№ 173
гр. ЛЕВСКИ, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20224410100129 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „***" ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., чрез: юрисконсулт Иван Недков, срещу СТ. Г. СТ., ЕГН**********,
с адрес: гр. ***.
Твърди се в исковата молба, че на 25.11.2021 г. е подписано
Приложение № 1/25.11.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 30.07.2018 г.
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание
чл. 99 от ЗЗД между "Ти Би Ай Банк" ЕАД, с ЕИК *** и „***" ЕАД, с ЕИК
***, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит с № ***, сключен между Банката и СТ. Г. СТ., е прехвърлено в полза
на „***" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 25.11.2021г.
към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.07.2018г.
Сочи се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни, предоставят
със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
настоящия съдебен процес.
Посочено е, че съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, ***, в
качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия, за което *** има изрично
пълномощно от "Ти Би Ай Банк" ЕАД. В изпълнение на договорните
1
задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с
Изх. № Изх. № УПЦ-С-ТБИ/*** от 25.11.2021 г., което се върнало в цялост
като неполучено.
Ищецът представя заверено копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-
С-ТБИ/*** от 25.11.2021 г. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно
и с исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и
291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.№ 12/09 год. на II т. о.,съгласно които,
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
Твърди се, че с оглед факта, че Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен иск не е подадено от „***" ЕАД, които не са
страна по частното гражданско дело, се позовава на т. 10. б. от ТР 4/2013 г. на
ОСГТК, съгласно която ВКС е приел, че настоящият иск би могъл да се
предяви и от цесионера ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на
връчване на указанията на съда на цедента, като се позовава на Определение
№ 329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 226/2011 г., 4-то г.о., ГК с
докладчик съдията М.Ф., съгласно което „не е предвидена /в закона/ забрана
след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, вземането да
бъде прехвърлено от кредитора - заявител. ... законът не обвързва
разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес,
непременно със заявителя в заповедното производство". Посочва, че също в
тази насока било и Определение № 366 от 19.05.2011 г. на ВКС по т.д. №
994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик съдията Д.П., съгласно което ВКС е
постановил, че е допустимо да бъде подаден иск за установяване на вземането
по издадена заповед за изпълнение от новия кредитор /цесионер по договор за
цесия/ на длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение е цедирано
преди да е подадено възражението срещу същата.
Сочи се, че задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 106 от
ТР по д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изрично било посочено, че
легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415,
ал.1 ГПК. Последното разрешение, задължително за всички съдилища, било
приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на
извлечение от счетоводни книги, с които се установявало вземане на банка.
Посочено е, че нито в мотивите, нито в диспозитива на този акт на
нормативно тълкуване са посочени изключения от постановките във връзка с
2
активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи
съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417, т. 2
ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като
прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за
изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.
Единственото условие било цесионерът да е спазил срока за предявяване на
иска, така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 ГПК, независимо от
обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е
съобщено на банката -заявител.
Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от сключен на
22.06.2018 г. Договор за потребителски кредит с № *** между Банката и СТ.
Г. СТ., съгласно който Банката е предоставила кредит в размер на 1000 лв., за
общо ползване и сключени застраховки, подробно описани в чл. 7.1 от
Договора, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно
с уговорените лихви до 25.06.2020 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни
вноски, всяка в размер на 69.22 лв., без последната вноска, която е
изравнителна и е в размер на 69.12 лв. Така към датата на подписване на
Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на
Банката общата сума от 1661.18лв.
За сключения Договор се дължала и еднократна такса за оценка на
риска в размер на 139.20 лв., описана в чл. 7 от Договора.
Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължала
възнаградителна лихва с годшен лихвен процент от 24.81 %. А в случай на
просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължала и лихва за просрочие в
размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на
просрочието.
В чл. 11.2 от Договора бил инкорпориран и погасителният план към
него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с
падежна дата 25.07.2018 г., а последната е 25.06.2020 г.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено, че СТ. Г. СТ., в качеството му на Кредитополучател по Договор
за потребителски кредит с №*** от 22.06.2018 г., дължи на „***" ЕАД, с ЕИК
***, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 524/2020 г. по описа на
Районен съд Левски, а именно:
- 983.64 лв. /деветстотин осемдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/ -главница;
- 188.47 лв. /сто осемдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/ - договорна /възнаградителна/лихва, дължима за периода от
25.02.2019 г. до 25.06.2020 г.;
- 280.55 лв. /двеста и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.02.2019 г. до 03.09.2020
г., законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
3
окончателно погасяване на дълга. Претендира сторените разноски по ч.гр.д.
№524/2020 г. по описа на PC Левски, както и направените съдебно деловодни
разноски и в настоящото производство.
Посочено е, че ответникът може да заплати дължимите суми по
следната банкова сметка на *** ЕАД: IBAN: BG 93 UBBS 8002 1028 746 440
BIC:UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД.
Отправя искане, в случай, че представител на „***" ЕАД не се яви на
първото по делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Моли, в случай че ответникът представи писмени доказателства и/или
направи доказателствени искания да предостави на ищеца възможност да се
запознае с тях и да вземе становище, както и да ангажира допълнителни
доказателства.
Моли в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не
депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори
приложените доказателства по делото или претендираните към него суми,
нито ангажира доказателства, с които да докаже, че са изплатени
претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е
установено вземането на *** ЕАД срещу ответника по делото. Включително,
в случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, моли съдът да
постанови неприсъствено решение.
Моли, в случай че съдът констатира, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не е взел становище и не е оспорил приложените
доказателства по делото, нито е ангажирал доказателства, с които да
докаже, че са изплатени претендираните към него суми, поради особени
непредвидени обстоятелства и даде възможност на ответника да вземе
становище по исковата молба и доказателствата по нея, както и да представи
доказателства, съдът да ни даде възможност да се запознае със същите и да
даде становище по тях.
Моли, в случай че ответникът признае иска в цялост, съдът да
постанови решение, съгласно което е установено вземането на *** ЕАД
срещу ответника по делото.
В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
ответника в настоящето дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли
съдът да намали същия до размера на нормативно установения минимален
размер на адвокатския хонорар.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба, не е изразено становище и не са направени доказателствени
искания.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на
4
неприсъствено решение срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
на исковата молба от страна на ответника. Последният не се явява в съдебно
заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Ищецът е направил искане ако са налице предпоставките по чл. 238,
ал.1 от ГПК съдът да постанови решение при условията на чл. 239 от ГПК.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни.
На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не
следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице
процесуалните предпоставки за постановяването му.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни
разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски общо в размер на 208,10 лв. по заповедното и исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, че ответникът СТ. Г. СТ.,
ЕГН**********, с адрес: гр. ***, в качеството му на кредитополучател по
Договор за потребителски кредит с №***/22.06.2018г., дължи на „***" ЕАД,
с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Ю.Х.Ю. следите суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. №524/2020г. по описа на РС – Левски:
- 983.64 лв. /деветстотин осемдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/ -главница;
- 188.47 лв. /сто осемдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
25.02.2019 г. до 25.06.2020 г.;
- 280.55 лв. /двеста и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.02.2019 г. до 03.09.2020
г.,
5
законната лихва върху главницата считано от 21.09.2020г. - датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
ОСЪЖДА СТ. Г. СТ., ЕГН********** , с адрес: гр. ***, да заплати на
„***" ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю. на основание чл. 78, ал.1
от ГПК направените разноски в исковото и заповедно производство общо в
размер на 208,10 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6