О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 18.06.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета
година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Женя Иванова
гр. д. № 6517 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като
констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и
след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:
Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото. Не е налице основание за
спиране на същото, в какъвто смисъл е направвно искане от ответницата, тъй като
делото за делба на съсобствени имоти няма преюдоциално значение относно
претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 57, ал.1 СК.
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи. С разпореждане от 01.12.2017 г. съдът
е изискал и приложил ч.гр.д. № 4578/2017
г. по описа на Районен съд Стара Загора, в каквато насока е направено искане от
ищеца.
Следва да бъде
допусната исканата от ищеца експертиза, която да отговори на въпроса какъв е
средния пазарен месечен наем на ½ ид.ч. от жилищна сграда - къща, нахояща се в гр. Стара Загора,
местността „Бойчо Бунар“ за периода от 27.10.2014 г. до 04.07.2018 г., тъй като
за отговора на този въпрос е са необходими специални знания. По отношение на
искането за изчисляване от вещото лице на обезщетението за забава в плащането на наемната цена, съдът
разполага с необходимите знания за изчисление, поради което намира, че не е
необходимо поставяне на такава задача на вещото лице.
Следва да бъде уважено искането
на ответницата за задължаване на ищеца да представи разрешение за ползване респ. удостоверение за търпимост
на жилището, предмет на исковата претенция, с оглед възражението, че липсва
такава сграда, годна за живеене.
По искането за свидетели,
направено от ищеца, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след
посочване на конкретните обстоятелства, които ще установява с тях, с оглед
преценка на тяхната допустимост.
Следва страните да
бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането
на процесуалния представител на ответницата за спиране на производството по
делото, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр.д.
6517/2017г. на РС – Стара Загора, като неоснователно.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 19.07.2018
г., от 14,00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединение искове с правно основание чл.
422, ‚ал.1 ГПК във връзка с чл. 57, ал.1 СК и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД
Ищецът твърди в исковата си молба, че на
18.08.2017 г. депозирал по надлежния ред в Районен съд - гр. Стара Загора заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №23016/18.08.2017 г. срещу ответницата Т.Г.Х., било образувано ч.гр.д. №4578/2017 г. по описа на Районен съд
- гр. Стара Загора и била издадена заповед №3098/23.08.2017
г. за вземанията му: дължим наем за ползването на
собствената на ищеца ½ ид.ч.
част от семейно жилище-къща, с площ 70 кв.м /седемдесет квадратни
метра/, в размер на сумата от 19374,19 лв., ведно със
законната лихва върху неплатената главница, считано
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до цялостното изплащане на дължимата главница, както и за мораторни лихви поради забава плащането на
дължимите суми за наем, възлизащи общо на сумата в размер на 2913,47 лв.,
считано от падежа на всеки дължим наем до 18.08.2017 г. - датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и за заплащане на
направените разноски общо в размер на 445,75 лв. Ответницата възразила срещу издадената заповед за изпълнение, което
обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
Конкретните
факти и обстоятелства, от които произтичали
вземанията на ищеца и
на които се основавали претенциите му, били
следните:
С влязлото в законна сила решение №1070 от 27.10.2014г., постановено по гр.д.
№3905/2014г. по описа на Районен съд Стара Загора, на 27.10.2017 г. бил прекратен
гражданският брак между ищеца и ответницата, като
считано от влизането в законна сила на решението на 27.10.2017 г., на ответницата
се предоставило ползването на семейното
жилище – жилищна сграда – къща, с площ 70
кв.м /седемдесет квадратни метра/, находяща се в гр. Стара Загора, в
мествността „Бойчо Бунар”, построена върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68850.253.108 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68850.253.135, фактически
и функционално обособени заедно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №68850.253.134 в един недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че до подаването й
единствено ответницата
продължавала да ползва семейното жилище - жилищна сграда – къща, с площ 70 кв.м /седемдесет квадратни метра/,
находяща се в гр. Стара Загора, в местността „Бойчо Бунар”, построена върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.253.108 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№68850.253.135, фактически и функционално обособени заедно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68850.253.134 в един недвижим
имот,
Предоставеното
семейното жилище, било
обзаведено и оборудвано с всичко
необходимо за едно домакинство. Поради
това, на основание чл. 57, ал. 1 от СК, по
силата на посоченото съдебно решение, с което се предоставяло на ответницата
ползването на семейното жилище, между ищеца и ответницата възникнало наемно отношение по
смисъла на закона. Наред
с това, на основания чл. 57, ал. 2 от СК, ответницата, на която било предоставено ползването на семейното жилище дължала на ищеца наем за ползването на собствените на ищеца ½ ид.ч. от
жилищната сграда — къща, с площ 70 кв.м /седемдесет квадратни метра/, находяща се в гр. Стара
Загора, в местността „Бойчо Бунар”, построена върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68850.253.108 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68850.253.135, фактически
и функционално обособени заедно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №68850.253.134 в един недвижим имот, с обща ограда, образуван от
посочените по-горе поземлени имоти, считано от влизане в сила на Решение №1070
от 27.10.2014 г., постановено по гр.д.№3905/2014 г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Ищецът твърди, че дължимият му от ответницата
месечен наем за ползването от нейна страна на собствените на ищеца ½ ид.ч. от предоставеното й за
ползване семейножилище, възлизал
на сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ на месец или
сумата от 19 374,19 лв. за
периода, считано от 27.10.2014 г. - датата на влизане в сила на решение №1070 от 27.10.2014г., постановено по гр.д.
№3905/2014г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което било предоставено ползването на семейното жилище на
ответницата,
до 04.07.2017 г. - докогато ищецът е бил собственик и е притежавал посочените ½ идеални части от недвижимия имот, представляващ семейно жилище,
описан по-горе.
Въпреки многократните покани до ответницата, отправяни от страна на ищеца, и въпреки надлежно
връчената на 08.11.2016 г. на ответницата
нотариална покана, с peг. №8954, том II,
№115 по описа на нотариус Бойко Георгиев, peг.
№394 на НК, с район на действие - PC Стара Загора, ответницата не била
платила на ищеца дължимите суми за наем
Поради изпадането си в забава
относно плащането на дължимите суми за наем, ответницата дължала
на ищеца и мораторна лихва, която към 18.08.2017 г., когато било подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, била
общо в размер на 2913,47 лв., считано от падежа на всеки дължим наем до
18.08.2017 г., както следва:
Мораторна
лихва върху главницата от 96,77 лв. - в размер
на 27.50 лв., от 31.10.2014 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 168.83 лв. от 10.11.2014
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 163.81 лв. от 10.12.2014
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 158.63 лв. от 10.01.2015 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 153.46 лв. от 10.02.2015 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 148.79 лв. от 10.03.2015
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 143.61 лв. от 10.04.2015
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 138.61 лв. от 10.05.2015
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв, - в размер на 133.44 лв. от 10.06.2015
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върх/у главницата от 600 лв. - в размер на 128.43 лв. от 10.07.2015 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 123.25 лв. от 10.08.2015
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. – в размер
на 118.08 лв. от 10.09.2015
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 113.07 лв. от 10.10.2015
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 107.89 лв. от 10.11.2015
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 102.88 лв. от 10.12.2015
г. до 18.08.2017 г.
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. – в размер
на 97.71 лв. от 10.01.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 92.53 лв. от 10.02.2016
г. до 18.08.2017 г.
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 87.69 лв. от 10.03.2016
г. до 18.08.2017 г.
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 82.52 лв. от 10.04.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 77.52 лв. от 10.05.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 72.34 лв. от 10.06.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 67.34 лв. от 10.07.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 62.17 лв. от 10.08.2016
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 57 лв. от 10.09.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 52 лв. от 10.10.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 46.84 лв. от 10.11.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. – в размер
на 41.84 лв. от 10.12.2016 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 36,67 лв. от10.01.2017
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 31.50 лв. л
от10.02.2017 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 26.84 лв.от 10.03.2017
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. – в размер на 21.67 лв. от 10.04.2017
г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 16.67 лв.
от 10.05.2017 г. до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 600 лв. - в размер на 11.50 лв. от 10.06.2017 г.
до 18.08.2017 г.;
Мораторна лихва върху главницата от 77,42 лв. -в размер на 0.84
лв. От 10.07.2017 г. до 18.08.2017 г.;
Законова лихва върху главницата
от 19374,19 лв. от 18.08.2017 г. доцялостното изплащане на вземането.
Към момента, ответницата не била
заплатила на ищеца дължимите суми за
главници и мораторни лихви.
Искането на ищеца до съда е да
постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата Т.Г.Х., че същата дължи на ищеца Х.П.Х., сумата в размер на 19 374,19 лв., като
главница, представляваща дължимата наемна цена за ползването на собствената на
ищеца ½ ид.ч. от жилищна сграда
- къща, с площ
70 кв.м /седемдесет квадратни метра/, находяща се в гр. Стара Загора, в
местността „Бойчо Бунар”, построена върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68850.253.108 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68850.253.135, фактически
и функционално обособени заедно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №68850.253.134 в един недвижим имот,
за периода от 27.10.2014 г. до 04.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 18.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
сумата в размер на 2913,47 лв., представляваща
дължимите мораторни лихви поради забава плащането на дължимата наемна цена,
считано от падежа на всеки дължим наем за периода от 27.10.2014 г. до
18.08.2017 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, с вх.
№23016/18.08.2017 г., както било
посочено в заповед №3098/23.08,2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №4578/2017 г. по
описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, VIII състав. Претендира разноските в заповедното производство в
размер на 445,75 лв. и в исковото производство.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата Т.Г.Х. е подала писмен
отговор на исковата молба, с който взема становище, че
предявеният от ищеца иск е неоснователен и недоказан, и го оспорва по основане и размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, поради следните
съображения: Решение № 1070/27.10.2014 год. по гр.д. №
3905/2014 год. ло описа на PC - Стара Загора, за прекратен брак, между
ответницата и ищеца,
влязло в законна сила на същата дата – 27.10.2014 год., било
приключило със споразумение, подписано двустранно от страните и одобрено от
съда - чл.51 - СК. По силата на посоченото
съдебно решение, т.н. „семейно жилище", в местността „Бойчо бунар" - Стара Загора, следвало да се ползва от ответницата,
майка на детето Патрик Х., където същото да живее и майката, да го отглежда и да се грижи за него до пълнолетие. Това споразумение било одобрено и подписано
от двете страни, без да има някакво условие или конкретни изисквания за срок,
цени за наем и други реквизити по една облигационна наемна връзка за страните,
нито други права и задължения за всяка договаряща споразумението страна. В горният смисъл самото решение за развод и
условията на споразумението, не били вписани
в имотния регистър на осн. чл.57, ал.1 от СК. Никоя
от двете страни не е поискала, да се определи размер
на наема, за това ползване по съдебното решение. По
силата на nap. № 1 от ДР на СК, „семейно жилище", по
смисъла на СК, било
онова, което са обитавали съпрузите и
ненавършилите пълнолетие техни деца. По силата обаче на чл.57, ал.2, предл. „второ" от Семейния
кодекс - не се дължал наем за ползването от ненавършилите пълнолетие деца, жилищна площ, ако
се приемело, че се касае до недвижим
имот - жилище. В случая обаче ищецът бил
представил нотариални актове,
от които не можел
да се направи изводът, че се касае до недвижими имоти, представляващи /жилищен имот/, а това били
земеделски земи. Претендираният от ищеца наем от ползването на незаконен строеж било недопустимо, тъй като съдът, не можел
да толерира поведение или претенция за търсене на парични суми от наем върху
незаконен строеж. Посочената като т.н. фактически съществуваща сграда, била юридическа съвкупност от строителни материали, но нямала статут на жилищна или всякакъв вид сграда.
Ответницата твърди още, че двамата с детето Патрик, не са живели, нито ползвали тази незаконна къща, защото
както било видно и от адреса на ответницата в съдебните документи по делото, адресът й бил в гр.Стара Загора, на ул. Г.С.Раковски № 144, вх."А", ет.7, ап.63.
Изпратените от ищеца нотариални покани,
и др. подобни до ответницата своевременно били оспорени и в разумен срок имало възражение и отговор
по претендираната парична претенция, за което ищецът бил надлежно уведомен. За направените възражения ищцовата страна била надлежно уведомена във време достатъчно
продължително, преди завеждането на настоящия иск. Ето
защо, не само че претендираните суми, за наем според ответницата били фантастични и нереални суми, но не съществувал и годен обект, който да бъде обект
на договор за наем, претендиран от ищеца. Освен
това ищецът
имал ключове за къщата - незаконна и за
складовото помещение и гаража, незаконно построени в местност "Бойчо бунар",
на земеделските земи, за които бил
представил 3 бр. нотариални актове. Ищецът също ползвал сам и еднолично 2 бр. МПС -
СИО, след развода на страните,
а именно: бус марка”/Пежо - Джи 5", и л.а.”Мерцедес - Е 250", които били придобити по време на брака, и за които ответницата била отправила в писмен вид претенция с отговорите,
на нотариалните
покани, касаещи настоящото дело. Ищецът също сам ползвал
имота в с.Васил Левски, общ.Опан, представляващ двор и стопански постройки, без
да плаща никакво обезщетение или наем на ответницата, в качеството си на съсобствен
недвижим имот, придобит преди развода, т.е., по време на брака на страните, имащ характер на СИО. Към настоящия момент, между страните, имало образувано гр.дело за
делба, между същите страни на имущество СИО, включващо недвижимите имоти,
посочени в исковата молба, и 2 броя МПС-та, бус и лек автомобил.
Затова ответницата моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.
410 ГПК. В случая това означава, по иска по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.
57, ал.1 СК, че налице съдебно решение, по силата на което е предоставено за
ползване семейното жилище на бившата му съпруга и размер на претендирания наем.
А по исковете за обезщетение за забава – че изискуемостта на главните парични
вземания е настъпила, кога е станало това и размерите на обезщетенията.
Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи,
правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ.
неговата изискуемост.“
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба заверени
преписи от: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 31, том V, рег. №56410,
дело №504/2004 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №36, том
XI, рег. №15668, дело №1735/2007 г.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том XI, рег. № 15671, дело №1736/2007
г., решение №1070/27.10.2014 г. погр.д. №3905/2014 г., нотариална покана рег. №8954
от 07.11.2016 г. на Нотариус Бойко Георгиев с рег. №394 на Нотариалната камара,
заповед №3098/23.08.2017 г.по ч.гр.д. №
4578/2017 г. по описа на РС-Стара Загора, извлечение справка по лице за
Християн П.Х. за периода от 01.01.1992 г. до 30.11.2017 г.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – техническа експертиза, със задача - какъв е средния
пазарен месечен наем на ½ ид.ч.
от жилищна сграда - къща, нахояща се в
гр. Стара Загора, местността „Бойчо Бунар“ за периода от 27.10.2014 г. до
04.07.2018 г., като НАЗНАЧАВА за
вещо лице Георги Илиев, при депозит от 100 лева, платими от ищеца в 3 – дневен срок от
връчване на определението.
ОСТАВЯ без уважение искането на
ищеца за изчисляване от вещото лице на обезщетението за забава в плащането на наемната цена.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най – късно до датата на съдебното заседание, да представи разрешение за ползване респ. удостоверение за търпимост
на жилището, предмет на исковата претенция.
По искането за свидетели,
направено от ищеца, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след
посочване на конкретните обстоятелства, които ще установява с тях, с оглед
преценка на тяхната допустимост.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата
държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има
сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително
основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, като му се укаже, че може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по
делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: