№ 1553
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110202783 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Райко Жинзифов“ № 35, ет. 6, ап. № 14 срещу Наказателно
постановление № 10 – 5215/ 30.08.2010 г., издадено от Директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателя З., на
основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за данъка върху добавената
стойност, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лева за това, че на 05.08.2010 г. при извършена проверка в ТД на НАП гр.
Варна, възложена с Резолюция № 032691000021412/ 30.07.2009 г.,
обективирана с Протокол № 031831000004697/ 05.08.2010 г. по подадено
заявление за дерегистрация по ЗДДС вх. № 033921000004887/ 29.07.2010 г. от
Г. П. З. с ЕТ „Гезла – Г. З.“, с ЕИК: *********, поради заличаване на
търговеца от Търговския регистър на 02.02.2010 г., се е установило, че лицето
не е спазило 14 – дневния законоустановен срок за подаване на заявлението
от настъпване на обстоятелството, т.е до датата 16.02.2010 г., а заявлението за
дерегистрация по ЗДДС е било подадено в ТД на НАП гр. Варна на 29.07.2010
г. – нарушение на разпоредбите на чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 3 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
1
Жалбоподателят Г. П. З. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, с един основен аргумент в защита на своята позиция, а
именно, че е изтекъл давностния срок за ангажиране на административно –
наказателната му отговорност за извършеното нарушение, доколкото самото
то е осъществено през 2010 г. Поради тази причина отправя молба за отмяна
на процесното наказателно постановление.
В проведеното на 28.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2783 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Г. П. З.
не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество.
Въззиваемата страна Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Тодорка Александрова по време на проведеното на 28.09.2022 г.
открито съдебно заседание по НАХД № 2783 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, като също така претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 05.08.2010 г. Д.С.С. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна
извършила проверка по подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС вх. №
033921000004887/ 29.07.2010 г. от Г. П. З. с ЕТ „Гезла – Г. З.“, с ЕИК:
*********, като установила, че търговецът е заличен от Търговския регистър
на 02.02.2010 г., а същевременно е депозирал заявлението за дерегистрация по
ЗДДС на 29.07.2010 г., т.е. след изтичане на законоустановения 14 – срок,
считано от настъпване на новото обстоятелство, в случая заличаването си от
Търговския регистър.
Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят Г. П. З. е извършил
нарушение на чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност, на 05.08.2010 г. инспектор С. съставила акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирала
жалбоподателя за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
2
неоснователно, на 30.08.2010 г. Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за
данъка върху добавената стойност наложил на жалбоподателя З. „глоба“ в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 3 от
Закона за данъка върху добавената стойност.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателят З. не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради което и
съдът не вижда някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства.
Основният акцент, който се поставя във въззивната жалба е, че
нарушението е било извършено през 2010 г., като давностния срок за
ангажиране на административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя за процесното нарушение, според него самия, вече е изтекъл.
Съдът се солидаризира с тази позиция. Според Тълкувателно решение №
1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е
предвидено наказание „глоба“, абсолютният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца,
считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е
довършено на 17.02.2010 г., при което следва да се приеме, че абсолютният
давностен срок е изтекъл на 18.08.2014 г.
Поради тази причина и с оглед изричното възражение на жалбоподателя
3
Г. П. З., че административно – наказателната му отговорност не следва да
бъде ангажирана поради изтичане на давностния срок, според съда
Наказателно постановление № 10 – 5215/ 30.08.2010 г., издадено от
Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде
отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 10 – 5215/ 30.08.2010 г., издадено от
Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на Г.
П. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 35, ет.
6, ап. № 14, на основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за данъка върху
добавената стойност, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева за това, че на 05.08.2010 г. при извършена проверка в ТД
на НАП гр. Варна, възложена с Резолюция № 032691000021412/ 30.07.2009 г.,
обективирана с Протокол № 031831000004697/ 05.08.2010 г. по подадено
заявление за дерегистрация по ЗДДС вх. № 033921000004887/ 29.07.2010 г. от
Г. П. З. с ЕТ „Гезла – Г. З.“, с ЕИК: *********, поради заличаване на
търговеца от Търговския регистър на 02.02.2010 г., се е установило, че лицето
не е спазило 14 – дневния законоустановен срок за подаване на заявлението
от настъпване на обстоятелството, т.е до датата 16.02.2010 г., а заявлението за
дерегистрация по ЗДДС е било подадено в ТД на НАП гр. Варна на 29.07.2010
г. – нарушение на разпоредбите на чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 107, т. 3 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4