№ 440
гр. Перник, 13.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241700100169 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. Б. Б. и Б. Н. С. срещу Прокуратурата на Република
България за осъждане на ответника да заплати на ищеца Н. Б. Б. сумата 20 000лв., а на
ищеца Б. Н. С. - сумата 10 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, по
приложено Решение №343/17.11.2022г. по н.д. №895/2023г. по описа на САС, отменил
обвинителен акт на РП – П. от 05.05.2021г. и последвалите ги последващи вреди за ищците,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на
настоящата искова молба, до окончателното изплащане. С исковата молба са представени
документи с искане за приемане като доказателства по делото, като и служебно да се изискат
1. Постановлението, с което прокурорът от РП-П. е конституиран като лигитимен за такъв
по ДП-во, въз основа на какво е обоснован, в тази връзка и самото Постановление на АП-П.
от 08.03.2023г., 2. Колко пъти са обжалвани действията на нелигитимния наблюдаващ
прокурор, М., по ДП-во и тези на разследващата Чолакова по какъв повод от нас, 3.Да
посочи, точно и ясно, кои наши действия формират наличие на „шанаджийство“ от наша
страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България с писмен
отговор по подробно изложени съображения изразява становище на първо място за
недопустимост на исковете и на двамата ищци. Намира, че и двете лица не притежават
активна правна легитимация за предявяване на иск по чл.2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ, редакцията от 06.10.2023г.). В чл. 2, ал.1,т.1-8 от
ЗОДОВ се лимитират лицата и случаите, при които могат да се претендира отговорност от
дейност на правозащитните органи.
Ищецът Н. Б. Б. е обвиняем по ДП № 541/2020г. за престъпление по чл.209, ал.1 от
ПК, за което престъпление РП-П. е внесла обвинителен акт срещу лицето на 13.05.2024г. в
PC-П.. Чака се насрочване на делото от районния съд и протичане на съдебната му фаза до
произнасяне на краен съдебен акт, т.е. не е налице никоя от хипотезите на случаите
1
попадащи в чл.2, ал.1,т.1-8 от ЗОДОВ, когато държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда:задържане под стража на
лицето, вкл. като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени; лицето не
е оправдано с влязло в сила съдебно решение. Наказателното производство срещу него не е
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не са
представени никакви доказателства от ищеца за нарушаване на права, защитени от чл.5,§2-4
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Спрямо него не са
използвани незаконосъобразно СРС. По конкретното досъдебно производство - ДП
№541/2020г. не е установено нарушение, извършено от органа на досъдебното производство
чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумцията за
невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя за виновен.
Ищцата Б. С. е негов процесуален представител на осн. чл.91, ал.2 от НПК по делото, а
„защитник“ -ът не е сред субектите с право на иск по реда на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ.
По същество счита ,че искът е неоснователен и за двете претенции на двамата ищци.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за Н. Б. Б. и за
неимуществени вреди в размер на 10 000лв. за Б. С., като недоказани (и двете) по основание
и размер. Ищците следва да докажат по отделно, че търпените вреди са именно в резултат на
повдигнато обвинение /т.11 от ТР № 3/2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. ОСГК/. В условията
на пълно и главно доказване ищците по отделно, следва да докажат търпените вреди, техния
размер и връзката им с повдигнато обвинение. Размерът на претендираните, но недоказани
обезщетения за неимуществени вреди (неустановени) е завишен и несъобразен с чл.52 ЗЗД.
Според възприетото в т.ІІ на ППВС №4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения/увредените е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, а не е абстрактно.
В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е
как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот,
чувствата, честта и достойнството на увредения. Следва да се има предвид, че паричното
обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването
им и, че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне
на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди /Решение № 832/2010г., НД №593/2010г. IV ГО на ВКС/ Претенцията на ищцата,
}
освен че е неоснователна, е изключително завишена и не е съответна на претендираните
вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по
аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Твърденията (т.2 в исковата молба) за
увредени авторитет и доброто име в обществото на Н. Б., както и вреди върху
2
професионалната му репутация пред клиенти, институции и общество, тъй като е
земеделски производител, не съответстват на фактическата обстановка: в с.з. на 17.11.2022г.
в снетата му самоличност лицето е потвърдило пред съда, че е безработен. Законната лихва
върху сумите обезщетения за неимуществени вреди се претендират от датата на депозиране
пред ОС-Перник на 15.03.2024г. при внесен обвинителен акт в съда на 13.05.2024г.
Прокуратурата на Република България ще се ползва от доказателствата, които се съдържат в
не приключило срещу ищеца Н. Б. Б. наказателно производство. След приобщаване към
доказателствения материал на поисканото дело, ще ангажира евентуално и други
доказателства, респ. ще направи и други възражения. Противопоставя се на док. искания на
ищците - ищците са направили доказателствени искания несъотносими към предмета на
производството, поради което би следвало искането да бъдат оставени без уважение.
По допустимостта на исковата молба:
Съгласно константната съдебна практика процесуалната легитимация на ищеца се
извежда от неговите твърдения, направени в исковата молба. В случая ищците са основали
исковете си на твърденията, че ответникът е повдигнал на ищеца Н. Б. Б. обвинение в
извършване на престъпление по НК, за което е бил оправдан, както и че вследствие на
същото ищците са претърпели неимуществени вреди, за които търсят обезщетение, които
обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и правят исковете
им допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в
производството.
Доказателствена тежест:
Въз основа на фактическите обстоятелства и твърдения в ИМ и уточнителна молба,
съдът квалифицира исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органи на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
По исковете по чл. 2 ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ в доказателствената тежест на
ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване привличането на ищеца
Н. Б. Б. като обвиняем, впоследствие и подсъдим, по посоченото наказателно производство
за престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и че в резултат на
повдигането и поддържането на обвинението ищците са претърпели описаните в исковата
молба неимуществени вреди, в т.ч. техния вид и характер, т.е. наличие на пряка причинна
връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и вредоносния резултат – вредата.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения, като
установи, обстоятелствата, оборващи твърдените от ищците обстоятелства за наличието на
елементите от правопораждащия отговорността по чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ фактически
състав, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи
факти.
По доказателствените искания:
3
Представените с исковата молба документи са допустими и относими и следва да
бъдат приети като доказателства по делото
Относно останалите док. искания на ищците, съдът намира, че следва да се оставят
без уважение, тъй като от една страна исканите документи не са индивидуализирани, което
води до невъзможност да се задължи страната да представи неиндивидуализиран документ,
а от друга страна – е бланкетно, тъй като страната не е посочила конкретните факти, които
ще бъдат доказани /чл. 156, ал. 1 ГПК/, което препятства правомощието на съда за преценка,
че исканите доказателства касае факти и обстоятелствата включени в предмета на доказване
по делото - за изясняване на обстоятелства от съществено значение за спора, и оттук за
допустимостта и относимостта на доказателственото искане, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото документите, представени с
исковата молба, подробно описани в същата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците служебно да се изискат 1.
Постановлението, с което прокурорът от РП-П. е конституиран като лигитимен за такъв по
ДП-во, въз основа на какво е обоснован, в тази връзка и самото Постановление на АП-П. от
08.03.2023г., 2. Колко пъти са обжалвани действията на нелигитимния наблюдаващ
прокурор, М., по ДП-во и тези на разследващата Чолакова по какъв повод от нас, 3.Да
посочи, точно и ясно, кои наши действия формират наличие на „шанаджийство“ от наша
страна.
УКАЗВА на ищците, че не сочат и не представят доказателства за психическото и
емоционалното си състояние преди повдигане на обвинението, както и за психическото и
емоционалното си състояние след приключване на наказателното производство, както и не
сочат и не представят доказателства, установяващи, че твърдените неимуществени вреди са
в резултат именно на воденото наказателно производство, посочено в исковата молба.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.07.2024 г. от 13,00 часа,
за когато да се призоват страните, като на страните им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищците – и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5