М О Т
И В И
Към Присъда на КРС по
Н.Ч.Х.Д. №1008/2020 г.
15.04.2022 г.
Производството по делото е образувано по тъжба на М.И.Л., с ЕГН – ********** *** против Л.Ж.В. *** за извършено престъпление от частен
характер по чл. 130, ал.2 от НК. С
тъжбата си Л. е предявила срещу подсъдимия и граждански иск за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени й болки и страдания , резултат от
престъплението. Неимуществените си вреди тъжителката е оценила на 3000 лева,
като сумата се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Тъжителката поддържа обвинението и чрез защитника си формира искане за
признаване на подсъдимия за виновен, като за деянието му бъде наложено
наказание съобразно предвиденото в
НК за това престъпление, както и да бъде
уважен предявения граждански иск.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Защитникът на
подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният му да бъде
признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото с тъжбата обвинение.
Основава пледоарията си на недоказаност на обвинението. Твърди неоснователност
на предявения граждански иск.
Съдът е уважил доказателствените искания на страните като е допуснал
събиране на гласни и писмени доказателствени средства.
Районният съд, след преценка на събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното
обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Л.Ж.В. е на 47 години/ към датата на
инкриминираното деяние/.Българин е български гражданин, женен, неосъждан . Живее в гр.
Кюстендил заедно със съпругата си – св. Л. В .
Пострадалата е на 30 години / към датата на
твърдяното в тъжбата престъпление/. Живее в гр. Кюстендил. Българка е , българска
гражданка, неомъжена, неосъждана.
Тъжителката
и подсъдимия били в близки отношения
в продължение на около една
година, преди инкриминираната в частната тъжба дата.
На 01.07.2020 г. около 22:00 ч. тъжителката Л.,
въпреки че знаела , че В. е семеен, решила да
го посети в дома му. Тъй като главния вход на блока бил заключен, тя
влязла през задния вход. Качила се до апартамента, в който знаела, че В. живее
и звъннала на звънеца. В това време в
жилището на В. освен него се намирала и съпругата
му – св. Лилия Велинова. Когато
подсъдимият отворил вратата , тъжителката
минала покрай него и влязла в
помещение, обособено като хол, в което се намирала св. Л. В.. Л.
започнала да крещи и да обижда св.Велинова.
За да предотврати по-сериозен конфликт
подс. В. изблъскал тъжителката извън жилището и затворил вратата. Тъй като и по стълбите Л. крещяла подс. В. и
съпругата му се показали на терасата на апартамента,която е от южната страна на
блока/ към ул.“Цар Освободител“, за да видят дали Л. ще си тръгне. Няколко
минути след като Л. била изведена от жилището
на Велинови, подсъдимият и съпругата му, които били на терасата, я
видели пред автомобила
на Лилия Велинова, който бил
паркиран пред блока / откъм ул.“Цар
Освободител“/. Тъжителката нанесла няколко удара по автомобила , като продължавала да
крещи. Св. В.се притеснила много и
подала сигнал на тел. 112 за действията на М.Л.. След около 10-15 мин. на място пристигнал
патрул на РУ гр.Кюстендил в състав – св. Цеков и св. Е.. Тъй като при пристигането на полицаите , тъж.
Л. вече не била на мястото подс. В. слязъл , за да обясни какво се е
случило и да покаже щетите по автомобила на съпругата му. Още при пристигането
на полицейските служители на място подс. В. посочил кое о лицето, което е
причинило щетите по автомобила на съпругата му. Изготвен е протокол за оглед на
местопроизшествие. По този сигнал е
образувано ДП №589/2020 г. по описа на РУ – гр. Кюстендил, по което са
извършени разпити на собствениците на автомобила и на соченото за извършител
лице – М.Л.. Досъдебното производство е
спряно на осн. чл. 244, ал.1, т.1, вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК.
По доказателствата
На 09.07.2020 г. / девет дни след като Л.
е посетила жилището на подсъдимия/ М.Л.
е освидетелствана от съдебен лекар, като в медицинското свидетелство е отразено, че по нейни данни на 01.07.2020 г. е била бита
от познат мъж, като съдебният лекар е установил следните телесни увреждания : в лява хълбочна
област - приблизително овално
моравочервено кръвонасядане, с размери около 8/4,5 см. По външната и предна
повърхонст на лява мишница, в горната и долна трета, по външна дясна мишница в
средната трета, по по задна повърхност на дясна китка, по вътрешна повърхност
на дясно бедро в горна трета и в
предната повърхност на лява подбедрица в
долната трета – седем петнисти неправилно кръгловати моравожълти и синкавожълти кръвонасядания с диаметър от около1,5 см. до 3,5-4 см.
В хода на съдебното следствие е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л.Н.,
която дава заключение, че у тъжителката Славова
са били установени описаните в медицинското свидетелство травматични увреждания,
като според експерта е възможно тези увреждания да са
получени по време е начин, за който се съобщава от освидетелстваното лице.
Описаните телесни увреждания са причинил болка и страдание на М.Л.. Посочен е
срок за възстановяване от 15 до 20 дни.
Горната фактическа обстановка, съдът
възприе за доказана по несъмнен начин ,
основавайки изводите си на показанията на свидетелите В., Е. , А., както и от обясненията на подсъдимия.
По делото е разпитана и втора група свидетели
– посочени от тъжителката – В. Д., И.И. и И.С.. Част от тези показания съдът не
кредитира , а друга част кредитира отчасти.
Св. Д. е посочена от тъжителката
като единствен очевидец на твърдения в тъжбата побой, нанесен от
подсъдимия. Показанията на тази
свидетелката съдът не кредитира, като ги намира за нелогични и вътрешно противоречиви. На първо място
съмнението в показанията на тази свидетелка произтича от факта, че не е предприела никакви действия да потърси помощ и да преустанови побоя, за
който твърди, че подсъдимия е нанесъл на
тъжителката. В близост до описаното
място на инцидента се намира пиаца на таксиметрови автомобили, което дава
възможност да се потърси помощ от някой от намиращите се там водачи на
автомобил. Отделно от това, стоейки на тротоара на ул.“Цар Освободител“, която
е главна и най-оживена улица в гр. Кюстендил, св. Д. е можела да предприеме
действия по спиране на други движещи се по тротоара лица или дори да спре преминаващ по пътното платно
автомобил. Според показанията й тя е
стояла и гледала как един мъж дърпа жена за косата и я влачи и не е предприела
нищо за да предотврати побоя , ако е имало такъв . От друга страна, преобладаващото в описанието на това, което
твърди, че е видяла е че мъж и жена се биели. От една страна св. Д. твърди, че е видяла „мъжът да свлича
жената на земята, да я влачи и да я рита, а в следващия момент твърди, че тя се
отскубнала и побягнала. Необяснимо е за съда, как лице, което е свалено на
земята и е ритано се „отскубва“ и побягва. На второ място нелогични са
показанията на тази свидетелка и в
частта в която твърди, че е видяла на следващия ден синини по тялото на
пострадалата и не се е поинтересувала дали е звъняла на полицията , дали е
подала сигнал за нанесения побой , както и че след инцидента не се е
поинтересувала за здравословното й състояние.
Показанията на св. И. - баща на
тъжителката, съдът кредитира, в частта в която описва, че
въпросната вечер дъщеря му се е прибрала в „окаяно състояние“ ,
„рошава“, с червени петна по ръцете и по краката , с дръскотини по тялото. Това нейно състояние, обаче не може
категорично да се обвърже с каквото и да е противоправно поведение от страна на
подсъдимия. Необяснимо остава за съда по
каква причина, ако тъжителката наистина е
обяснила на баща си, че подсъдимия я е бил и че се чувства толкова зле ,
защо родителят не е взел мерки да я
придружи до лечебно заведение , за да бъде прегледана и да се предприемат
необходими медицински грижи, ако е
необходимо.
Според св. И.С., който е бил
работодател на тъжителката към 01.07.2020 г., тя е отсъствала от работа от
01.07.2020 г. до около 07.07.2020 г., тъй като е била в отпуск по болест.
Когато се е явила на работа „ била цялата посинена“ и обяснила, че някой я е пребил от бой. Показанията на този свидетел , съдът възприе
като обективни, доколкото описват
състояние на пострадалата в един последващ момент, състояние , за което не се
спори, че е било факт. Наличието на синини се потвърждава и от
съдебно-медицинската експертиза, която е изготвена въз основа на медицинско
свидетелство, издадено на 09.07.2020 г. – осем дни датата, на която се твърди
че е нанесен побоя. От значение в случая
е кога и по какъв начин са получени тези телесни увреждания, а това св. И.С. не
можа да посочи в показанията си.
След анализ на събрания съвкупен
доказателствен материал в горния смисъл,
съдът намери следното
От правна
страна:
Съдът намира, че не се доказа по безспорен и
категоричен начин извършеното от подсъдимия престъпление от обективна и
субективна страна, поради следните аргументи:
Обект на престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК са обществени отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко
физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е причинена
лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице въпросната
квалификация, следва да е налице такова увреждане на здравето на пострадалия,
което да е извън случаите на чл. 128
от НК и чл.
129 от НК. Съставомерно по чл.
130, ал.2 от НК е всяко причиняване на болка или страдание, без
разстройство на здравето .
От субективна страна деянието е наказуемо
само, когато увреждането е причинено умишлено, без значение е формата му - пряк
или евентуален умисъл.
За да бъде признато едно лице за виновно в
извършване на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин. Това означава, че събраният и проверен в хода на съдебното
следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава
единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на извършеното престъпление.
Само такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна присъда, което е
в съответствие с разпоредбата на чл. 303,
чл.
304 от НПК. Винаги, когато обвинението не е доказано по посочения начин,
съдът следва да признае подсъдимия за невиновен.
В настоящият случай при така установена
фактическа обстановка и от събраните писмени и гласни доказателства се установи
от обективна страна, че към датата на освидетелстването – 09.07.2020 г. у пострадалата Л. са били налице описаните в
медицинското свидетелство телесни
увреждания – 7 петнисти, неправилно оформени моравожълти и синкавожълти кръвонасядания в различни
части от тялото / подробно описани в медицинското свидетелство и в
съдебно-медицинската експертиза/. Същевременно по никакъв начин не се доказа,
че тези телесни увреждания са причинени
точно на 01.07.2020 г. и то именно от подсъдимия.
Записа в медицинското свидетелство, че
"на 01.07.2020 г. била бита от познат мъж с ръце и крака“, не е достатъчно
за разкриване механизма и авторството на деянието. Освен косвеният характер на
цитираното доказателство, следва да се има предвид, че то възпроизвежда думите
на самата частна тъжителка, чиято заинтересованост от изхода от процеса е
очевидна. В тази насока е и изготвената съдебномедицинска експертиза. Вещото
лице изрично е отразило, че е „възможно
установените кръвонасядания
да са причинени по време и начин,
за който се описва в тъжбата“ .
По делото липсват преки доказателства, подкрепящи тезата на
ч.тъжителка, които съдът да е
кредитирал.
Изложеното обосновава извода, че макар и да
са обективно установени травматичните увреждания на тъжителката, не се установи
нито на която дата са получени, нито че именно
подсъдимия с действията си ги е причинил,
както липса на каквито и да било доказателства обуславящи връзка между
действията на подсъдимия В. и уврежданията на Л. , което предвид разпоредбата
на чл.
304 пред. 2 от НПК налагат оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му с
частната тъжба обвинение.
Значим за изводите на съда е и фактът, че
частната тъжба е депозирана в съда на
12.08.2020 г. Срокът за подаването й е спазен, несъмнено / което я прави и
допустима/ , но подаването й съдът
намира като последица от снети обяснения
от частната тъжителка , в края на м. юли, във връзка с образувано наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
По отношение на предявения с тъжбата и поддържан в съдебно заседание граждански иск:
По отношение на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 3000.00
лева, предявен от М.Л. срещу подсъдимия, съдът намира, че същият е
неоснователен. В настоящия случай липсва доказано противоправно деяние от
страна на подсъдимия, като една от необходимите кумулативни предпоставки за
осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, поради което въпросите за вредите, причинната връзка и вината е
безпредметно да бъдат обсъждани. Ето
защо съдът отхвърли изцяло гражданския иск в пълния му предявен размер, като
неоснователен.
По изложените мотиви, съдът постанови и
присъдата си.
Районен съдия :