Решение по дело №333/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 40
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20197270700333
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 04.02.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 333 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, срещу Решение № 634/07.11.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1820/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-0000832/02.08.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, като вместо наложената на основание чл. 414 ал.1 от КТ на  „Л.Л.” ООД *** имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, за нарушение на чл. 264 от КТ, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ съдът е наложил имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото от реализираната простъпка са настъпили вредни последици за работника, изразяващи се в лишаването му от следващите му се допълнителни средства за положен труд на официален празник, необходими му за покриване на неотложни нужди. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената с постановление санкция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „Л.Л.” ООД, ***, не изразява становище по основателността на оспорването, а в съдебно заседание, редовно и своевременна призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 13.06.2019г. в шивашки цех, находящ се в гр.Шумен, ул. „Старите воденици“ №2, стопансван от „Л.Л.“ ООД, ***, свидетелите Г.П.П. и П.В.С.- служители на Дирекция „ИТ” – Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, при която било установено нарушение на чл. 264 от КТ. На база отчетните форми за явяване/неявяване на работа за месец април 2019г. било установено, че дружеството не е начислило и не е заплатило допълнително трудово възнаграждение за положен труд на официален празник  /29.04.2019г. - Великден/ на лицето Емине Ахмед Х., на длъжност “шивач“ в дружеството. Същото било установено от представения фиш за заплати за м. април 2019г. и от писменото обяснение от 13.06.2019г. на представляващия дружеството П.Т.П.. Полагането на труд на 29.04.2019г. било видно и от представената присъствената форма за месец април 2019г., водена в цеха и от писмената декларация от 13.06.2019г.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1921442 съставен и връчен на управителя на дружеството на 04.07.2019г. Във връзка с констатираното нарушение с протокола било дадено предписание на работодателя /т.2/ да начисли и изплати на Е.Х.дължимото допълнително трудово възнаграждение за положения труд на официалния празник /29.04.2019г./. Определеният срок за изпълнение на предписанието бил 31.07.2019г.

За констатирано нарушение на чл. 264 от КТ, свидетелят Г.П.на 04.07.2019г. съставил  срещу  „Л.Л.“ ООД АУАН №27-0000832 в присъствието на управителя П.П.. При предявяване на акта управителят не отразил възражения. Не били депозирани такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 24.07.2019г. дружеството депозирало в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен искане за прилагане на чл. 415в от КТ, прилагайки доказателства, че са изпълнили даденото им предписание и на лицето Х. във фиша за м. юни 2019г. е начислено дължимото допълнително трудово възнаграждение  за положения труд през м. април 2019г. на официален празник, същото било изплатено, през м. юли 2019г. при изплащане на трудовото възнаграждение за м. юни 2019г.

Въз основа на така съставения акт и на изготвените писмени материали било издадено и процесното наказателно постановление, при което искането на търговеца било счетено за неоснователно от страна на наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка и съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Съдебният състав изиложил и съображения относно безспорната установеност на вмененото на дружеството-работодател нарушение, но с оглед отстраняването му и липсата на доказани вреди за работника съдът заключил, че простъпката следва да бъде санкционирана по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ, поради което изменил постановлението съобразно предвиденото в този административнонаказателен състав.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Правилно районният съд е приел, че административно наказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. По безспорен начин се установява и описаното в акта и в НП неизпълнение на задължението за работодателя да начисли и изплати допълнително трудово възнаграждение за положения труд на официалния празник /Великден/ през месец април 2019г.

Независимо от това, касационната инстанция счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на НП и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работника. Касационният съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на касатора не е малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на привилигерования състав за изменение на санкцията. Действително, налице е отстраняване на същото след установяването му, но от него са произлезли вреди за работника, както правилно е прието от наказващият орган. Нарушението по същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото да получат възнаграждение за положения от тях труд /в случая допълнително възнаграждение за положен труд на официален празник/, нарушаването на което пряко рефлектира в правната им сфера. Касае се за трудово възнаграждение, което е изплатено с няколкомесечно закъснение, което обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици за работника, след като същият е бил лишен от възможността да се ползва от възнаграждението за труда си – възнаграждението е следвало да бъде начислено и изплатено до 30.05.2019 г., а е било изплатено едва в края на месец юли 2019г. и то в резултат на дадените на дружеството предписания /доколкото е начислено към трудовото възнаграждение за м. юни 2019г. и доказателства за същото са представени от ответната страна с придружително писмо вх. № 19086065/24.07.2019 г. по описа на Дирекция „ИТ“ – гр. Шумен/. Това обстоятелство категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като „маловажно“ такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ. С оглед възприетото становище от районния съд за липса на доказателства за настъпили вредни последици за работника, следва да се отбележи, че вредите произтичат от самия факт на липсата на изплатено трудово възнаграждение за положен труд на официален празник от работника и не следва да се доказват от административнонаказващия орган.

По изложените съображения касационният състав намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено, а НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 634/07.11.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1820/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0000832/02.08.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на  „Л.Л.” ООД ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, за нарушение на чл. 264 от КТ.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.02.2020 г.