№ 767
гр. София , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение № 178 на СГС, НО, 27 състав от 9.6.2021 г. по н.ч.д. № 2092/2021
г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Й. И. Б. за условно предсрочно
освобождаване от остатъка на наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на
8години и 9 месеца, наложено по н.ч.д. № 2708/2019 г. на СГС.
В жалбата, подадена от осъденото лице се настоява, че е изпълнен планът на присъдата и
прогресивната система – режимът за изпълнение на наказанието е общ; награждаван е с
домашен отпуск; оценката на риска от рецидив е 6 точки, а оценката от вреди е от средни
към ниски стойности; семейните връзки са запазени; това е първото осъждане и няма други
криминални прояви; полага труд в затвора; представителят на държавното обвинение също е
изразил позиция в съдебно заседание за основателност на искането за предсрочно условно
осъждане. С жалбата се отправя искане за уважаване на искането за приложение на чл. 70
НК, което да позволи завръщането му в обществото, като пълноправен и осъзнал грешката
си негов член.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
събраните по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Доказателствените материали по делото са приобщени от първоинстанционния съд при
спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава 35,
раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените писмени доказателствени
материали съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода е осъден и
1
търпи наказание по присъда от 12.2.2018 г. на Областен съд в Осиек, Република Хърватия. С
определение № 2654 от 3.7.2019 г. на Софийския градски съд, НО, 13 състав по н.ч.д. №
2708/2019 г. присъдата е приета за изпълнение. С цитираната присъда на осъдения е
определено наказание в размер на 8 години и 9 месеца лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 242, ал. 2 НК.
Началото на изпълнение на наказанието е 29.10.2016 г., като е зачетен предварителен арест
от 29.10.2016 г. до 10.7.2019 г. След осъществения трансфер лишеният от свобода постъпва
в Затвора гр. София на 11.6.2019 г. при първоначален строг режим.
След собствен анализ на съдържащите се в материалите по делото документи и най-вече на
тези от досието на лишения от свобода, САС прие за установени следните фактически
положения:
Началото на изпълнение наказанието е 29.10.2016 г., когато осъденият Б. е търпял
наказанието в Република Хърватска. След привеждането му в Затвора София на 11.6.2019 г.,
с определението за трансфера му е определен първоначален строг режим, който е заменен с
общ на 23.9.2020 г. След постъпването му в Затвора София осъденият е настанен в 8-ма
група, след което е преразпределен и е настанен в 13-та група, а на 10.4.2020 г. е настанен в
9-та група, предвид това, че е трудово ангажиран като електро-техник. Установява се, че Б.
се справя добре с трудовите си задължения – отговорен, съвестен и изпълнителен; няма
проблемни отношения с останалите лишени от свобода; дисциплинарно не е наказван;
награждаван е, включително с поощрение по чл. 98, ал. 1, т. 8 ЗИНЗС – домашен отпуск до 5
денонощия; не са регистрирани нарушения при завръщането му от домашен отпуск; към
администрацията в затвора има дължимото поведение и отношение.
От приложените по делото материали се установява също, че становищата на служителите в
затворническата администрация по молбата на Й.Б. са на пръв поглед противоречиви, но по
същество от съдържаща се в тях конкретна информация се извличат положителните
основания за настъпилото поправяне на лишения от свобода.
От една страна, началникът на Затвора гр. София сочи, че целите на наложеното наказание
спрямо Б. не са изпълнени в своята цялост, както и, че не е реализирана в цялост спрямо
него прогресивната система, като се позовава на тежестта и характера на извършеното
престъпление и на остатъка от наказанието.
От друга страна, в доклада на инспектора социални дейности и възпитателна работа в
Затвора София, след подробно изложение на фактите относно процеса на изтърпяване на
наказанието, са направени логически издържани и задълбочени изводи за настъпилото
поправяне на лишения от свобода. Заключението на инспектора е, че Б. е с добра
криминологична прогноза; не се наблюдават трайно формирани асоциални нагласи;
корекционната работа с него е дала своя положителен резултат; макар да не е изпълнена в
цялост прогресивната система – собствените ресурси на лишения от свобода, както и
2
липсата на утвърдени криминални нагласи, ще му въздействат възпиращо за извършване на
ново деяние в условията на свобода. снование за този извод на инспектора социални
дейности е фактът, че рискът от рецидив е сведен от минималните 12 точки, от
първоначални 17, рисковете за останалите лишени от свобода и персонала на затвора е
нисък, а рискът за обществото е среден към нисък, тъй като лишеният от свобода не е с
утвърдени криминални нагласи.
Към момента на приключване на първоинстанционното производство – 9.6.2021 г.,
осъденият Б. е изтърпял общо 5 години, 2 месеца и 29 дни, от които фактически 4 години и 7
месеца и 10 дни и от работа 7 месеца и 19 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е 3
години, 6 месеца и 1 ден.
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за неправилен и незаконосъобразен.
От една страна, правилно се сочи от първоинстанционния съд, че спрямо лишения от
свобода Й.Б. са налице формалните предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК. Към момента той е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. От друга страна,
апелативната инстанция приема за основателни доводите в жалбата на лишения от свобода,
че при преценка по същество за наличие на втората предпоставка на закона, а именно
доказателства за поправяне на осъдения, следва да се даде позитивен отговор.
При решаване на спорните въпроси по делото, съставът на градския съд е приел: че не са
събрани достатъчно данни за поправяне на осъдения; че макар и да демонстрира добро
поведение, следва да се работи по проблемните зони; че рискът от вреди, макар и среден
към нисък, все още съществува, поради което корекционният процес не е завършил; че
оставащият срок на наказанието не е малък, а престъплението, за което е осъден Б. в
Хърватия е с висока степен на обществена опасност.
Въззивният съд счита, че изводите на първата инстанция не почиват на цялостна преценка
на поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието, като е
даден приоритет на абстрактния интерес на обществото, а неоснователно са игнорирани
фактите, изводите и заключенията, съдържащи се в документите, съставени от инспектора
социални дейности в Затвора София, както и данните за многобройните награди и
позитивни промени в поведението на лицето.
Приложението на нормата на чл. 70, ал. 1 НК е правна възможност, която е обусловена от
задълбочена и цялостна оценка за изпълнението на целите на наказанието, наложено с
присъдата. В случай следва да се изследва поведението на лишения от свобода по време на
изпълнението на наказанието, както и конкретните факти, отнасящи се до отделните етапи
на изпълнението на плана на присъдата.
В този смисъл САС установи, че в доклада на инспектора СДВР при Завтора София се
3
съдържат конкретни и отнесени към поведението на лишения от свобода Й.Б. факти: изцяло
положителни данни за протичане на корекционния процес – трудова ангажираност,
множество награди, спазване на установения ред, уважение и добро отношение към
останалите затворници и служителите от администрацията, съхранени социални контакти и
липса на зависимости, липса на формирани антисоциални и криминални нагласи. По
същество не са налице данни, които да представят в негативна светлина лишеното от
свобода лице. Положителното развитие в поведението и личностната промяна на Б. са
довели да снижаване на риска от рецидив на 12 точки, а освен това не се посочват
дефицитни зони, по които да е налице необходимост от продължаване на корекционния
процес; лишеният от свобода приема присъдата за справедлива и изразява съжаление по
отношение на стореното.
Контрааргументите на състава на градския съд, на този фон, почиват на неправилна
интерпретация на данните по делото и на закона – чл. 439а НПК.
Според САС неправилна е оценката на решаващия съд, че са налице проблемни зони, по
които да продължи корекционната работа, а позоваването на тежестта на престъплението и
остатъка от наказанието е в противоречие с чл. 439а, ал. 3 НПК.
Положителната промяна в поведението на осъдения е обективен факт и за това данни се
съдържат както в докладите на специализираната затворническа администрация, така също
и в досието на лишения от свобода – множеството награди, трудова активност и
добросъвестно отношение към корекционния процес, към другите затворници и
длъжностните лица от Затвора София.
Неправилно съдът от първата инстанция приема, че процесът на поправяне на осъдения Б.
трябва да продължи в условията на затвора, доколкото рискът от вреди за обществото макар
и нисък все още съществува. Този извод на съда немотивиран и несъмнено се оборва от
подробните и фактологически обосновани доводи на длъжностните лица от затворническата
администрация за завършен корекционна работа с лишения от свобода, изпълнен план на
присъдата, необратим процес на положителна промяна и добри ресурси и прогнози за
ресоциализация. В този смисъл неоснователно съдът се е позовал на размера на
неизтърпяната част от наказанието, доколкото в случая то се явява единствената конкретна
причина за постановения отказ за условно предсрочно освобождаване, доколкото чл. 439а,
ал. 3 НПК установява забрана за това
Фактите по делото, изброени и анализирани по-горе, еднозначно аргументират извода на
въззивния съдебен състав, че лишеният от свобода Й.Б. е дал несъмнени доказателства за
своето поправяне. Освен безупречното му поведение по време на изпълнение на
наказанието, съществено значение за този извод имат и данните за липса на други
осъждания на ефективно лишаване от свобода, т.е това се явява първото пребиваване на
лицето в пенитенциарно заведение. В случая следва да се отдаде роля и на факта за
съхранени отношения с близките и запазени сeмейни връзки, които са предпоставки за
4
бъдещо успешно социализиране на лицето.
Така мотивиран апелативният съд приема, че жалбата на лишения от свобода е основателна,
а определението на СГС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата на Й.Б. за предсрочно
условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание. Остатъкът от наказанието,
което търпи лишеният от свобода е определен към 28.6.2021 г., съобразно изпратената от
началника на затвора София справка № 138/28.6.2021 г., изискана по надлежния ред от
настоящия състав на САС.
На основание чл. 70, ал. 6 НК следва да се определи изпитателен срок за осъдения в размера
на неизтърпяната част от наказанието, а именно в размер на 3 години, 5 месеца и 3 дни.
Изпитателният срок е допълнителен мотивираш фактор и гаранция за законосъобразното
поведение на осъдения след освобождаването му от затвора.
По изложените съображения, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 178 на СГС, НО, 27 състав от 9.6.2021 г. по н.ч.д. № 2092/2021 г.,
с което е оставена без уважение молбата на осъдения Й. И. Б. за условно предсрочно
освобождаване от остатъка на наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 8
години и 9 месеца, наложено по н.ч.д. № 2708/2019 г. на СГС, като вместо него:
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно Й. И. Б. от изтърпяване на останалата част - в
размер на 3 години, 5 месеца и 3 дни - от наказанието лишаване от свобода, общо в размер
на 8 години и 9 месеца, определено му на основание приета за изпълнение присъда по н.ч.д.
№ 2708/2019 г. на СГС, като на основание чл. 70, ал. 6 НПК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок
за осъдения в размер на неизтърпяната част от наказанието, а именно 3 години, 5 месеца и 3
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6