РЕШЕНИЕ
№ 1544
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330203394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 51 от 29.04.2021 г. на
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с
което на „АЛЦЕК КОМЕРС“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Ален мак“ №2, представлявано от управителя
Г.А.С. ЕГН: **********, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 4, ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/ на основание чл. 134, ал.2 от ЗХ.
Жалбоподателят, „АЛЦЕК КОМЕРС“ ЕООД с жалбата оспорва по
вмененото му нарушение и моли съда да отмени наказателното
постановление (НП) като незаконосъобразно, неправилно, издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закони. В съдебно заседание,
редовно призовано дружеството, се представлява от адв. П., който пледира за
отмяна на НП поради допуснато противоречие с материалния закон при
издаването му. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Пловдив, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Ц., който
пледира за отхвърляне на подадената жалба и потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения.
Пловдивският районен съд – VІІ н. с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Във връзка с постъпил сигнал за етикиране на продукт „мармалад от
ябълки“ и въз основа на Заповед № 72/09.02.2021 г. на Директора на ОДБХ –
Пловдив на 11.02.2021 г. в склад за търговия на едро, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180, скрад № 361, стопанисван от фирма
„АЛЦЕК КОМЕРС“ ЕООД, била извършена проверка от С.Ч., на длъжност
****** в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ. При проверката било
установено, че в обекта са налични 54 кашона от по 5 кг. “мармалад от
ябълки“, L21122020, най-добър до 21.12.2022 г.. Съгласно етикетите
поставени на кашона, продуктите са произведени за фирма „АЛЦЕК
КОМЕРС“ ЕООД, като фирмата извършва дистрибуция /пуска на пазара/ на
храната „мармалад от ябълки“. В съставките на „мармалада от ябълки“,
съгласно етикета било обявено, че съдържа: ябълки, захар, вода, желиращ
агент – пектин, регулатор на киселинността: лимонена киселина и консервант
– калиев сорбат. Калиевият сорбат не бил разрешен за влагане в категория
продукти 04.2.5.2 „Конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от
кестени, съгласно определението от Директива 2001/113/ЕО“ според
Регламент (ЕО)№ 1333/2008г. относно добавките в храните. Мармаладът от
ябълка не отговарял на изискванията на европейското законодателство за
дистрибуция на подобен тип продукт, а именно Регламент (ЕО) № 1333/2008г.
относно добавките в храните.
Така, според проверяващия на 11.02.2021г. в склада за търговия на едро,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 180, склад № 361,
стопанисван от фирма „АЛЦЕК КОМЕРС“ ЕООД, било установено, че
търговецът „АЛЦЕК КОМЕРС“ ЕООД извършва дистрибуция на „ябълков
мармалад“, върху чиято опаковка имало етикет с отбелязване, че съдържа
калиев сорбат. Така мармаладът не отговарял на изискванията на Регламент
(ЕО) № 1333/2008г. относно добавките в храните, а това представлявало
нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за храните.
При извършване на проверката бил съставен Констативен протокол №
0001344/11.02.2021 г.. Въз основа на него в последствие бил съставен АУАН
№ 0000044/17.02.2021 г. в присъствието на управителя на дружеството, на
когото било връчено копие от акта.
Наказващият орган не е зачел твърденията във възражението, подадено
срещу акта в срокът по чл. 44 от ЗАНН, за правно обосновани и отговарящи
на изискванията на ЗХ и издал НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото
2
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Ч., която описва извършената проверка и
сторените при същата констатации. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на извършване на проверката и
констатираното от нея.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разпоредбата на чл. 4, ал.2 от ЗХ предвижда, че храната трябва да
отговаря на изискванията за производство, преработка и/или дистрибуция,
предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане и правото на Европейския съюз в областта на храните.
В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност,
установени с член 5 от Договора за Европейския съюз, за постигане на целта
да се формулират общи дефиниции и правила за производство на продуктите
плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени е
приета Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно
плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени,
предназначени за консумация от човека /по нататък Директивата/. Тъй като
целта да се формулират общи дефиниции и правила за въпросните продукти и
да се приведат разпоредбите в съответствие с общото законодателство на
Общността в областта на храните не могла да бъде постигната в достатъчна
степен самостоятелно от държавите-членки с посочената Директива, е прието
че може да бъде постигната по-добре от Общността.
В Приложение І от посочената Директива е дадена дефиниция на
продуктите за които се отнася тя, включително и за продукта „мармалад“.
Така според Директивата: „мармалад" е смес, получена от вода, захари и един
или повече от следните продукти, получени от цитрусови плодове: пулп,
пюре, сок, кора и водни екстракти, доведена до необходимата степен на
сгъстяване (желиране). Количеството цитрусов плод, което се влага в
производството на 1 000 г. готов продукт, не трябва да е по-малко от 200 g, от
които най-малко 75 g. трябва да са получени от ядивната част на плода
(ендокарп).
Във връзка с посочената Директива с Постановление на Министерския
съвет № 45 от 21.02.2003 г., обн., ДВ, бр. 19 от 28.02.2003 г., в сила от
12.07.2003 г. е приета Наредба за изискванията към плодовите конфитюри,
желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени /по
нататък Наредбата/. Разпоредбата на чл. 5 от Наредбата напълно
възпроизвежда дадената дефиниция за „мармалад“ в Директивата,
предвиждаща че мармаладът се изготвя от цитрусови плодове. В чл. 8 от
Наредбата е дадено определение за „мармалад от плод“. Според която,
наименованието "мармалад от плодове" се използва за смес от вода, захари,
3
пулп и/или пюре, получени от плодове, доведена до необходимата степен на
сгъстяване (желиране). В наименованието по чл. 8 думата "плодове" може да
се замени с името на плода, когато продуктът е произведен от един вид плод.
Следователно в националната разпоредба е предвидено, че може де има
мармалад от плодове, за разлика от дефиницията за „мармалад“ в Директива
2001/113/ЕО, където е предвидено мармалада да се произвежда само от
цитрусов плод.
В т.9 от Директивата е предвидено, че за да се избегне създаването на
нови пречки пред свободното движение, държавите-членки следва да се
въздържат от приемането на национални разпоредби, свързани с въпросните
продукти, които не са предвидени от настоящата директива.
С Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския Парламент и на Съвета
от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните /наричан по нататък
Регламента/се хармонизира употребата на добавки в храните, използвани за
храни в Общността. Според Регламента добавките в храните са вещества,
които обикновено не се консумират самостоятелно като храна, а се добавят
целенасочено към храната с технологична цел, като например за запазването
й. Всички добавки в храните следва да бъдат обхванати от Регламента,
поради което списъкът с функционални класове следва да бъде актуализиран
в светлината на научния прогрес и технологичното развитие.
Според т.3 от Приложение І от Регламента консервантите са добавки в
храната които удължават срока на съхранение на храните, като ги предпазват
от разваляне, причинена от микроорганизми, и/или ги предпазват от развитие
на патогенни микроорганизми.
В Приложение II, съдържащо списък на Съюза на добавките в храните,
одобрени за употреба в храни, и условията за тяхната употреба, част Б, т. 3
добавки, различни от оцветители и подсладители
е включен калиевият сорбат /Е202/, като вид разрешен за употреба
консервант.
В Списък на Съюза на добавките в храните, в част ІІ е предвидено
максимално количество на сорбинова киселина/Е200/и калиев сорбат /Е202/
от 1 500 mg/kg поединично или в комбинация в препарата и 15 mg/kg в
крайния продукт, изразено като свободна киселина.
В Приложение II, част „Д“ Разрешени добавки в храните и условията за
тяхната употреба в категориите храни е предвидена графа с код 04.2.5.2
включваща „Конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени,
съгласно определението от Директива 2001/113/ЕО“ и графа с код 04.2.5.3
относно „Други сходни плодови или зеленчукови пасти за мазане“.
Настоящият състав намира, че след като според Директива 2001/113/ЕО
в дефиницията за „мармалад, е предвидено че може да се произвежда само от
цитрусов плод, то следователно процесният „мармалад от ябълки“ не попада
в групата продукти с код 04.2.5.2 „Конфитюри, желета и мармалади и
4
подсладено пюре от кестени, съгласно определението от Директива
2001/113/ЕО“. Мармаладът от ябълки попада в групата на продуктите с код
04.2.5.3 „Други сходни плодови или зеленчукови пасти за мазане“.
Въпреки това в Регламента и в двете групи продукти с кодове 04.2.5.2 и
код 04.2.5.3 е предвидено, че при произвеждането на продукта мармалад е
допустимо влагане на групова добавка Сорбонова киселина – сорбати –
Бензонова киселина – бензоати /Е200-213/. Следователно в този продукт е
допустимо влагането на следните добавки/консерванти сорбинова киселина
/Е200/, калиев сорбат /Е202/, бензоена киселина /Е210/, натриев бензоат
/Е211/ калиев бензоат /Е212/ и калциев бензоат /Е213/.
Констатираното по –горе представлява основание за отмяна на НП, като
издадено при нарушение на материалния закон.
На второ място съдът констатира, че дружеството жалбоподател е
привлечено към административнонаказателна отговорност за действия
свързани с влагане на калиев сорбат при производството на
продукта„мармалад от ябълки“, в същото време и в АУАН и в НП е прието,
че дружеството жалбоподател не е производител на въпросния продукт, а че
той е произведен от друга фирма за дружеството жалбоподател. Описаният в
обстоятелствената част за нарушен Регламент (ЕО) № 1333/2008 относно
добавките в храните не съдържа правило за поведение, адресирано към
лицата, които предлагат за продажба хранителни продукти. Прието е че
жалбоподателят извършвана дистрибуция /пуска на пазара/ на продукта. С
оглед на това, съдът достигна до извода, че в конкретния случай не е
индивидуализиран законосъобразно и правилно субектът на отговорност,
поради което и незаконосъобразно е санкционирано дружеството-
жалбоподател, което не е извършило вмененото му административно
нарушение.
Отделно от това, административно-наказателното производство е
протекло при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила,
предвидени в ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното юридическо лице.
Според настоящия съдебен състав, както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП, липсва точно посочване на нарушените правни
норми. Дружеството-жалбоподател е привлечено към
административнонаказателна отговорност за нарушаване на разпоредбата а
чл. 4, ал.2 от ЗХ. Цитираната по-горе разпоредба, обаче е бланкетна и нейното
съдържание следва да бъде запълнено с конкретизиране на точната нарушена
правна норма, към която препраща. Тава обаче не е сторено.
В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН
и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се
касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е
от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
5
Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална
възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално
правна, обуславяща противоправния характер на извършеното от дееца, ако
тя не е надлежно очертана или е погрешно посочени в АУАН и НП.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да
бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по
делото.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се
основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието
вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на
защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна
норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият
би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно-отменителните си
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би
иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път
със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни
норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то на
практика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в
ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
С оглед на изложеното НП следва безусловно да се отмени, доколкото
съществено е накърнено правото на защита на наказания субект да разбере
кои са правните норми, които квалифицират извършеното от него като
противоправно и наказуемо деяние.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав, при
извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съгласно представените заповеди за
делегиране на компетентност на актосъставителя и наказващия орган и
съгласно чл. 138, ал. 1 т. 1 от ЗХ и чл. 139, т.1 от ЗХ. Двата акта са издадени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАН.
При този изход на правния спор разноски се дължат в ползва на
жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно е поискал
6
присъждането им и е представил доказателство за извършено плащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева (л. 21 от делото). Ето защо, и
на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, съобразно обжалвания
материален интерес. Искането за заплащане до пълния размер на
претендираните разноски от 450 лева, с оглед приложените към материалите
на делото списък с разноски, следва да се остави без уважение, предвид
направеното възражение за прекомерност от представителя на
административнонаказващия орган, което съдът намира за основателно с
оглед обстоятелството, че конкретният казус не се отличава с фактическа и
правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51 от 29.04.2021 г. на
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с
което на „АЛЦЕК КОМЕРС“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Ален мак“ №2, представлявано от управителя
Г.А.С. ЕГН: **********, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 4, ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/ на основание чл. 134, ал.2 от ЗХ.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив
ДА ЗАПЛАТИ на „АЛЦЕК КОМЕРС“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ален мак“ №2, представлявано от
управителя Г.А.С. ЕГН: ********** разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 370 (триста и седемдесет) лв..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7