Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
14542 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано след изпращане
по подсъдност на търг. дело № 605/2018 г. от Пловдивския окръжен съд.
Предявен
е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Й.Н.П., действащ чрез
пълномощника си адв. Д. излага, че на 25.04.2016 г. на път ІІІ-375, 23 км в
отсечката между село Й.Г.и кръстопътя Вълев мост община Стамболийски, област
Пловдив, лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № *******КР, управляван от Д.К.Г.,
блъснал движещата се по пътния банкет пешеходка Й.В.Х., 70 годишна – баба на
ищеца, като от произшествието последвала смъртта на пешеходката. Ищецът разбрал
за пътния инцидент на 27.04.2016 г., след два дни неуспешни опити да открие
баба си в дома ѝ. Ищецът твърди, че преживял силен шок и ужас от новината
за смъртта на баба си, необходимостта да я разпознае и да се погрижи за нейното
погребение. Според твърденията на ищеца, той преживявал изключително тежко
загубата на баба си, защото тя го е отгледала като малък, поради ранната загуба
на родителите му, живяла с него докато създал семейство, а след това останали
много близки. На основание изложените обстоятелства и твърдения за настъпили
неимуществени вреди, ищецът прави искане до съда да осъди ответника застрахователно
акционерно дружество „ОЗК З.“ АД гр. София да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 110 000 лева, ведно със законна лихва
върху главницата от дата 25.04.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД гр. София
в отговора и в съдебно заседание оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца за особено
близка и трайна житейска връзка между ищеца и пострадалата. Оспорва изложения
от ищеца механизъм на настъпване на ПТП и изключителната вина на водача на
автомобила. Оспорва размера на иска като завишен.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, съобрази следното:
На 25.04.2016 г. вечерта около 21:30
ч. Д.К.Г. управлявал л.а. „Мицубиши Каризма“ с рег. № *******КР, на път ІІІ-375
в посока от гр. Пловдив към гр. Кричим. По същото време, на отсечката от пътя
между с. Йоаким Грауво и с. Куртово Конаре по платното за движение се
придвижвала пострадалата пешеходка Й.В.Х. – 71 годишна, баба на ищеца. По време
на движението видимостта на водача на МПС била намалена, поради дъжд и
светлините на насрещно движещи се автомобили. Водачът на автомобила не
забелязал пешеходката и произлязъл удар на автомобила с пострадалата.
Вследствие удара, посрадалата Х. получила многобройни травматични увреждания –
съчетана травма с водеща мозъчна травма (контузия на главата, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка в двете челни области, кръвоизлив и
контузия на малкия мозък, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, оток на мозъка),
които причинили смъртта ѝ (СМЕ л. 34). Виновното причиняване от водача на
лекия автомобил на ПТП и смъртта на пострадалата Х., се установява от влязла в
сила присъда № 73 от 12.09.2017 г. по НОХД І 1392/2017 г. на Пловдивския
окръжен съд (т.д.№ 605/2018 г. на ПОС л. 15), задължителна за гражданския съд
на основание чл. 300 от ГПК. За автомобила, с който е настъпило ПТП – л.а.
„Мицубиши Каризма“ с рег. № *******КР, е бил в сила към датата на
произшествието договор за застраховка „гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/23/115003148536 от 22.12.2015 г., сключен с
ответника „ОЗК З.“ АД гр. София (т.д. № 605/2018 г. на ПОС л. 47).
Виновното
причиняване на смъртта на пострадалата Х. от Д.К.Г. при управление на л.а.
„Мицубиши Каризма“ с рег. № *******КР, за който е бил в сила договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, обуславя
задължението на ответника – застраховател да заплати обезщетение при виновно
причинени вреди от водача на автомобила, за който е сключена застраховката.
Ищецът
по делото Й.Н.П. е внук на пострадалата Х.. Той спада към най-близкия семеен
кръг на пострадалото лице, в който връзките между близките роднини са
традиционно по-силни и показват обич, доверие и емоционална близост. Въпреки
това, за обезщетяване на близки роднини извън тези, визирани в 4-61-ППВС, следва
да се докаже действително настъпили за ищеца неимуществени вреди: в случая, от
една страна наличието на силна привързаност между пострадалата и нейния внук
приживе, а от друга страна, изпитването от ищеца на такива морални страдания вследствие
смъртта на пострадалата, които да надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка (ТР 1-2018-ОСНГТК).
От гласните доказателства по делото
– показанията на свидетелкатаТ., се установява, че ищецът е бил отгледан от
баба си до 16-17 годишна възраст, поради отсъствието, а впоследствие и смъртта
на двамата му родители. Това обстоятелство обуславя фактическия извод за много
силна емоционална връзка между ищеца и неговата баба, която практически е
замествала липсващите в живота на ищеца родители. Според показанията на
свидетелкатаТ., пострадалата Х. продължила да помага на семейството на ищеца,
при грижите за неговото дете (л. 58). Тези обстоятелства установяват трайна и
много силна емоционална връзка между ищеца П. и пострадалата Х.. От показанията
на същия свидетел е видно, че ищецът е преживял много тежко смъртта на баба си
от ПТП, като това събитие довело до силен емоционален срив, от който все още не
се е възстановил. Тези доказателства по делото установяват безспорно
претърпяването от ищеца на морални вреди, изразяващи се в силна мока и
продължително страдание от загубата на близкия му човек вследствие
произшествието. Това обуславя правото на ищеца да получи обезщетение за
претърпените от него вреди.
При
определяне размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид на първо
място близостта между нея и ищеца и интензивността на отрицателните емоции и
преживявания на ищеца вследствие смъртта на пострадалата, които са определящи
за справедлива оценка на неимуществените вреди, според критерия на чл. 52 от ЗЗД. Съобразно тези обстоятелства, съдът определя сумата от 40 000 лева като
справедлив размер на обезщетение за ищеца. На второ място, следва да се отчетат
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и е причинена смъртта на
пострадалата. От показанията на свидетеля Г. и съдебната автотехническа
експертиза се установява, че непосредствено преди ПТП пострадалата се е движела
по платното, попътно на автомобила, управляван от виновния водач. Горното
поведение на пешеходката е било в нарушение на чл. 108 ал. 1 и 2 от ЗДвП,
задължаващ пешеходците да използват тротоара или банкета, а при липса на
тротоар или банкет – по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница. Поведението на пешеходката е създало допълнителни предпоставки за
възникване на ПТП, предвид движението ѝ по пътното платно през нощта и
при силно намалена видимост, поради валеж. Тези обстоятелства дават основание
на съда да приеме степен на съпричиняване 50 %. Поради това и на осн. чл. 51
ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се намали с 50 %, от
40 000 на 20 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД е основателен до този размер. Следва върху размера на
иска да се присъди законна лихва от изтичането на срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ
за произнасяне по претенцията за застрахователно обезщетение – 13.09.2016 г.
(л. 11,13), до окончателното изплащане на сумата. Неоснователно е искането за
присъждане на законна лихва от датата на настъпване на ПТП и смъртта на
пострадалата – 25.04.2016 г. до окончателното изплащане.
Искът
е неоснователен над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от
110 000 лева. На ищеца не е нанесена по-тежка психична травма, като
претърпеният стрес и последиците му подлежат на преодоляване. Ищецът е
пълнолетно лице, в трудоспособна възраст, не страда от физически недостатъци
или психични заболявания и е способен сам да се грижи за себе си и семейството
си. Въпреки тежестта на загубата му, като физически и психически здраво лице той
следва да се справи със стресовата ситуация преди всичко със собствени сили.
Това обуславя извода на съда, че обезщетение в по-голям от присъдения размер не
би съответствало на принципа на справедливостта.
На
осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА, ответникът дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение в полза на представляващия ищеца адвокат Й. М.Д. в размер на 1130
лева, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът следва да заплати
държавна такса върху уважената част от иска в размер на 800 лева, и разноските
на съда според уважената част от иска, в размер на 28,5 лева. На осн. чл. 78
ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски в размер на 7638,30 лева,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда застрахователно акционерно
дружество „ОЗК З.“ АД гр. София ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***
да заплати на Й.Н.П. ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр.
София ул. „********офис 508 сумата от 20 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Й.В.Х., 70 годишна – баба на
ищеца, при ПТП на 25.04.2016 г., виновно причинено от Д.К.Г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 13.09.2016 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от Й.Н.П. срещу
ЗАД „ОЗК З.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от
110 000 лева, както и искането за заплащане на законна лихва в частта му
за периода от 25.04.2016 г. до 13.09.2016 г.
Осъжда ЗАД „ОЗК З.“ АД гр. София да
заплати на адвокат Й. М.Д. възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна
правна помощ, в размер на 1130 лева, съразмерно на уважената част от иска, а в
полза на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800 лева, и разноски в
размер на 28,5 лева.
Осъжда Й.Н.П. да заплати на ЗАД „ОЗК
З.“ АД гр. София разноски в размер на 7638,30 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: