Протокол по дело №4001/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 443
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20215220104001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 443
гр. Пазарджик, 22.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220104001 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:24 часа се явиха:
Ищецът Н. Н. Д. не се явява, редовно призован на посочения по делото
съдебен адрес. За него се явява адв. В.К., редовно упълномощен да го
представлява с пълномощно приложено по делото.
За ответното дружество „Агро Органик 2“ ООД, редовно призовано се
явява адв. Б., редовно упълномощена да го представлява, с пълномощно
приложено по делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическа страна на спора.
АДВ. К.: Поддържаме исковете с едно уточнение, а то е че по-голямото
от халетата, което търсим по втория иск има идентификатор 78056.32.7.1, а
по-малкото от халетата е с идентификатор 78056.32.9.1. Това е просто едно
уточнение.
АДВ. Б.: Поддържам изцяло изложените доводи в писмения отговор. Не
1
се противопоставям на това уточнение. Вие сте приели писмените
доказателства с Вашето определение. Водя свидетели.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
С подадената искова молба са предявени искове с правно основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба, в която се твърди, че през 2004 г. ищецът
закупил от понастоящем ликвидираната земеделска кооперация (ЗК)
„Съгласие“ - с. Цар Асен, общ. Пазарджик движими и недвижими вещи
принадлежащи на бившето ТКЗС с. Цар Асен, в това число и два метални
навеса (халета) оградени от три страни на циментов фундамент, построени в
бившия стопански двор на ТКЗС с. Цар Асен - единият от които с площ от 687
кв.м., а другият с площ от 532 кв.м. По този повод, ръководството на ЗК
„Съгласие” издало на ищеца фактури и приходни ордери за получените суми
и предоставило сградите във владение на ищеца.
Твърди се, че ответното дружество „Агро Органик 2“ ООД от своя
страна осъществявало земеделско производство в землището на с. Цар Асен и
обстоятелствата срещнали двете страни . Тъй като процесиите навеси (халета)
са предназначани за съхраняване на селскостопанска продукция - слама и
зърно, през 2012 г. ищеца Д. и К. П.- управител на ответното дружество,
устно договорили ищеца да предостави на дружеството ползването на
посочените по-горе 2 метални навеса (халета) срещу което, ответника да
предава ежегодно на ищеца по 576 кг. пшеница за по-голямото хале,
съответно по 400 кг. пшеница за по-малкото. Срок на договора страните не
определили. Въз основа на постигнатото съгласие по съществените елементи
на договора, а именно: вещите които се предоставят за временно ползване и
наемната цена за тях, ищецът предал навесите в държане на ответника.
Твърди се, че в следващата 2013 г., ответника е изпълнил задължението
си и е предал на ищеца уговореното количество заместими вещи (пшеница),
но през следващите години до настоящия момент не е изпълнявал това си
задължение, въпреки, че сключеният договор за наем не е бил прекратяван от
никоя от двете страни. В същото време, ищецът е изпълнявал задължението
си да предостави и да осигури несмущаваното ползване на навесите от
ответника през времето на договора.
Всичко това сочи, че между страните е сключен договор за наем на
2
вещи без определен срок, по който, ответника е в неизпълнение на поетото с
договора задължение за заплащане на наемната цена - уговорена под формата
на предаване на оценими в пари заместими вещи. В този смисъл,
неизпълнението датира още от 2014 г., но поради опасения от
противопоставяне възражение за изтекла кратка погасителна давност, с
настоящия иск се претендира реално изпълнение на вземането за наемна цена
за последните три години, а именно: за 2018, 2019 и 2020 г. за който период
ответника дължи на ищеца 1728 кг. пшеница за по-голямото хале и 1200 кг.
пшеница за по-малкото или общо 2 928 кг. пшеница. При средна цена около
0.30 лв./кг., паричният интерес от този иск е приблизително 880.00 лв., върху
която е внесена ДТ.
Твърди се, че ищецът няма интерес наемното правоотношение с
ответника да бъде запазено, поради което отправя до ответника изявлението,
че ищецът се отказва от договора за наем и същия следва да се счита за
прекратен, считано от деня, в който изтече 1 (един месец) от връчване на
препис от настоящата искова молба (чл. 238 ЗЗД). Предвид, че изтичането
срока на даденото по този начин предизвестие е бъдещо сигурно събитие
което ще настъпи в хода на делото, за ответника ще се породи и
задължението да върне на ищеца предмета на договора (чл. 233 ал.1 от ЗЗД ),
а за съда да отчете новонастъпилият релевантен факт (чл. 235 ал.З ГПК )
Паричният интерес по този иск, съгласно чл. 69, ал.1, т.5 от ГПК е наемът за
една година като в случая е паричната равностойност на 976 кг. пшеница или
приблизително 293.00 лева. (в т.н. Определение №42/13.02014 г. ч.т.д.№
3491/201 Зг. ВКС , II т.о.).
Иска се от съда да образува производство и след доказване на
обстоятелствата , на основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, съответно на основание
чл. 233, ал.1 от ЗЗД да постанови решение, с което да осъди ответника да
предаде на ищеца 2928 кг. пшеница, представляваща непратена наемна цена
за ползването на 2 бр. халета в бившия двор на ТКЗС с. Цар Асен, общ.
Пазарджик за периода 2018 г., 2019 г. и 2020 г.; да осъди ответника да
опразни и предаде на ищеца държането на 2 броя метални навеси (халета)
оградени от три страни на циментов фундамент, единият с площ от 687 кв.м.,
а другият с площ от 532 кв.м, находящи се в стопанския двор на бившето
ТКЗС с. Цар Асен, общ. Пазарджик, с присъждане разноските по делото.
3
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно
описани.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита предявените искове за неоснователни и моли съдът да ги
отхвърли, като присъдите на ответника сторените разноски.
Твърди се, че за осъществяване предмета си на дейност - складиране и
изкупуване на пшеница дружеството се нуждаело от складова база. След
проучване установилите в стопанския двор на село Цар Асен има подходящи
за тази цел сгради. Като собственик на тези две сгради се представил ищеца и
за стопанската 2012 - 2013 г. дружеството предоставило на ищеца
договореното количество пшеница.
Твърди се, че в този период - лятото на 2013 г. като собственик на двете
сгради се представил П. Н. П.. За верността на това си твърдение той
предоставил на ответника Договор за покупко-продажба от 08.06.2006 год., с
който А. И. Б. продава на П. Н. П. 2 броя метални халета в Стопанския двор на
село Цар Асен. При продажбата, правото си на собственост А. И. Б.
удостоверил с фактура, за заплатена на ЗК „Съгласие“ с. Цар Асен,
представлявано от К. Г. К. сумата 17 700 лева за навес - метален и навес
метален сеновал, както и други документи удостоверяващи оценката на двете
сгради. От представените документи представител на дружество се убедил ,че
П. Н. П. е собственик на двете сгради. Представител на дружеството и П. Н.
П. постигнали съгласие за продажба на двете сгради и на 9.08.2013 год.
подписали договор за покупко-продажба с нот.заверени подписи рег.
№10905/29.08.2013 г. на нотариус А. И. Тези обстоятелства са станали
известни на ищеца през лятото на 2013 год.
Твърди се, че на 30.03.2015 год. П. Н. П. продава с нот. акт №78,том
1,рег.№704,дело №55/2015 год. на н-с В. Г., вписан в Сл.по вп. вх.рег.
№3039,вх. 3015 от 30.03.2015 год., акт№177,том 2, дело №1134 на „АГРО
ОРГАНИК 2“ ООД ЕИК112663029 - СГРАДА 01 с площ 540 кв.м
разположена с Стопански двор, поземлен имот 032009 в землището на с.Цар
Осен,с площ 2 , 374 дка в местността Ашлама дере при посочени съседи и
СГРАДА 01, с площ 689 кв.м. разположена в Стопански двор, поземлен имот
032007 в землището на с.Цар Асен,с площ 4,971 дка при посочени съседи.
Твърди се, че след закупуване на двете сгради дружеството е извършило
4
видими подобрения - подмяна на покривна конструкция, укрепване на
сградата. Дружеството е декларирало двете сграда ,като своя собственост и
заплаща дължимите данъци и такси битови отпадъци . Сградите са електро и
водозахранени и дружеството ,като собственик е титуляр на абонатните
номера. От 2013 год. дружеството заплаща всички дължими суми за
потребление на електроенергия и вода.
Твърди се, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Цар Асен,общ.Пазарджик, обл. Пазарджик ,одобрени със
Заповед РД-18-182/09.08.2017 год. на Изп.директор на АГКК процесиите
сгради за заснети както следва - СГРАДА с идентификатор 78056.32.9.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 78056.32.9 , застроена площ
540 кв.м. с предназначение - селскостопанска сграда и СГРАДА с
идентификатор 78056.32.7.1 , разположена в поземлени имот с
идентификатор 78056.32.7, застроена върху 689 кв.м. с предназначение -
селскостопанска сграда и като собственик на двете сгради е вписано по данни
от КРНИ *********,, АГРО ОРГАНИК 2“ ООД. Дружеството владее двете
сгради почти седем години. Владението им е видимо ,открито чрез
осъществяваната в тях стопанска дейност. Двете сгради имат монтирано
охранителни камери. Като е владяло дружеството процесиите сгради, с ясното
съзнание че ги владеят като свои, открито, необезпокоявано , на основание
годно да го направи собственик повече от пет години е придобита
собствеността върху тях и на основание изтекла петгодишна придобивна
давност.
Към отговора са приложени доказателства, подробно описани.
В днешното съдебно заседание пълномощникът на ищеца уточни
процесните недвижими имоти с посочването на техните идентификатори.
По доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
5
АДВ. К.: С оглед отговора на исковата молба оттеглям искането за
разпит на свидетели.
АДВ. Б.: Водим един свидетел – Р. Д. Т..
АДВ. К.: Не разбрах за какви обстоятелства е свидетеля? Тази
фактология, изложена в отговора не я оспорваме. Приели сте писмените
доказателства. Знаем, че има сделка, но какво ще установявате с разпита на
този свидетел?
АДВ. Б.: И в писмения отговор съм написала, че наред с това, че със
сделка е придобит и дружеството владее двете сгради почти 7 години, че
владеенето им е видимо, открито, че се осъществява от тях стопанската
дейност и по този начин се позоваваме включително на кратка придобивна
давност.
АДВ. К.: Какво общо има свидетеля с това?
АДВ. Б.: не оспорвате че доверителят ми владее
АДВ. К.: Според нас моят доверител владее всъщност имота чрез
ответника.
АДВ. Б.: Аз съм го написала - владее двете сгради.
АДВ. К.: Не оспорваме, че ответника го ползва 7-8 години. Така че не
виждам какво ще доказва свидетеля от юридическа гледна точка – владение
или държане.
АДВ. Б.: Държа да се разпита свидетеля.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ответната страна лицето Р. Д. Т..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА И СНЕМА
САМОЛИЧНОСТТА Й, КАКТО СЛЕДВА:
Р. Д. Т. – родена на 27.06.1986 г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство с ищеца, работя в ответното дружество като административен
сътрудник от 2018 г., с висше образование.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
6
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Т.: Дружеството, в което работя от три години. Те имат в
селскостопанския двор в Цар Асен база мисля, че с навеси и големи халета.
Когато отидох първия път бяха пробити, сега фирмата им направи ламарини
отгоре. Фирмата е земеделски производител и произвежда зърно - пшеница и
слънчоглед и те се използват за съхраняване, както и техниката. Ходим всяка
година в селото, там раздаваме зърно. Хората получават рента. Фирмата е
наела земеделска земя и след това раздаваме рента в зърно и зърното стои на
базата и хората идват там и си получават зърно. Преди нямаше ВиК, сега има
ВиК. Когато съм ходила там не е имало някой да коментира нещо във връзка с
халетата. Когато раздаваме рента всички хора идват при нас. Никога не съм
присъствала на разговор някой да каже нещо, някой да потърси нещо. Хората
постоянно са при нас. За тях това е много важно нещо. Вече четвърта година
вече раздаваме рента. Реално когато е кампанията там сме около седмица, не е
целогодишно, между 5 и 7 часа, зависи от хората. Тези хора които идват при
нас, когато се раздава рентата, никога никой не е оспорвал собствеността на
дружеството. Първата година като отидох там не познавах никой. Хората
идваха супер щастливи, че фирмата е закупила място, където могат да ходят и
за тях беше много важно, вече имало място и можело да се съхранява
техническата част и зърното за тях е важно, защото от самото село идват и си
го получават зърното. За тях това е много важно.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
Представям списък на разноските.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото. Аз
съм представила списък с разноските. Описала съм го в самия писмен
отговор.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
7
АДВ. К.: Уважаема госпожо Районен Съдия, моля да уважите и двата
иска. Убеден съм, че при цялостен анализ на твърденията на двете страни и
събраните доказателства неминуемо се стига до извода, че се касае за
учредено наемно правоотношение между страните. Договора за наем, от
който ние извеждаме претенциите си е неформален договор и за доказването
му е достатъчно да се установи, че се касае за предаване на вещ за временно
ползване срещу уговорено възнаграждение. Струва ми се, че в тази насока
няма и спор по това. Съдейки от отговора на исковата молба ответника не
оспорва това, че през 2012 г., касателно стопанската 2012-2013 г., е получило
от ищеца въпросните халета и е предоставило договореното количество
пшеница. Това се установява от разходните касови ордери за предоставена
пшеница във формата на наем. Цялата аргументация на ответната страна, че и
така да е било, т.е. отношенията да са се породили като наемни, вследствие на
владение или сделки с трето лице ответната страна е придобила
собствеността на имота според мен са неотносими към настоящия иск. Става
дума за облигационни искове, при които собствеността както на ищеца така
на ответника нямат никакво отношение. В тази насока само за Ваше сведение
представям Решение №113/28.07.2009 г. по т.д 753/2008 г. на II ТО на ВКС за
справка. Другото е Решение № 1037/30.12.2009 по гр.д. № 3399/2008 г. на IV
ГО, които са в следната насока: Позовава се на установена на задължителна
практика на ВКС, според която исковата молба е допустим способ за
прекратяване на безсрочен наемен договор, по което едва ли има спор. Ние
точно това сме направили с исковата молба. Уведомили сме ответната страна,
че в срок от един месец прекратяваме нейното правоотношение. Другото
решение има такова отношение към настоящия спор, че категорично сочи и
изброява задължителна съдебна практика, според която производството по
иска с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, което е искане за връщане на
една наета вещ, спор за собственост не може да се гледа, т.е. абсолютно
ирелевантен е въпроса кой собственика на вещта и ответника не може да се
брани с такова възражение – няма да ти я дам, защото аз съм станал
собственик. Това е изключено. Това са съществените неща в това дело. В
резюме. Според мен сме доказали наличието на наемно правоотношение
доказали сме че то е прекратено, ерго ответната страна ни дължи, както
заплащане на количеството пшеница, което е въпрос на аритметика,
съответства на три години и дължи връщане на държането на вещта. Моля да
8
постановите решение и да ни присъдите разноски на доверителя ми по
представения днес списък. Само за пълнота, според нас ответникът не е
станал собственик, нито чрез сделка, нито чрез владение, но това е тема,
която стои извън предмета на настоящото дело.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо Районен Съдия, моля да постановите
решение, с което да отхвърлите предявените искове като неоснователни.
Няма как в настоящото производство да не се направи възражение относно
собствеността, защото наемателя е този, който трябва да докаже
собствеността си и те смятат, че чрез двете представени фактури са доказали
правото си на собственост върху тях, но не е достатъчно. Вярно е, че може да
се отдава под наем чужда вещ, но да не излизаме извън предмета на делото.
Аз не съм оспорила от името на доверителят ми, че ищецът наистина през
2013 г. се е представил пред тях като собственик, за което те за 2013 г. са му
заплатили наем по фактурата, която е представена, но от там насетне, от 2013
г., на първо място, има едно бездействие продължило 7-8 години, но това си е
поведение на ищеца, но оттам насетне всички обстоятелства, които твърдим в
писмения отговор се доказват от представените писмени доказателства,
защото ищцовата страна конкретизира, че това са двата обекта, за които
твърди, че е собственик и за които твърди, че му се дължи наем и съответно
се иска връщане на отдадения под наем обект. Вярно, че това не е нужно да се
установява. Всичко това би имало значение, ако междувременно в този
период от време не са настъпили обстоятелства, които няма как съдът да не ги
съобрази и да изхожда единствено и само от фактурата, които не оспорваме,
защото дружеството е абсолютно коректен търговец и земеделски
производител. Платил е само за тази една година, след което се установява, че
собственик е трето лице, с което влизат в отношения, преговори и закупуване
на тези два обекта като самостоятелни, описани с идентификатори и заснети.
Ищецът представя фактура, която не съответства на цената реално. Какво е
ставало в тази ЗК „Съгласие“ няма да обсъждаме, но ЗК „Съгласие“ е продало
на Атанас Божков два метални сеновала - навеси общо за 17700 лв., които ние
твърдим, че дружеството е закупило и на които е собственик. Не знам кои са
обектите, за които е представена фактурата и Вие сте я приели, въпреки че тя
е много странно разпечатана и се вижда, че ЗК „Съгласие“ продало на ищеца
едното е на стойност 5250 лв., пък другото е 3550 лв. Очевидно говорим за
различни обекти, защото цените не съвпадат. Моите доверители са му
9
платили на ищеца Д. за 2013 г., но след 2013 г. те са влезли с преговорни
отношения с лицето легитимирало се като собственик, закупили са го. Няма
как съдът да не вземе предвид настъпилите обстоятелства след 2013г., а те
безспорно се установяват по един категоричен начин. Доверителите ми са
собственици на вещта, за което в иска се иска връщане. Няма как
доверителите ми да дължат нито сумата, нито да дължат връщането, защото
тя не се доказа налична в патримониума - кои са тези сгради, за които се
твърди, същите ли са сградите, за които доверителят ми е собственик? Те се
конкретизираха, посочвайки идентификатора на сградите по скици на
кадастъра, но дали това е така и дали говорим за едни и същи обекти? Тези
две сгради са собственост на дружеството и то валидно ги е придобило. Няма
какво да връщаме по този наем на ищеца. Не се установи идентичност на
собствеността на доверителите ми, това ли са тези обекти, други ли има?
Моля да отхвърлите и двата иска като неоснователни, като доверителите ми
са държатели и ищеца като собственик, осъществява своето владение чрез
фактическите действия на ответниците. Това са почти осем години и чрез
сделка са го придобили. Моля да ми присъдите сторените разноски. Моля за
Вашето решение
АДВ. К.: Ние не твърдим, че сме собственици на процесните халета. Не
бих си позволил в облигационен иск да намесвам собствеността. ВКС е казал,
че онзи, който е получил вещ от някого трябва да му я върне на него. Щом
ответникът е получил вещта от нас и е плащал наем е длъжен да я върне. Това
е основното. И това ни е искането.
СЪДЪТ ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:54
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10