Решение по дело №195/2012 на Окръжен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

ГР.С., 18.01.2014г.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията Сн. Бакалова, гр.д. № 195 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Юробанк и Еф Джи  България” АД, твърди в исковата си молба, че на 05.02 2008 г. ТД „Нарцис 66” ООД  е издало в негова полза  запис на заповед за безусловно и неотменяемо задължение за заплащане на сумата 945 000лв., ведно с годишна лихва в размер на 9.648% върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед. Същият е издаден без протест и разноски и със срок на предявяване до 05.03.2009 г.

Твърди че плащането по записа на заповед е обезпечено чрез авал от лицата Н.Г.И., Е.В. И. и В.С.М., при условията при които е издаден записа на заповед. 

Твърди че с оглед изложеното се явява кредитор на ответницата Н.Г.И. по записа на заповед, тъй като задължението по същия не е погасено нито чрез плащане, нито по давност. За да й бъде предявен записа на заповед И. е поканена на 13.10.2011 г.  пред нотариус Е.Ш., но същата не се е явила. Записът на заповед е предявен с нотариална покана на „Нарцис  66” ООД на 10.10.2011 г. 

Твърди че на 05.02.2009 г. Н.И. е извършила  разпоредителна сделка с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 79, т. ІІ, с двойно вх. рег. № 521/05.02.2009 г.  на служба по Вписванията при СлРС, с която е продала притежавания от нея самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, находящ се в гр. С., ул. „О.”№ * ет. * ап. *, с идентификатор № 67338.543.179.2.5 на внука си отв. Д.М.И., като е запазила пожизнено правото на ползване върху целия имот.

Твърди че по този начин ответницата е намалила имуществото си и след неговото намаление имуществото й е недостатъчно за удовлетворяването на ищеца в качеството му на кредитор.

Твърди че притежаваните към този момент от Н.И.  недвижими имоти,описани подробно в исковата молба не са били достатъчни за покриване на задължението. Със същите тя се е разпоредила, с което е направила невъзможно събирането на вземането му и е увредила интересите му.

Твърди че актът на разпореждане е извършен след възникването на процесното задължение към „Юробанк и Еф Джи България” АД .

 Твърди че за ответницата е било налице знание и намерение за увреждане на интересите на кредитора, тъй като същата е била в течение на имущественото състояние на дружеството, на което е поръчителствала и е било налице знание за нейното собствено имущество.

Твърди че за втория ответник – Д.И., е налице законова презумпция за наличие на знание за увреждането, тъй като същият е низходящ на ответницата – неин внук.

С допълнителна искова молба  искът е насочен и срещу отв. К.С.И., която е била съпруга на отв. Д.М.И. към момента на извършване на разпоредителната сделка, която се атакува. За нея също се твърди, че е налице знание за увреждането.

Моли съда да постанови решение, с което обяви за недействителна по отношение на „Юробанк и Еф Джи България” АД в качеството му на кредитор, разпоредителната сделка извършена от Н.Г.И. обективирана  в н.а. 79, т. ІІ,  с вх. рег. № 521/05.02.2009 г. на Служба по Вписванията на СлРС,  с която е продаден   на ответника Д.М.И. по време на брака му с отв. К.С.И. описания във фактическите констатации недвижим имот, както и да бъде признато за установено, че запазеното в полза на  прехвърлителката пожизнено вещно право на ползване върху процесния имот, се счита за погасено.

Ответниците са депозирали в срок писмени отговори, в които оспорват изцяло предявения иск, като твърдят: Ответницата Н.Г.И. – че няма изискуемо задължение към ищеца като кредитор и че същият няма качеството на неин кредитор, тъй като не е страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, а само е обезпечила чрез дадения авал това задължение.

Твърди че липсва изискуемо задължение, тъй като  предявяването на записа на заповед е нередовно, както и тъй като вземането на ищеца по записа на заповед е погасено по давност.

Твърди че не е увредила с разпоредителната сделка интереса на ищеца, тъй като главният длъжник е бил в добро финансово състояние и е можел да изпълнява задълженията си по договора за кредит.

Твърди че за нея липсва знание за  увреждането с процесната сделка.

Ответниците Д.М.И. и К.С.И. оспорват в отговорите предявения иск и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като твърдят, че не са знаели за обстоятелството че с процесната сделка се увреждат интересите на кредитора. Молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове.

В с.з., чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове. Претендира разноски.

Ответницете Г. и И., чрез своя процесуален представител, молят иска да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират разноски.

Ответникът И. се явява лично в с.з. и моли съда да отхвърли предявения иск.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.02.2008г. е сключен Договор за банков кредит № 08-001/05.02.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“  АД, и „Нарцис 66” ООД за сумата от 945 000 лв., които да се използва за рефинансиране на остатъчен доход по главница включително и такса за предсрочно погасяване, дължими лихви и всички останали такси отпуснати на кредитополучателя други кредити от ОББ АД по договор за банков кредит от 26.03.2007г. и „Банка ДСК” ЕАД по договор за банков кредит № 627/02.02.2005г. и анекс № 1 към него от 25.01.2006г. като кредитна линия за оборотни средства с цел финансиране на текущи разходи на дружеството, свързани с основната му дейност срещу представени в банката на разходно - оправдателни документи до стойността им без ДДС. Съгласно чл.2 ал.1 крайния срок за усвояване на кредитната линия е 04.02.2009г. Съгласно чл.2 ал.2 от договора за банков кредит, кредитът се усвоява по представени на предвидени по този договор обезпечения. Съгласно чл.3 ал.1 срокът за издължаване на кредита ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора, като кредитополучателя се задължава да извършва погашения така, че максимално допустимия размер на кредита да намалява по изрично уговорена в чл.3 ал.1 б.”а”, „б” и „в” схема. Като на 05.01.2009г. кредитополучателя е следвало да погаси всички усвоени от него суми над 661 500 лв., а до 04.02.2009г. е имал право да усвоява  суми по кредита в размер до 661 500 лв. Крайният срок за издължаване на всички суми по кредита, включително главница, лихви, комисионни, такси и разноски е 05.02.2009г.

Съгласно чл.32 ал.1 от договора за кредит, кредитополучателя е следвало да предостави обезпечение чрез договорна ипотека върху недвижими имоти изрично посочени в договора за кредит, като условието е изпълнено с договор за ипотека, сключен между „Юро Банк и Еф Джи България” АД и кредитополучателя „Нарцис 66” ООД, представлявано от управителя  Е.В. И. с нотариален акт № 72, том І, рег. № *79, дело № 55/2008г. на нотариус Д.Г. с рег. № *03 на НК и район на действие този на РС, гр. Стара Загора за учредяване на договорна ипотека върху 4 поземлени имота, а именно:

Поземлен имот с площ от 1.829 дка с начин на трайно ползване за жилищна територия, съставляващ поземлен имот № 012011, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 331.49 кв.м. и РЗП 477.88 кв.м.; Поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора с начин на трайно ползване в жилищна територия, съставляващ имот 012012; поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора с начин на трайно ползване в жилищни територии съставляващ имот № 012013 и Поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора, с начин на трайно ползване в жилищна територия съставляващ поземлен имот № 012014.

Освен това, съгласно чл.33 ал.1 от Договор за кредит, кредитополучателят учредява в полза на банката като условие за ползване на кредита, залог по реда на Закона за особените залози върху черни и цветни метали, собственост на кредитополучателя на стойност 200 000 лв. без ДДС, находящи се в складова база, гр. С. З., ул. „Г. П.” № * и в складова база, с. Ягода, област Стара Загора. Договорът за залог на трайни материални активи е сключен на 05.02.2008г.

Съгласно чл.37 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят ще издаде в полза на банката запис на заповед за сумата от 945 000 лв. ведно с начислената върху тази сума годишна лихва в размер на тримесечния „SOFIBOR” плюс надбавка от 3 %, който е платим на предявяване за срок изрично удължен с един месец спрямо крайния срок на погасяване на кредита, платим без разноски и без протест, като е следвало да се осигури авалирането на този запис на заповед при условията, при които са поети задълженията от Е.В. И., В.С.М. и ответницата Н.Г.И..

На 05.02.2008г. кредитополучателят по договора за кредит – „Нарцис 66” ООД е издал в гр. Стара Загора запис на заповед, с който неотменяемо и безусловно е поето задължение за плащане при предявяване на записа на заповед от „Юро Банк и Еф Джи България” АД или на заповед на Банката за сумата от 945 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, считано от датата на издаване на записа на заповед, който може да бъде предявен за плащане в срок до 05.03.2009г. без разноски и протест. Записът на заповед е авалиран при условията, при които е издаден от Е.В. И., В.С.М. и ответницата Н.Г.И..

С нотариална покана, представена за връчване на 26.09.2011г. на нотариус Е.Ш. с рег. № 128 на Нотариалната Камара и район на действие, този на РС – Сливен, ответницата Н.Г. е поканена да се яви в кантората на нотариуса на 13.10.2011г. в 13.00 ч. за предявяване на авалирания от нея запис на заповед за плащане. На 13.10.2011г. нотариус Е.Ш. е съставила констативен протокол по чл. 593 от ГПК с № 62, том ІІІ, рег. № 10663 от 13.10.2011г., в който е отразено, че ответницата Н.Г.И., в качеството си на авалист по записа на заповед от 05.02.2008г. не се е явила и не се явил и неин пълномощник. Относно връчването на нотариалната покана за явявяне за предявяване на записа на заповед за плащане нотариусът е удостоверил връчването на 12.10.2011г. предвид изтичането на двуседмичен срок, считано от залепяне на уведомление на 28.09.2011г. в 08.00 ч. на посочения адрес в гр. С., кв. „Д.” бл.* вх. * ет.* ап. *. Видно от представената справка, същият адрес е бил регистриран като постоянен и настоящ за ответницата Н.Г.И. ***.

По делото са представени доказателства, от които е видно, че по същия начин, а именно по нотариален ред на 12.10.2011г. в гр. София, записът на заповед е бил предявен за плащане и на издателя „Нарцис 66” ООД.

На 04.02.2009 г., Н.Г.И. е извършила разпоредителна сделка в полза на трето лице, а именно:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 79, том 2, с дв.вх. per. № 521/05.02.2009г. Службата по вписванията ГР.С., ответникът Н.Г.И. продава свой собствен недвижим имот самостоятелен обект в сграда, предназначение- жилище апартамент, площ по доказателства- 61 кв.м., ГР. С., УЛ. О. № *, ЕТ.*, АП.* с идентификатор 67338.543.179.2.5 на внука си Д.М.И. ЕГН ********** за сумата 10 000лв. , като си запазва пожизнено вещно право на ползване върху целия описан недвижим имот. Данъчната оценка на имота към момента на сключването на сделката е била 24 663,49лв.

Купувачът е внук на Н.Г.И., видно от справка от национална база данни от 21.10.2011г. Към момента на сключването на сделката купувачът Д.М.И. е бил в брак с ответницата К. С.И.. Бракът им е бил сключен на 24.02.2007г. в град Сливен.

Ответницата Н.Г. се е разпоредила със свое имущество, притежавано от нея към 05.02.2009г. и към 22.12.2008г., както следва:

С нотариален акт № 55, том 12, рег. № 17798, дело № 1963/22.12.2008г. на нотариус Е.Ш., Н.Г. се е разпоредила чрез дарение по отношение на притежавания от нея апартамент с идентификатор 67338.543.179.2.8, степен на завършеност 63% - груб строеж. Към момента на сделката справедливата пазарна цена на този имот, видно от заключението на в.л. Р.Х. е била в размер на 26 640лв.

С нотариален акт № 89, том І, рег. № 1074, дело № 75/2009г. на нотариус Е.Ш., Н.Г. се е разпоредилачрез покупко - продажба и с апартамент с идентификатор 67338.543.179.2.7, завършен груб строеж със степен на завършеност 63 %. Към момента на сделката – 04.02.2009г. справедливата пазарна цена на този имот, видно от заключението на в.л. Р.Х. е била в размер на 27 120лв.

На 22.12.2008г. с нотариален акт № 56, том ХІІ, рег. № 17802, дело № 1964 от 2008г. на нотариус Е.Ш. с рег. № 128 на НК, Н.Г.И. е дарила на внука си Е.Е.С., следния недвижим имот, а именно: Апартамент с идентификатор № 67338.543.179.2.6, с административен адрес: гр. С., ул. „О.” № * ет.*, ап. № *, със застроена площ на жилището от 60 кв.м. Към момента на сделката справедливата пазарна цена на този имот, видно от заключението на в.л. Р.Х. е била в размер на 27 725лв.

 

 

Освен тези имоти ответницата Г. притежава и към настоящия момент недвижим имот в с. Крушаре, представляващ празно дворно място, площ от 1750 кв.м., съставляващо УПИ І-207 в кв.20 по плана на с. Крушаре, съгласно нот. акт № 82/1995г., което според вещото лице Х. има справедлива пазарна цена 17 500лв. както и Жилището, в което живее - апартамент № * на втори етаж във вх.* на бл.* в кв. „Д.” на ГР.С., със справедлива пазарна стойност 37 300лв.

Относно вземанията на кредитора, съгласно заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице М.К. се установява, че на 22.12.2008г. ТД „Нарцис 66” е в процес на усвояване на кредитната линия към Договор за банков кредит № 08-0001/05.02.2008г. Към същата дата „Нарцис 66” ООД е усвоило 1 128 068 лв. и е погасило главница 183 100.00 лева – остатък 944 968 лева. Към 04.02.2009г. просрочените задължения на „Нарцис 66” ООД към Банката за главница са в размер на 283 468 лв. и за лихви са в размер на 19 860,31 лева.

На 05.02.2009г. е настъпил краен падеж за всички дължими суми по процесния договор за кредит в общ размер – главница 944 968лв. и лихва 20 184,24лв.

Във връзка със задължението на ТД „Нарцис 66” ООД по процесния договор е издаден на 20.07.2009г. /л.242/ изпълнителен лист по ч. гр.д. № 29861/2009г. на РС – София за сумата от 944 968.00 лева, сумата 47 349.26 лева договорна лихва за периода 21.12.2008г. до 26.03.2009г., законната лихва върху главното вземане, изтекла след 26.03.2009г. до изплащане на задължението, както и сумата 30 216.35 лева – разноски по делото. Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20097660400726 на ЧСИ К.А., рег. № 766, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. По същото са предприети действия за продажба на ипотекираните в полза на Банката четири недвижими имоти и движими вещи.

При публична продан по ИД № 726/2009г. на ЧСИ К.А., вследствие на предприетите от ищеца изпълнителни действия спрямо кредитополучателя „Нарцис 66” ООД са продадени четирите имота, предоставени като обезпечение за сумата от общо 871 176.42 лв. /видно от заключението на икономическата експертиза/.  Впоследствие на 02.11.2009г. от публичната продан на движими вещи по посоченото по-горе изпълнително дело е постъпила и сумата от 4200 лв.  Видно от представеното удостоверение / л.256/,. липсват други имущества на длъжника.

На 23.03.2009г., ответницата Г. продава притежаваните т нея 250 дяла от капитала на „Нарцис 66“ ООД.

Поради липса на имущество за удовлетворяване, кредиторът насочва претенциите си към лицата, авалирали записа на заповед. Депозирани са заявления по реда на чл. 417 от ГПК пред СлРС по които са образувани ч.гр.д. № 6325/2011г. и ч.гр.д. № 776/2012г. по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и на 25.10.2011г., респ. 22.02.2012г. изпълнителни листи срещу Н.Г.И., Е.В. И. и В.С.М. да заплатят солидарно на кредитора – Банката сумата от 58 674.90 лева /по всеки изп. лист/ , представляваща част от задължение по запис на заповед от 05.02.2008г., ведно със законната лихва за забава върху нея до окончателното изплащане. Въз основа на изп. лист са образувани изп. дела при ЧСИ М. М. с рег. № 768 и район на действие СлОС.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свид. Д.З. – дъщеря на първата ответница и майка на втория ответник; З.З. – сестра на ответника и И.В.И. се установява че ответницата Н.Г. е продала на внука си един от притежаваните от нея апартаменти в жилищната сграда в недовършен вид и е извършила довършителни работи в другото жилище. Никой от посочените свидетели не посочва с категоричност, че ответницата Н.Г. не е знаела за влошеното финансово състояние на „Нарцис 66“ ООД. От показанията на същите разпитани свидетели не е установено незнанието на втория от ответниците за задълженията на Г..

От обясненията на ответника И., дадени в с.з. на 14.02.2013г. е видно, че той е работил като служител на „Нарцис 66“ ООД за периода 2006-2007г., а съпругата му ответницата К.И. за периода 01.08.206г. до 01.09.2009г. Имал е общо дружество с вуйчо си Е. И. (управител на „Нарцис 66“ ООД), а в момента работи в заложна къща „Лъки 12“, която също е собственост на вуйчо му.

От показанията на свид. К.А. се установява, че ответницата Г. е знаела за кредита, тя сама е поискала отпускането на кредит на „Нарцис 66“ ООД и е авлирала записа на заповед. Същата е била търсена след настъпването на падежа, но не е била открита на посочения от нея адрес. При опит да се реализира особения залог върху цветните метали на дружеството те не са намерени.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

За да бъде уважен иск с посоченото правно основание следва да са налице следните предпоставки: ищецът да е кредитор на първия ответник; вземането да е възникнало преди извършване на сделката; извършената възмездна сделка да уврежда кредитора, ответницата като длъжник да е знаела за това. Необходимо е и знанието на лицето, с което длъжника договаря, което се предполага в случай че то е низходящ на длъжника.

Съдът намира за доказани изискуемите предпоставки за уважаване на иска.

По делото е представен валиден запис на заповед от 05.02.2008г. за сумата от 945 000лева, ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, който легитимира страните в качеството им на кредитор и задължено лице – авалист на менителничното задължение.

Авала, по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ е самостоятелно правоотношение, което няма акцесорен характер ( за разлика от поръчителството) нито спрямо издадения запис на заповед, нито спрямо каузалното правоотношение, във връзка с което той е издаден. По тези съображения възраженията, които авалиста може да противопостави на кредитора във връзка с каузалното правоотношение, могат да се основават само на твърдение за недобросъвестно упражняване на права. В тази връзка е постановеното на основание чл. 290 от ГПК Решение № 17 от 21.04.2011г. по д. № 213/2010г. на ВКС.

Следователно съществуването или несъществуването на задължения по договора за кредит, във връзка с който е издаден авалирания от ответницата Н.Г. запис на заповед от 05.02.2008г. в настоящия случай, е релевантно обстоятелство, но от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за недобросъвестност от страна на кредитора при упражняване на правата по менителничния документ или за злоупотреба с права.

Възражението за недействителност на авала поради пороци във формата е неоснователно. Задължаването на авалиста е едностранна сделка, волеизявлението по която съгласно чл. 484, ал. 2 от ТЗ може да е обективирано и само чрез подпис върху лицевата страна на менителничния ефект. В конкретния случай, волеизявлението е недвусмислено както с оглед датата на учредяване – 05.02.2008г., така и с оглед хонората – издателя, като авалиста съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ отговаря по същия начин. На осн. чл.513 ТЗ и чл.485 ТЗ авалистът Н.И. дължи същата по вид престация, както и длъжникът : размер на задължението, дата на поемане на задължението, падеж на задължението, както то е поето от издателя на записа на заповед „Нарцис 66” ООД.

Вземането спрямо авалиста възниква не от момента на падежа, а от момента на учредяването му. Изрично в случая е посочено, че вземането е платимо на предявяване в срок до 05.03.2009г. За наличието на предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД не е необходимо задължението да е било изискуемо. Достатъчно е то да е възникнало и да е било валидно. В настоящето производство се доказа, че към 04.02.2009г. – дата на сключване на договора за покупко-  продажба е имало изискуемо задължение, доколкото то е възникнало при учредяването на авала.

Неоснователно се явява възражението за погасяване на вземанията спрямо отв. Н. Г. като авалист по давност. В настоящото производство от кредитора се представиха достатъчно писмени доказателства, че по- малко от три години, считано от крайни срок, до който следва да бъде предявен записа на заповед за плащане, кредиторът е предприел действия за събиране на вземането си спрямо отв. Н. Г., като са образувани и изпълнителни производства.

Възникването на вземанията на Банката - ищец като предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е оспорено от ответниците и с оглед липсата на предявяване на записа на заповед в указания срок и нередовност на предявяването поради нарушение на правилата на чл. 47 от ГПК в нотариалното производство. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя. Това следва от разпоредбата на чл. 514 ал.1 от ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист (Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК).

Увреждане на кредитора е налице,винаги когато с фактическите си и правни действия длъжника намалява своето имущество, респ. възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД отговаря с цялото си имущество.

Към датата на изповядване на процесната сделка -04.02.2009г., ответницата н.Г. е притежавала имущество на стойност 110 060лв.( апартаменти №№ 5 и 7 в сграда с идентификатор 67338.543.179; дворно място в с. Крушаре и апартамент в ГР.С., кв. „Д.“  *-*) и дял от „нарцис 66“ ООД на стойност 2 500лв., видно от заключенията на вещите лица. Към тази дата тя вече е  била отчуждила част от притежаваните от нея недвижими имоти.

Общия размер на вземанията на Банката към същия момент – 04.02.2008г. съгласно заключението на вещото лице М.К. е  забавена главница – 283 468 лв.; договорни лихви – 19 860,31 лв. На 05.02.2009г. е настъпил краен падеж на всички суми по договора за кредит в общ размер на главница – 944 968лв. и 20 184,24 лв. лихва т.е. задълженията са надвишавали по стойност имуществото на длъжника.

Както се посочи и по-горе, изискуемостта на вземанията е без значение за преценяването на сделката за намаляване на имуществото на длъжника като увреждаща и е релевантно единствено намалението на платежоспособността на длъжника по начин, който затруднява или лишава кредитора от възможността да удовлетвори вземанията си. Съпоставката на размера на вземанията с притежаваното от ответницата Г. имущество само по себе си сочи, че за кредитора не би било възможно да удовлетвори вземанията си, като несъмнено тази възможност е ограничена допълнително поради намаляване на имуществото на длъжника с извършено с процесния договор за покупко-продажба.

 Увреждащия характер на сделката е налице и с оглед имуществото на длъжника по договора за кредит, тъй като е видно, че чрез публичната продан на обезпеченията по договора за ипотека размера дълга е наполовина намален, като към 07.08.2012г. възлиза на остатъчен дълг в общ размер на  581 335.26 лева. Липсва друго имущество на главния длъжник от което да може да се удовлетвори кредитора.

Неоснователно е възражението на ответниците и относно субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за липсата на знание на ответницата Г. относно увреждащия характер на сделката. Установи се, че тя знае за сключения договор за банков кредит, като сама е водила преговори за неговото сключване. Авалирала е записа на заповед. Тъй като е била съдружник в „Нарцис 66“ ООД от 07.12.2006г. до 23.03.2009г., когато прехвърля дружествените си дялове от капитала на дружеството, тя е била наясно с финансово състояние на дружеството. Управител на дружеството е бил нейния син Е. И..

Именно интензивното отчуждаване на имуществени права на значителна стойност в сравнително кратък период, предхождащ близо /7 дни/ и непосредствено преди падежите на вземанията. на Банката по договора за кредит – на  04.02.2009г, говори за съзнателно намаляване на активите на ответницата спрямо възможността на Банката да се удовлетвори за вземанията, за които ответницата И. отговаря с цялото си имущество, съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Последният елемент необходим за уважаването на иска е знанието за увреждането на лицето, с което длъжницата е договаряла. Това лице е ответника Д.М.И.. Тъй като последния е внук на длъжницата е нелице законовата презумпция, че същия е знаел за увреждането – чл. 135 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията е оборима, което означава че ответниците носят доказателствената тежест да докажат факти изключващи знанието на приобретателя по сделката за задълженията на Н.Г. към момента на сключването й. От събраните по делото доказателства, същата не е оборена. Този ответник твърди че не е знаел за задълженията на своята баба, а е закупил жилището, с оглед евентуалното му ползване. Тези твърдения са недоказани от събраните доказателства. От разпита на свидетелите – майка и сестра на ответника, се установи, че той е бил в добри отношения с баба си, поддържали са връзки. От обясненията на ответника И. е видно, че той е работил като служител на „Нарцис 66“ ООД за периода 2006-2007г., а съпругата му ответницата К.И. за периода 01.08.206г. до 01.09.2009г. Имал е общо дружество с вуйчо си Е. И. (управител на „Нарцис 66“ ООД), а в момента работи в заложна къща „Лъки 12“, която също е собственост на вуйчо му. Не се доказа и твърдението че жилището е закупено с цел ответниците да живеят  в него, тъй като към момента на закупуването те не са живели и работили в град Сливен, нито в момента живеят или ползват жилището.  В подкрепа на този извод е и факта, че Н.И. е запазила за себе си правото на ползване върху целия имот пожизнено.

По отношение на ответницата К.И. (съпруга на лицето, с което длъжника договаря) не е необходимо да се доказва знание за увреждането, тъй като то не е било страна по договора – не е направило волеизявление за сключването му, а само по силата на правната норма за него възникват последици. В този смисъл е разрешен въпроса и от съдебната практика в Решение № 194 от 07.05.2009г. по гр.д.№ 919/2008г. на IV г.о. на ВКС и Определение № 335/03.04.2009г. по гр.д.№ *97/2009г. на ВКС.

С оглед гореизложеното се налага извода, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи по отношение на ответницата Н.Г. и ответниците М. и К. И..

В исковата молба е направено искане за признаване за установено със съдебното решение, че учреденото право на ползване в полза на ответника е погасено. Запазването на право на ползване и последица от сключването на договора, която отпада с обявяването му за относително недействителен по отношение на кредитора.

При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски  в пълен размер – 4 258,98лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. п.” № * и съдебен адрес: адв. П.К., ГР. С., УЛ. „К. Ш.” № *, ет. * в качеството на кредитор спрямо Н.Г.И.,*** като авалист по запис на заповед от 05.02.2008г., сключения на 04.02.2009г. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 79, том 2, с вх. Per. № 521/05.02.2009г., с който Н.Г.И. продава следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда- апартамент с площ по доказателства 61.00 кв.м., ул. О., обл. Сливен, ГР.С., ул. О. № *, ет. *, an. *, с идентификатор 67338.543.179.2.5 на Д.М.И., ЕГН ********** *** .

ОСЪЖДА Н.Г.И.,***  и Д.М.И., ЕГН ********** да заплатят на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. п.” № * и съдебен адрес: адв. П.К., ГР. С., УЛ. „К. Ш.” № *, ет. * направените разноски в размер на  4 258,98лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд  - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :