РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Силистра, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20233420100688 по описа за 2023 година
Ищецът Р. Х. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „С.
С." , чрез процесуалния си представител адв. Е. Тодорова – АК - Силистра, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. С., ул. С. К. № , кантора е
предявил искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, във връзка с чл.
225, ал.1 от КТ. Моли съда да признае за незаконно уволнението му,
извършено със Заповед № РД-15-472 / 02.11.2022 г. на Министъра на
земеделието, на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Директор" в
Областна Дирекция "Земеделие" С. и да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на брутното
му трудово възнаграждение за период от два месеца, считано от 12.03.2023г.
за сумата от 11 800.00 лева.
Претендира разноските в производството.
В молбата се навеждат твърдения, съобразно които ищецът е
изпълнявал длъжността "Директор" на Областна Дирекция "Земеделие" – град
С., съгласно безсрочен трудов договор № РД- 15-47 / 17.02.2022 г.. Излага
доводи за нищожност както на издадената заповед, така и на сключения
между страните трудов договор, в частта, с която като основание за
възникването му са посочени и разпоредбите на чл. 19, ал.4, т.4 от ЗА, при
условията на чл. 19а от ЗА. Твърди, че заповедта за уволнение е
немотивирана, при издаването й са извършени нарушения по чл. 333, ал. 1, т.
4 и ал. 7 и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, тъй като не е искано разрешение от
Инспекция по труда, предвид ползвания отпуск за периода 03. 10. 2022 год. –
1
12. 03. 2023 год. и не е спазено изискването на чл. 66, ал. 5 от КТ.
Ответникът Областна дирекция „Земеделие“ – С. с ЕИК ., гр. С., ул. Х.
С. № , ет. , представляван от директора Г. С. К. е подал писмен отговор, с
който счита, че исковата молба е недопустима, тъй като прекратявянето на
конкретното трудово правоотношение е по целесъобразност, за която съдът
не следи. Твърди, че прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19
ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие, по преценка на органа,
който ги назначава като това основание за освобождаване е специално и
преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на
правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в
това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.
19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали
той е освободен от оправомощения за това орган.
Освен това счита, че исковата молба е недопустима и като предявена
след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, който е
преклузивен. Твърди, че са положени всички усилия процесната заповед да
бъде връчена на ищеца, което връчване той е осуетил, но не следва да черпи
права от това си поведение.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
В исковата си молба ищцата е съединила обективно три иска- по чл.344,
ал.1,т.1,2 и 3 от КТ -за признаване уволнението за незаконно и отмяната му,
за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през
което е останал без работа, поради уволнението.
Няма спор и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало валидно правоотношение по
безсрочен трудов договор № РД-15-47 / 17. 02. 2022 г., по който ищецът е
заемал длъжност "Директор" в Областна Дирекция "Земеделие" – град С.,
прекратено със Заповед № РД-15-472 / 02.11.2022 г. на Министъра на
земеделието, считано от 03. 11. 2022 год. на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА - без
предизвестие и по преценка на органа по назначение. Независимо от
причините, заповедта е връчена на 10. 03. 2023 год.
От представеното по делото копие от трудовото досие на ищеца, както и
от представените по делото болнични листове и справка от регистъра на
представените документи при осигурителя за изчисляване и плащане на
парични обезщетение от ДОО е видно, че ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 03. 10. 2022 год. до 12. 03. 2023
год.
От заключението на приетата по делото ССЕ е видно, че размерът на
брутното трудово възнаграждение получено от ищеца за последния пълен
отработен месец, предхождащ датата на уволнението е 5 094.68 лева.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗСПЗЗ органи по поземлената собственост са
2
Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие"
и общинските служби по земеделие, а съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
общинските служби по земеделие са териториални звена на областните
дирекции "Земеделие". В чл. 59б ППЗСПЗЗ изрично е предвидено, че
областните дирекции "Земеделие" провеждат държавната аграрна политика
на територията на областта и ръководят, контролират и координират
дейността на общинските служби по земедЕ.е. Такава компетентност на
областните дирекции "Земеделие" е разписана и в чл. 3, ал. 3, т. 4 от
Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие". Съгласно чл.
3, ал. 1 от същия правилник, те се ръководят и представляват от Директор,
който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА и
се назначава с договор, който по правило се сключва, изменя се и се
прекратява от министъра на земеделието и храните. Тази разпоредба
предвижда и, че ръководителите на държавни институции, създадени със
закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във
връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат за органи на
изпълнителната власт. Органите по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, по аргумент от чл. 19
а ал. 1 от ЗА, не са държавни служители, а имат всички права по трудово
правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с
тяхното правно положение.
По изложените съображения, следва да се приеме, че по отношение на
ищеца е валидна именно нормата на чл. 19 а ал. 2 от ЗА, като
освобождаването му без предизвестие от назначилия го орган – Министъра е
по преценка на последния – като аргумент от с чл. 19а, ал. 2 от ЗА. Тази
преценката не е обвързана с основанията на КТ, извършва се по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване
освобождаването на това основание съдът следва да провери само дали
освободеният е назначен на длъжността, за която е приложимо основанието
по чл. 19 от ЗА, и дали е освободен от оправомощения за това орган –
Министъра – факти, в които в конкретния случай безспорно са установени и
водят до неоснователност на исковите му претенции.
В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 444 от
18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г., III г. о. ВКС, решение № 811 от
14.05.2010 г. по гр. д. № 3217/2008 г., IV г. о. ВКС, решение № 309 от
30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г., III г. о. ВКС, решение № 263 от
30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г., IV г. о. ВКС и др.
Неоснователно е и възражението на ищеца за незаконност на
уволнението поради непреодоляна предварителна защита при уволнение -
поради спецификата на конкретното уволнително основание, за него не се
прилага закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, която е предвидена за конкретни и
изчерпателно посочени в разпоредбата основания за прекратяване на
трудовото правоотношение по КТ. Тъй като ищецът е заемал длъжност –
Директор на Областна Дирекция "Земеделие", която попада в кръга на
длъжностите по чл. 19 а ал. 1 от ЗА, прекратяването на трудовото
3
правоотношение с него е по реда на специалния закон – чл. 19а, ал. 2 от ЗА по
преценка на органа, който го назначава по целесъобразност и разпоредбата на
чл. 333, ал. 1 от КТ за закрила при уволнение е неприложима. В този смисъл -
Определение № 60 / 14.01.2014 г. по гр. д. № 6133/2013 г., III г. о., ВКС.
Поради изложеното по – горе, съдът отхвърля исковете за признаване
на уволнението за незаконосъобразно и за отмяната на Заповед № РД-15-472 /
02.11.2022 г. на Министъра на земеделието, за възстановяване на заеманата
преди работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
ищецът дължи на ответника заплащането на направените от него разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 936.00 лева.
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка
с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от Р. Х. С. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „С.
С." против Областна дирекция „Земеделие“ – С. с ЕИК ., гр. С., ул. Х. С. № ,
ет. , представляван от директора Г. С. К., да се признае уволнението му за
незаконосъобразно и да бъде отменена Заповед № РД-15-472 / 02.11.2022 г. на
Министъра на земеделието и храните, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност и да му се изплати обезщетение за незаконно
уволнение, в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение в
размер общо на 30 568.08 лева за времето, през което е останал без работа
поради уволнението.
ОСЪЖДА Р. Х. С. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „С. С." да заплати на
Областна дирекция „Земеделие“ – С. с ЕИК ., гр. С., ул. Х. С. № ., ет. ,
представляван от директора Г. С. К. разноските по делото в размер на 936.00
/ деветстотин тридесет и шест / лева.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4