Решение по дело №75/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 139
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия: Стоян Иванов Стоянов
Дело: 20213420200075
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Силистра , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213420200075 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателя, Л. Н. В. с ЕГН:**********, моли съда да отмени
Наказателно постановление №7119/20.01.2021 год. на Началник отдел в
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.С., с което му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушения на Закона за пътищата. Твърди,
че при провеждане на производството са били допуснати нарушения, тъй като
деянието не правилно квалифицирано, тъй като е следвало да се квалифицира
по ЗП, а като такова по чл.177 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата счита, че Наказателното постановление е
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира и присъждането на
разноски.
Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и
провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение и в последствие в предвидения срок е било
издадено и обжалваното наказателно постановление. При обжалването по
1
съдебен ред, в тежест на административно-наказващия орган е да докаже
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. От събраните
доказателства се установи, че действително на 17.12.2020 год., по пътя гр.Ш.-
гр.С., жалбоподателя е извършвал превоз на товари. На километър 10+400м.
е бил спрян за проверка от свидетелите К. и И.. При извършената проверка те
установили, че ширината на превозвания товар е 3 метра при разрешени 2,55
метра, като измерването било извършено с рулетка. За по-голямата ширина на
товара жалбоподателя не представил разрешение за движение на
извънгабаритно ППС нито заплатени такси за специално ползване на
пътищата.
За това деяние бил съставен и Акта за установяване на нарушението.
Същата фактическа обстановка е била установена и от Наказващия орган и е
послужила за формиране на извода му, че деянието на жалбоподателя
представлява административно нарушение.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от абсолютно
всички събрани в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
подробно описани в протокола от съдебното заседание /Л.41/. Така
установената фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Извода на Наказващия орган, че деянието на жалбоподателя
представлява административно нарушение изцяло се споделя от настоящия
състав. Това е така, защото с разпоредбите на Наредба №11 от 03.07.2001
година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
на БРРБ, са въведени норми за ширина, дължина, височина и натоварване на
ос за ППС при движение по пътищата отворени за обществено ползване.
Съгласно чл.5, ал.1, б.“А“, максималната ширина е определена на 2,55 метра.
Съгласно чл.8 от същата Наредба, в рамките на специалното ползване на
пътищата е допустимо по тях да се движат извънгабаринти или тежки ППС,
като това става след издаване на разрешително от администрацията
управляваща пътя/чл.8, ал.2 от цитираната по-горе Наредба/ и при спазване
на определена процедура. Съгласно дадените определения от чл.2 от Наредба
11 и §1, т.1 от Допълнителните разпоредби, управляваното от жалбоподателя
ППС е било извънгабаритно. За да се движи то по пътищата отворени за
обществено ползване е следвало да притежава разрешение за това. С
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от ЗП е въведена забрана за дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение, като сред тях е и
движението на извънгабаринти и тежки ППС. Санкцията за неизпълнение на
въведената забрана е определена с разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП. Именно
по този текст е било квалифицирано деянието на жалбоподателя и е било
наложено наказание в рамките предвидени от Закона. При определяне на
конкретния размер на наказанието не са били събрани всички доказателства
за изясняване на имотното състояние на жалбоподателя, за да се определи
2
правилно размера на наказанието глоба. Видно от представеното
Допълнително споразумение последния получава възнаграждение в размер
малко над минималната работна заплата. В този смисъл наложения размер на
наказанието глоба от 2000 лева се явява прекалено висок за него и ще го
лиши за дълго време от средства за физическо оцеляване. По тази причина
съдът намира, че и минималния размер на наказанието предвиден в Закона от
1000 лева ще е достатъчен за неговото превъзпитаване и поправяне.
Изложените от Наказващия орган мотиви, защо приема, че деянието не
представлява маловажен случай си споделят изцяло от съда и няма нужда да
бъдат преповтаряни.
Съдът не споделя изразеното становище от жалбоподателя, че в случая
неправилно е приложен ЗП, като е следвало да се приложи ЗДвП.
Действително и в Закон за движението по пътищата има аналогична
разпоредба /чл.177, ал.3/, но целта преследвана от двата закона е различна. В
първия случай се касае за нарушение на обществените отношения свързани
със собствеността, поддържането използването и икономическата изгода от
ползването на пътищата, докато нормите на ЗДвП са насочени предимно към
безопасното използване на пътищата.
С оглед на изхода от процеса в тежест на жалбоподателя следва да
бъдат възложени и разноските за процесуално представителство, които са в
размер на 120 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Силистренския
районен съд,
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление №7119/20.01.2021 год. на Началник
отдел в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.С., като намаля размера на наложеното наказание глоба
от 2000 лева на 1000/Хиляда/ лева.
Осъжда Л.Н. В. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С.,
сумата от 120/Сто и двадесет/ лева, представляваща извършени разноски в
хода на производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд
гр.Силистра в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви по АНД № 75 от 2021 година
Жалбоподателя, Л. Н. В. с ЕГН:**********, моли съда да отмени
Наказателно постановление №7119/20.01.2021 год. на Началник отдел в
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.С., с което му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушения на Закона за пътищата. Твърди,
че при провеждане на производството са били допуснати нарушения, тъй като
деянието не правилно квалифицирано, тъй като е следвало да се квалифицира
по ЗП, а като такова по чл.177 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата счита, че Наказателното постановление е
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира и присъждането на
разноски.
Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и
провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение и в последствие в предвидения срок е било
издадено и обжалваното наказателно постановление. При обжалването по
съдебен ред, в тежест на административно-наказващия орган е да докаже
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. От събраните
доказателства се установи, че действително на 17.12.2020 год., по пътя гр.Ш.-
гр.С., жалбоподателя е извършвал превоз на товари. На километър 10+400м.
е бил спрян за проверка от свидетелите К. и И.. При извършената проверка те
установили, че ширината на превозвания товар е 3 метра при разрешени 2,55
метра, като измерването било извършено с рулетка. За по-голямата ширина на
товара жалбоподателя не представил разрешение за движение на
извънгабаритно ППС нито заплатени такси за специално ползване на
пътищата.
За това деяние бил съставен и Акта за установяване на нарушението.
Същата фактическа обстановка е била установена и от Наказващия орган и е
послужила за формиране на извода му, че деянието на жалбоподателя
представлява административно нарушение.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от абсолютно
всички събрани в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
подробно описани в протокола от съдебното заседание /Л.41/. Така
1
установената фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Извода на Наказващия орган, че деянието на жалбоподателя
представлява административно нарушение изцяло се споделя от настоящия
състав. Това е така, защото с разпоредбите на Наредба №11 от 03.07.2001
година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
на БРРБ, са въведени норми за ширина, дължина, височина и натоварване на
ос за ППС при движение по пътищата отворени за обществено ползване.
Съгласно чл.5, ал.1, б.“А“, максималната ширина е определена на 2,55 метра.
Съгласно чл.8 от същата Наредба, в рамките на специалното ползване на
пътищата е допустимо по тях да се движат извънгабаринти или тежки ППС,
като това става след издаване на разрешително от администрацията
управляваща пътя/чл.8, ал.2 от цитираната по-горе Наредба/ и при спазване
на определена процедура. Съгласно дадените определения от чл.2 от Наредба
11 и §1, т.1 от Допълнителните разпоредби, управляваното от жалбоподателя
ППС е било извънгабаритно. За да се движи то по пътищата отворени за
обществено ползване е следвало да притежава разрешение за това. С
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от ЗП е въведена забрана за дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение, като сред тях е и
движението на извънгабаринти и тежки ППС. Санкцията за неизпълнение на
въведената забрана е определена с разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП. Именно
по този текст е било квалифицирано деянието на жалбоподателя и е било
наложено наказание в рамките предвидени от Закона. При определяне на
конкретния размер на наказанието не са били събрани всички доказателства
за изясняване на имотното състояние на жалбоподателя, за да се определи
правилно размера на наказанието глоба. Видно от представеното
Допълнително споразумение последния получава възнаграждение в размер
малко над минималната работна заплата. В този смисъл наложения размер на
наказанието глоба от 2000 лева се явява прекалено висок за него и ще го
лиши за дълго време от средства за физическо оцеляване. По тази причина
съдът намира, че и минималния размер на наказанието предвиден в Закона от
1000 лева ще е достатъчен за неговото превъзпитаване и поправяне.
Изложените от Наказващия орган мотиви, защо приема, че деянието не
представлява маловажен случай си споделят изцяло от съда и няма нужда да
бъдат преповтаряни.
Съдът не споделя изразеното становище от жалбоподателя, че в случая
неправилно е приложен ЗП, като е следвало да се приложи ЗДвП.
Действително и в Закон за движението по пътищата има аналогична
разпоредба /чл.177, ал.3/, но целта преследвана от двата закона е различна. В
първия случай се касае за нарушение на обществените отношения свързани
със собствеността, поддържането използването и икономическата изгода от
ползването на пътищата, докато нормите на ЗДвП са насочени предимно към
безопасното използване на пътищата.
2
С оглед на изхода от процеса в тежест на жалбоподателя следва да
бъдат възложени и разноските за процесуално представителство, които са в
размер на 120 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Силистренския
районен съд постанови своето решение.
3