Решение по дело №83/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 77
Дата: 1 март 2023 г. (в сила от 1 март 2023 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20235200500083
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Пазарджик, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500083 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Въззивният съд е
сезиран с жалба от Д. В. А. с ЕГН **********, от с.В., ул.“20“, № 5, длъжник
по изп.д. № 1827/2016 г. по описа на ЧСИ Д.С., рег.№ 889 и район на действие
Окръжен съд – Пазарджик, чрез адв.Н. Б. с адрес гр.С., ж.к.“Г. Д.“, бл.259,
вх.“А“, ет.1, офис 1, против отказа на ЧСИ С., обективиран в Постановление
от 21.12.2022 г. да прекрати изп.д № 1827/2016 г. като образувано от
ненадлежен взискател. В жалбата се твърди, че договорът за цесия, сключен
между Банка ДСК EАД и ОТП Факторинг ЕАД, не е надлежно съобщен на
длъжника Д. А. по няколко причини. На първо място от съобщението за
връчване, приложено към изпълнителното дело, не ставало ясно нито какво е
изпратено с тази обратна разписка, нито от кого е получено, защото освен
съкратен параф, върху разписката липсвали данни за това на кого е връчена
пратката. Отделно от това дори и да се приемело, че съобщение за сключения
договор за цесия е изпратено до длъжника, то това било сторено от новия
кредитор, а не от предишния, както повелявала нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
поради което този договор не можел валидно да обвърже длъжника.
Цитираната е задължителна съдебна практика и такава по чл.290 на ВКС в
подкрепа на тезата на жалбоподателя. Жалбоподателят твърди още, че тъй
като делото е образувано от ненадлежен взискател, всички поискани от него и
извършени от ЧСИ изпълнителни действия били незаконни и поради това
следвало да бъдат отменени. А като резултат от отмяната на изпълнителите
1
действия следвало да се приеме, че в продължение на две години взискателят
не бил правил искания за извършване на изпълнителни действия, поради
което била налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното
производство следвало да бъде прекратено. Искането е отказът на ЧСИ Д.С.
да прекрати изпълнителното производство да бъде отменен и делото да бъде
върнато на ЧСИ с указания за приложение на закона под страх от
ангажирането на професионалната й отговорност.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от взискателя ОТП
Факторинг ЕАД.
Постъпило е писмено становище на ЧСИ С. с искане жалбата да бъде
оставена без уважение, а отказът за прекратяване на изпълнителното
производство да бъде потвърден.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на ОТП
Факторинг България EАД на 14.12.2016 г. срещу длъжници Д. В. А. и И. Д. А.,
осъдени да заплатят солидарно на Банка ДСК EАД парични суми, съгласно
приложен изп. лист от 13.07.2012 г. на PC - Пазарджик и заповед за
изпълнение № 1911/13.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 2881/2012 г. Към молбата са
приложени договор за цесия от 30.01.2013 г., в чл.5.4 от който цедентът се е
съгласил да упълномощи цесионера да уведоми от негово име всички
длъжници за сключения договор за цесия. Представено е и изрично
пълномощно, с което Банка ДСК ЕАД упълномощава ОТП Факторинг ЕАД
да уведоми от името на банката всички длъжници, задълженията на които
банката е цедирала на цесионера с договора от 30.01.2013 г. Посочено е, че
пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3
от ЗЗД от името на банката до длъжниците, посочени в Приложение № 2.
Като доказателство по делото е приложен списък на прехвърлени вземания
/Приложение № 2/, между които и това на длъжника Д. А. за сума в размер на
21782.53 лв., както и потвърждение и обратни разписки за връчени
уведомления за цесия от 28.02.2013 г. На лист 289 и 291 от изп.д. №
1827/2016 г. са приложени писмените уведомления, с които Банка ДСК чрез
ОТП Факторинг е уведомила длъжника А. за сключения договор за цесия,
посочил актуалния размер на дълга и банкова сметка, по която длъжникът
може да заплати доброволно, като е предупреден, че в противен случай ще
бъдат предприети действия по принудително събиране на дълга.
Идентификационните номера на двете уведомителни писма са посочени в
изпратените до длъжника обратни разписки и съвпадат напълно.
2
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил
конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени, а именно:
налагане на запор на банковите сметки на длъжниците в Банка ДСК ЕАД,
налагане за запори на трудови възнаграждения, налагане на запори на МПС.
Със запорни съобщения ЧСИ С. е наложила запори на банкови сметки в Банка
ДСК ЕАД на 28.12.2016 г. Насрочен е опис на движими вещи на 20.02.2017 г.
На 31.01.2017 г. длъжникът Д. В. А. подал молба с вх. № 01620 за разсрочване
на дълга, като поел ангажимент за заплащане на 300 лева месечно, поискал
отмяна на описа и е заплатил сумата от 800 лева на 31.08.2017 г. Съответно до
м. януари 2018 година изплащал суми за погасяване на дълга. На 07.02.2018 г.
взискателят поискал налагане на запор върху банковите сметки на
длъжниците в Прокредит Банк и такъв е наложен на 14.02.2018 г. на другия
длъжник. На 19.02.2018 г. по делото е постъпила молба от Д. В. А. за
разсрочване на дълга с вх. № 04304, която е отправена за становище до
взискателя, който е заявил, че е съгласен ако задължението се изпълнява
доброволно, да не се извършват действия по принудително изпълнение. На
16.02.2018 г. е внесена сума от 1448.47 лева от И. Д. А. и са направени вноски
през м.февруари, април и юни 2018 година. На 16.08.2018 г. взискателят е
направил искане за налагане запор на банкови сметки на длъжниците, както и
възбрана на недвижим имот, собственост на И. Д. А.. Действията не са
извършени поради това, че имотът е отчужден, както и поради липсата на
сметки. Този длъжник извършил доброволно плащания на 27.08.2018 г. - 200
лв.; 03.12.2018 г. - 200 лв.; 30.01.2019 г. - 200 лв.; 01.04.2019 г. - 200 лв.;
03.06.2019; г. - 200 лв.; 01.07.2019 г. - 200 лв.; 04.09.2019 г. - 200 лв.;
02.01.2020 г. - 200 лв.; 03.02.2020 г. - 200 лв.; 02.03.2020 г. - 200 лв.; 04.05.2020
г. - 100 лв.; 01.06.2020 г. - 100 лв.; 01.07.2020 г. - 100 лв.; 31.08.2020 г. - 100
лв.; 01.10.2020 г. - 100 лв.; 03.11.2020 г. - 50 лв.; 01.12.2020 г. - 50 лв.;
06.01.2021 г. 200 лв.; 24.02.2021 г. - 100 лв.; 01.04.2021 г. - 150 лв.; 05.05.2021
г. - 100 лв.; 01.06.2021 г. - 100 лв. и на 12.07.2021 г, - 100 лв. На 05.01.2022 г. е
подадено искане от взискател с вх. № 00228 за налагане на запори на
трудовите възнаграждения на длъжниците. Направени са справки за
действащи трудови договори и е установено, че нито един от длъжниците не
работи. По делото са извършвани множество частични плащания от
длъжниците. Всяко едно плащане без съмнение представлява частично
изпълнение на дълга. Последното плащане по делото е извършено на
12.07.2021 г. На 05.01.2022 година взискателят е поискал налагане на запор
върху банкови сметки, а на 26.10.2022 година Д. А. е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК. По това искане ЧСИ се е произнесъл с постановление от
4.11.2022 година, което е било обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
от длъжника и с решение № 424/28.11.2022 г., постановено по в.гр.д. №
3
679/2022 г. съдът се е произнесъл с окончателно решение, с което е приел, че
не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е потвърдил отказа на
ЧСИ С. да прекрати изпълнителното производство.
Почти веднага след решението на ПОС длъжникът е поискал с молба от
05.12.2022 г. отново от ЧСИ С. да прекрати производството по делото, тъй
като на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК то било прекратено по силата на
закона. В това искане е направено и за пръв път възражение за това, че
длъжникът не бил надлежно уведомен за сключения договор за цесия. С
молба от 06.12.2022 г. искането е конкретизирано с цитиране на съдебна
практика, а на 12.12.2022 г. е направено поредно уточнение на искането за
прекратяване и възражението за липса на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На 21.12.2022 г. ЧСИ С. се е произнесла с обжалваното постановление.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира постановеният акт за валиден и допустим, тъй като не
страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне.
Както беше посочено по-горе, от доказателствата по делото се установи,
че предишният кредитор Банка ДСК ЕАД е упълномощила изрично новия
кредитор ОТП Факторинг ЕАД да изпрати от нейно име и да подпише от
нейно име уведомителни писма до всички длъжници, чиито задължения са
цедирани с договора за цесия от 30.01.2013 г. и именно това е направено с
приложените на лист 289 и лист 291 от изпълнителното дело писмени
уведомления, връчени на длъжника А. 28.02.2013 г. с приложените на лист 12
и лист 13 от изпълнителното дело обратни разписки. Независимо, че не са
изписани имената на лицето, положило подпис под обратните разписки,
подписът не е оспорен и не е поискано назначаването на графологична
експертиза за да се установи дали подписът е положен от длъжника Д. А..
При липса на оспорване въззивният съд приема, че обратните разписки са
получени лично от длъжника.
В своята практика ВКС действително приема, че е валидно единствено
уведомлението, изпратено до длъжника от предишния кредитор, но приема
също така, че законът не урежда изрично начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а само
установява, че това е задължение на предишния кредитор /цедент/. ВКС
4
приема, че самото уведомяване като правно-релевантен факт не е основание
да се приеме, че липсата му препятства изискуемостта и дължимостта на
вземането. Сочи, че уведомяването има за цел за извести длъжника за
промяната на лицето-кредитор т. е. на лицето, комуто следва да се престира
паричното задължение за да се счита, че длъжникът е изпълнява точно.
Липсата на уведомяване е от значението като факт, че доколкото длъжникът е
престирал чрез плащане дължимата част от паричното задължение на
първоначалния кредитор /цедент/, то не може да му се вмени неизпълнение на
задължението спрямо новия кредитор. Ако след датата на договора за цесия,
макар и без данни за надлежно уведомяване за договора за цесия, длъжникът
е престирал част от паричното задължение на новия кредитор / цесионер / без
възражения, че не му е съобщено за цедираното вземане, то не може да се
приеме, че остатъкът от вземането не се дължи на основание липсата на
надлежно уведомление по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД./В този смисъл - Решение №
93 от 1.02.2017 г. на ВКС по к. гр. д. № 60268/2016 г./
В друго свое решение ВКС приема, че е допустимо по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента,
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. /
Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК/.
Именно по този начин е процедирал в настоящия случай предишният
кредитор – упълномощил е изрично на основание чл.36 и чл.39 от ЗЗД новият
кредитор да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия от името на
предишния кредитор – цедента, поради което следва да се приеме, че
уведомяването е надлежно извършено и съответно молбата за образуване на
изпълнителното производство е подадена от правоимащо лице.
По тези съображения следва да се приеме, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното изпълнително действие следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ С., рег.№ 889 и район на действие
Окръжен съд – Пазарджик, обективиран в Постановление от 21.12.2022 г. да
прекрати изп.д № 1827/2016 г.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6