото дело и по НОХД№888/21.10.2009г. Поради това,
съдът определи на подс.Д. едно общо наказание лишаване от свобода по посочените
две наказателни дела от общ характер в размер на три години.
На
основание чл. 61, т. 2 , във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи така
определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от три години
подсъдимия Д. да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, като зачете времето,
през което подсъдимия е търпял наказание „Лишаване от свобода” наложено му с
Определение №888/21.10.2009 г. постановено по НОХД №440/2009 г. по описа на
ЯРС, считано от 02.10.2009 г. до влизане на настоящата присъда в сила.
При този изход на делото, тъй като подсъдимите са признати за виновни, на осн. разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК,
съдът ги осъди да заплатят направените по делото разноски в размер на от по
70лв. за всеки един от тях по сметка на РУ на МВР-гр.Ямбол.
Причина за извършване на
инкриминираното деяние е изключително ниската правна култура на подсъдимите,
както и стремежа им за противоправно лично облагодетелстване.
Граждански иск по делото не бе предявен.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪД.СЪСТАВ: