Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 19.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №54 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от К.И.И. и К.К.К.,***, чрез
пълномощника си адв.Г. *** против Ц.К.Т. ***, в която изтъкват, че по гражданското дело за делба на недвижим имот, находящ се в
с.Славяни, Община-гр.Ловеч, между страните по
делото, с №120/2017 година по описа на
РС-гр.Ловеч, приключило с изнасянето му на публична продан. Проданта била извършена по изп. дело
№20189030400384/2018 година на ЧСИ И.Л., рег.№903. След проведеното наддаване на 14.01.2019
година, първата от тях била обявена за купувач на имота. В същият ден, непосредствено след проведената
процедура по чл.492, ал.2 от ГПК, ЧСИ И.Л. връчила на К.И.И., участник в публичната продажба, а чрез нея и на К.К.К., покана за доброволно
изпълнение по новообразувано изп.дело на ЧСИ И.Л., рег.№903, №20199030400024/2019 година с приложен към
нея изпълнителен лист. Изпълнителният лист бил издаден по гр.д.№160/2011
година на ОС-гр.Ловеч за сумата 2 139,65 лева разноски по делото, която сума те ищците да заплатят на ответницата. По това
изпълнително дело били направени разноски, както е уточнено в поканата за
доброволно изпълнение : 226,41 лева в полза на ЧСИ И.Л., рег.№903, адвокатско възнаграждение
от 350 лева, както и други такси до този момент в размер на 192 лева или общата дължима сума възлизала в
размер на 2 908,06 лева.
На ищците им било връчено и
постановление от 10.01.2019
година на ЧСИ И.Л., с което на основание чл.456 от ГПК, ответницата била присъединена като взискател на
горната сума по изп.дело № 20189030400384/2018 година на ЧСИ И. Л., peг.№903.
Считат, че не дължат тази
сума, тъй като решението по
гр.д.№160/2011 година по описа на ОС-гр.Ловеч е влязло в
законна сила на 09.09.2013 година, което
обстоятелство е отбелязано и в самия изпълнителен лист. Според тях първото и единствено
изпълнително действие, което би могло да прекъсне погасителната давност, било постановлението за
присъединяване, което е с дата 10.01.2019
година. Нещо повече, дори самият
изпълнителен лист от 11.12.2018 година бил издаден след
изтичане на 5-годишния общ давностен
срок, а именно на 09.09.2018 година. Единственият недвусмислен и законосъобразен извод при
тези данни е, че вземането на ответницата за разноски по гр.д.№160/2011 година
по описа на ОС-град Ловеч е погасено по давност. С оглед на това
и те не дължат всички останали суми по
образуваното изпълнително дело въз основа на този изпълнителен лист, посочени
по-горе.
Предвид гореизложеното, въз основа на приложените
писмени доказателства и на основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК правят следното искане към съда : Молят да бъдат
призовани на съд и след като докажат изложеното в исковата молба, да приеме за
установено по отношение на ответницата Ц.К.Т. ***, че НЕ ДЪЛЖАТ сумата
от 2 139,65 лева по изп. лист от 11.12.2018
година, издаден по гр.д.№160/2011 година на ОС-гр.Ловеч, както и
разноските по изп. дело №20199030400024/2019 година, образувано на основание този
изп.лист в размер на : 226,41 в полза на ЧСИ И.Л., рег.№903, 350 лева. адвокатско възнаграждение, 192
лева други такси или общо в размер на 2 908,06 лева, като ПОГАСЕНА
ПО ДАВНОСТ. Молят съда да им присъди и направените по делото разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от Ц.К.Т.,
чрез пълномощника й адв.Д. ***, в който от името на доверителката си счита
предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК за недопустим, поради това, че
не е налице правен интерес за ищците, тъй като концепцията на погасителната
давност е, че в полза на длъжника се създава възможност за едно
правоунищожително възражение. Позовава се на теорията и на съдебната
практика, съгласно които е недопустимо възражението за погасителна давност да
се предяви активно с иск след като законът е предвидил неговото упражняване да
става единствено чрез възражение. Отделно от това материалното право на
кредитора /в случая ответницата/ продължава да съществува дори и след изтичане
на давностния срок, така, че съдът не би могъл да установи в диспозитива на
съдебния си акт по предявения отрицателен установителен иск, че длъжниците
/ищците/ не дължат сумата, установена със съдебно решение. В този смисъл моли
съда да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес
от отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ако съдът не уважи
това искане и допусне иска за разглеждане, то моли да го отхвърли като
неоснователен, като съобрази, че е налице прекъсване на давността при
хипотезата на чл.116, б.„а” от ГПК, след което започва да тече нова давност. Аргументите й в
тази насока са, че ищците, включително и процесуалния им представител са
признавали нееднократно вземането на нейната доверителка за разноски в размер
на 2 139 лева в хода на делбеното производство по гр.дело №2161/2013 год.
по описа на РС-гр.Ловеч, продължило във в.гр.дело №227/2015 год. по описа на
ОС-гр.Ловеч, в което са водили преговори за постигане на извънсъдебан или
съдебна спогодба, в която съделителите да разпределят делбените имоти помежду
си и при уравняване на дяловете да съобразят дължимите помежду си съдебни
разноски, произтичащи от гр.дело №160/2011 год. по описа на ОС-гр.Ловеч. До
момента нито ищците, нито доверителката й, все още не са пристъпили към
принудително събиране на съдебните си разноски по гр.дело №160/2011 год. по
описа на ОС-гр.Ловеч и преговаряли за тяхното прихващане или доброволно
доплащане на остатъка.
В две поредни заседания ищците,
редовно призовани, се представляват от своя пълномощник, който от името на
доверителите си, на основание чл.232 от ГПК, оттегля исковата си претенция по
отношение на разноските, направени в изпълнителното производство в размер на
сумата 768,41 лева, или искът вместо за сумата 2 908,06 лева да се счита
предявен за сумата 2 139,65 лева. Съдът е уважил това искане, видно от
протоколно определение от 17.04.2019 год., допускайки оттегляне на иска за
сумата 768,41 лева, оставайки сезиран със сумата 2 139,65 лева, прекратявайки
производството по гр.дело №54/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч в оттеглената
му част, като определението за прекратяване не е обжалвано от страните пред
ОС-гр.Ловеч с частна жалба в законният едноседмичен срок и е влязло в законна
сила.
По същество адв.Г. намира иска за
основателен и доказан и моли съда да го уважи, тъй като от фактическа страна не
се спорило между страните, че вземането на ответницата е за присъдени по
гр.дело №160/2011 год. разноски, както и е безпорно че това решение е влязло в
законна сила на 09.09.2013 год. Позовава се на приложените по делото писмени
доказателства, от които е видно, че ответницата се е снабдила с изпълнителен
лист за процесната сума на 11.12.2018 год., като първото валидно изпълнително
действие, е присъединяването й от нейна страна по образуваното дело №24 на ЧСИ И.Л.
към изп.дело №384/2018 год. между същите страни е извършено на 10.01.2019 год.
Безпорно е и това, че за тези вземания, давностният срок е 5 години, като той е
изтекъл от влизане в сила на съдебното решение на 09.09.2018 год., далеч преди
издаването на изпълнителния лист, като тези обстоятелства не се оспорват и от
самата длъжница. Счита, че това е един класически случай на изтекла 5 годишна
погасителна давност, без предприемане на каквито и да е действия, напротив
пълно бездействие от страна на ответницата в този 5 годишен срок, близо година
след неговото изтичане, за което в тази насока не се правят възражения от нейна
страна. По тези и други подробно изтъкнати съображения, моли съда да уважи
иска, с който е сезиран и да го приеме за изцяло основателен и доказан.
Ответницата, редовно призована, не се явява
лично, но пълномощникът й адв.Д. от името на доверителката си поддържа отговора
на исковата молба, като отново пледира съда да прекрати производството по
настоящото гр.дело поради недопустимост на иска. Недопустимостта релевира на две
правни основания : Първото, че в полза на длъжника законодателят е създал
възможност за правноунищожително възражение за погасяване по давност и според
теорията и съдебната практика е недопустимо това възражение да се предявява
активно с искова претенция. От друга страна посочва, че искът по чл.439, ал.1
от ГПК, се предявява пред съда, издал изпълнителния титул - изпълнителния лист,
като това не е РС-гр.Ловеч, тъй като изпълнителния лист е издаден от
ОС-гр.Ловеч по гр.дело №160/2011 год. по описа на този съд и затова счита, че
това е компетентният съд, който следва да разглежда и подобен иск. Ако съдът
приеме, че е сезиран с допустим иск, в този случай доверителката й се позовава
на възражението за прекъсване на давността в хипотезата на чл.116, б.”а” от ГПК, а именно, че междувременно в хода на делото по гр.дело №2161/2013 год. по
описа на ОС-гр.Ловеч и продължило в ОС-гр.Ловеч под №227/2015 год., там има
неколкократни отлагания на делбеното производство, предвид възможността за
постигане на спогодба между страните. Твърди, че не е случайно обстоятелството,
че ищцата е предявила претенцията си за принудително събиране на дължимите й
съдебни разноски по гр.дело №160/2011 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, едва след
приключване на делбеното производство по гр.дело №2161/2013 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, защото както ищцата, така и ответницата са възнамерявали да
компенсират разноските си с едно прихващане и същевременно да ги компенсират с
дължимите уравнения на дяловете. В този смисъл моли съда да се произнесе с
решение, като претендира и за заплащане на сторените по делото разноски.
Съдът
като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, както
и събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
От
служебно изисканото и приложено като доказателство по делото гр.дело №160/2011
год. е видно, че пред ОС-гр.Ловеч е била подадена искова молба от К.И.И. и К.К.К.
против Ц.К.Т. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по която съдът се е
произнесъл с решение №252/09.11.2011 год., с което е отхвърлил като
неоснователен и недоказан, иска на К.И.И. и К.К. Иванов за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание на Кирил К. ***, починал на 07.09.2010 год.,
поради неавтентичност по смисъла на чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 от ГПК. С решението си съдът е прогласил за нищожно, на основание чл.42, б.”в” от ЗН, поради противоречие със закона, саморъчно завещание от 26.08.2010 год. на
Кирил К. ***, починал на 07.09.2010 год., обавено с Протокол за обявяване на
саморъчно завещание - Акт №191, том VI, рег.№4089, дело №9/2010 год.,
зав.рег.№10/2010 год. на Нотариус с рег.№481 на НК и район на действие
РС-гр.Ловеч, вписано в регистъра на АВ-СВ-гр.Ловеч с вх.№5954, том XI, №106,
парт.книга №2452 на 04.11.2010 год., с което е направил универсално завещателно
разпореждане в полза на Ц.К.Т.. Признал е за установено, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК, поотношение на Ц.К.И., че К.И.И. и К.К.К., са съсобственици на
основание прекратената СИО и по наследство от Кирил К. ***, починал на
07.09.2010 год., на следните недвижими имоти : 1/.Самостоятелен обект с
идентификатор №43952.513.4540.1.1, съгласно КККР на гр.Ловеч, намиращ се в
сграда №1, разположена върху имот с идентификатор №43952.513.4540 в гр.Ловеч,
ул.”Николо Петков”№1А, с площ по документ за собственост от 126,83 кв.м., с
предназначение - жилище, апартамент на първи етаж, при конкретно посочени съседни
самостоятелни обекти; 2/.Самостоятелен обект с идентификатор 43952.513.1.7,
съгласно КККР на гр.Ловеч, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор №43952.513.4540, в гр.Ловеч, ул.”Никола Петков”№1-А, 1 етаж,
предназначение - за търговска дейност, с площ от 20,19 кв.м., при подробно
описани самостояьтелни обекти в сградата; 3/.Сграда с идентификатор
№43952.513.9509.2, съгласно КККР на гр.Ловеч, разположена в ПИ с идентификатор
43952.513.9509, с площ от 19 кв.м., 1 етаж, с предназначение - хангар, депо,
гараж и движима вещ : Лек автомобил с рег.№ОВ 0486 АК, модел „ВАЗ
Обжалвано
пред Апелативен съд-гр.Велико Търново, цитираното по-горе решение е потвърдено
изцяло с решение №84/23.03.2012 год. по в.гр.дело №554/2011 год. по описа на
Апелативен съд-гр.Велико Търново, като е осъдена Цанка К.Т. да заплати на К.И.И.
и К.К. Иванов сумата 2 900 лева разноски по делото пред въззивната
инстанция.
С
решение №88/30.04.2013 год. по гр.дело №826/2012 год. ВКС на РБългария е
отменил въззивно решение №84/23.03.2012 год. по гр.дело №554/2011 год. на
Апелативен съд-гр.Велико Търново, с което е потвърдено решение №252/09.11.2011
год. по гр.дело №160/2011 год. на ОС-гр.Ловеч за уважаване на исковете по
чл.42, ал.1, б.”в” от ЗН и по чл.124, ал.1 от ГПК, като касационната инстанция
е отхвърлила исковете на К.И.И. и К.К. Иванов за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 26.08.2010 год. на Кирил К. Иванов, починал на
07.09.2010 год., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание - Акт
№191, том VI, рег.№4089, дело №9/2010 год.,
зав.рег.№10/2010 год. на Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч, с което е
направено универсално завещателно разпореждане в полза на Цанка К.Т., на
основание чл.42, б.”в” от ЗН.
Върнал е делото на Апелативен съд-гр.Велико Търново за разглеждане на исковете
на К.И.И. и К.К. Иванов по чл.43, ал.1, б.”б” от ЗН и за възстановяване на
запазената им част и на обусловеният иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК
против Ц.К.Т..
Последвало
е произнасяне на Апелативен съд-гр.Велико Търново с решение №208/23.07.2013 год. по в.гр.дело №202/2013
год. по описа на този съд, видно от което е, че е отменено решение
№252/09.11.2011 год. по гр.дело №160/2011 год. на ОС-гр.Ловеч в частта му, с
която е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение
на Ц.К.И., че К.И.И. и К.К.К., са съсобственици на основание прекратената СИО и
по наследство от Кирил К. ***, починал на 07.09.2010 год. на следните недвижими
имоти : Самостоятелен обект с идентификатор №43952.513.4540.1.1, съгласно КККР
на гр.Ловеч, намиращ се в сграда №1, разположена върху имот с идентификатор
№43952.513.4540 в гр.Ловеч, ул.”Никола Петков”№1-А, с площ по документ за
собственост от 126,83 кв.м., с предназначение - жилище - апартамент на първи
етаж, при конкретно посочени съседни самостоятелни обекти; Самостоятелен обект
с идентификатор 43952.513.1.7, съгласно КККР на гр.Ловеч, намиращ се в сграда
№1, разположена в ПИ с идентификатор №43952.513.4540, в гр.Ловеч, ул.”Никола
Петков”№1-А, 1 етаж, предназначение - за търговска дейност, с площ от 20,19
кв.м., при подробно описани самостояьтелни обекти в сградата; Сграда с идентификатор
№43952.513.9509.2, съгласно КККР на гр.Ловеч, разположена в ПИ с идентификатор
43952.513.9509, с площ от 19 кв.м., 1 етаж, с предназначение - хангар, депо,
гараж; Лек автомобил с рег.№ОВ 0486 АК, модел „ВАЗ
Затова
и въз основа на влязло в законна сила на 09.09.2013 год. решение
№252/09.11.2011 год. по гр.дело №160/2011 год. по описа на ОС-гр.Ловеч е
издаден изпълнителен лист №214/11.12.2018 год., с който К.И.И. и К.К.К. са
осъдени да заплатят на Ц.К.Т., разноски по делото в размер на 2 139,65
лева.
По
молба на взискателя Ц.К.Т. вх.№008775/01.10.2018 год. до ЧСИ И.Л., е образувано
изпълнително дело №20189030400384 срещу длъжниците К.И.И. и К.К.К. с предмет
изнасяне на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, на подробно описан в
изпълнителен лист по гр.дело №120/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч недвижим
имот. По така образуваното изпълнително дело са проведени изпълнителни действия,
като с Постановление от 11.03.2019 год. ЧСИ И.Л. е възложила на К.И.И. подробно
описаните недвижими имоти, което постановление е влязло в законна сила на
28.03.2019 год.
До
К.И.И. е изпратена покана за доброволно изпълнение по изп.дело
№20199030400024/2019 год. от ЧСИ И.Л., за сумата 2 139,65 лева - присъдени
разноски по гр.дело №160/2011 год. на ОС-гр.Ловеч, като с последващо писмо
изх.№000368/11.01.2019 год. същата е уведомена от ЧСИ И.Л., че с Постановление
от 10.10.2019 год., на основание чл.456 от ГПК, е присъединена като взискател
по изп.дело №20189030400384/2018 год. Ц.К.Т. по отношение на длъжниците К.И.И.
и К.К.К. за посочените в удостоверение изх.№000299/10.01.2019 год., издадено от
ЧСИ И.Л., рег.№903, суми.
По
иска с правно основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, чрез който ищците в
настоящото исково производство искат да бъде установено от съда със сила на
пресъдено нещо, че не дължат на ответницата сумата от 2 139,65 лева /след
приетото оттегляне на исковата претенция със сумата 768,41 лева/ по изпълнителен лист от 11.12.2018 год.,
издаден по гр.дело №160/2011 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, като погасена по
давност.
Следва
да се отбележи, че установителният иск цели да внесе яснота и определеност в
отношенията между страните. Ищците, като активна страна, сезираща съда с
претенцията си, са тези, които сами преценяват наличието, респективно липсата
на какви точно обстоятелства да бъде установена със сила на пресъдено нещо. В
конкретният казус избраната от ищците защита е чрез предявяване на отрицателен
установителен иск като предоставена от законодателя възможност за оспорване на
вземане по изпълнителен лист от 11.12.2018 год. по гр.дело №160/2011 год. по
описа на ОС-гр.Ловеч. Интересът на ищците от предявяване на иска с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК е като средство за установяване със сила на пресъдено нещо
отричаното от тях право на ответницата от събирането на вземането по
изпълнителен лист.
Съгласно
чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаносъобразност на
изпълнението. Този текст дава възможност на длъжника по изпълнително дело да
оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да бъде установено с влязло в
сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последният случай
длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по издадения
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили след издаването му. В
конкретният случай ищците се позовават на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след издаване на изпълнителен лист от 11.12.2018 год.
по гр.дело №160/2011 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, поради което и исковата им
претенция е допустима.
От
систематичното тълкуване на текстовете на чл.110 и чл.118 от ЗЗД следва, че
погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят
на едно вземане бездейства и с изтичането на който губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. Погасителната
давност е сложен юридически факт, включващ два елемента : бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. В разпоредбата на чл.110 от ЗЗД е предвиден
общият петгодишен давностен срок, който намира приложение спрямо всички
вземания, освен когато в закон не е установено изключение, каквито са
хипотезите, регламентирани в чл.111 от ЗЗД.
В
конкретният казус продължителността на давностния срок предвид обстоятелството,
че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение, ползващо
се със сила на пресъдено нещо, съдът приема, че приложение следва да намери
общата петгодишна погасителна давност, която в случая не е изтекла. Това е
така, защото изпълнителният лист от 11.12.2018 год. е издаден от ОС-гр.Ловеч
въз основа на влязло в сила решение на 09.09.2013 год. по гр.дело №160/2011
год. по описа на същия съд. Следователно касае се за изпълнително основание по
смисъла на чл.404, т.1 от ГПК, като съдът не споделя тезата на пълномощника на
ищците, че този изпълнителен лист е издаден след изтичане на петгодишния
давностен срок от влизане в законна сила на решението на съда - 09.09.2013 год.
Законодателят в разпоредбата на чл.405, ал.1 от ГПК импаративно е посочил, че
изпълнителния лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените
в чл.404 от ГПК актове, т.е. съдът не може служебно да издава изпълнителен
лист, ако не е сезиран от заинтересованата страна по делото /изключение е
предвидено в чл.405, ал.6 от ГПК, за присъдени в полза на държавата суми,
каквато хипотеза в случая не е налице/, като в това производство не е предвиден
преклузивен срок, до който може да се иска от съда издаване на изпълнителен
лист, а само е уточнен кой е компетентният съд, който следва да се произнесе по
молбата на издаване на изпълнителния лист /чл.405, ал.2 от ГПК/ и в какъв срок
/чл.405, ал.7 от ГПК/.
Видно
от молба вх.№8464/10.12.2018 год. по гр.дело №160/2011 год. по описа на
ОС-гр.Ловеч, адв.Д., в качеството й на пълномощник на Ц.К.Т. е помолила съда да
издаде изпълнителен лист, който е уважил искането й, произнасяйки се с
разпореждане №990/11.12.2018 год., с което е разпоредил издаването на
изпълнителен лист в полза на Ц.К.Т. за изпълнение на вземане с длъжници К.И.И.
и К.К.К. в размер на сумата 2 139,65 лева. Поканата за доброволно
изпълнение е връченва чрез ЧСИ И.Л. до К.И.И. на 14.01.2019 год., като съгласно
чл.407, ал.1 от ГПК тя е имала правната възможност да обжалва разпореждането на
съда за издаване на изпълнителен лист с частна жалба пред по-горната инстанция,
но не се е възползвала от това си право, а е счела, че следва да защити правата
си чрез предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл.439, ал.1
във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК в настоящото исково производство. Като не е
спазила законовата процедура за защита на правата си в производството по
издаване на изпълнителен лист, съдът счита, че ищцата преждевременно е сезира
исковия съд с отрицателен установителен иск за оспорване на вземането по чл.439,
ал.1 от ГПК, още повече, че доводите й за изтекла погасителрна давност са
изцяло неоснователни и недоказани, тъй като съгласно чл.439, ал.2 от ГПК искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Такива факти в настоящият процес не се представиха, а постановлението от
10.01.2019 год. на ЧСК И.Л., с което на основание чл.456 от ГПК, ответницата е
присъединена като взискател по изп.дело №20189030400384/2018 год. на ЧСИ И.Л.,
е издадено в началото на тази календарна година и не може да се приеме за факт
по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК, тъй като в този последният текст на Кодекса
се визират такива новооткрити факти, въз основа на които длъжникът може да иска
отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила решение /Опр.№233 от
17.04.2009 год. по ч.т.д.№239/2009 год., ТК, II т.о. на ВКС; Опр.№619 от
17.08.2010 год. по ч.т.д.№284/2010 год., ТК, II т.о. на ВКС/, но не и
недължимост на суми за присъдени разноски и то по влязло в сила съдебно
решение, което според чл.297 от ГПК е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Безпорен
факт е, че съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това, като с оглед характера на иска – отрицателен установителен, в
тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на
ищците е да докажат твърдяните от него възражения, съответно правоизключващи,
правопогасяващи и др. Според съда в настоящото исково производство при така
разпределената доказателствена тежест ищците не доказаха твърдяните от
ответника възражения, били те правоизключващи, правопогасяващи, не доказаха и
кои са фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, тъй като очевидно е, че не са
изборените от тях в исковата им претенция – издаден изпълнителен лист след
изтичане на петгодишна погасителна давност, а съвсем различни от сочените от
тях, но тъй като ищците се позовават на съвсем други обстоятелства, съдът е
длъжен да обсъди въведените от тях доводи по оспорване на вземането.
С
оглед на изложеното дотук съдът счита, че предявеният от К.И.И. и К.К.К.,***,
чрез пълномощника им адв.Г. *** против Ц.К.Т. ***, иск правно основание чл.439,
ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение
на ответницата Ц.К.Т., че ищците не дължат сумата 2 139,65 лева по
изпълнителен лист от 11.12.2018 год., издаден по гр.дело №160/2011 год. по
описа на ОС-гр.Ловеч, като погасена по давност, се явява изцяло неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на процеса
неоснователна и недоказана се явява и претенцията на ищците за заплащане на
сторените по делото разноски в размер общо на сумата 470 лева, включваща 50
лева внесена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 420 лева адвокатски хонорар.
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответницата разноските по делото, възлизащи в размер на сумата 400
лева, представляващи адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците К.И.И.,
ЕГН-********** и К.К.К., ЕГН-**********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника
си адв.В.Г. *** против ответника Ц.К.Т.,
ЕГН-********** ***, иск правно основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1
от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответницата Ц.К.Т., че ищците
не дължат сумата 2 139,65 лева по изпълнителен лист от 11.12.2018 год.,
издаден по гр.дело №160/2011 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, като погасена по
давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ищците К.И.И.,
ЕГН-********** и К.К.К., ЕГН-**********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника
си адв.В.Г. *** против ответницата Ц.К.Т.,
ЕГН-********** *** за заплащане на сторените по делото разноски в размер
общо на сумата 470 лева, включваща 50 лева внесена по сметка на РС-гр.Ловеч
държавна такса и 420 лева адвокатски хонорар, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищците К.И.И., ЕГН-********** и К.К.К.,
ЕГН-**********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника си адв.В.Г. *** да
заплатят на ответницата Ц.К.Т., ЕГН-********** *** сумата
400 /четиристотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски – адвокатски
хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в законна сила, препис от него да се изпрати на ЧСИ И.Л., с
рег.№903 и район на действие - ОС-гр.Ловеч, за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :