Решение по дело №1537/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 625
Дата: 20 септември 2023 г. (в сила от 20 септември 2023 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20221320101537
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. В., 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320101537
по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от „АПС Б.Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. – 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, против С. О. Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Б.“ бл. 6, вх. Е, ет. 02, ап. 106, с която е предявен
иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, чл.
9 от Закона за потребителския кредит, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
Твърди се от ищеца, че между страните „К.“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и
ответницата С. О. Б., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 2090889 на 16.09.2019 г. по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването
на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече.
Посочва се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и приложимото законодателство.
Излага се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
1
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Ищецът твърди, че приложените Общи
условия и Договор за потребителски кредит 2090889 от 16.09.2019 г. по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, задълженията си, по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните. В случая се излага, че представеният по делото Договор за кредит не е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване. Твърди се, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че на 16.09.2019 година ответницата С. О. Б., ЕГН: ********** е сключил
Договор за кредит № 2090889 с К., по силата на който е получила сумата от 1 500 лева,
срещу което се съгласила да върне 12 брой вноски по 153.71 лева в срок до 20.09.2020,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен
план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.
Сочи се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит страните постигнали съгласие С. О. Б. да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да
уведомява С. О. Б. за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения,
писма и стикери.
Излага се, че ответницата С. О. Б. е сключила на 16.09.2019 година Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „А.Т.“. По силата на Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице – „К.“ и да отговаря пред „К.“ солидарно с С. О. Б. за всички задължения по
Договора за кредит с „К.“ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията
към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“.
Поддържа се, че на 16.09.2019 година „А.Т.“ и „К.“ са сключили договор за
поръчителство, по силата на който „А.Т.“ се е задължило спрямо „К.“ за всички задължения
на С. О. Б. по Договора за кредит. Сочи се, че „А.Т.“ е изпълнило задълженията си към С. О.
Б. по Договора за предоставяне поръчителство.
Твърди се, че ответницата С. О. Б. не е изпълнила в срок задълженията си по
Договора за кредит.
Посочва се, че „К.“ е поканило „А.Т.“ да плати всички изискуеми задължения на С.
О. Б. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на
уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „А.Т.“ е изпратило
уведомление до С. О. Б. на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и
2
предстоящо плащане от „А.Т.“.
Излага се, че на 23.02.2021 г. „А.Т.“ е погасило дължимите от С. О. Б. на „К.“ суми,
както следва:
1. 1289.13 лева /главница/ по Договор за кредит;
2. 247.97 лева /договорна лихва/ за период 10.08.2018 до 10.11.2019 година;
3. 88.73 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;
във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението.
Поддържа се, че на 23.02.2021 г. А.Т. е уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на „А.Т.“ в правата на кредитора „К.“, както и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 933.57 лева, ведно със сумата от 53.49 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г. „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към С. О. Б. по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********. Сочи се, че ответницата С. О. Б. била уведомена за цесията на посочената от нея
в договора електронна поща с имейл от 05.04.2021 г.
Посочва се, че от представения с исковата молба Договор за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ ЕАД като цедент и „АПС Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК: *********, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност
цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически
лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.
Излага се, че с Приложение № 1 от дата 16.09.2019 г. към описания по-горе договор,
„К.“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД вземанията от ответника. Сочи се,
че от представената извадка от Приложение № 1 се установява, че вземането на „К.“ ЕАД
към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 2090889 /16.09.2019 г. е
прехвърлено на „АПС Б.Б.“ ЕООД, за сумата от 2612.89 лв.
Поддържа се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от
цедента - на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице,
което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да
изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Посочва се, че с оглед
константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи
новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването
на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се
счита надлежно извършено.
Ищецът моли ако съда приеме, че уведомяването на длъжника — ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
3
Твърди се, че ответницата С. О. Б. не е изпълнила в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и че към
настоящия момент задължението все още не е погасено
Ищцовото дружество е подало заявление за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е
образувано ч.гр.д. № 8/2022 г. по описа на Районен съд – В. и е издадена заповед за
изпълнение, но връчването на длъжника е станало при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
поради това ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
Посочва се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от С. О. Б. по силата
на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска С. О. Б. ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска.
Излага се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 2612.89 лева,
формирана както следва:
1. главница в размер на 1289.13 лева;
2. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 933.57 лева;
3. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 247.97 лева за периода
от 20.10.2019 г. до 20.09.2020 г.;
4. законна лихва за забава върху главницата в размер на 88.73 лв. период от 20.10.2019 г.
до 23.02.2021 г.;
5. законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
53.49 лева;
6. както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се разноските по заповедното и по исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначеният по
делото особен представител, в който исковете се оспорват изцяло. Твърди се, че ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване валидно възникнала облигационна
връзка между страните по кредитното правоотношение. Посочва се, че по делото са
представени разпечатки от електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца
размяна на информация, но липсват доказателства, както че ответникът е автор на
електронната заявка, така и че ищецът е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 от
ЗПФУР съгласно изискванията на чл. 10 ЗПФУР. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване
на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор; както и че между страните са
разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ. Излага, се че
по никакъв начин от представените от ищеца по делото доказателства не се установява, че
4
между страните е постигнато съгласие за сключване на договора, на който се позовава
ищеца и че ответникът се е съгласил именно при условията на този договор да върне
получената сума. Поддържа се, че по делото няма документи за направените плащания на
ответницата нито по исковото, нито по заповедното производство, а са налице само и
единствено твърдения, че се дължат от ответницата исковите суми. Въвеждат се възражения
за неравноправни клаузи в сключения договор за кредит, а именно: уговорената фиксирана
лихва от 41.25 % е изключително висока и се явява неравноправна; уговорения годишен
процент на разходите в размер на 50 % е също така изключително висок и се явява
неравноправна клауза, която по-слабата страна по договора – ответницата е била принудена
да приеме; неравноправна е и клаузата в раздел Х Забава, Предсрочна изискуемост т. 3, в
която е записано, че вземанията могат да станат автоматично и предсрочно изискуеми, без
да е необходимо уведомление или покана от „К.“.
Излага се, че неравноправните клаузи в представения по делото Стандартен
европейски формуляр за предоставянето на информация за потребителски кредит са
следните:
На стр. 2, т. 5 размера на месечните вноски е определен въз основа на
незаконосъобразната клауза за размера на лихвите, както и в т. 6 незаконосъобразно и
несправедливо е посочено, че общата дължима от кредитополучателя сума е 1843.52 лева;
На стр. 3 част трета „Разходи по кредита“ – в т. 1 е записана неравноправната клауза,
че фиксираният лихвен процент е в размер на 40 %. В т. 2 е записана неравноправната
клауза, че ГПР е в размер на 48.41 %.
Поддържа се, че по делото не е представен подписан този формуляр от ответницата, а
има само подпис от страна на „К.“ ЕАД, което означава, че ответницата изобщо не е
запозната с този формуляр и посочените неравноправни условия в него спрямо нея.
Сочи се, че неравноправни клаузи се съдържат и в договора за поръчителство между
поръчителя „А.Т.“ и ответницата , а именно:
В Договора за поръчителство е записано, че поръчителят има право да получи от
потребителя възнаграждение съгласно приложение № 1. В р. II, т. 1 на което е посочено, че
възнаграждението на поръчителя е в размер на 95.22 лева на месец за периода на действие
на договора за кредит. Срокът на договора за кредит е 1 година, т.е. 12 месеца, което
означава, че възнаграждението на поръчителя е 1140.00 лева. Твърди се, че клаузата е
изключително неравноправна и това задължение да не се счита дължимо от ответницата.
Твърди се, че има неравноправни клаузи и в договора за поръчителство между „К.“ и
„А.Т.“, а именно:
В чл. 13, ал. II е записано, че в случай, че сумата платена съгласно ал. II е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към поръчителя, то с
платената сума ще се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Иска се да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.
Събрани са писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 8/2022 г. по описа на
Районен съд - В..
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Няма доказателства, че между страните е бил сключен сочения в исковата молба
договор за потребителски кредит № 2090889/16.09.2019 г., с посочените в него параметри,
по реда на ЗПФУР. Според чл. 6 от ЗПФУР „Договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
5
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.“. Нито
разпоредбите на посочения закон, нито други от позитивното право, имащи отношение към
съвременните средства за комуникация, изключват приложението на чл. 14 от ЗЗД
„Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.“
Така чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР постановява, че „…при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е …. получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор.“. За електроните изявления, каквито се твърдят, приложение намира ЗЕДЕП. По
делото са приложени само такива изхождащи от ищеца. Няма каквито и да е доказателства
ответника, да е изпращал електронни изявления до ищцовото дружество, още по малко
такива изразяващи съгласие за сключване на предложен договор за кредит. При условие, че
те ако съществуваха, щяха да се считат изпратени съобразно чл. 9 ЗЕДЕП, при постъпване в
електронната система на ищеца, доказателствената му пасивност за установяването им, е
обяснима единствено с несъществуването им.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК - За уважаване на предявените, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните
(валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и
в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната й дата, от
която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените, не са налице, в настоящия случай – няма доказателства за сключване на
приложения договор за потребителски кредит. По силата на споменатите разпоредби от
ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на изявлението-съгласие, въвеждане на номера на
договора от ответника по електронен път, в създаден именно от него профил на сайт
поддържан от ищеца, съответно да докаже извършването му със самия запис. При липсата
му, не може да се приеме за установено, че ответникът е изразил съгласие за сключване на
договор. Така, липсва валидно правоотношение между страните и предявените искове за
изпълнение на задължения произтичащи от него, следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски нито по исковото, нито по
заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б.Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С. – 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, искове с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, да се признае за установено, че в полза на „АПС Б.Б.” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. – 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, срещу С. О.
Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Б.“ бл. 6, вх. Е, ет. 02, ап. 106 съществува
вземане за сумата в общ размер от 2612.89 лева, формирана както следва:
1) главница в размер на 1289.13 лева;
6
2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
933.57 лева;
3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 247.97 лева за
периода от 20.10.2019 г. до 20.09.2020 г.;
4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 88.73 лв. период от
20.10.2019 г. до 23.02.2021 г.;
5) законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в
размер на 53.49 лева;
6) както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземанията, като
неоснователни.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
8/2022 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7