О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
на
06.12.2018 г., в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело
N 655 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.413,ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, ЕИК *** против Разпореждане № 1037/01.10.2018 год. по ч. гр.дело № 616/2018 год. на Районен съд-Оряхово, с
което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против К.В.К. в частта, в която се претендира
сумата от 195,00 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и в частта за разноските
за разликата над 18,70 лв. до пълния предявен размер от 25,00 лева за платена
държавна такса.
В
жалбата се поддържа, че разпореждането е постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и е неправилно. Навеждат се доводи, че в т.12
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ясно и точно е представен
начина, по който е формирана сумата на начислените разходи и такси за
извънсъдебно събиране, като е посочено основанието на претендираното вземане, а
именно - договор за паричен заем и тарифа, както и действията, които са
извършени, за да бъдат начислено претендираното вземане, а именно - разходи за
смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просрочено вземане. Изтъква се, че за да
бъде индивидуализирано вземането в по-висока степен, би трябвало да се
представи справка относно извършените действия, както и договора за заем, каквото задължение
заявителят в заповедното производство няма. Посочва се още, че в случай, че
заявлението не е отговаряло на изискванията на чл.410 ГПК съдът е следвало да
даде указания на заявителя за отстрани допуснатите нередовности в тридневен
срок съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Жалбоподателят моли за
отмяна на разпореждането и постановяване на акт, въз основа на който да се
издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За
да се произнесе по основателността на жалбата,настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Заповедното
производство е образувано по заявление на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против К.В.К. от с.***, обл.Враца за следните суми: 325.20 лв. - главница, представляваща задължение по сключен с „Вива кредит”ООД Договор за паричен заем № 5363229
от 12.06.2017 г.; 27.76 лв. - договорна лихва за периода от 12.07.2017 год.
до 09.11.2017 год.; 93.80
лв. - такса за експресно разглеждане на документи; 93.80 лв.
- неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 16.06.2017 г. до 09.11.2017 г.; 195.00 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране; 38.48 лв. - законна лихва за забава за периода от 10.11.2017
год. до 20.09.2018
год.; законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 27.09.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. - разноски в производството за внесена държавна такса и 200.00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Към
заявлението са приложени пълномощно, списък с разноски по чл.80 ГПК и документ
за платена държавна такса.
С
обжалваното Разпореждане № 1037/01.10.2018 г. районният съд е приел, че
заявлението в частта, в която се претендира сумата от 195.00 лв. за разходи
и такси за извънсъдебно събиране, не отговаря на
изискванията за редовност по чл. 127 ГПК вр. чл.410, ал.2 ГПК. В мотивите си
подробно е изложил аргументи в насока, че съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК
абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението по чл.410 ГПК е
именно неговата редовност, за която съдът следи служебно. В конкретния случай
при тази проверка съдът е констатирал, че вземането на кредитора за сумата от 195.00
лв. не е надлежно индивидуализирано съгласно изискванията на закона.
При
тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
В
подаденото заявление по чл.410 ГПК кредиторът "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД претендира вземания спрямо длъжника К.В.К. във
връзка с неизпълнение на задълженията по сключен с "Вива кредит" ООД Договор
за паричен заем № 5363229
от 12.06.2017
год. В т.12 при посочване
на обстоятелствата, от които произтича вземането, са изложени подробно клаузите
на договора и поетите от длъжника задължения по същия, както и факта на
цедиране на вземанията по договора от заемодателя "Вива кредит" ООД
на заявителя "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД.
Посочено е, че длъжникът не е изпълнил задължението си да изплати целия заем до
датата на договорения краен падеж - 09.11.2017 г., поради което дължи изплащане
на непогасената част от заетата сума, както и на подробно описани лихви и
неустойки. По отношение на сумата от 195.00 лв. - "разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения" се сочи, че е дължима съгласно договора и тарифата на
"Вива кредит" ООД и представлява разходи за смс-и, провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за
събиране на просрочено вземане, а при настъпване на дълготрайна забава и
предприемане на действия, включващи ангажиране дейността на служител, който
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
По силата на изричната препращаща норма на
чл.410, ал.2 ГПК подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК.
Следователно заявлението трябва да съдържа изложение на всички обстоятелства,
на които заявителят основава вземането си - посочване на източника му, неговия
вид и начина на формиране на размера. Настоящият съдебен състав споделя извода
на районния съд, че в конкретния случай заявлението е нередовно и не отговаря
на посочените законовите изисквания в частта, в която се претендира вземане в
размер на 195,00 лева. Действително в заявлението се сочи правопораждащия факт
- договор
за паричен заем и тарифата на заемодателя, както и общия
смисъл на клаузи в този договор, предвиждащи такова задължение, без обаче да се
посочва кои точно са тези клаузи. Липсва и изложение на конкретни обстоятелства
чрез посочване в какво се изразява и какво включва извънсъдебното събиране на
просрочените задължения и как е формирана претендираната сума против длъжника К..
Законодателят
е приравнил по съдържание заявлението с това на исковата молба с оглед на
защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и преценката му
дали да подаде възражение срещу вземането на кредитора, т.е. вземането следва да бъде
индивидуализирано, така че да може да гарантира упражняването на правото на
възражение на ответника.
Индивидуализацията е необходима и с оглед евентуалното предявяване на иска с
правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, за да може съдът да се произнесе по идентичността на
претенцията по заявлението за издаване на заповед за изпълнение с тази по
установителния иск. Ето защо, след като липсва
изложение на обстоятелства относно начина на формиране на вземането за разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, то заявлението е
нередовно.
При правилно констатираната частична
нередовност на заявлението, районният съд обаче е следвало да приложи разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, според която
заповедният съд разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава
заповед за изпълнение в срока по чл.
411, ал. 1 ГПК, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410
от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3- дневен срок
от съобщението. От тази разпоредба на процесуалния закон се налага извода, че
когато подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на
изискванията по чл.
410 от ГПК, чиято ал. 2 препраща към чл.
127, ал. 1 и ал.
3 и чл.
128, т. 1 и т.
2 от ГПК, заповедният съд първо следва да предостави възможност на
заявителя да отстрани допуснатата нередовност в заявлението, като му даде
тридневен срок, и едва при неотстраняването в дадения срок за него се поражда
правото да откаже издаването на исканата заповед за изпълнение.
В настоящия случай заповедният съд не е
предоставил никаква възможност на заявителя да приведе заявлението си в
съответствие с изискването на чл.
410, ал. 2 във вр. с чл.
127, ал. 1, т. 4 от ГПК, а е отхвърлил заявлението, което е в противоречие
с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и прави
атакувания акт незаконосъобразен и подлежащ на отмяна само на това основание.
Поради гореизложеното, разпореждането на
първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението при
съобразяване с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и указване на
заявителя за възможността да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1037/01.10.2018 г., постановено по ч.
гр. д. № 616/2018 г. по описа на РС - Оряхово.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Оряхово за продължаване на
съдопроизводствените действия при съобразяване на дадените указания в мотивите
на настоящия съдебен акт.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........