Р Е Ш Е Н И Е
№ 1257 03.08.2021г. гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас IІІ състав
На четиринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар: И.Л.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Чавдар Димитров
административно
дело № 1506 по описа за
2021 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на УМБАЛ „Бургас“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ №73,
представлявано от изпълнителния директор д-р Миразчийски, против Заповед за налагане
на санкции № РД-25-812/04.06.2021год. на Директора на РЗОК Бургас, с която на
дружеството жалбоподател на основание чл.74, ал.5 ЗЗО и чл.422, ал.1 от НРД за
медицинските дейности за 2020-2022г. са
наложени 17 броя санкции „финансова
неустойка“, 15 от които в размер на 200,00 лева и две в размер на 600,00 лева. В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна. На следващо място са изложени доводи за
допуснати нарушения на ЗАНН, които ограничават правото на защита на лицето, а
именно, че не са конкретизирани мястото и датата на извършване на нарушенията и
не са налице данни за нарушителя по смисъла на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител – главен юрисконсулт П., поддържа жалбата по заявените в нея
твърдения и претендира присъждане на направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. Депозира
писмено становище по съществото на спора.
Ответната страна – Директора на РЗОК гр. Бургас, се
представлява от процесуален представител – старши юрисконсулт Г., който оспорва
жалбата. Представя писмени бележки, в които подробно излага доводи за
отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като е получена от жалбоподателя на
07.06.2021г., видно от известие за доставяне (л.39), от надлежна страна и в
съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание,
поради което сe явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
На 18.02.2020 год. в гр. Бургас, между НЗОК,
представлявана от Директора на РЗОК Бургас, като възложител и „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение (УМБАЛ) –„Бургас“ АД, представлявана от д-р Миразчийски,
като изпълнител, е сключен Договор № 020607/18.02.2020 год. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и
извършване на клинични процедури с НЗОК. (л.97-129).
Със Заповед № РД-25-335/04.03.2021 год., (л.15) на
основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал.2 от ЗЗО, Директорът на РЗОК Бургас
е разпоредил извършване на тематична проверка на „УМБАЛ – Бургас“ АД, със срок
на проверката до 15.04.2021 год., вид и обхват на проверката – тематична, със
следните задачи:
1.
Контрол относно спазване на изискванията на НРД за
медицинските дейности за 2020г. и ЗЗО по отношение на дейност м. февруари 2021г.
по КП №104
2.
Контрол относно спазване на изискванията на НРД за
медицинските дейности за 2020г. и ЗЗО по отношение на дейност м. Януари и м.
Февруари 2021г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената
на КП.
3.
Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение.
4.
Контрол по справки от РЗОК - Бургас.
Във връзка с така постановената заповед, определените
контрольори са извършили указаната тематична проверка, като резултатите по т.4
от Заповедта са обективирани в Констативен протокол № 337/23.03.2021 год. (по
чл. 74, ал. 3 от ЗЗО). Видно от цитирания констативен протокол, при извършения контрол
по справки от РЗОК - Бургас е констатирано следното:
1. Пациентката Златка П.
Кючюкова с ЕГН **********, хоспитализирана в "Университетска многопрофилна
болница за активно лечение - Бургас" АД за периода от 17.12.2020г. до
21.12.2020 г. с ИЗ № 25195 и в последствие от 22.12.2020 г. до 24.12.2020 г. с
ИЗ № 25424.
При хоспитализацията на пациентката с ИЗ № 25195 от 17.12.2020 г. до
21.12.2020 г. в епикриза към ИЗ № 25195 е отбелязано, че ЗОЛ Златка П. Кючюкова
е с придружаващо заболяване Захарен диабет тип 2 с изчерпан инсулинов резерв.
При втората хоспитализацията на ЗОЛ с ИЗ № 25424 от 22.12.2020г. до
24.12.2020г. в епикриза към ИЗ № 25424 е отбелязано, че пациентката е с
придружаващо заболяване Захарен диабет тип 2 с периферни съдови усложнения.
От направената проверка на ИЗ № 25195 е установено, че за периода на
хоспитализацията от 17.12.2020г. до 21.12.2020г. ЗОЛ Златка П. Кючюкова е
заплатила потребителска такса в размер на 23,20лв. за пролежаването си в
лечебното заведение, която е била отразена в разписаната от нея Декларация
Док.№ 5.
Съгласно „Списъка на заболяванията, при които здравноосигурените лица са
освободени от заплащане на потребителска такса по чл.37, ал.1 от ЗЗО“ –
Приложение № 11 от Националния рамков договор за медицински дейности
2020-2022г., пациентите със заболявания Неинсулинозависим захарен диабет с
периферни съдови усложнения с МКБ код от Е10.5 – Е14.5, са освободени от
заплащане на потребителска такса.
Сумата изискана от лечебното заведение за потребителска такса е
неправомерна.
2. ЗОЛ Павел Недев Либчев с ЕГН **********, хоспитализиран в
"Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас" АД
за периода от 04.12.2020г. до 09.12.2020г., с ИЗ № 24520 и в последствие от
11.12.2020г. до 21.12.2020г. с ИЗ № 24906.
По време на първата хоспитализация от 04.12.2020г. до 09.12.2020г. с ИЗ №
24520 ЗОЛ Павел Недев Либчев е заплатил потребителска такса в размер на 29,00
лева за пет дни.
По време на втората хоспитализация от 11.12.2020 г. до 21.12.2020г. с ИЗ №
24906, ЗОЛ Павел Недев Либчев е заплатил потребителска такса в размер на 58,00
лева за десет дни.
При хоспитализация на ЗОЛ от 11.12.2020 г. до 21.12.2020 г. с ИЗ № 24906,
сумата от 58,00 лева за десет дни хоспитализация е неправомерно изискана от
лечебното заведение. В случая лечебното заведение е нарушило чл. 37, ал.1 от
Закона за здравното осигуряване /330/ където е регламентирано следното: „За
всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за
всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 от
330, заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното
заведение суми /потребителска
такса /, определени с
постановление на Министерския съвет.
На основание чл. 37, ал.1 от 330 и предвид предходна хоспитализация с ИЗ №
24520, сумата, която лечебното заведение е имало право да изисква е за пет дни.
3. ЗОЛ Койна Драгова
Михова с ЕГН **********, хоспитализирана в "Университетска многопрофилна
болница за активно лечение-Бургас" АД за периода от 28.11.2020г. до 04.12.2020 г. с ИЗ № 24162 и в последствие
от 04.12.2020г. до 09.12.2020г. с ИЗ №24495.
При хоспитализацията от 28.11.2020г. до 04.12.2020 г. с ИЗ № 24162
пациентката е заплатила потребителска такса в размер на 34,80 лева за шест дни.
При хоспитализацията от 04.12.2020 г. до 09.12.2020 г. с ИЗ № 24495 ЗОЛ е
заплатил потребителска такса в размер на 29,00 лева за пет дни.
При хоспитализация на ЗОЛ от 04.12.2020 г. до 09.12.2020 г. с ИЗ № 24495,
сумата от 29,00 лева за пет дни хоспитализация е неправомерно изискана от
лечебното заведение. В случая лечебното заведение е нарушило чл. 37, ал.1 от
Закона за здравното осигуряване /330/ където е регламентирано следното: „За
всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за
всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 от
330, заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното
заведение суми /потребителска такса I, определени с постановление па Министерския
съвет.
На основание чл. 37, ал.1 от 330 и предвид предходна хоспитализация с ИЗ №
24162, сумата, която лечебното заведение е имало право да изисква е за четири
дни.
4.ЗОЛ Анастасия Теодосиева Колева с ЕГН **********, хоспитализирана в
"Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас" АД
за периода от 05.12.2020г. до 11.12.2020г. с ИЗ № 24557.
За периода на хоспитализацията от 05.12.2020г. до 11.12.2020г. ЗОЛ
Анастасия Теодосиева Колева е заплатила потребителска такса в размер на 34,80 лева
за пролежаването си в лечебното заведение, която е била отразена в разписаната
от нея Декларация Док.№ 5 .
В ИЗ № 24557 има приложено ТЕЛК Решение № 3222 от 167 заседание на
10.10.2019г. за 80% степен на увреда.
Съгласно „Списъка на заболяванията, при които здравноосигурепите лица са
освободени от заплащане на потребителска такса по чл.37, ал.1 от 330” - Приложение № 11 от НРД за медицинските
дейности 2020-2022г, пациентите със заболявания с над 71% намалена работоспособност
са освободени от заплащане на потребителска такса.
Предвид горното, заплатената на лечебното заведение потребителска такса в
размер на 34,80 лева се явява неправомерно заплатена.
5. ЗОЛ Христо Милев Иванов
с ЕГН **********, хоспитализиран в "Университетска многопрофилна болница
за активно лечение-Бургас" АД за периода от 05.01.2021г. до 07.01.2021г. с ИЗ№ 184.
За периода на хоспитализацията, в епикриза към ИЗ № 184 е отбелязано, че
пациентът Христо Милев Иванов е с придружаващо заболяване захарен диабет тип 2
с диабетна нефропатия. За посоченият период на хоспитализация, ЗОЛ Христо Милев
Иванов е заплатил потребителска такса в размер на 11,60 лева за пролежаването
си в лечебното заведение, отразена в разписаната от него Декларация Док.№ 5 и
Направление за заплащане на потребителска такса.
Съгласно „Списъка на заболяванията, при които здравноосигурените лица са
освободени от заплащане на потребителска такса по чл.37, ал.1 от 330” -
Приложение №11 от НРД за медицинските дейности 2020-22г, пациентите със
заболявания Захарен диабет с периферни съдови усложнения с МКБ код от Е10.5 - Е
14.5, са освободени от заплащане на потребителска такса.
Предвид горното, заплатената на лечебното заведение потребителска такса в размер
на 11,60 лева се явява неправомерно заплатена.
6. ЗОЛ Христо Милев Иванов е ЕГН **********, хоспитализиран в
"Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас" АД
за периода от 05.01.2021г. до 07.01.2021г. с ИЗ № 184.
При направената проверка на медицинската документация на ИЗ № 184 е
констатирано нарушение при работа с първичен медицински документ - „Направление
за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК №7) в част II „Блок приемащо лечебно
заведение“, липсва попълнен задължителния реквизит „подпис на приемащ лекар“
съгласно изискванията на „Указания за попълване на направление за
хоспитализация” - Приложение №2 към НРД за медицинските дейности за 2020-2022
г.
7. ЗОЛ Живко Димитров
Андонов с ЕГН **********, хоспитализиран в "Университетска многопрофилна
болница за активно лечение-Бургас" АД за периода от 05.01.2021г. до
11.01.2021г. е ИЗ № 200.
При направената проверка
на медицинската документация е констатирано нарушение при извършеното и отчетено изследване ЕКГ, липсва апаратна
дата и час на извършването, съгласно
изискванията на НРД за медицинските
дейности 2020-2022г.
8. ЗОЛ Живко Димитров Андонов с ЕГН **********, хоспитализиран в
"Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас" АД
за периода от 01.01.2021г. до 05.01.2021 г.с
ИЗ№ 13.
При направената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при извършеното и отчетено
изследване ЕКГ, липсва апаратна дата и
час на извършването, съгласно изискванията
на НРД за медицинските дейности 2020-2022г.
9. ЗОЛ Красимир Иванов Митев с ЕГН **********, хоспитализиран в
"Университетска многопрофилна болница за активно лечение- Бургас" АД
за периода от 05.01.2021г. до 08.01.2021 г.с
ИЗ№ 198.
При направената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при извършеното и отчетено
изследване ЕКГ, липсва апаратна дата и
час на извършването, съгласно изискванията
на НРД за медицинските дейности 2020-2022г.
10. ЗОЛ Донка Михалева П. с ЕГН **********, хоспитализирана в
"Университетска многопрофилна болница за активно лечение- Бургас" АД
за периода от 08.01.2021г. до 11.01.2021 г.с
ИЗ№453.
При направената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при извършеното и отчетено
изследване ЕКГ, липсва апаратна дата и
час на извършването, съгласно изискванията
на НРД за медицинските дейности 2020-2022г.
11. ЗОЛ с ЕГН **********
Ненчо Станков Долапчиев, хоспитализиран в клиника по съдова хирургия на
"Университетска многопрофилна болница за активно лечение- Бургас" АД
на 18.12.2020г. с ИЗ № 25233 по КП № 17.1 с диагноза: Постфлебитен синдром.
При направената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при вписване в ИЗ на състоянието на пациента и извършените
диагностично-лечебни дейности. В ИЗ № 25233 не са отразени две ежедневни
визитации от лекуващия и/или дежурния лекар(при липса на промяна в състоянието
на пациента се записва „статус идем“), с което не са спазени изискванията на
чл.294 ал.1 във връзка с чл.344 ал.1 т.1б) - втора хипотеза от НРД за
медицинските дейности 2020-2022 г.
Нарушението е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за
медицинските дейности 2020-2022г.
12. ЗОЛ с ЕГН ********** Петър Иванов Джаръков, хоспитализиран във II ХО на "Университетска многопрофилна
болница за активно лечение- Бургас" АД на 07.12.2020г. с ИЗ № 24649 по КП
№ 197 с диагноза: Илеус паралитикус.
При направената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при вписване в ИЗ на състоянието на пациента и извършените
диагностично-лечебни дейности. В ИЗ № 24649 не са отразени две ежедневни
визитации от лекуващия и/или дежурния лекар(при липса на промяна в състоянието
на пациента се записва „статус идем“), с което не са спазени изискванията на
чл.294 ал.1 във връзка с чл.344 ал.1 т.1б) - втора хипотеза от НРД за
медицинските дейности 2020-2022г.
Нарушението е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за
медицинските дейности 2020-2022 г.
13. ЗОЛ Петър Иванов Джаръков с ЕГН **********, хоспитализиран в отделение
по гастроентерология на "Университетска многопрофилна болница за активно
лечение- Бургас" АД на 24.12.2020г. с ИЗ № 25549 по КП № 75.1 с диагноза:
Друга и неуточнена цироза на черния дроб.
При направената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при вписване в ИЗ на състоянието на пациента и извършените
диагностично- лечебни дейности. В ИЗ № 25549 не са отразени две ежедневни
визитации от лекуващия и/или дежурния лекар(при липса на промяна в състоянието
на пациента се записва „статус идем“), с което не са спазени изискванията на
чл.294 ал.1 във връзка с чл,344 ал.1 т.1б) - втора хипотеза от НРД за
медицинските дейности 2020-2022г.
Нарушението е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за
медицинските дейности 2020-2022 г.
14. ЗОЛ Яни Диханов Димитракиев с ЕГН **********, хоспитализиран във II ХО
на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение- Бургас"
АД на 15.12.2020г. с ИЗ № 25071 по КП № 72.1 с диагноза: Езофагитис. Улкус
вентрикули препилорикум. Мелена.
При извършената проверка на медицинската документация на ИЗ № 25071 е
констатирано нарушение при работа с първичен медицински документ - „Направление
за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК №7) в част IV Блок „Преминал през лечебното
заведение пациент“, липсва попълнен задължителния реквизит „болничен лист № и
брой дни“, съгласно изискванията на „Указания за попълване на направление за
хоспитализация” - Приложение № 2 към НРД за медицинските дейности за 2020- 2022
г.
Нарушението е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за
медицинските дейности за 2020-2022 г.
15. ЗОЛ Никола Станев
Николов с ЕГН **********, хоспитализиран в клиника по съдова хирургия на
"Университетска многопрофилна болница за активно лечение- Бургас" АД
на 01.12.2020г. с ИЗ № 24327 по КП № 124 с диагноза: Тромбозис а. брахиалис
синистра.
При извършената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при вписване в ИЗ на състоянието на пациента и извършените
диагностично- лечебни дейности. В ИЗ № 24327 не са отразени две ежедневни
визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието
на пациента се записва „статус идем“), с което не са спазени изискванията на
чл.294 ал.1 във връзка с чл.344 ал.1 т.16) - втора хипотеза от НРД за медицинските
дейности 2020-2022г.
Нарушението се констатира за първи път за периода на действие на НРД за
медицинските дейности 2020- 2021г.
16. ЗОЛ Никола Станев Николов с ЕГН **********, хоспитализиран във IIХО на "Университетска многопрофилна
болница за активно лечение-Бургас" АД на 17.12.2020г. с ИЗ № 25196 по КП №
74.1 с диагноза: Доброкачествено новообразувание на черен дроб. Чернодробна и
бъбречна поликистоза.
При извършената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при вписване в ИЗ на състоянието на пациента и извършените
диагностично- лечебни дейности. В ИЗ № 25196 не са отразени две ежедневни
визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието
на пациента се записва „статус идем“), с което не са спазени изискванията на
чл.294 ал.1 във връзка с чл.344 ал.1 т.1б)- втора хипотеза от НРД за
медицинските дейности 2020-2022 г.
Нарушението е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за
медицинските дейности 2020- 2021г.
17. ЗОЛ Коста Александров
Петков с ЕГН **********, хоспитализиран в отделение по кардиология на 29.12.2020г.
с ИЗ № 25764 по КП № 33 с диагноза: Продължителна предсърдна тахикардия. АП 2
ФК.
При извършената проверка на медицинската документация е констатирано
нарушение при вписване в ИЗ на състоянието на пациента и извършените
диагностично- лечебни дейности. В ИЗ № 25764 не са отразени две ежедневни
визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието
на пациента се записва „статус идем“), с което не са спазени изискванията на
чл.294 ал. 1 във връзка с чл.344 ал.1 т.1б)- втора хипотеза от НРД за
медицинските дейности 2020-2022 г.
Нарушението е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за медицинските
дейности 2020- 2021г.
Във връзка с така установеното, проверяващите
финансови инспектори са приели, че описаните констатации по т.1, т.4 и т.5 от
протокола съставляват нарушения на договора и ЗЗО и по-конкретно
като нарушени са били посочени чл.55, ал.2, т. 3 и т.7, чл.37, ал.4 от ЗЗО вр.
чл.277, ал.4 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.;
Според същия административен акт, описаните
констатации в т.2 и т.3 съставляват нарушения на чл.55, ал.2,
т. 3 и т.7, чл.37, ал.1 от ЗЗО вр. чл.277, ал.3 от НРД за медицинските дейности
за 2020-2022г..
Установените по т.6 и т.14 нарушения са били
квалифицирани като такива на разпоредбата на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО вр. чл.380
и чл.385, ал.1, ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
Нарушенията по т.7, т.8, т.9 и т.10 от протокола били
квалифицирани като нарушения на чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО вр. чл.295, т.9 от НРД
за медицинските дейности за 2020-2022г..
А установените по т.11, т.12, т.13, т.15, т.16 и т.17
от протокола констатации съставляват нарушения на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО
вр. чл.294, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.1б от НРД за медицинските дейности за
2020-2022г..
Предвид така формирания извод за допуснати множество
нарушения от страна на болничното заведение, проверяващите са вписали в
констативния протокол препоръки за подобряване дейността на ИМП, а именно да се
спазват изискванията на ЗЗО и НРД.
Във връзка с изготвения констативен протокол, от
проверяващите финансови инспектори до директора на РЗОК Бургас е съставен
доклад вх. № РД-25-3357/02.06.2021г. (л.20), в който са възпроизведени фактите
от протокола.
С констатациите, обективирани в протокола е бил
запознат упълномощен представляващ „УМБАЛ – Бургас“ АД, д-р Стелиян Славов -
зам. Директор на лечебното заведение на 24.03.2021г.
В същият изрично е упомената възможността да бъде
представено писмено становище по направените с протокола констатации в 7-дневен
срок от връчването му, като жалбоподателят не се е възползвал от тази
процесуална възможност.
Във връзка с така установената липса на възражения и
на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, Директорът на РЗОК Бургас е постановил
Заповед за налагане на санкции № РД-25-812/04.06.2021 год. В мотивите на
заповедта са приети констатациите, обективирани в т.т. от 1 до 17 от Протокол №
337/23.03.2021 год., като е прието наличието на всички нарушения, констатирани
и квалифицирани в съставения протокол.
Недоволен от така постановения административен акт,
представляващият „УМБАЛ – Бургас“ АД е оспорил Заповед за налагане на санкции №
№ РД-25-812/04.06.2021г. (л.7 от делото), по което оспорване е образувано и
настоящото производство.
Практически, както при неотправяне на възражение в
7-дневния срок след връчване на протокола, така и в настоящия момент
жалбоподателят не оспорва констатираните факти, както и дадената от страна на
органа правна квалификация на същите.
Вместо това, концентрира защитата си върху твърдението
за провеждане на производството в нарушение на чл. 57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН,
а именно липса на пълно описание на нарушението с посочване на датата и мястото,
където е извършено, както и данни за нарушителя, като обяснява, че същата е
приложима в настояшото производство поради санкционния характер на същото.
Изразено е и мнение, че тези слабости възпрепятстват, както правото на защита
на нарушителя, така и съдебния състав да извърши контрол по реда на чл.34 ЗАНН.
Изложено е твърдение, че оспорената заповед е нищожна.
Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на
административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост.
Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При
нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на
правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че
нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в
административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се
позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на
един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл.
149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са
възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и
за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии,
кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост: всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Освен това според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен
би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора - т.е. не са налице условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма за издаването му.
В настоящия случай не е налице нито едно от изброените
основания, които да обуславят незаконосъобразността на оспорения в съдебното
производство административен акт до степен на неговата нищожност.
Процесният административен акт е издаден от
компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.
Обжалваната заповед е издадена от Директора на РЗОК Бургас, действащ при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му от закона материална компетентност по чл.76, ал.2 от ЗЗО.
Не се спори между страните, че към момента на
проверката приложение намират
разпоредбите на чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗЗО, според които „Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска
и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица
– служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено
от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори.
Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед
да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на
служители на НЗОК.“
„Служителите на
НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по
заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице.
Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията
на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него
длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на
територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено
от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за
извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят
по предложение на директора на РЗОК, на която са служители.“
От своя страна чл. 55, ал.2 от ЗЗО определя
съдържанието на НРД, като част от него са и условията и редът за контрол по
изпълнението на индивидуалните договори (чл. 55, ал.2, т.6а от ЗЗО), т.е. в
правомощията на Надзорния съвет на НЗОК е да определи със свое решение изискванията
за осъществяване на контрол.
Съглaсно чл.72, ал.10 от ЗЗО условията и редът за
осъществяване на контрола по ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.8 и ал.9 се
определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на
цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал Инструкция №РД-16-43/09.06.2020г.
за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 вкл. от ЗЗО,
която е публикувана на официалния сайт на НЗОК (https://www.nhif.bg/page/68) и
е изцяло в синхрон с разпоредбите на чл.75, ал.1 и сл. ЗЗО. Предвид това, правилно в хода на проверката
длъжностните лица са съставили протокол, връчили са копие от него на
проверяваното дружество и са му предоставили 7-дневен срок за отговор.
Самият оспорен административен акт е издаден от
административен орган с териториална компетентност. В текста на чл. 72, ал. 2
от ЗЗО е указано, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване
на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от
длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на
НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК
– контрольори. В настоящия случай, между жалбоподателя „УМБАЛ – Бургас“ АД и
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен Договор № 020607/18.02.2020
год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на
амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК. Безспорно,
проверката е извършена от компетентни по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО
длъжностни лица от РЗОК Бургас – контрольори.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 74,
ал.5 от ЗЗО, съгласно който, когато лицето – обект на проверката, не изрази
становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по
направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.
Относно материалната законосъобразност на атакуваната
заповед, съдът намира следното:
Между страните в настоящото съдебно производство
липсва спор досежно фактите. Спорът е за правилното приложение на
материалноправните разпоредби, т.е. жалбоподателят счита, че посочените като
установени в изготвения протокол за проверка констатации не осъществяват
съставите на посочените нарушения, респ. наложените санкции са за нарушения
различни от допуснатите.
По отношение на констатациите за допуснати нарушения в
т.1, т.4 и т.5, квалифицирани като такива по чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, вр.
чл.37, ал.4 ЗЗО , вр. чл.277, ал. 4 от НРД за медицинските дейности
2020г.-2022г., за всяко от които на основание чл. 414, ал.3 от НРД за
медицинските дейности 2020г.-2022г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в
размер на 200,00 лева, съдът намира за необходимо да посочи следното:
И в трите случая „Университетска Многопрофилна болница
за активно лечение – Бургас” АД е събрала потребителска такса за пролежаване на
ЗОЛ в лечебното заведение въпреки че и трите лица са били освободени от
заплащане на такава на основание чл.37, ал.4 ЗЗО като страдащи от заболявания,
определени по списък към НРД - приложение №11.
Съгласно чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО - Националните
рамкови договори съдържат: условията и реда за оказване на помощта по т. 2;
други въпроси от значение за здравното осигуряване.
В рамките на това нормативно разрешение, в чл. 277, ал.
4 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г., е посочено, че за оказаната
БМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица
по чл. 37, ал. 4 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение
№ 11„Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска
такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО“.
Настоящият съдебен състав, с оглед цитираните по-горе
разпоредби, не възприема доводите на жалбоподателя, че не е осъществен състава
на визираното нарушение предвид факта, че пациентите доказано страдат съответно
от Захарен диабет тип 2 с периферни съдови усложнения и изчерпан инсулинов
резерв, вторият е с намалена работоспособност от 80%, а третият е със захарен
дибет тип 2 с диабетна нефропатия, като и двата вида заболявания са включени в
Приложение №11 на НРД 2020-2022г. и са освободени от заплащане на потребителска
такса.
Като основание за наложената санкция "финансови
неустойки" в размер на 200 лева е посочена разпоредбата на чл.414, ал.3 от
НРД за МД за 2020г.-2022г., съгласно която „Когато изпълнител на болнична
медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по
чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от
200 до 500 лева. В случая диспозицията на сочената санкционна норма цитира
изцяло съдържанието на разпоредбата на чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и предвижда
санкция в случаите на нарушаване на тази разпоредба, т.е., видно от изложеното
по-горе се касае за квалифицирани като извършени нарушения именно по чл.55,
ал.2, т.3 от ЗЗО, следователно наложените санкции по т.1, т.4 и т.5 се явяват законосъобразни
и обосновани. Наложената санкция е на предвидения в закона минимум, поради
което неизлагането на мотиви за размера не представлява съществено процесуално
нарушение, предвид обстоятелството, че при доказано нарушение липсва възможност
за по-благоприятно по вид и размер наказание от определеното при условията на
обвързана компетентност в хипотезата на чл.74, ал.5 ЗЗО.
По отношение на констатациите за допуснати нарушения в
т.2 и т.3, квалифицирани като такива по чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, вр. чл.37,
ал.4. вр. чл.277, ал.4 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г., за всяко
от които на основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности
2020г.-2022г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева,
съдът намира за необходимо да посочи следното:
И в двата случая „Университетска Многопрофилна болница
за активно лечение – Бургас” АД е начислила и изискала от пациентите
потребителска такса за всеки ден болнично лечение при хоспитализацията им
съответно за периода 11.12.2020г. - 21.12.2020г. и 04.12.2020 - 09.12.2020г. В
същото време е установено и за двете ЗОЛ, че през 2020г. са пролежали на
по-ранен етап дни, за които също им е била събрана потребителска такса както
следва: по т.2 за периода от 04.12.2020г. до 09.12.2020г. , а по т.3 за периода
от 28.11.2020г. до 04.12.2020г., надлежно установено и в двата случая от
представените по делото ИЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1 ЗЗО - за
всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за
всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33
заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение
суми, определени с постановление на Министерския съвет. При сумарно изчисление
на събраните потребителски такси, съдът установява, че и в двата случая са били
начислени и събрани такива за повече от 10 дни годишно, което обстоятелство е в
нарушение на императивната норма на чл.37, ал.1 ЗЗО. Като основание за
наложената санкция "финансови неустойки" в размер на 200 лева е
посочена разпоредбата на чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020г.-2022г., съгласно
която „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда
за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този
НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
"финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. В случая
диспозицията на сочената санкционна норма цитира изцяло съдържанието на
разпоредбата на чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и предвижда санкция в случаите на
нарушаване на тази разпоредба, т.е., видно от изложеното по-горе се касае за
квалифицирани като извършени нарушения именно по чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО,
следователно наложените санкции по , т.2 и т.3 се явяват законосъобразни и
обосновани. Наложената санкция е на предвидения в закона минимум,
поради което неизлагането на мотиви за размера не представлява съществено
процесуално нарушение, предвид обстоятелството, че при доказано нарушение
липсва възможност за по-благоприятно по вид и размер наказание от определеното
при условията на обвързана компетентност в хипотезата на чл.74, ал.5 ЗЗО.
Що се отнася до нарушенията по т.7, т.8, т.9 и т.10 от
протокола, квалифицирани като такива по чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО, вр. чл.295,
т.9 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г., за първите две от които на
основание чл. 414, ал.3, а за вторите две на основание чл.414, ал.4 от НРД за
медицинските дейности 2020г.-2022г. е наложена санкция „финансова неустойка“,
която за първите две нарушения е в размер на по 200,00 лева, а за вторите две в
размер на по 600,00 лева, съдът намира за установено това, че и в четирите
случая се касае за хоспитализирани ЗОЛ,
за които в медицинската документация е било отразено извършването на ЕКГ, което
обстоятелство не се оспорва от ответния орган, но за нарушение е прието
бездействието, изразило се в липса на поставена апаратна дата и час и на
извършването на самата ЕКГ.
Съгласно чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО - Националните
рамкови договори съдържат: условията и реда за оказване на помощта по т. 2;
Според разпоредбата на чл. 295, т. 9 от НРД за
медицинските дейности 2020г.-2022г., е посочено, че при извършване на ЕКГ изследване
електрокардиограмата и интерпретация на същата се прилагат в ИЗ, като същата
съдържа апаратна дата и час на извършването, име на пациента и собственоръчно
положено име и подпис от осъществилия изследването. Става ясно, че изискването
касае електрокардиограмата, а не интерпретацията й, която може да бъде
изготвена и на по-късен етап, който не е правнорелевантен съгласно цитираната
норма.
Настоящият съдебен състав, с оглед цитираните по-горе
разпоредби, счита, че е доказано осъществяването на състава на визираното
нарушение, което се изразява в просто бездействие, необорено от страна на
жалбоподателя.
Като основание за наложената санкция "финансови
неустойки" в размер на 200 лева за нарушението по т.7 и т.8 е посочена
разпоредбата на чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020г.-2022г., съгласно която
„Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55,
ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от
200 до 500 лева. В чл.295 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. -
Документиране в хода на хоспитализацията, в т.9 е посочено, че при извършване
на ЕКГ изследване електрокардиограмата и интерпретация на същата се прилагат в
ИЗ, като същата съдържа апаратна дата и час на извършването, име на пациента и
собственоръчно положено име и подпис от осъществилия изследването. В горните
случи това не е сторено, следователно с непопълването на този задължителен
реквизит лечебното заведение, изпълнител на БМП не е водил надлежно
медицинската си документация. Допуснатото бездействие обаче е било неправилно
привързано към разпоредбата на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, според която
норма Националните рамкови договори съдържат: „2. отделните видове медицинска
помощ по чл. 45; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2;“ Според
настоящия съдебен състав привръзката на констатираното нарушение е с разпоредбата
на чл.55, ал.2, т.5, според която НРД съдържа и „документацията и
документооборота;“, тъй като цитираната разпоредба не визира единствено
първичните медицински документи, посочени в Приложение № 2, към НРД, а и всички
други документи, за които НРД създава правила. Такива той е създал относно ИЗ и
ЕКГ, като неотменна част от ИЗ в разпоредбата на чл.295, т.9 (правилно посочена
като нарушена от страна на ответния орган).
Предвид изложеното, посоченото в коментираните случаи
правно основание за налагане на санкциите „финансова неустойка“, а именно
чл.414, ал.3 от НРД, според което „Когато изпълнител на болнична медицинска
помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2,
т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът
на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. се
явява незаконосъобразно. Не се касае за допуснато нарушение в условията и редът
за оказване на медицинска помощ. Напротив такова твърдение липсва, както
липсват и фактически установявания в негова подкрепа. Между страните не се
спори за това, че ЕКГ е извършена, сочи се единствено липсата на задължителен
реквизит, който следва да бъде точно попълнен при извършването й. Според
настоящия съдебен състав се касае нарушение съответстващо на диспозицията на
чл.416, ал.3, според която „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ
наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова
документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят
на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в
размер от 200 до 500 лв. Разпоредбата е обща и визира цялата уредена от НРД
документация, включително и регламентираната в чл.295, т.9 от НРД.
Констатираното обосновава извод, че наложените санкции по т.7, и т.8 се явяват
незаконосъобразни, поради противоречие с материалноправните разпоредби.
Не променя крайния извод обстоятелството, че
посочената като нарушена норма е разположена в Глава 19 Болнична помощ, раздел
3 - Условия и ред за оказване на болнична медицинска помош по КП, амбулаторни и
клинични процедури“ на НРД - 2020-2022, но самата нарушена норма на чл.295 е
именована „Документиране в хода на хоспитализацията“, т.е. касае се за правила,
свързани с документацията и документооборота.
Що се отнася до идентичните нарушения по т.т. 9 и 10,
същите са санкционирани на основание чл.414, ал.4 от НРД за МД 2020-2022г.
Според същата за повторно нарушение по чл.414, ал. 3 „финансовата неустойка“ е
в размер от 600 до 1500 лв. В тази връзка наред с изложените по-горе основания
за незаконосъобразност на таканаложените санкции, които са изцяло приложими и
относно тези две нарушения, съдът намира за необходимо да посочи, че в издадената
заповед, липсват изложени обстоятелства, доказващи санкционираната повторност.
Мотиви в този смисъл не са били изложени и в констативния протокол, явяващ се
фактическо основание за издаването й. Това обстоятелство представлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя,
доколкото, ако бе знаел, че за констатации, идентични с тези по т.7 и т.8 от оспорената
заповед същият ще бъде санкциониран за допуснато нарушение при условията на
повторност, той би могъл да се възползва от правото си да отнесе въпроса към
арбитраж. В тази връзка наложените
санкции по т.9 и т.10 се явяват незаконосъобразни, поради противоречие на
посочената санкционна разпоредба с посочените като установени по делото
обстоятелства, които са недоказани. В тази хипотеза, доколкото правното
основание за налагане на санкцията, нейния вид и размер са в дискрецията на
извършващите проверката конрольори, както и на ответния орган при постановяване
на оспорената заповед, съдът счита, че е извън компетентността му да ги изменя,
като би могъл единствено да отмени същите и на така посоченото допълнително
основание.
По-натам, разглеждайки констатациите за допуснати
нарушения в т.11, т.12, т.13, т.15, т.16 и т.17 от протокола, квалифицирани
като такива по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО вр. чл.294, ал.1 вр. чл.344, ал.1,
т.1б от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., за всяко от които на
основание чл. 414, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2020г.-2022г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лева, съдът приема за
установено това, че и в шестте случая „Университетска Многопрофилна болница за активно
лечение – Бургас” АД е допуснала еднотипно нарушение, изразяващо се в неотразяване на две ежедневни визитации
от лекуващия или дежурния лекари в ИЗ.
В тази връзка, в разпоредбата на чл. 294, ал.1 от НРД
за медицинските дейности 2020г.-2022г., е посочено, че клиничното проследяване
на състоянието на пациента и извършените диагностично-лечебни дейности се
вписват в ИЗ. Именно в изпълнение на такацитираната императивна норма в ИЗ на
всеки от ЗОЛ посочени в т.т. от 11 до 17, (изключае т.14), е следвало да бъде
отразявано извършването на две ежедневни визитации с отразяване на актуалните
показатели, а при липса на промяна с отразяване на „status idem”, което
обстоятелство е изискуемо в изпълнение на разпоредбата на чл.344, ал.1, т.1,
б.б, според която Националната
здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от
изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., както следва: за дейностите
по КП, които включват ….. медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват
необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния
процес; две ежедневни визитации от лекуващия
и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва
„статус идем“); .... Т.е. касае се за вменяване на две отделни задължения -
първото от които е за извършване на най-малко две ежедневни визитации, платими
от здравната каса и второто, касаещо отразяване на резултатите от визитациите в
ИЗ, а при отсъствие на промяна, в отбелязване на това обстоятелство със
съответния латински термин, което
отразяване в процесните хипотези правилно е установено, че не е било сторено.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, с оглед
цитираните по-горе разпоредби, достига до правен извод, идентичен с този на
ответния орган, че е допуснато нарушение
предвид факта, че липсва изискуемото отразяване в ИЗ на минимум две ежедневни
визитации на посочените в разглежданите точки пациенти.
Като основание за наложената санкция "финансови
неустойки" в размер на 200 лева за нарушението по т.11, т.12, т.13, т.15,
т.16 и т.17 е посочена разпоредбата на чл.414, ал.3 от НРД за МД за
2020г.-2022г., съгласно която „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ
наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК,
налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. В
горецитираните случаи обаче, не това е констатираното нарушение. Констатирано е
неотразяване в медицинската документация извършването на две ежедневни
визитации. Никъде в констативния протокол и съпътстващите го приложения не се
излага твърдение, че хоспитализациите изобщо не са били извършвани, за да
представлява спорното бездействие нарушение на условията и реда за оказване на
медицинска помощ. Напротив говори се единствено за непопълване на ИЗ с
дължимата информация. С непопълването на този задължителен реквизит лечебното
заведение, изпълнител на БМП всъщност не е водило надлежно медицинската си
документация. Допуснатото бездействие неправилно е било привързано към разпоредбата
на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, според която норма Националните рамкови
договори съдържат: „2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; 3.
условията и реда за оказване на помощта по т. 2;“ Според настоящия съдебен
състав правилната привръзка на констатираното нарушение е с разпоредбата на чл.55,
ал.2, т.5, според която НРД съдържа и „документацията и документооборота;“, тъй
като цитираната разпоредба не визира единствено първичните медицински документи,
посочени в Приложение №2, към НРД, а и всички други документи, за които НРД
създава правила. Такива той е създал относно ИЗ и в разпоредбата на чл.344,
ал.1, т.1, б.“д“ НРД, която предвижда, че НЗОК закупува договорената и
извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г. за дейностите
по КП, които включват и попълване, поддържане, съхранение и отчитане на
изискуемата медицинска документация. В тази връзка, извъшването на самите
визитации не се оспорва от страна на ответния орган, сочи се единствено
неотразяване извършването на визитациите, което безспорно не представлява
нарушаване на условията и реда за оказване на помощта, а на установените
изисквания за работа с медицинска или финансова документация.
Предвид изложеното, посоченото в коментираните случаи
правно основание за налагане на санкциите „финансова неустойка“, а именно
чл.414, ал.3 от НРД, според което „Когато изпълнител на болнична медицинска
помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2,
т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът
на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. се
явява незаконосъобразно. Не се касае за допуснато нарушение в условията и редът
за оказване на медицинска помощ. Между страните не се спори за това, че
визитациите са извършвани, като липсват и индиции за обратен извод, сочи се
единствено липсата на отразяване на това обстоятелство в ИЗ. Според настоящия
съдебен състав се касае нарушение на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО съответстващо на
диспозицията на чл.416, ал.3, според която „Когато изпълнител на болнична
медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или
финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова
неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. Разпоредбата е обща и визира цялата
уредена от НРД документация, включително и регламентираната в чл.295, т.9 от
НРД. Констатираното обосновава извод, че наложените санкции по т.11, т.12,
т.13, т.15, т.16 и т.17 се явяват незаконосъобразни, поради противоречие с
материалноправните разпоредби, което от своя страна е довело и до
незаконосъобразно санкциониране с неправилна санкционна норма.
По отношение на констатацията за допуснато нарушение в
т.6 и т.14, а именно констатирани
нарушения при работа с първичен медицински документ, проявили се съответно в неотбелязване
в Направление за хоспитализация Бл.МЗ НЗОК №7, част II „ Блок Приемащо лечебно
заведение" подпис на приемащ лекар, в т.6, а по т.14 в неотбелязване в
Направление за хоспитализация Бл.МЗ НЗОК №7, част IV Блок „Преминал през
лечебното заведение пациент“ - на отразен „болничен лист № и брой дни“, съдът
намира следното:
Съгласно чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО - Националните
рамкови договори съдържат: документацията и документооборота.
В приложение №2 към НРД за медицинските дейности за
2020г.-2022г. „Първични медицински документи“ и по точно в Направление за
хоспитализация, в „Указания за попълване на направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“, част II „Данни попълвани от
лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение“ е описана всяка
стъпка, която лекарят следва да предприеме при попълване на направлението.
Последното му задължение е да положи подпис, в качесвото му на приемащ за
процедурата лекар.
В случая това не е сторено, следователно с
непопълването на този задължителен реквизит лечебното заведение, изпълнител на
БМП не е водил надлежно медицинската си документация.
Що се отнася до нарушението по т.6, от описателната
част на направените при проверката констатации се установява, че се касае за
непопълнен друг съществен реквизит В приложение №2 към НРД за медицинските
дейности за 2020г.-2022г. „Първични медицински документи“ и по точно в
Направление за хоспитализация, в „Указания за попълване на направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“, част II „Данни попълвани от
лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение“ е описана всяка
стъпка, която лекарят следва да предприеме при попълване на направлението. Едно
от основните и неотменими задължения е да положи подпис в графата за „приемащ
лекар“ в блок "Приемащо лечебно заведение". В случая това не е
сторено, следователно с непопълването на този задължителен реквизит лечебното
заведение, изпълнител на БМП не е водил надлежно медицинската си документация.
Като нарушени разпоредби на НРД за МД за 2020г.-2022г.
за т.6 и т.14 са посочени чл.380 и чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 НРД. Според
разпоредбата на чл.380 НРД „Документацията,
която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите
по чл. 294, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни
документи по Закона за счетоводството.“ Съгласно втората цитирана норма „"Направление
за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7),
"Медицинско направление за клинични
процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8) и "Медицинско направление
за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК №
8А) се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2“
Според чл.385, ал.4, т.2 „регистрационните
и медицинските данни в документа относно приемането за хоспитализация и
болничното лечение на ЗОЛ се попълват от лечебното заведение.“ В тази
връзка е правилна посочената от страна на ответния орган правна квалификация на
констатиреното като допуснато нарушение по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО.
При нарушението по т.14 от оспорената заповед
действително се констатира (л.73) липсата на отбелязване на издадения болничен
лист и бр. дни за които това е сторено. Същото обстоятелство е отбелязано на
гърба на Направление за хоспитализация Бл.МЗ НЗОК №7. Така констатираното
нарушение обаче е формално, като при санкционирането му липсва възможност за
прилагане институтите на маловажност и малозначителност от наказателното право,
поради което процесните нарушения правилно са били санкционирани и то на
основание чл.416, ал.3 НРД, според която норма „Когато изпълнител на болнична
медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или
финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
"финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.“, което правилно е
било сторено по отношение на разглежданите две точки от страна на ответния
орган.
За пълнота на изложението съдебният състав намира за
необходимо да посочи и това, че за констатираните и правилно санкционирани нарушения
липсва маловажност по смисъла на § 1, т.4.2 от ДР на НРД за медицински дейности
2020г.-2022г. Съдържащото се в цитираната разпоредба определение на маловажните
случаи касае изчерпателно изброени хипотези във връзка с чл.408, ал.4 от НРД за
медицински дейности 2020г.-2022г., а сред тях не попадат процесните нарушения,
което изключва процедиране в случая само с даване на предписания вместо
санкциониране. Това определение не може да се тълкува разширително, в който
смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, шесто отделение,
изразена в решение № 13393/09.10.2019г. по адм. дело №1955/2019г., решение №
1075/ 25.01.2019г. по адм. дело № 1297/2018г., решение № 10283/27.07.2020г. по
адм. дело № 12853/2019г. и много други. Не може да намерят приложение и чл.28
от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, защото производството по
налагане на санкция финансова неустойка по чл.74, ал.5 от ЗЗО е различно от
производството по налагане на административно наказание по ЗАНН.
В обобщение на гореизложеното, съдът приема, че
подадената жалба е частично основателна, като атакуваната заповед за налагане
на санкция № РД-25-812/04.06.2021 год., издадена от директора на РЗОК – гр.
Бургас в частта й по т.7, т.8, т.9, т.10 и т.11 т.12, т.13,
т.15, т.16 и т.17 се явява незаконосъобразна,
поради което същата следва да бъдат отменена в тази й част.
В останалата част, а именно по т.1, т.2, т.3, т.4,
т.5, т.6 и т.14, атакуваната заповед се явява законосъобразен административен
акт, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция
на процесуалните представители и на двете страни, на същите следва да се
присъдят направените от тях разноски, съобразно с уважената част на жалбата,
съответно съобразно отхвърлената част на жалбата. Направените и доказани от
оспорващия разноски са в размер на 50 лева, заплатена държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено при съобразяване характера на спора,
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева,
като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед уважената част на жалбата /59%/
на същия следва да се присъдят разноски в размер на 59 лева.
Разноските на ответната страна за юрисконсултско
възнаграждение, определени при съобразяване характера на спора, разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, са в размер на 100 лева, като на
основание чл.143, ал.4 от АПК, съобразно отхвърлената част от жалбата /41%/, на
страната се дължат разноски в размер на 41 лева.
След прихващане на двете суми, разноски следва да
бъдат присъдени в полза на жалбоподателя в размер на 68,00 лева.
Воден от изложените съображения и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Административен съд -Бургас, трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „УМБАЛ – Бургас“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Стефан
Стамболов“ № 73, представлявано от д-р Бойко Миразчийски – изпълнителен
директор Заповед за налагане на санкция № РД-25-812/04.06.2021 год., издадена
от директора на РЗОК – гр. Бургас в частта й по т.7, т.8, т.11 т.12, т.13,
т.15, т.16 и т.17, с всяка от които на дружеството е наложена санкция
"финансова неустойка" в размер от по 200 лева, както и в частта по т.9 и т.10, с всяка от
които на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в
размер от по 600 лева .
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „УМБАЛ – Бургас“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Стефан
Стамболов“ № 73, представлявано от д-р Бойко Миразчийски – изпълнителен
директор против Заповед за налагане на санкция № РД-25-812/04.06.2021 год.,
издадена от директора на РЗОК – гр. Бургас, в останалата й част, а именно в
частта й по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.14, с всяка от които на
дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер от 200
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: