Р Е Ш Е Н И Е №118/23.2.2018г.
гр. Ямбол, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16-ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ Г.
при
секретаря И.Г., като разгледа гражданско дело № 2446 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, предявена от Командира на ВФ
52590 гр.Ямбол,с която желае да бъде установено по отношение на ответника М.Д.С.,ЕГН
********** ***,че дължи на ищеца сумата
23 640.79 лв.,на основание издаден акт за начет рег.№ ***
год.,законна лихва в размер на 354.61 лв.,дължима от датата на установяване на
вредата 23.01.2017 год. до датата на изготвяне на акта за начет 17.03.2017
г.,законна мораторна лихва в размер на 400.58 лв. от
17.03.2017 г. до 16.05.2017 год.,както и законна лихва от подаване на
заявлението 16.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,за които суми
е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди, че със заповед № *** год. на Министъра на
отбраната на РБ е заповядано извършването на материална проверка от звено
„Финансов контрол и материални проверки“ в МО във ВФ 52590-Ямбол. Материалната
проверка е извършена за периода от 23.01.2017 год. до 24.02.2017 г. на
имуществата в складове „АБТИ“,“Отоплително имущество“ и „Строително
имущество“числящи се на материалноотговорно лице ответника старшина М.Д.С.,назначен
на длъжност „***“ със Заповед № *** г. на Командира на ВФ 52590. При
извършената материална проверка от посоченото по горе звено на ответника М.Д.С.
във връзка с дейността му като материално отговорно лице по смисъла на
чл.23,т.1 ЗДФИ е съставен акт за начет рег.№ *** г. за установени вреди от
липси в размер на 23 640.79 лв..За причинените на ищеца вреди ответника
следвало да носи пълна имуществена отговорност,ведно с начислената законна и мораторна лихва,за които суми въз основа на акта за начет и
по реда на чл.51 ППЗДФИ ищецът се снабдил със заповед за незабавно
изпълнение,но ответника възразил,че не дължи.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
В срока за отговор на основание чл.131 ГПК ответника счита предявения за допустим,но неоснователен.Прави се
възражение,че в поверения му склад АБТИ не са налице нито липси,нито излишъци
на автомобилни двигатели. Прави се
възражение ,че в поверения му склад АБТИ не са налице нито липси нито
излишъци.Счита,че при проверка на наличностите от материални запаси по АБТИ не
са установени посочените в доклада липси в размер на 7729.00 лв.,не бил
съгласен с констатацията,че са установени липси в размер на 917.22 лв. при
проверката на материалните запаси по автомобилна техника и имущество,прави
възражение,че липсващите материални запаси по общо разходни материали са на
стойност 276.00 лв.,а не както било посочено в доклада-5170.00 лв.,прави
възражение,че част от материалите били налични в склад „***“, а за друга част
предстояло изготвяне на протоколи и изписване,след като бъдели приключени
окончателните ремонти дейности на Вила „Б. и караулното помещение,като в склад
„строително имущество“ липсвало единствено текстолит на стойност 57.50 лв. и не
отговаряло на истината изписаното в доклада,че се касаело за липси в размер на
4054.44 лв.,че при неговите отсъствия не е издавал складовете на друг
служител,че в периода на отсъствията му на практика движенията на отоплителните
материали било безконтролно,но това не можело да му се вмени във вина. От
доклада не ставало ясно,как при извършените преди това годишни инвентаризации в
складовете за които отговарял не са установени липси и излишъци,нито пък
някакви нередности,а при извършената материална проверка обхващаща периода от
01.01.2014 год. до 23.01.2017 год. са установени
липси в размер на общо 23640.79 лв.,излишъци в размер на 50761.57 лв. и
многобройни нередности.Фактическите констатации в Акта за начет били
необосновани и не отговаряли на действителното положение,като възразявал срещу
изписаната в раздел 5 на акта за начет /неиздължения/ липса в размер на
23 640.79 лв. и законна лихва върху тази сума.
Иска се
отхвърляне на претенцията и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка
:
Ч. гр. Дело № *** г. по описа на ЯРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,със
заявител ВФ 52590,район К. и длъжник М.Д.С. общо за сумата 23 640.79 лв.
въз основа на акт за начет рег.№ ***.Съдът е уважил заявлението като е издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № *** г. и е разпоредил длъжника М.Д.С. да заплати на ВФ 52590,район
К. сумата от 23 640.79 лв.-главница,законна лихва в размер на 354.61 лв.
от 23.01.2017 г. до 17.03.2017 г.,законна мораторна
лихва в размер на 400.58 лв. от 17.03.2017 г. до 16.05.2017 г.
Вземането произтичало от издадения акт
начет рег.№ ***. Същия е съставен от И.
П. З. -*** от звено „Финансов контрол и материални проверки“ в МО,като
материалната проверка била извършена на основание чл.31,ал.2 ЗДФИ и чл.19,т.2 и
т.3 от Устройствения правилник на МО и в изпълнение
на заповед № *** год. на Министъра на отбраната на Р.България.Били установени
вреди от липси от дълготрайни активи и материални запаси в размер на
23 640.79 лв. На основание чл.21,ал.1,т.2 от ЗДФИ за причинените вреди от
липси на ФФ 52590-Ямбол пълна имуществена отговорност следвало да носи старшина
М.Д.С. Липсата в размер на 23 640.79 лв. на основание чл.256,ал.1,т.2 ЗОСВ
на РБ ,чл.23,т.1 ЗДФИ и чл.38,т.1 ППЗДФИ. Законна лихва в размер на 354.61 лв.
дължима от датата на установяване на вредата до изготвяне на Акта за
начет,начислена на основание чл.26 ЗДФИ и чл.43,ал.3 от ППЗДФИ.
Видно от назначената комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява,че на основание
направените констатации във въпрос № 5,липсите на дълготрайни активи и
материални записи н акт за начет рег. *** г. следвало да бъдат в размер на общо
23 642.57 лв.Общата стойност на намерените в повече МЗ и ДМ била 50764.99
лв. Законната лихва за забава върху липсата в размер на 23 642.57
лв.,изчислена от датата на установяване на вредата-23.01.2017 г. до датата на
изготвения акт за начет 17.03.2017 г. била общо 355.53 лв.Мораторната
лихва върху липсата в размер на 23 642.57 лв.,изчислена от датата след
изготвяне на акта за начет-18.03.2017 год. до датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК в съда-16.05.2017 год. била общо 394.83 лв. Описаните в т.3.1-3.8
от Констативно-съобразителната част от документите са изготвени според
необходимия за целта алгоритъм.
С нареждане № *** г. са представени 2
бр.двигатели,категория 01, с кат.№ ***,без конкретни заводски /фабрични/
номера.Подписано било от Н. А. и Д. Д. С Акт за приемане и предаване на ДА № ***
г.,МОЛ С. приел от ф.ф.*** 2 бр.двигатели без
скоростна кутия 130-1000260,1-ва категория.Документа бил подписан в приемащото
в.ф.52590 от комисия в състав : И. Я. -председател,В. Т. -членове.МОЛ-приемчик М.С.. При неправилно попълване на нареждането,отговорността
се носила от съставителя,респективно одобряващия. Проверките на складовете били
извършени чрез броене,мерене и теглене към определен период назад във времето и
към момента на извършване на експертизата тези данни не можели да бъдат коментирани
и/или проверявани,но Актът за наличност на всеки един склад бил подписан на
всяка страница от всички присъстващи,включително и от М.С.,което означавало,че
МОЛ се е съгласил с констатираните материални запаси и дълготрайни активи. Също
така експертизата е констатирала,че във връзка със заместване при ползване на
платен годишен отпуск не са назначавани комисии за приемане и сдаване и не са
изготвяни инвентаризационни описи/протоколи между заместващите лица и
ответника. Липсите на автомобилни гуми в склад АБТИ,като модификация,брой и
цена били описани в Таблица № 8 и били в размер на общо 10 052,43 лв.
Намерени са в повече автомобилни гуми в склад АБТИ /Приложение 17/,като
модификация,брой и цена,са описани в Таблица № 9 и са в размер на общо 6659.33
лв. Следвало да се отчете факта,че описаните като липса гуми в Приложение 13 и
Приложение 17 не били категоризирани,за разлика от намерените в излишък
гуми,описани в Приложение 17,където за всяка гума била записана категорията
й.Тъй като компенсациите на липси с излишъци се извършвали в натурални и
стойностни измерватели,този пропуск не давал възможност правилно да се
анализира вероятността за компенсация,както и да се търси наличие на причинно-следствена
връзка между тях. Ако математически се компенсирали двете таблици се получавала
3393.10 лв. липса.
Била изготвена справка
за периодите и причините,поради които ответника е отсъствал от работа за
времето 01.01.2014 . -23.01.2017 г.,както и за
движението на имуществото през този период от поверените му складово-Таблица №
10.За периодите ,в които при ползване на платен годишен отпуск ответникът е бил
заместван от други лица,са издавани заповеди.Във връзка със заместването не са
назначавани комисии за приемане и сдаване. През останалите периоди на отсъствие
ответникът не е заместван от друго лице.За датите с еднодневни отсъствия по
повод командировки или стрелби,за които имало движение на имущество,било
възможно съответния документ да е бил издаден в рамките на работния
ден.Следвало да се има предвид,че част от командировките били с цел получаване
на материални средства. В таблица № 10 били отбелязани и периодите,в които при
ползване на платен годишен отпуск и почивка след командировка,ответника не е
бил заместван от други лица. Издадени са документи за движение от и към
складовете,които са подписани от М.С.. При инвентаризациите от 2013,2014 и 2015
г. не са установени разлики при броенето,меренето и тегленето на МЗ и ДА в
поверените на М.С. складове. Относно качеството на тези инвентаризации и
причините,поради които крайните резултати се различавали от обсъжданата
ревизия-следвало да се потърси отговор от длъжностните лица,които са ги
осъществявали.
От допълнителната комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява,че в периода
23.01.-24.02.2017 г.,в ремонтната работилница на ВФ *** не е имало налични за
ремонт двигатели за товарен автомобил ЗИЛ 130 и 131,представени от ВФ 52590.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица при изготвената и допълнителна такава експертиза.
Разпитаните свидетели твърдят,че при
отсъствие на ответника в поверените му складове са влизали и други лица,които
са ги отпечатвали,но след това са изготвяни протоколи със знанието и съгласието
на ответника.
При така установена фактическа
обстановка съдът мотивира следните правни изводи :
Предявения иск е с правно основание
чл.422 ГПК и е процесуално допустим,като предявен от надлежна страна в рамките
на преклузивния срок по чл.415 ГПК. Предмет на спора
е съществуване на вземане,произтичащо от акт за начет,като целта на исковото
производство е да провери истинността на констатациите на звено „Финансов
контрол и материални проверки“ за причинените вреди и съответно да установи
съществува ли вземането в полза на ощетеното формирование за тези
вреди.Безспорно е по делото,че ВФ 52590-район Кабиле е разпоредител с бюджетни
средства.Доказа се,че срещу ответника ,в качеството му на материалноотговорно
лице,бил съставен процесния акт за
начет.Последният,за да породи специфичните последици та този вид документи,а
именно-установената в разпоредбата та чл.22,ал.5 ЗДФИ презумция,че
фактическите констатации в него се смятат за истински до доказване на противното,следва
да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на
материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства,докладът за
резултатите от финансовата инспекция и актът за начет да са връчени на
материалноотговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия
инспектор по становището и подадените възражения.В случая ,съдът не констатира
нарушения в хода на процедурата по съставяне на акт за начет рег.№ *** поради
което приема,че същия е редовен и като такъв се ползва с материална доказателствена сила. Тоест,фактическите констатации в акта
относно деянието на ответника,причинната връзка между деянието и
вредата,паричната стойност на вредата се считат за истински до доказване на
противното.Оборването на фактическите констатации следва да бъде извършено от
лицето,срещу което е съставен акта /в настоящото производство-ответника/ и то
при условията на пълно доказване,при което са допустими всички доказателствени средства,предвидени в ГПК. Само
разколебаване на тези фактически констатации не е достатъчно да се приеме,че презумцията за тяхната истинност е оборена.Съмнението във
верността на констатациите не е достатъчно да се приеме,че те са опровергани
/Решение № 699/15.11.2010 г. по гр.дело № 86/2010 г.,4-то Г.О,Решение №
226/18.03.2009 г. по гр.дело № 926/2008 г. на първо Г.О. на ВКС/.В случая,пълна
имуществена отговорност на М.Д.С. е ангажирана за причинени на ВФ вреди,изразяващи
се в липси на материални активи в поверените му складове.За оборване на презумцията по чл.22,ал.5 ЗДФИ,ответника се позовава на
събрани по делото доказателства-гласни. Чрез същите обаче,се установи
единствено,че когато отсъствал с негово съгласие в поверените му складове са
влизали и други лица. Тоест ,по делото не е налице дори разколебаване на
фактическите констатации в акта за начет.Още повече,съобрано
заключението на изготвената по делото експертиза,размера на причинените
вреди,изразяващи се в липси на ДА и МЗ следвало да бъдат в размер на общо
23 642.57 лв.,а не на претендираните
23 640.79 лв.Съгласно чл.22,ал.2 ЗДФИ фактическите констатации в акта за
начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства.Доказателствата трябва да
бъдат относими,достатъчни и надеждни/чл.18 ППЗДФИ/.
Представените от ищеца към акта за начет представляват такива доказателства.
Предвид гореизложеното,настоящия
съдебен състав приема,че фактическите констатации в процесния
акт за начет не са оборени,поради което следва да се счита за доказано,че М.Д.С.
причинил на ВФ 52590 гр.Ямбол,район Кабиле установените с акта имуществени
вреди,изразяващи се в липси на материални активи в общ размер на 23 640.79
лв.
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1
ЗДФИ,отговорните за причиняването на вредата лица дължат лихва от деня на
причиняването й,а ако този ден не може да се установи –от деня на откриване на
вредата.Размера на законната лихва върху общия размер на причинената вреда за
периода от датата на установяване на
вредата 23.01.2017 г. до датата на изготвяне на акта за начет 17.03.2017 г.
възлиза на 354.61 лв. Превид акцесорния
характер на иска за лихви и при установеното по-горе относно доказаното наличие
на причинена от ответника вреда,предявения иск за признаване на установено,че
съществува вземането на ищеца срещу ответника в размер на 23 640.79
лв.,представляваща законна лихва върху размера на вредата,установена с акта за
начет,следва да бъде уважен изцяло.
Също така следва да бъде уважен и иска
за мораторна лихва в размер на 400.58 лв. за периода
от 17.03.2017 г. до 16.05.2017 г.
На основание чл.78,ал.8 ГПК,вр.чл.37,ал.1 Закона за правна помощ,вр.чл.25,ал.2,вр.ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ,като
съобрази вида и количеството правна дейност,извършена по настоящото исково
производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуалното
представителство,участието му в проведените съдебни заседания и материалния
интерес,съдът приема,че при направено искане,в полза на ищеца-юридическо
лице,следва да бъдат определени разноски в настоящото
производство-възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт в размер на 300.00 лв.
При направеното искане от ищеца,с
оглед извода за основателността на исковете в пълен обем на претендираната
от тях защита,ответникът ,на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото военно формирование направените
разноски в настоящото исково производство в размер на 788.00 лв. и по
заповедното производство в размер на 638 лв.
Така мотивиран
Ямболски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ВФ 52590-гр.Ямбол,районКабиле,с адрес гр.Ямбол,ВФ 52590,район
Кабиле,представлявано А. С. Г.,код по булстат: *** установителен
иск, с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр.23,ал.1
ЗДФИ,чл.38 ал.1 ППЗДФИ,както и чл.26 ЗДФИ и чл.43,ал.3 ППЗДФИ че М.Д.С.,ЕГН **********
***, дължи на ищеца сумата 23 640.79 лева,представляваща стойността на
липси на основание издаден акт за начет рег.№ *** г.,законна лихва в размер на
354.61 лв.,дължима от датата на установяване на вредата 23.01.2017 г. до датата
на изготвяне на акта за начет 17.03.2017 г.,законна мораторна
лихва в размер на 400.58 лв. за периода от 17.03.2017 г. до 16.05.2017 г., заедно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК – 16.05.2017 г. до окончателното й погасяване, за
която сума в производството по ч.гр. дело №*** год. по описа на ЯРС, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № *** г.
ОСЪЖДА М.Д.С.,ЕГН
********** да заплати на ВФ 52590-гр.Ямбол,район Кабиле,с адрес гр.Ямбол,ВФ 52590,район
Кабиле,представлявано А. С. Г.,код по булстат: ***,направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на788.00 лв. и по заповедното производство в размер на 638
лв.
Решението може да се
обжалва пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: