№ 7263
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110165071 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветникът Н. Л. С. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент 50, находящ се в гр. /////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което
обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да
признае за установено, че Н. Л. С. му дължи сумата от 26,16 лв.– главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 год. за посочения по-горе недвижим имот и сумата от 6,30
лв. – лихва за забава от 16.07.2021 год. до 17.06.2024 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.07.2024 год. /датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК/ до изплащане на сумите, както и сторените разноски.
Ответникът-Н. Л. С., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва качеството на ответника
на потребител на топлинна енергия за процесния имот, като твърди, че е направил
отказ от наследството на Л.Н. С..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
1
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай ответникът
оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за апартамент № 50,
находящ се в гр. /////////, за който са му начислени процесните суми. Съдът приема
възражението за основателно. Ответникът не оспорва, че Л.Н. С.-негов баща, е
притежавал право на собственост върху процесния топлоснабден имот, но твърди, че е
направил отказ от наследството на наследодателя си. Това твърдение се подкрепя и от
приетото като доказателство по делото съдебно удостоверение №186/01.02.2005 год.,
издадено от Софийски районен съд, от което се установява, че Н. Л. С. е направил
отказ от наследството на Л.Н. С.. С оглед изложеното и доколкото ищецът не доказа
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, съдът приема, че само на
това основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат
останалите възражения за недължимост на процесните суми.
С оглед изричната претенция на ответника, който не е станал причина за
предявяване на исковете и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сторените в производството разноски в размер на 400 лева,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ////// искове против Н. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. //////// за признаване за
установено, че Н. Л. С. му дължи сумата от 26,16 лв.– главница, представляваща
2
стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 год.–
30.04.2023 год. за апартамент № 50, находящ се в гр. ///////// и сумата от 6,30 лв. –
лихва за забава за периода от 16.07.2021 год. до 17.06.2024 год. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК///////// да заплати на Н. Л. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляваща сторените в производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3