№ 182
гр. Бургас , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120201880 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на адв.Р.Р. АК-Т. в качеството на
пълномощник на АЛ. С. АЛ. с ЕГН ********** от гр.О., ул.“... и съдебен адрес в гр.Т., ул.“...
чрез адв.Р. срещу наказателно постановление № 22-0000142/10.03.2021г., издадено от
директора на РД ”АА”–Бургас, с което за нарушение по чл.34 §6 буква „б“ от Регламент
(ЕС) №165/20214 и на основание чл.93в ал.15 т.2 предложение първо от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500
(петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно е определена административнонаказателната
норма на чл.93в ал.15 т.2 предложение първо от ЗАвПр. Навеждат се доводи и за наличието
на маловажен случай, което е посочено алтернативно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се
представлява. Представя се пред съда писмена защита, в която жалбоподателят поддържа
жалбата и изложените в нея възражения. Не се претендират разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на
жалбата. Моли се за потвърждаване на НП, като също не се претендират разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от лист5 – НП е връчено на жалбоподателя на 25.03.2021г., а
жалбата е депозирана пред АНО на 01.04.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
1
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 03.03.2021г, около 10,30 часа свидетелите П.Р. и С.Д. и двамата инспектори в РД
„АА“-Бургас се намирали на автогара Запад в гр.Бургас където изпълнявайки служебните си
задължения извършили проверка на водача А. извършващ превоз на пътници по редовна
автобусна линия, видно от маршрутното разписание №25201 със срок да действие до
15.02.2022г с автобус марка „Мерцедес Спринтер“ с рег. №... от категорията М2 с маршрут
на движение от гр.О. до гр.Бургас, с час на тръгване в 07,00 часа от гр.О. видно от пътния
лист серия „А“ с №53041/03.03.2021г.
По време на проверката автобусът престоявал на автогара Запад изчаквайки пътници.
При проверката било констатирано, че водачът А. управлявал автобус оборудван с аналогов
тахограф марка „SIEMENS VDO AUTO MOTIVE“, одобрен тип „е1-83“ видно от Протокол
№ BG *********, като за деня-03.03.2021г не било попълнено мястото на започване на
използването на тахографския лист, видно от самия тахографски лист от 03.03.2021г на
водача.
Свидетелят Р. квалифицирал горното, като нарушение на чл.34 §6 б.“б“ от Регламент
(ЕС) №165/2014, поради което и съставил АУАН с бланков № 278711 (лист 6 от делото)
срещу водача А. с ЕГН ********** от гр.О.. Актът бил съставен в присъствието на
свидетеля Д. и на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него. В
законоустановения срок възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 10.03.2021г било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл.34 §6 б.“б“ от Регламент
(ЕС) №165/2014, поради което и на основание чл.93в ал.15 т.2 предложение първо от ЗАвПр
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не
оспорва фактите по преписката, но оспорва приложимостта на цитираните
материалноправни норми.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92
ЗАвПр, оправомощен по надлежния ред, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Съгласно чл. 288 от ДФЕС – Регламентът е общо приложим, задължителен в своята
цялост и пряко приложим акт от вторичното законодателство на Съюза. Регламентът
съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и
юридически лица, правила за поведение. Той се прилага пряко и директно в държавите-
членки, което означава, че не е необходимо приемането на никакви допълнителни актове от
страна на държавата (такива, които да го транспонират в съществуващото вътрешно
законодателство, което е и съществената разлика между Регламента и Директивата,
доколкото нормите на последната следва да се транспонират във вътрешното право, за да
породят действието си, освен с някои изключения). Всяка една държа-членка е длъжна да
прилага Регламента в неговата цялост, като срещаните обективни или субективни вътрешни
трудности не са основание за неприлагане. Република България е член на Европейския съюз,
считано от 01.01.2007г., с влизане в сила на Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз и следователно Регламентът е част от нормативната уредба
на страната. Твърдението, че нормите на Общностното право с пряко приложение (каквито
както стана ясно са Регламентите) следва да се прилагат само при празнина във вътрешното
право или при необходимост от дерогиране на съществуващи, но противоречащи им
национални норми, противоречи на основните принципи на законодателството на ЕС и е
превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КРБ, поради което и не се споделя от
настоящия състав. Регламентът цели осигуряване на еднакво прилагане на правото на Съюза
във всички държави-членки точно поради което се прилага директно, без да е необходимо
последващо транспониране от всяка една от страните.
Съгласно чл.34 §6 б.“б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 всеки водач на превозно
средство, оборудвано с аналогов тахограф, въвежда следните данни върху тахографския
лист б.“б“ –датата и мястото, където започва използването на тахографския лист и датата и
мястото където приключва използването.
Няма спор, че процесният автомобилен превоз е извършен на територията на
страната. Доколкото обаче територията на Република България е част от Общността, то по
силата на горепосочената разпоредба – за същите е приложим режимът на Регламент (ЕС)№
165/2014, поради което и правилно АНО се е позовал на него.
Разпоредбата на чл.93в ал.15 т.2 предложение първо от ЗАвПр ангажира
отговорността на водач, който не е попълнил тахографския лист като в т.2 е посочено, че не
е попълнил датата на започване и или приключване на използването на тахогрфския лист.
За това нарушение в закона е предвидено глоба от 500 лева. В т.3 на същата алинея е
3
посочено, че се ангажира отговорността на водача, за това, че не е посочил мястото на
започване и/или на приключване на тахографския лист.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че в случая неправилно е
била избрана административнонаказващата норама, което е довело до объркване и
накърняване правото на защитна на жалбоподателя. Този пропуск е довел и до
незаконосъобразност на НП, което при тези факти безусловно следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000142/10.03.2021г., издадено от
директора на РД ”АА”–Бургас, с което на АЛ. С. АЛ. с ЕГН ********** от гр.О., ул.“... и
съдебен адрес в гр.Т., ул.“... чрез адв.Р. за нарушение по чл.34 §6 буква „б“ от Регламент
(ЕС) №165/20214 и на основание чл.93в ал.15 т.2 предложение първо от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4