РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, ............…06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично
съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ:
1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Гергана
Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНЧД № 1637/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по повод депозирана
въззивна жалба от частния тъжител М.В.Т. срещу Разпореждане № 14643 от 17.01.2019
г. на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 13 състав,
постановено по НЧХД № 5420/2018 г., с което е прекратено наказателното
производство по НЧХД № 5420/2018 г., образувано по тъжба на М.В.Т. срещу И.А.Г.,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 5, т. 1
във връзка с чл. 81 от НПК.
С въззивната жалба се твърди, че
атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че в
тъжбата са посочени всички конкретни обстоятелства по твърдените престъпления,
които не могат да бъдат определени като общи или абстрактни. Пространствено са
разгледани обективните и субективните признаци на състава „клеветата“, като се
поддържа позицията, че с цитираните в тъжбата изрази е извършено престъпление
по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК. Допълва се, че
изпълнителното деяние е осъществено чрез разгласяване на позорни обстоятелства
чрез предаването на БТВ „Тази сутрин“. Правят се доводи, че с обжалваното
разпореждане съдията-докладчик е реализирал отказ от правосъдие. Настоява се за
отмяна на разпореждане № 14643 от 17.01.2019 г. СРС, НО, 13 състав, постановено
по НЧХД № 5420/2018 г. и за връщане на делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В закрито съдебно заседание въззивният
съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане, с приложените
материали и извърши преценката по реда на чл.327 от НПК намери, че за
правилното решаване на делото не се налага събирането на нови доказателства,
който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 16.05.2019 г.,
след изслушване становищата на страните. Намери също така, че не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощията по
чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, частният тъжител М.Т. не се явява. За него се явяват адв. Р.Д.и адв.
И.Г., които пледират за уважаването на жалбата и молят обжалваното разпореждане
да бъде отменено.
Подсъдимия Г. не се явява, а се
представлява от упълномощения му защитник – адв. Х.Я.от САК. Последният
поддържа становището, че депозираната тъжба формално отговаря на изискванията
на чл.81 от НПК, но реално от съдържанието на същата не може да се направи
извод за извършено престъпление. Претендира потвърждаване на процесното
разпореждане, с което е прекратено делото пред СРС, т.к го намира за правилно и
законосъобразно.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното разпореждане,
изложеното във въззивната жалба, както и доводите направени в съдебно заседание
и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверка от страна на
настоящия въззивен състав по отношение редовността на въззивната жалба, съдът
пристъпи и към преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания
съдебен акт.
Производството по НЧХД № 5420/2018 г. по
описа на СРС, НО, 13 състав е образувано по повод подадена частна тъжба с вх.№
2684/13.02.2018 г. по описа на същия съд от М.В.Т. срещу И.А.Г. за престъпление
по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК. С тъжбата се
повдига частно обвинение срещу И.А.Г. за това, че на 09.10.2017 г. и на
10.10.2017 г. в телевизионно предаване по БТВ „Тази сутрин“ кметът на Ботевград
– И. Г.е твърдял, че „близки до настоящия депутат от ГЕРБ М.Т. са били
назначавани в държавно предприятие“. Пояснява се, че в репортаж на
журналистката Т.Е.подсъдимият И.Г. е направил следното изявление „в местния
клон на Булгартрансгаз работят няколко съветника или техни роднини. В
дружеството са близките до депутата М.Т. – С. Л. на длъжност архивар, съпруга
на негов братовчет и майката на Т. – В., назначена за чистачка“. Сочи се, че с
тези твърдения се уронва престижа и доброто име на тъжителя, което е довело до
психически стрес, напрежение, безсъние и нервност. Уточнява се, че С. Л. и В. Т.
не са назначавани със съдействието на Т. и че тези твърдения създават проблеми
в кариерното развитие на последния. Направено
е искане да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от
5000 лв. Към тъжбата са приложени разпечатки от сайта на БТВ и ксерокопия на
трудовите книжки на С. Л. и В. Т., всичките заверени с „Вярно с оригинала“.
Със свое разпореждане № 349829 от 28.02.2018
г. съдията –докладчик при СРС, НО, 13 състав е прекратил съдебното производство по
НДЧХ № 2684/2018 г. и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по
степен съд за разглеждане на делото, поради обстоятелството, че е изпълнено
изискването много обвиняеми да живеят в района на другия съд, като се визира
РС-Ботевград.
С определение № 43 от 21.03.2018 г. на
ВКС, I НО е оставено без уважение искането за определянето на друг равен по степен съд
за разглеждане на тъжбата, поради липса на основанията визирани в чл.43, т.1 от НПК и делото е върнато на СРС за разглеждането му по същество.
С Разпореждане № 401551 от 07.05.2018 г.
по НЧХД № 5420/2018 г., СРС, НО, 13 състав е предоставен 7-дневен срок на частния
тъжител да приведе тъжбата си в съответствие с чл.81, ал.1 от НПК, като посочи
какво точно е казал И.Г. на 09.10.2017 г. и на 10.10.2017 г. в предаването по
БТВ „Тази сутрин“, с което е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя.
На 22.05.2018 г. в деловодството на СРС,
13 състав е постъпила молба с вх.№ 1036446 от тъжителя Т., с която е уточнено,
че на 09.10.2017 г. в репортажа на Т.Е.в предаването по БТВ „Тази сутрин“ И.Г.
е казал „в местния клон на Булгартрансгаз работят няколко съветника или техни
роднини. В
дружеството са близките до депутата М.Т. – С. Л. на длъжност архивар, съпруга
на негов братовчет и майката на Т. – В., назначена за чистачка“. Също така е описано,
че на 10.10.2017 г. в същото предаване подсъдимият Г. е казал, че „в местния
клон на Булгартрансгаз работят няколко съветника или техни роднини. В
дружеството са близките до депутата М.Т. – С. Л. на длъжност архивар, съпруга
на негов братовчет и майката на Т. – В., назначена за чистачка“.
С
разпореждане № 14643 от 17.01.2019 г. съдията при СРС, НО, 13 състав е прекратил
наказателното производство по НДЧХ № 5420/2018 г., по описа на същия съд на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, като е приел, че
депозираната тъжба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 81, ал. 1 от НПК. В мотивната част на атакувания съдебен акт е разяснено, че твърдението за
роднините на тъжителя, че работят в държавното предприятие Булгаргаз се
признава дори от самия него и не представлява разгласяване на позорни
обстоятелства. Набляга се на това, че липсват изказвания, които да сочат, че
частният тъжител Т. е използвал служебното си и партийно положение или по друг
начин неправомерно да е въздействал за да бъдат назначени неговите близки.
Изтъква се, че субективните възприятия на тъжителя не могат да бъдат предмет на
доказване, а само конкретни факти, въз основа на което първостепенният съд е
приел, че липсва престъпление и че са налице процесуални основания
наказателното производство да бъде прекратено. Преценил е, че въпреки формалното
съответствие на законовите изисквания в тъжбата не е описано съставомерно
поведение, което се приравнява на липса на тъжба.
Водим от горното въззивният съд е на
становище, че въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
С измененията в ДВ, бр.63/2017 г., в
сила от 05.11.2017 г. основанието на което СРС е прекратил наказателното
производство е уредено в чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, съдията-докладчик прекратява
наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6,
т. 7, т. 8, т. 8а, т. 9 и т. 10, а когато производството е образувано по тъжба
на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 5 от НПК. Съгласно последната
законова разпоредба не
се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81; 3. пострадалият и
деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението
без уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният
тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното
заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не
се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник. В конкретния по
делото случай контролираната инстанция е приела, че е налице прекратително основание
по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, а именно липса на тъжба.
В производството по дела от частен
характер, тъжбата има характер на обвинителен акт, поради което законът
предоставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но
задължителни. Те са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Тази норма
постановява, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за
лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Без
съмнение изискванията визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи реквизитите на
тъжбата, представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така
и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен характер.
Настоящият съдебен състав споделя
доводите на ревизирания съд в насока, че цитираните в тъжбата изказвания не
изпълват състава на чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК.
Без да навлиза в детайли досежно съставомерните признаци на претендираното престъпление,
тази инстанция държи да отбележи, че клеветата, в една от формите си, е
разгласяване на факти и обстоятелства, които са позорни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и предизвикват негативна оценка на обществото.
За да е съставомерно деянието, разгласеното позорно обстоятелство следва да е
неистинско и деецът да съзнава това. В конкретния случай е безспорно
установено, че казаното от Г. е истина, което не само, че се признава от
частния тъжител, но се и потвърждава от представените по делото заверени
преписи от трудови книжки на лицата С. Л. и В. Т..
Константно в доктрината и съдебната
практика е, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение
за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или
неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близките,
отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения/, укорим от гледна
точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ отрицателни качества на
субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от
алкохолизъм, наркомания/; който е от естество на накърни доброто име в
обществото, да компрометира честта и достойнството. Изискването за
конкретизирано съдържание на твърдението за позорното обстоятелство, включващо
информация за времевите му и пространствени параметри, за лицата, които са
негов адресат, и всички релевантни детайли, е предпоставено от необходимостта
за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния
процес. Логическо следствие от това е заключението, че предположенията,
създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други
проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от
прочетеното или чутото, изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не
консумират престъпния състав на клеветата.
Поради изложеното настоящият съд намира
правните изводи на съдията при СРС, НО, 13 състав за наличието на
предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК по НЧХД №
5024/2018 г. за резонни, в резултат на което постановеното на 17.01.2019 г.
разпореждане следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.6
във вр. с чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
№ 14643 от 17.01.2019 г. по НЧХД № 5420/2018 г. по описа на СРС, НО, 13 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.