Определение по дело №145/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

84

Година

8.4.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.08

Година

2011

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № ..../24.11.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е отхвърлен предявеният от Й. Н. П., ЕГН * от гр. П., пл. М., бл. 2, вх. А, ап. 24 иск против Великотърновски университет “Св. Св. К. и М.”, гр. Велико Търново, ул. „Т. Т.” № 2 за заплащане на сумата 6 060 /шест хиляди и шестдесет лева/ представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на шест месечни брутни заплати, считано от 27.07.2007 г. до 27.01.2008 г., задължение, поето от В. “Св. Св. К. и М.” по договор за извънсъдебна спогодба от 07.03.2008 г., както и за сумата 1066 /хиляда и шестдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2007 г. в размер на 26 работни дни, задължение, поето по същия договор за извънсъдебна спогодба, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 300 /триста/ лв., считано от 03.12.2009 г. до датата на настоящата искова молба, и законна лихва от датата на исковата молба – 23.07.2010 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Й. Н. П., ЕГН * от гр. П., пл. Македония, бл. 2, вх. А, ап. 24 да заплати на Великотърновски университет “Св. Ðв. К. и М.”, гр. В. Т., ул. „Т. Т.” № 2 разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Й. Н. П. от гр. П. против Решение № .../24.11.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В същата се прави оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът е направил точен анализ на фактическата обстановка, но погрешни и необосновани правни изводи. Излага се, че договорът за спогодба от 07.03.2008 г. не бил нищожен, не било налице ппротиворечие със закона, нито невъзможност на предмета. Твърди се, че ако към момента на подписване на спогодбата ответникът е бил в невъзможност да изпълни същата, поради противоречие с императивни правни норми – чл. 344, ал. 2 от КТ, то това били съставомерни измамни действия от страна на ответника. Неоснователен бил изводът, че щом спогодбата в една част е нищожна, то е нищожна и в останалата си част. Неправилен бил изводът, че дори да се приеме, че била налице валидна правна сделка, то същата била развалена на основание чл. 87 от ЗЗД, но пропуснал да коментира второто изречение на чл. 88 от ЗЗД, че кредиторът има право на обезщетения за вредите от неизпълнение на договора.

Направено е искане да се отмени съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се станвище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № .../2010 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявени от Й. Н. П. от гр. П. против Великотърновски университет “Св. Св. К. и М.”, гр. В. Т. искове с посочени правни основания чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 365 и чл. 86 от Закона за задължшенията и договорите. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че работела във Великотърновски университет “Св. Св. К. и М.”, гр. Велико Търново, Падагогически колеж – П. на длъжността „доцент”. Излага се, че на 12.10.2007 г. получила Заповед № 45/27.07.2007 г. на Ректора на В. “Св. Св. К. и М.” за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за изслужено време и старост, считано от 27.07.2007 г. Не била съгласна с уволнението и оспорила същото по съдебен ред, за което било образувано гр.д. № .../2007 г. при ВТРС, с искане да се отмени заповедта като незаконосъобразна, да бъде възстановена ищцата на предишната й работа, да й бъде изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца, както и алтернативно да й бъде заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. В хода на производството на 07.03.2008 г. страните постигнали извънсъдебна спогодба, по силата на която се договорили да се прекрати производството по образуваното гр. д. № ..../2007 г. на ВТРС, поради извънсъдебно уреждане на спора, като в замяна ректора, в качеството си на работодател да отмени Заповед № 045/27.07.2007 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, възстанови ищцата на заеманата от нея работа, считано от 27.07.2007 г. В същата спогодба ответникът се задължил да изплати на ищцата обезщетение в размер на 6 брутни месечни трудови възнаграждения за времето, през което е останала без работа, поради незаконосъобразното уволнение в размер на 6 060.54 лв., считано от 27.07.2007 г., както и да й разреши да ползва отпуск за 2007 г. в размер на 26 работни дни, считано от 28.01.2008 г. до 04.03.2008 г. и да й се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1 066.19 лв. Ищцата се задължила на 05.03.2008 г. да пристъпи към изпълнение на трудовите си задължения. Ищцата като страна по спогодбата се задължила да внесе в деловодството на Районен съд – Велико Търново спогодбата, ведно с молба за прекратяване на делото, което и направила, като гр.д. № ..../2007 г. било прекратено. Изпълнила и задължението си да пристъпи към изпълняване на трудовата си функция на 05.03.2008 г. и продължила да работи до 30.07.2009 г., когато била издадена Заповед за уволнение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с § 11 от Закона за висшето образование за пенсиониране поради придобиване на осигурителен стаж и възраст. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на договорените суми като обезщетения по чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ. Периода след заповедта за уволнение до датата на възстановяване на работа не бил включен като трудов стаж в издадените й документи – трудова книжка и УП - 2. Поради неизпълнение на задължението от страна на ответника, ищцата, на основание чл. 87 от ЗЗД развалила договора за спогодба, за което е отправила писмено уведомление и е определила срок за доброволно изпълнение. До настоящия момент изпълнение не е последвало.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 6 060 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 27.07.2007 г. до 27.01.2008 г.; сумата от 1 066 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2007 г. в размер на 26 работни дни, ведно с обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на 300 лв. за периода 03.12.2009 г. до датата на исковата молба, законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е оспорил предявените искове. Изразява становище за тяхната неоснователност, тъй като за периода 27.07.2007 г. – 04.03.2008 г. между страните не е било налице трудово правоотношение. Изразява се становище, че клаузите на извънссъдебната спогодба от 07.03.2008 г., на което се позовава ищцата са нищожни, поради противоречие със закона.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е работела на длъжността “доцент” във Великотърновски университет “Св. Св. К. и М.”, гр. В. Т., Падагогически колеж – П. на длъжността „доцент”. Със Заповед № 45/27.07.2007 г. на Ректора на В. “Св. Св. К. и М.” трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Заповедта, заедно с предизвестието са връчени чрез съпруга на ищцата на 12.10.2007 г.

Ищцата е оспорила законността на уволнението, за което е образувано гр.д. № .../2007 г. по описа на районен съд – Велико Търново. В хода на производството на 07.03.2008 г. страните постигнали извънсъдебна спогодба, по силата на която се договорили да се прекрати производството по образуваното гр. д. № .../2007 г. на ВТРС, поради извънсъдебно уреждане на спора, като в замяна ректора, в качеството си на работодател да отмени Заповед № 045/27.07.2007 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, възстанови ищцата на заеманата от нея работа, считано от 27.07.2007 г. В същата спогодба ответникът се задължил да изплати на ищцата обезщетение в размер на 6 брутни месечни трудови възнаграждения за времето, през което е останала без работа, поради незаконосъобразното уволнение в размер на 6 060.54 лв., считано от 27.07.2007 г., както и да й разреши да ползва отпуск за 2007 г. в размер на 26 работни дни, считано от 28.01.2008 г. до 04.03.2008 г. и да й се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1 066.19 лв. Ищцата се задължила на 05.03.2008 г. да пристъпи към изпълнение на трудовите си задължения. Ищцата като страна по спогодбата се задължила да внесе в деловодството на Районен съд – Велико Търново спогодбата, ведно с молба за прекратяване на делото, което и направила, като гр.д. № .../2007 г. било прекратено.

Ищцата пристъпила към изпълняване на трудовата си функция на 05.03.2008 г., за което страните подписали Допълнително споразумение от 04.03.2008 г. към трудов договор № 852/15.11.71 и продължила да работи до 30.07.2009 г., когато със Заповед № 066/30.07.2009 г.на Ректора на В. “Св. Св. К. и М.” трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с § 11 от Закона за висшето образование.

Периода от 26.07.2007 г. до 05.03.2008 г. не й е отчетен като трудов стаж, видно от УП-2 и извлечение от трудова книжка на ищцата. С молба № 495/03.12.2009 г. ищцата е поканила ответника да изпълни задължението си за заплащане на договорените суми. С оглед на това, че такова не е последвало ищцата отправила волеизявление за разваляне на договора за спогодба, като определила срок за изпълнение до 27.07.2010 г., получено от ответника.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № ..../24.11.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 365 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Настоящият състав на въззивният съд счита, че решението е законосъобразно.

Между страните е сключен договор за спогодба, съгласно чл. 365 от ЗЗД. По този договор ответникът е поел задължение за заплащане на определени суми пари и отменяне на заповедта си за уволнение. Настоящият състав приема, че договорът за спогодба от 07.03.2008 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона и невъзможност на предмета. Това е така, защото работодателят, издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение може да я отмени по свой почин само до предявяване на иск от работника или служителя пред съда – чл. 344, ал. 2 от КТ. Законодателят е поставил този краен срок, след който единствен властен орган да се произнесе по законността на уволнението и да отмени заповедта в случай на незаконност, се явява съда.

С оглед констатацията на съда, че спогодбата в тази си част е нищожна, настоящият състав приема, че засегнатата от порок част е така дълбоко и съществено свързана с останалата част от спогодбата, че без нея страните не биха я сключили, поради което частичната недействителност води до цялостна недействителност на договора – чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Дори да се приеме, че е налице валидна правна сделка с последващото разваляне от страна на ищцата, същото има обратно действие и същата може да претендира единствено обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, каквото искане не е направено.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на

първоинстанционния съд, поради което Решение № .../24.11.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, следва да се потвърди.

Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.

Настоящата инстанция намира, че в случая не се касае за трудов спор по смисъла на чл. 357 от КТ, тъй като се претендират права въз основа сключена между страните спогодба, ищцата дължи държавни такси, както в производството пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на делото в първоинстанционния съд, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса с оглед отхвърлените искове с правно основание чл. 365 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 342.40 лв. (242.40 лв. за иска за претенцията от 6 060 лв. по чл. 365 от ЗЗД, 50 лв. за претенцията от 1 066 лв. по чл. 365 от ЗЗД и 50 лв. за иска по чл. 86 от ЗЗД). Й. Н. П. от гр. П., следва да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 342.40 лева.

При образуване на производството по в. гр. д. № .../2011 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново не е внесена държавна такса, а дължимата такава е в размер на 171.20 лв. по сметка на Великотърновски окръжен съд (121.20 лв. за иска за претенцията от 6 060 лв. по чл. 365 от ЗЗД, 25 лв. за претенцията от 1 066 лв. по чл. 365 от ЗЗД и 25 лв. за иска по чл. 86 от ЗЗД). Й. Н. П. от гр. П., следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 171.20 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../24.11.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Й. Н. П., ЕГН * от гр. П., пл. М., бл. 2, вх. А, ап. 24 да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Велико Търново, с оглед отхвърлените обективно съединени искове с правно основание чл. 365 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 342.40 (триста четиридесет и два лева и четиридесет ст.) лв., съобразно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

ОСЪЖДА Й. Н. П., ЕГН * от гр. П., пл. М., бл. 2, вх. А, ап. 24 да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, за въззивно обжалване в общ размер на 171.20 (сто седемдесет и един лев и двадесет ст.) лв., съобразно чл. 18 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.