Р Е Ш
Е Н И Е
№ 216
гр.
Шумен, 08.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател:Р.Хаджииванова
при секретаря Ю.Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова гр.дело №381 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС.
Ищците И.П.Г., Г.П.Г. и М.А.г. излагат, че на 15.03.2016г., на
основание постановление за възлагане на недвижим имот, вписано с
рег.№2147/04.04.2016г., акт №21, т.VІ в СВ-гр.Ш. придобили в съсобственост недвижим имот, представляващ втори етаж от
масивна административна сграда с площ от 420.50кв.м. със съответните ид.ч. и
право на строеж върху дворното място, представляващо УПИ І-39 от кв.337 по
плана на гр.Ш.,
при граници на етажа: отдолу-ет.1, отгоре-ет.3, и граници на парцела: от
изток-СП”Торстрой” и Държавен резерв, от запад-„Тропик”, от север-ул.”...”, от
юг-общинско място, а по скица, издадена от АГКК-гр.Ш., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №...., попадащ в сграда с идентификатор
83510.670.168.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 83510.670.168, при
граници и съседи: под обекта-83510.670.168.2.1, над обекта-83510.670.168.2.3,
83510.670.168.2.4, 83510.670.168.2.5, 83510.670.168.2.7, 83510.670.168.2.9,
83510.670.168.2.11, 83510.670.168.2.12,
83510.670.168.2.13. Непосредствено след предприемане на действия по
владение на имота установили, че
незаконно и неправомерно ответникът бил издигнал масивна тухлена стена, с което
била отнета част от източната страна на собствения им етаж, като със съответни
изчисления установили, че ответникът по този начин приобщил към собствения си
имот реална част от техния имот. Самата стена била издигната в
границата на имота им, като по този начин последният препятствал пълното му
ползване. Изградената плътна стена представлявала преградна стена, която
отделяла част от техния имот, а действителните фасадни стени, били премахнати,
с което била нарушена безопасността и здравината на цялата сграда.
Ето защо, ищцовата страна моли, ответната да бъде осъдена да премести за своя сметка
изградената в имота им масивна тухлена стена до действителната граница,
съгласно документа за собственост и скица на имота, като по този начин
възстанови действителните фасадни стени и евентуално, премахнатите
конструктивни елементи на сградата, във вида, в който са били преди
изграждането на стената. Молят също, ответното дружество да бъде осъдено да им
предаде владението върху частта от имота им, която след издигане на тухлената
стена/ 199.29куб.м./ е
останала във владение/държане/ на последното. Претендират и присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание уточняват, че
претендират ревандикация на реалната част, находяща се в североизточната част
на самостоятелния обект с идентификатор №..., изчертана в розов цвят на
приложение №4 към допълнителната СТЕ от 18.10.2017г. и заключена между буквите
А-Е-D-B-D2-B2-E1-A2,
съответно премахването на стената изчертана в розово между буквите A-E-E1-A2, на същото приложение и изграждането на такава,
заключена между точките D-C-C1-H1-H-D2-D.
Ответната страна сочи, че заявените претенции били процесуално допустими, но по
същество-неоснователни. Строителството на сградата, в която се намирало
складовото помещение, закупено от ответното дружество, било извършено след
издадено строително разрешение. В същия поземлен имот била изградена и
сградата, в която се намирал процесният етаж, закупен от ищците, но за нея нямало строителни книжа. И двете
сгради били предмет на съдебни производства по иск за собственост от
„ОКС”-гр.Шумен срещу „ТЕД
Шумен”ЕООД-гр.Ш..
Излагат също, че ищците не били придобили имот с площ 420.50кв.м., тъй като в
акта на праводателите им собствеността била удостоверена с документи, в които
липсвали данни за площта на процесния втори етаж. Ответното дружество било
придобило собствеността върху съседно складово помещение от 165.54кв.м. по
документ за собственост и замерена на място площ от 172кв.м. с нотариален акт
за продажба на недвижим имот №183, т.ІІІ, рег.№1474, д.№3137/1998г. на нотариус
при ШРС. Помещението винаги било с площта, сочена по-горе. Никога не било
предмет на преустройства, нито пък по отношение на него били извършвани,
твърдените от ищците, строителни работи. Складовото помещение граничело със
закупения втори етаж от ищците. Границата по фасадите на двете сгради на
отделните им нива не била по права линия, погледната по вертикала. Към настоящия момент било инициирано
административно производство пред СГКК-Шумен за поправка на КК и КР досежно
контура на двете сгради, както и досежно самостоятелните обекти, процесни по
настоящото дело. Ответната страна е депозирала и възражение за придобиване на
процесната реална част по
давност - от 1998г. владеела, свояла и си служела със складовото помещение в
параметрите, в които е и към настоящия момент, поддържала го и плащала данъци.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: С
постановление за възлагане на недвижим имот от 15.03.2016г. ЧСИ с рег.№876
възложил на ищците И.П.Г. и Г.П.Г. следния недвижим имот: втори етаж от масивна
административна сграда с площ от420.50кв.м., със съответните ид.ч. и правото на
строеж върху дворното място, представляващо УПИ І-39 от кв.337 по плана на
гр.Шумен, при граници на етажа: от долу-І етаж, от горе-трети етаж и граници на
парцела: от изток-СП”Торстрой” и Държавен резерв, от запад-„Тропик”, от
север-ул.”...”, от юг-общинско място, а по КК представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №..., попадащ в сграда №83510.670.168.2, находяща се в
поземлен имот №83510.670.168, при съседи: под обекта- №83510.670.168.2.1, над
обекта- №83510.670.168.2.3,
№83510.670.168.2.4,
№83510.670.168.2.5,
№83510.670.168.2.7, №83510.670.168.2.9, №83510.670.168.2.11,
№83510.670.168.2.12, №83510.670.168.2.13, като сградата е на три етажа, монолитна
с тухлени стени, покрив стомано-бетонова плоча с керемиди, като в обекта са
разположени 9 стаи с два санитарни възела. Постановлението е влязло в законна
сила на 27.03.2016г.. По време на възлагането Г.П.Г. е бил в граждански брак с
М.А.Г., поради което вещноправният ефект на възлагането е преминал и в нейния
патримониум, в режим на СИО.
Със заповед №РД-16-117/10.05.1993г. на
министъра на търговията, на основание
чл.1/3/ от ПМС№192 доп. с ПМС №20/1993г. и §1 от ЗК е наредено
предаването на Окръжен кооперативен съюз-Шумен от „ТЕД”ЕООД на одържавено и
иззето имущество с ПМС№35/1959г., а именно:1/недвижим имот-парцел №39 в кв.337
по сега действащия план на гр.Ш. с обща площ 5256кв.м.; 2/склад за ризи и
галантерия-651кв.м. на два етажа, строен през 1956г.3/заплащане на извършените
през периода 1959г.-1992г. от „ТЕД-Ш.”ЕООД подобрения в най-кратък срок след предаване на
имуществото.
Съгласно отразеното в нотариален акт
№...., поправен с нотариален акт №...г. на ШРС, Окръжен кооперативен съюз-гр.Ш.
е признат за собственик на основание ПМС №192/1991г. и горепосочената заповед
на министъра на търговията, на следните недвижими имоти: дворно място
неурегулирано на 5256кв.м. и урегулирано
на 6420кв.м., представляващо дв.пл.№, парцел І от кв.337 по плана на гр.Ш., със
застроени в него постройки, както следва: 1/складови помещения на един етаж,
находящи се в северозападната част на парцела; 2/масивна административна
сграда, находяща се в северната част на парцела, с изба и три
етажа-1ет.-складови помещения, втори и
трети етаж – административни помещения; 3/ масивен склад в северната част на
парцела на 651кв.м. с изби и два етажа; 4/портал в северната част на парцела;
5/помощни стопански постройки, находящи се в източната част на парцела;
6/масивен склад в южната част на парцела с изби и четири етажа; 7/склад от
метални конструкции в югозападната част на парцела; 8/помощна стопанска
постройка в западната част на парцела, при граници на имота: от
изток-СП”Горстрой” и Държавен резерв, от запад-ДФ”Тропик”-гр.Ш., от
север-ул.”...” и от юг-общинско място.
На 20.01.1994г., съгласно нотариален
акт №76, т.І, д.№117/1994г. на нотариус при ШРС, Окръжен кооперативен
съюз-гр.Ш. продал на ЕТ”П.-П.П.”-гр.Ш., ЕТ”МАК-М.Г.”гр.Ш., СД”К и В М. и
си-е”-гр.Ш., СД”Елпласт-А. и сие”-гр.Ш. и „Булгарсан”ООД-гр.Ш., следните свои
недвижими имоти:1/масивен склад на 565.80кв.м. на три етажа, едноетажна
пристройка със застроена площ 54.61кв.м., находяща се от източната страна на
склада, метален навес, построени в северната част на парцел 39 от кв.337 по
плана на гр.Ш., ведно с правото на собственост върху земята, на която са
построени и право на преминаване; 2/трети етаж от масивна административна
сграда, находяща се парцел 39 от кв.337 по плана на гр.Шумен, ведно с
припадащите се общи части от сградата и правото на строеж, при граници: от
изток-масивен склад, от запад-стопанска постройка на ОКС-гр.Ш., от
север-ул.”...” и от юг-стопански постройки на ОКС, от горе-таван, от долу-втори
етаж на ОКС-гр.Ш.. С договор за доброволна делба от 12.10.1994г. купувачите са
поделили закупените имоти помежду си.
По делото са представени и
строителните книжа във връзка с подялбата, касаещи сградата с идентификатор
№ 83510.670.168.3: виза за
проектиране-„За реконструкция на съществуващ склад на основание чл.225 от
ППЗТСУ, работен проект част „конструкции”, касаещ възможността на преустройство
в складовата база, архитектурен проект за подялба, разрешение за строеж №236,
издадено от общината на 29.09.1994г..
Видно от нотариален акт за замяна на недвижим
имот №...г. на нотариус при ШРС, на 30.05.1994г. Окръжен кооперативен съюз е
прехвърлило вместо плащане на РПК”Прогрес”-гр.Ш., собствеността върху следния
свой недвижим имот: втори етаж от масивна триетажна административна сграда и
правото на строеж за този етаж, находяща се кв.39 от кв.337 по плана на гр.Ш.,
при граници на етажа: от долу-№ етаж на ОКС-Ш., от горе-ІІІ етаж на
„Булгарсан”ООД-гр.Ш., и при граници за парцела: от изток-СП”Горстрой” и
„Държавен резерв”, от запад-ДФ”Тропик”-гр.Ш., от север-ул.”...” и от
юг-общинско място. Впоследствие, на 29.06.2007г., РПК”Прогрес”, представлявана
от председателя Д.К.Н.е продала на М. А. М., М.А.Н. и Н.Д.втори етаж от масивна
административна сграда с площ от 420.50кв.м., която сграда се намира в
северната част на парцела, със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ І-39 в кв.337 по
плана на гпр.Ш., при граници на етажа: от долу- І етаж, а съжгласно схема
№2768/15.05.2007г. на АК-Ш., самостоятелен обект с идентификатор № №..., попадащ в сграда с идентификатор
№№83510.670.168.2, при съседи: под обекта- №83510.670.168.2.1, над обекта:
№83510.670.168.2.3, №83510.670.168.2.4, №83510.670.168.2.5, №83510.670.168.2.6,
№83510.670.168.2.7. При изповядване на сделката е представен горепосочения
нотариален акт за замяна на недвижим имот №...г. на нотариус при ШРС.
Съгласно нотариален акт №183, т.ІІІ, рег.№1474, д.№3137 от 1998г. на
нотариус при ШРС, „Булгарсан”ЕООД-гр.Ш., продало на ответното дружество
„Димил”ООД-гр.Ш., от собствения си недвижим имот, находящ се в парцел І от
кв.337 по плана на гр.Ш., само 1/ 1/2ид.ч. от стая №11 от 31.08кв.м., находяща
се на ІІ етаж в масивна триетажна административна сграда на ул.”...”№21 в
гр.Ш., при граници: от изток-коридор, от запад-двор, от север-стая №12, от
юг-стая №10, от долу-съответстващо помещение на ІІ етаж и от горе-таван, 2/
западно помещение на втори етаж от масивен склад от 165.54кв.м., при граници:
от долу-западно помещение от 115.43кв.м., собственост на Булгарсан”ООД и част
от помещение от 10.46кв.м., собственост на СД”Елпласт-А. и сие”, от горе-таван,
от запад-триетажна административно сграда, от изток-стълбище, коридор и
помещението от 76.06кв.м., собственост на СД”КиВ М. и сие”, от север-улица и
помещението от 76.06кв.м., собственост на СД”К и В М. и сие”, от юг-двор, ведно
с припадащите се общи части от сградата и парцела.
По делото са приложени и документите
по преписка №94-00-494/2016г. на община
Ш., образувана по жалба на ищеца Г.П.Г. срещу изградена в северозападния край
на имота му плътна стена, обграждаща част от имота му с искане за извършване на проверка с цел
установяване законосъобразността на извършеното строителство, както и неговия
характер и безопасност.
Съгласно издаденото от община Ш.,
техническа служба, отдел АТОН,по искане на СД”К и В М. и сие”, удостоверение
№26-00-2538/09.07.2004г., от представените в общината документи и извършен
оглед на место е установено, че описаният в АДС №6381/10.03.1993г., по т.3 на
нотариален акт №.... масивен склад-двуетажен с изби е бил построен преди 1968г.
като сградата съответствала на описанието в горепосочения АДС-склад за
конфекция, нотариален акт №...г., издадени от ШРС и представлявала масивна
двуетажна сграда, със застроена площ на складовата част 565кв.м., от които за
СД”К и В М. и сие”, съгласно договор за реална делба от 12.10.1994г. били отредени само 488кв.м.. Посочено е също, че
за обекта „масивен склад”, находящ се на ул.”...”№.. имало издадени становища
от РСПАБ-№776/03.05.2004г. и №782/03.05.2004г., ветеринарно-санитарно
разрешително №115/26.05.1998г. и №358/01.08.2001г., както и договори за
включване във ВиК и с Електроразпределение. Масивният склад, находящ се в УПИ
І-39 в кв.337 по плана на гр.Ш. бил заварена сграда по смисъла на §21 от
заключителните разпоредби на ЗУТ и за нея бил приложим §6 от ПЗР на „Наредба №2
от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти. На основание §6 от ПЗР на Наредба №2, обн. ДВ
бр.72/15.08.2003г., сградата можела да се ползва по предназначение без да
подлежи на въвеждане в експлоатация.
Със заповед №РД-25-308/11.04.1994г.,
на основание чл.44, ал.1,т.1 от ЗМСМА и във връзка с утвърдената структура на
общината, с цел създаване на по-голяма оперативност в работата на направление
„ТСУ”, кметът на община Ш., по предложение на зам.кмета инж.Е.Сурилов, е
заповядал началника на отдел”ТСУА”-арх.Я. Я. да издава разрешителни за строеж
по чл.227 и чл.234 от ППЗТСУ, както и актове за узаконяване на незаконни
строежи по чл.162 и чл.180 от ЗТСУ.
Със заповед №450/10.03.2016г., на
основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.134, ал.2,т.6 от ЗУТ и §8, ал.2,т.3 от
ПР на ЗУТ, заявление вх.№26-00-4467/02.11.2015г., заповед РД-25-1732 от
20.10.2015г. на кмета на община Ш. и становище на ОбЕСУТ по т.11 от Протокол №1
от 12.01.2016г., кметът на община Ш.е одобрил проект за изменение на ПУП-план
за регулация за УПИ ІV от кв.337 по плана на гр.Ш., като с проекта се поставя границата
на УПИ ІV от север към ул.”...” в съответствие с изпълнената на място и
приложена улична регулация. Предвидената алея между УПИ ІV и УПИ І се поправя в
съответствие със съществуващата на място, а УПИ ІV се разделя на нови УПИ ІV,
V, VІ и VІІ, всички с отреждане „Обществено-обслужващи, производствени и
складови дейности.” Посочено е, че проектът се одобрява по корекциите, надписи
и щрихи по скица №69/02.03.2016г., също приложена по делото.
Съгласно заключението на назначената
по делото комбинирана СТЕ от 26.01.2017г., прието от съда като обективно и
компетентно дадено, съпоставката на
отразеният в КК самостоятелен обект с идентификатор №... и имотът,
индивидуализиран в постановление за възлагане на недвижим имот, вписан с
рег.№2147/04.04.2016г., акт.21, т.VІ, д.№1096 в СВ-гр.Ш.показват, че в двата
документа е описан един и същи обект. Налице били несъответствия между
документално отразената/в КК и документа за собственост/ информация/квадратура,
очертания, граници и др./ и действителните му характеристики, отнасящи се до
площ, квадратура, форма и граници, които са измерени на място. Открити са
несъответствия на контура на етажа/издадената част не съществувала/, на площта
на етажа със стълбищната клетка и площта на реално владение, така по контура на
самостоятелния обект, площта на същия по КК е 420.50кв.м., по документ за
собственост-420.50кв.м., по измерване-385кв.м./без стълбище/, а само площта на
самостоятелния обект по КК е 420.50кв.м., по документа за
собственост-420.50кв.м., по измерване 329кв.м./без стълбище/, 362кв.м./със
стълбищна клетка/. Вещите лица са посочили също, че преградната стена,
изградена между процесния имот на ищците и съседния на ответника е
конструктивно свързана с конструкцията на сградата, в която е разположен имотът
на ищеца и ответника. Тя представлява носеща тухлена стена/с уточнението на
вещите лица в съдебно заседание/, върху която лежат стоманобетоновите
греди носещи, таваните и над стълбищната площадка на ищеца и над складовото помещение, собственост на
ответника. С тази преградна стена се
променяли очертанията, квадратурата, пощта и границите на самостоятелния обект
с идентификатор №.... За сграда с
идентификатор №83510.670.168.2 не били налице строителни книжа и документи, а
за сграда с идентификатор № 83510.670.168.3
били налице следните строителни книжа и документи: виза за проектиране-„За
реконструкция на съществуващ склад на основание чл.225 от ППЗТСУ, работен
проект част „Конструкции”, касаещ възможността на преустройство в складовата
база, архитектурен проект за подялба, разрешение за строеж №236, издадено от
общината на 29.09.1994г., проект за поправка на самостоятелни обекти в сгради,
находящи се в ПИ83510.670.168.3 и 2, изработен през 2016г./всички приложени по
делото/. Сочи се също, че парцел ІХ-34 от кв.337/посочен в строително
разрешение №147/13.05.1967г., парцел І-39 от кв.337 /посочен в документите за
собственост/ и УПИ І-ОТП”Търговия” в кв.337 по плана на гр.Ш., са
идентични. Сградите с идентификатори
№83510.670.168.2 и 83510.670.168.3 са с обща стена/съгласно уточнението в
съдебно заседание/. При извършения оглед експертите са установили, че третият
етаж от административната сграда с идентификатор №83510.670.168.2 е върху част
от сграда-склад с идентификатор 83510.670.168.3 и в конструктивно отношение
тази част -сградата-склад е носеща за този трети етаж. На отделните нива /коти/етажи/ се разминавали контурите/външните очертания
на фасадите на сградите, погледнато във вертикал. Същото било видно и по
фасадата от северната страна на сградите. Разминаването било около 60см.,
измерено вътре в склада с идентификатор №83510.670.168.3. Площта, установена
чрез замервания на място на процесния втори етаж от административната сграда е
329кв.м.. Площта на процесното складово помещение от сградата-склад съгласно
„Разпределение кота +3.45” за „Булгарсан” е 165.54кв.м, като при контролните
измервания била установена същата площ. Двата самостоятелни обекта-складово
помещение и втори етаж на административната сграда граничели един с друг, не
били разположени на едно и също ниво/кота и нямало съвпадане в хоризонтално
положение на нивата на всяка от сградите. Вещите лица сочат и че съществуващото
положение към момента-разположение, конструкция, площ и очертание на процесния
имот, собственост на ответното дружество и представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №83510.670.168.3.15 било по одобрената проектна документация за
подялба на „Складова база на ул.”... №.. гр.Ш.”, представляваща сграда с
идентификатор 83510.670.168.3 и
издаденото разрешение за строеж №236/29.09.1994г.. Одобрените строителни книжа,
въз основа на които било издадено разрешителното за строеж от 1994г.,
съответствали на издадената от главния архитект на общината виза за
проектиране, като единственото несъответствие било в очертанието на склада-във
визата е на калкан с 3Мсбс, а в част „Архитектура” и „Конструкции” е
разработена и клетка, включваща се в 3Мсбс.
В съдебно заседание вещите лица са
уточнили, че не могат с точност да отговорят една или две са процесните сгради,
тъй като са строени преди 1940г. и в някои планове се водели като две сгради, а
в други като една сграда. Една стена разделяла двата имота, същата била тухлена
и с дебелина 25см., с мазилката 28.5-29см. Стената била изградена когато са
изграждани и сградите. Категорично поради наличието на тази обща стена двете
сгради били изграждани по едно и също време, а вероятно третият етаж на
сградата, в която е разположен имота на ищците, е изграждан в по-късен етап.
Съгласно заключението на
допълнителната комбинирана съдебно-техническа експертиза от 07.03.2917г.,
коригирана с допълнение от 09.05.2017г., в избената част преградната стена
между обособените обекти разположени в избената част на двете сгради, се
намирала по ос 2-2 съгласно „Разпределение кота +3.45”/л.355/ и била с дебелина
45см, между колоните разположени на това ниво. От долу стената била ограничена
от основите, от горе спирала до стоманобетонова плоча - таван на избената част над избите в
сградата, в която е разположен имотът на ответника и в сградата, в която е
разположен имотът на ищеца и под на първия етаж в сградата, в която е
разположен имотът на ответника и в сградата, в която е разположен имотът на
ищеца. На първия етаж преградната стена
се намирала по ос 1-1съгласно
„Разпределение кота +3.45”/л.355/ и била с дебелина 30см. Намирала се
между колоните разположени на това ниво и свързвала северната и южна фасадни
стени с дебелина 45см.. От долу стената била ограничена от стоманобетонова
плоча на ниво-под на І етаж на сградата, в която е разположен имотът на ищеца и
от горе спирала да стоманобетонова плоча, която е таван на първи етаж и под на
имота на ищеца. На втория етаж преградната стена се намира по ос 1-1
съгласно „разпределение кота
+3.45”/л.355/ и била с дебелина 30см. Намирала се между колоните разположени на
това ниво и свързвала северната фасадна стена с дебелина 45см. и южна преградна
стена с дебелина 30см.. От долу стената била ограничена от стоманобетонова
плоча на ниво-под на ІІ етаж на сградата, в която е разположен имотът на ищеца
и от горе спирала до стоманобетонова плоча, която е таван на имота на ищеца и
под на ІІІетаж. Дебелината на стената-30см. била еднаква с дебелината на
вътрешните преградни стени в имота на ищеца и
различна от дебелината на фасадните стени, която е 45см.. Вещите лица са
онагледили и местоположението на колоните, разположени в преградната
стена/Приложение №2 на допълнението-л.540/.
Съгласно заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза
от 18.10.2017г., по съществуващо положение, процесната спорна част е с площ 61.32кв.м., а
в кубично измерение-199.29куб.м.. Застроените площи на различните нива на всяка
от сградите по етажи по съществуващото в момента положение са: в офис сградата:
приземен етаж-417.99кв.м., І ет.-375.15кв.м., ІІ ет.-359.40кв.м., ІІІ
ет.-417.99кв.м.; на складовата сграда: приземен етаж-620.89кв.м., І
ет.-663.76кв.м. и ІІ ет. - 682.21кв.м..
От техническата документация от 1994г. и в частност в „Разпределение на
втори етаж, кота 3.45” са обработени данните по застроена площ и по полезна
площ/тази която подлежи на разпределение/. Площта между ос7 и ос8 не била
включена при площообразуването на втория етаж на сградата. Площта между ос7 и
ос8 е 61.12кв.м.. Действителната застроена площ на втория етаж на сградата на
ответника била 682.21кв.м...
Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза от 18.10.2017г., изготвена от вещо лице
инженер-конструктор, премахването на стената между точки A-E-D на кота +3.45 било възможно, но без
никакво вмешателство в стоманобетоновата конструкция на сградата и след
допълнителното й укрепване при необходимост. Възможно било по оста B-C-D изграждането на стена с преградни
функции по линията между точките C-D/Приложение №3/, но без никакво вмешателство в
стоманобетоновата конструкция на сградата и след допълнителното й укрепване при
необходимост. Вещото лице сочи също, че конструкцията на сградата била смесена
- скелет от стоманобетонови колони, стоманобетонови греди-трегери,
стоманобетонови плочи по основните нива и носещи, тухлени стени-зидове. В този
смисъл, не било задължително вертикалните елементи на конструкцията на сградата да изпълняват/да имат/ преградни
функции, но при определено техническо решение можели да изпълняват такива,
преградни функции. При евентуално премахване на преградни тухлени зидове и
съответно изграждане на нови стени с преградни функции в съществуващата сграда,
наличните стоманобетонови, вертикални, конструктивни елементи - колоните,
задължително следвало да се запазят. Неносещи, преградни зидове в една
съществуваща сграда могат да се местят/премахват, след обследване и положително
конструктивно заключение на проектант-конструктор с пълна проектанска
правоспособност. Преградни, но и носещи зидове в една съществуваща сграда,
можело да се местят/премахват напълно или частично, след обследване и
положително конструктивно заключение на проектант-конструктор с пълна
проектанскта правоспособност, но по предварително изготвен конструктивен
проект, като част от инвестиционен проект за реконструкция на сградата, който
се съгласувал и одобрявал от съответната община и в последствие издавало на
съответния възложител „строително разрешение”.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Видно от
обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, предявени са обективно
съединени претенции с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС. Ищците претендирата
да бъде признато за установено, че се явяват собственици/1/2ид.ч. за И.П.Г. и 1/2ид.ч. за
Г.П.Г. и М.А.Г. в режим на СИО/ на процесната реална
част, находяща се в североизточната част на
самостоятелния обект с идентификатор №... по кадастралната карта на гр.Шумен,
която част е изчертана в розов цвят на приложение №4 към допълнителната СТЕ от
18.10.2017г. и заключена между точките А-Е-D-B-D2-B2--E1-A2, съответно молят, ответникът да бъде осъден да предаде владението върху сочената част. Претендират и преместване/събаряне на
стената изчертана в розов цвят между точките A-E-E1-A2, на същото приложение и изграждането
на такава, заключена между точките D-C-C1-H1-H-D2-D.
За уважаването
на ревандикационния иск,
какъвто е настоящият,
е необходимо наличието, в кумулативна
даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска,
да е собственост на ищците,
на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него
без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в
тежест на ищците е
да докаже наличието на положителните предпоставки, а на ответника-че владее на
правно основание. В случая ответното дружество признава,
че владее процесната реална част. Спор е налице досежно останалите две
предпоставки.
Досежно първата от тях:
Съгласно разпоредбата на
чл.154,
ал.1 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича
претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия
случай, ищецът твърди
съществуването на конкретен факт –правото на собственост върху процесната реална част, тежестта на доказване е върху него –той следва да докаже, че е придобил право на
собственост върху сочения имот-самостоятелен обект с идентификатор № 83510.670.168.2 на соченото в конкретния случай основание – постановление за възлагане на недвижим имот от
15.03.2016г. на ЧСИ с рег.№876, съответно, че в обема
на същия влиза процесната реална част.
В случая такова надлежно доказване не бе осъществено.
Публичната продан на недвижим имот, съгласно чл.77 от ЗС
се явява деривативно придобивно основание. Купувачът по постановление на
съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо,
което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното
постановление. Ако правото на собственост върху процесната реална част не е
част от патримониума на длъжника, то
постановлението за възлагане няма вещно-тронслативен ефект, макар и
постановлението да се явява годно правно основание по смисъла на чл.77 от ЗС.
Предвид това и следва да се проследи назад във времето при придобиване
собствеността върху процесните обекти от ищците и ответното дружество,
съответно от техните праводатели и от първоначалния собственик, какъв е бил
обема на правото на собственост, съответно към кой обект е била спорната реална
част.
По настоящото
дело се установи от заключението на комбинираната СТЕ, неоспорено от страните,
че сградата с идентификатор № 83510.670.168.2 и тази с идентификатор №83510.670.168.2 по КК са изграждани едновременно на ниво втори етаж, за
всяка от тях, като вещите лице заявяват, че не може да бъде дадено заключение
дали в случая е налице една или две сгради. Междинната стена между етажа, на
който се намира обекта на ищците и етажа, на която се намира обекта на
ответника е в това състояние от момента
на изграждане на сградите в края на
петдесетте и началото на шестдесетте години на миналия век /видно от Приложение
№5 към заключението на комбинираната СТЕ от 26.01.2017г.-л.406, същите са били
изградени към 1963г./. Двата самостоятелни обекта-складово помещение и втори
етаж на административната сграда граничат един с друг и не са разположени на
едно и също ниво/кота, съответно процесната част не е на нивото, на което е
разположен обекта на ищците, а на това, на което е складът на ответника.
Установи се също, че към момента на изграждането на сградите в този им вид, собственикът на земята е бил един -РКС/сега
Окръжен кооперативен съюз/, на когото са възстановени дворното място и
постройките. От момента на изграждането й до настоящия момент, /повече от 50
годиин/местоположението на междинната стена не е променяно и обектите са се
ползвали в този им. Не се установи твърдението на ищците, че ответникът
впоследстнвие бил издигнал стената и по
този начин отнел част от собствения им етаж. Напротив от показанията на
свид.К.М.а и Б.З.се установява, че
процесната стена си е била на това място и през 1994г.-преди
разпределението/от когато са имали наблюдения/, като никога не е била предмет
на строителни дейности. Свидетелят К.М.а е категорична, че при разпределението
не е местена процесната стена. Свидетелските показания кореспондират и със
заключението на комбинираната СТЕ.
Или установява се по
делото, че спорната реална част към момента на построяване на обектите,
съответно впоследствие, при
прехвърляне собствеността върху същите от първия собственик, е била част от обекта с идентификатор №
83510.670.168.3.
Що се касае до обстоятелството,
че съгласно КК обектът на ищците е с
площ 420.50кв.м./л.6/ и процесната реална част попада в него, то следва да се
отбележи, че кадастралната карта има информативно значение, поради което и дали
и как даден имот е отразен в нея
няма пряко действие върху действително
притежаваните вещни права и не
съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред. Освен това, площта на
имота е част от основните кадастрални данни, но не е индивидуализиращ белег на
правото на собственост, а е функция на границите му. В случая и площта на
обекта на ответната страна се появява като стойност едва в документа за
собственост на праводателите на ищците/длъжниците по изп.д.№20118760401001 на ЧСИ с рег.№876, като
не е отразена в
предхождащите го документи за собственост. Както бе посочено по-горе, липсват
строителни книжа за самото изграждане както на
сграда с идентификатор №83510.670.168.2, така и на тази с идентификатор
№ 83510.670.168.3, като за склада са налице
строителни книжа и документи свързани с реконструкцията му на основание чл.225
от ППЗТСУ през 1994г., съгласно които площта му е измерената на място от вещите
лица-165.54кв.м. и в обхвата му влиза спорната реална част. Съгласно
заключението на СТЕ, съществуващото положение към момента-разположение,
конструкция, площ и очертание на процесния имот, собственост на ответното
дружество и представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№83510.670.168.3.15 е по одобрената проектна документация за подялба на
„Складова база на ул.”... №30, гр.Ш.”, представляваща сграда с идентификатор 83510.670.168.3 и издаденото разрешение за
строеж №236/29.09.1994г.. Съгласно посоченото по-горе
удостоверение №26-00-2538/09.07.2004г ., сградата с идентификатор № 83510.670.168.3, в която е и обекта на ответника, е заварена сграда по смисъла на §21 от ПР на ЗУТ, според който заварени строежи се считат законните строежи.
Предвид изложеното, доколкото не се установи наличието на първата от
кумулативните предпоставки, заявената
ревандикационна претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответната страна не доказа по надлежния ред да се явява собственик на
процесната реална
част на соченото от нея основание.
По отношение на претенцията с правно основание чл.109 от ЗС: По реда на
чл.109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие или
състояние само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем
притежаваното от него право на собственост, като
условията за уважаване на иска са: установяване неоснователността на действията на ответника и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем.
В случая не се доказаха твърденията в
исковата молба, че ответникът незаконно и
неправомерно бил издигнал масивна
тухлена стена, с което била отнета част от източната страна на собствения им
етаж,. Не се установи и поддържайки
наличното състояние/стената в сегашното местоположение/, същият да извършва
неоснователни действия/бездействия.
Както бе посочено по-горе, обектите на ищците
и ответника в този им обем и с тази стена /с това местоположение/, са изградени
от един собственик преди повече от 50 години, ползвани са така и собствеността
им е предавана в тези обеми, поради което и не е налице основание ищците,
явяващи се парвоприемници, да искат събарянето й. Налице е трайно установено
фактическо състояние, с което следва да се съобразяват и ищците, които са
придобили собствеността върху имота си с оглед конкретното правно и фактическо
състояние на вещта. Още повече, че съгласно заключението на вещите лица и по
комбинираната СТЕ и по СТЕ от 18.10.2017г., преградната стена е конструктивно свързана с
конструкцията на сградата, в която е разположен имотът на ищеца и ответника,
като същата представлява носеща тухлена стена, в която са вградени колони. Т.е.
поради необходимостта от запазване на вградените в стената колони, няма как
да стената между точките A-E-E1-A2 да се
събори.
Предвид изложеното, претенцията с правно осонвание
чл.109 от ЗС се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 от ГПК, ищцовата страна следва да заплати на ищцовата
направените по делото деловодни разноски в размер на 4770.59лв./адвокатски
хонорар, депозит за вещи лица и такса, заплатена на община Ш./.Останалата сума не
следва да се присъжда, доколкото платените такси за преписи и копирни услуги не са разноски по
производството по смисъла на чл.78 ГПК/решение №71/11.05.2009г. по
гр.д.№4081/2007г., Іг.о./. Съдът намира за неоснователно направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед
приетото с ТР №4/2015г. на ОСГК за
цената на иска с правно основание чл.109 от ЗС. Соченото тълкувателно решение е
постановено именно с оглед наличието на противоречива практика и то повече от година след депозиране на
настоящия отговор и уговаряне на адвокатско възнаграждение между ответното дружество и процесуалния му
представител, и след произнасяне на съда за цената на предявените искове, срещу която липсва оплакване от ищцовата страна. И в този смисъл възнаграждението е в съответствие с минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Освен това, в случая се касае до дело с
голяма фактическа и правна сложност, поради което и не са налице предпоставки
за намаляване на адвокатския хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.Г. с
ЕГН**********, Г.П.Г. с ЕГН********** и М.А.Г. с ЕГН**********, съдебен адрес:
***, ТЦ”сити Пойт”, ет..., офис .., чрез адв.М.И. при САК срещу „Димил”ООД-гр.Ш., адрес на управление:ул.”...”№..,
ЕИК..., представлявано от Д.М.М., съдебен адрес:***, офис №.., чрез адв.Т.Я.
при ШАК, искове - с правно основание чл.108 от ЗС за признаване
собствеността/1/2ид.ч. за И.П.Г. и 1/2ид.ч. за Г.П.Г. и М.А.Г. в режим на СИО/ и предаване
владението на реална част от 199.29куб.ч.,
находяща
се в североизточната част на самостоятелния обект с идентификатор №... по
кадастралната карта на гр.Ш., която част е изчертана в розов цвят и заключена между точките А-Е-D-B-D2-B2-E1-A2, на приложение №4 към
допълнителната СТЕ от 18.10.2017г., което приподписано от състава на съда да се
счита неразделна част от решението,
и с правно основание чл.109 от
ЗС, ответникът да бъде осъден да
/премести/събори стената изчертана в розов цвят между точкиет
A-E-E1-A2, на същото приложение и изграждането на такава, заключена между
точките D-C-C1-H1-H-D2-D, като неоснователни и недоказани.
Осъжда И.П.Г., Г.П.Г. с ЕГН********** и М.А.Г. да заплатят
на „Димил”ООД-гр.Ш., представлявано от
Д.М.М.,
деловодни разноски в размер на 4770.59лв..
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: