П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 16.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 29 състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
април, две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА |
||
|
Секретар: |
Радка Георгиева |
|
|
|
Прокурор: |
Георги Мирчев |
|
|
сложи за разглеждане докладваното от
съдия ТОДОРОВА н.ч.д. № 1109 по
описа за 2021 година.
На именното повикване в 12:40
часа:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.Л.Й.
– редовно уведомен от предходното съдебно заседание, участва посредством електронна
видеовръзка чрез програмата Скайп, намира се в затвора – гр. София.
За него СЕ ЯВЯВА адв. К.Н..
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА,
редовно уведомен чрез процесуалния си представител, участва чрез надлежно
упълномощения инспектор М.М., посредством електронна видеовръзка чрез
програмата Скайп от затвора – гр. София, където се намира.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Х. – редовно
призован по телефона, явява се лично.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Съгласен съм
да участвам в заседанието чрез скайп връзка. Виждам и чувам добре съда и
случващото се в съдебната зала.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на
началника на затвора: Съгласен съм да участвам в заседанието чрез скайп връзка.
Виждам и чувам добре съда и случващото се в съдебната зала.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ снема самоличността на допуснатия свидетел:
С. С.Х., с ЕГН: **********,
неосъждан, без дела и родство с лишения от свобода.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Обещавам
да говоря истината
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля С. С.Х.
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Работя в Апелативен
съд – гр. София на длъжност „специалист организатор“. Познавам лишения от свобода И.Л.Й.
в служебна връзка, от година и 7-8 месеца. Г-н Й. извършваше работа по силата
на договор, който е сключен между Софийски апелативен съд и ДП „Фонд Затворно Дело“,
обект Съдебна палата, задълженията му са извършване на обща работа свързана с
поддръжката и стопанисването на Съдебната палата.
Въпрос на съда: Какви са впечатленията Ви от неговата работа?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Лично аз
нямам забележки към неговата работа, както като изпълнение, така и като време
за това изпълнение. Също така не съм имал и забележки към изпълнението на рутинните
задачи в Съдебната палата, в смисъл, че не ми се е налагало да възлагам една и
съща задача по няколко пъти.
Въпрос на съда: Как се свързвахте с г-н Й., когато той работеше в Съдебната
палата, при възлагане на задачите?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: През
определено време във времето назад не само с него, но и с останалите сме
комуникирали с мобилна връзка. Тази мобилна връзка се осъществяваше чрез
мобилен апарат.
Въпрос на съда: Лишеният от свобода откъде намираше мобилен телефон, Вие ли
му давахте?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Обектът,
поради неговата структурност през годините назад, почти всички лишени от
свобода, които са пращани на него, са използвали мобилна връзка, като ние
нямаме финансовата възможност да ги закупим служебно, затова за по-добра
комуникация сме ги помолили те да си
намерят апарат, с който да комуникират.
Въпрос на съда: Вие обсъждали ли сте тази необходимост с началниците на
съответното място за лишаване от свобода или следствен арест?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: По принцип
са наясно. От 2006 г. съм в Съдебната палата и почти оттогава се занимавам
косвено и пряко с лишените от свобода, като сме повдигали многократно въпроса.
Така или иначе не е имало някакво конкретно решение в този случай, защото тук е
много специфично – сградата, обема и разнородната работа, която лишените от
свобода трябва да извършат във всеки един момент. Не сме получавали нито писмени,
нито устни указания от началството на затвора за това какви вещи могат да имат
и какви вещи не трябва да имат в себе си лишените от свобода.
Въпрос на съда: Г-н Л. беше ли посъветван да ползва също мобилен телефон?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Да, в
интерес на работата, а това, че ги ползвахме, е факт.
Въпрос на съда: Останалите лишени от свобода, с които сте работил, също ли
ползваха мобилни телефони?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: В годините
назад - да, включително и до определен период от време от сега назад, докато
сформирана група от затвора – Казичене направи една проверка, при която иззе
всички мобилни телефони – не само техните, но и на лишените от свобода, които
работят в сградата на ВАС, наложи им наказания и при това положение лишените от
свобода нямаха телефони и не искаха повече да имат наказания, за да не си
усложняват положението. Ние знаехме, че нарушаваме, но това е дотолкова,
доколкото лишените от свобода са изпратени, комисия ги е одобрила, началникът на
затвора - Казичене е подписал заповед за
тяхното назначение и не са в общежитието, а са вече на външен обект.
Въпрос на прокурора: Кажете на кой етаж и в коя стая изпълняваше своите
задължения Й.? Имало ли е възможност там да се осигури някакъв вътрешен телефон
за връзка с това лице, или радиостанция, или чрез служителите по охрана?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Вътрешните
телефони в килиите на Съдебната палата, то е само един вътрешен номер, той не е
предразполагал обаждане от външни телефони, забранен е от централата и лишените
от свобода не могат да осъществяват комуникация, ако им звънне външен телефон. Естеството
ми на работа е такова, че ние сме непрекъснато из коридорите на Съдебната палата.
Намирането на лишените от свобода от моя мобилен телефон, за да им възложа
задачата, ми е почти невъзможно. Аз
трябва да съм някъде и да ползвам някакъв служебен телефон. Това е по повод
комуникацията. Знаете, че те обслужват всички възможни институции през спешния
телефон на Съдебната палата. Те обслужват всички институции с всичко, което
изисква някакви физически усилия – мебели, столове, домакини, доставки, боклуци,
т.е. всичко по-тежко. По принцип задачите валят една след друга и няма нещо,
което да е систематизирано. Имат си систематизирани задачи, но те са в рамките
на няколко часа.
Въпрос на прокурора: Помните ли конкретно лишеният от свобода И.Й. къде точно е
работил в Съдебната палата?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Ние ги
изпращаме навсякъде в Съдебната палата, като се започне от всички институции в
прокуратурата до помещенията на ГД „Охрана“.
Въпрос на прокурора: Тези работещи в Съдебната палата нямат ли отговорник на
групата?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Нямат
отговорник на групата, те се състоят от трима човека, като договора на
Апелативен съд – София с ДП „Фонд Затворно Дело“ изисква от страна на Апелативния
съд да посочи упълномощено лице на изпълнителя, който решава възникналите
въпроси от охранителен, производствен, битов и здравен характер на лишените от
свобода, които работят на обекта. В този случай за това лице съм посочен аз.
Въпрос на прокурора: Не са ли предвидени радиостанции за връзка с лишените от
свобода, някакви уоки-токита?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: По повод други
средства за комуникация в отдела „Стопанисване на съдебното имущество“, което
сега е в Апелативния съд, а преди това беше „Управление на собствеността“ във ВКС, сме канили включително и
оторизираните фирми да ни предложат някакъв вариант за комуникация. Оказа се,
че вариантът за комуникация с уоки-токита е доста свит поради това, че те имат ограничения
в тяхната мощност, а все пак Съдебната палата е голяма сграда. Правили сме
проби да осъществяваме такава комуникация не само с лишените от свобода, но и с
ел. техниците и водопроводчиците, но се оказва, че е неефективна поради това,
че комуникацията бива осъществявана само до някакви точки в Съдебната палата,
не се обхваща цялата сграда.
Въпрос на прокурора: Заедно с лишените от свобода, които Вие казахте, че са
трима, имало ли е граждански лица с тях на работа в групата чрез които да се
замести тази комуникация?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Не.
Лишените от свобода имат един график, който им е за ежедневните изпълнения,
като извън рамките на този график на цикличните ежедневни изпълнения им се
възлагат текущите задачи, които обикновено винаги са бързи и спешни. Специалистите нямат задача за обща
работа, а по-скоро лишените от свобода, които са назначени на обща работа
помагат при изграждането. Например, трябва да се сменят крушките на полилея тук
между залата, той е високо, изгражда се
скеле. За тази цел лишените от свобода помагат, а ел. техниците и останалите работници си
свършват профилираната работа.
Въпрос на прокурора: Помагат на кого? Имаме ли специалисти в Съдебната палата, на
които лишените от свобода помагат конкретно или те самите работят нещо без
надзор?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Те са само
за обща работа. Имаме си специалисти в Съдебната палата във всяка една
техническа длъжност.
Въпрос на прокурора: Не може ли контакта с лишените от свобода да се осъществи
чрез тези специалисти, на които те помагат?
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Помощта не
е във всички случаи. Давам Ви конкретен пример: Домакин в определен съд в
момента получава доставка на 350 кашона хартия. От там се изисква помощ от нас,
като същите лишени от свобода отиват и извършват дейността преместване на
тежките консумативи от точка А до точка Б.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме повече въпроси към свидетеля С. С.Х.. Не възразяваме същият да се
освободи от съдебна зала.
СЪДЪТ с оглед становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля С. С.Х. от участието му в съдебно заседание.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на
началника на затвора: Представил съм актуална справка, че към днешна дата
остатъкът за изпълнение на наказанието на лишения от свобода е 2 месеца и 12
дни.
ПРОКУРОРЪТ и ЗАЩИТНИКЪТ
/поотделно/: Да се приеме справката като писмено доказателство.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА като писмено доказателство писмо от началника на затвора с рег. №
81/16.04.2021 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме искания за други доказателства. Да се приключи съдебното следствие.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. НОВИКОВ: Уважаема
госпожо Председател, ще
акцентирам на това, че остатъка от
наложеното наказание е пренебрежимо малък на фона на изтърпяния период. Становището,
че трябва да се продължи корекционната работа с него, считам, че следва да се
остави без внимание, тъй като най-малкото, поради естеството на неговата работа
той вече от година е на външен обект и инспекторите не извършват никаква
корекционна работа с него. Освен това, при положение, че той е бил над 3 години
в затвора, не считам, че е основателно твърдението, че в последните два месеца
трябва да се извърши такава корекционна работа.
Налице са формалните предпоставки на закона за
условно предсрочно освобождаване. Видно от приложения доклад лишеният от
свобода няма враждебни и агресивни прояви, отнася се с дължимото поведение към
служителите на ГД“ИН“. Рецидивните му стойности са в ниския диапазон, видно от оценката
на правонарушителя. Лишеният от свобода има запазена семейна среда към която е
мотивиран да се върне. Той има полувисше образование с професионална
квалификация, която му дава възможност да започне работа. Награждаван е по
време на изтърпяване на наказанието, а по отношение на наложеното му единствено
наказание днес се събраха много подробни доказателства за причините и
условията, при които е наложено това наказание, като то трудно може да се вмени
точно във вина на лишения от свобода. Той стриктно и отговорно е изпълнявал трудовите си ангажименти, видно
от приложените в предходното заседание похвали, както от прекия му ръководител,
така и от висши служители на ВКП и ВКС.
Ето защо, с оглед
пренебрежимо малкия остатък, считам, че би било позитивно за неговото развитие
и за неговата ресоциализация, ако постановите условно предсрочно освобождаване,
дори с налагането на съответните пробационни мерки, които съдът прецени.
Моля за Вашето
произнасяне в тази насока.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Уважаема госпожо
Председател, становището на началника на затвора по отношение на молбата на молителя,
е че тя към момента е неоснователна. Според него е налице само първата
предпоставка относно изтърпяване на повече от половината от наложеното
наказание. По отношение на втората предпоставка, въпреки че има наличие към
момента на доказателства за поправяне и превъзпитание на осъденото лице, то те
обсъдени в своята цялост не дават основание за извод за трайно постигане на
целите, заложени в чл. 36 от НК.
С оглед изложеното, моля да оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, предвид
отрицателното становище на представителя на началника на затвора – гр. София, становището на началника на ЗО „Казичене“, г-н
Д., както и на водещия ИСДВР ЗО „Казичене“, Страхилова“, които са еднопосочни отрицателни,
намирам, че не са налице и двете кумулативни предпоставки в закона за ползване
на привилегията за условно предсрочно освобождаване по отношение на лишения от
свобода И.Л.Й., тъй като е налице само и единствено първата изискуема от закона
предпоставка, а именно безспорно същият е изтърпял повече от половината от наложеното
му едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 4
месеца. Въпреки пренебрежимия малък остатък на фона на общото наказание, който
към настоящия момент е 2 месеца и 12 дни, не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка, а именно наличието на достатъчно данни за поправяне на
лицето. Не мога да се съглася със становището на защитата, че инспекторът от
затвора - София не е работил с лишения от свобода, тъй като самото
назначаване и даване възможност на лицето да работи, е част от превъзпитателния процес, тъй като с
помощта на този положен труд той намалява съответно частта от наложеното му
наказание. Това е част от корекционния процес и част от плана на присъдата, но
оценката на риска от рецидив и вреди към обществото е в непроменени средни
стойности. Налице са дефицити, макар и малко, но същите не са преодолени. Все
още същият изтърпява наложеното му
наказание при първоначален „общ“ режим. Режимът му не е намален на „лек“. По
този начин не е изпълнена и прогресивната
система в цялост. Вярно е, че е награждаван многократно, но същевременно има
наложено дисциплинарно наказание за притежание на забранена вещ – мобилен
телефон. Както стана ясно в днешното съдебно заседание свидетелят С.Х. не е съгласувал
с никой от затворническата администрация своето разпореждане, а освен това г-н Й.
знае кои са забранени вещи, които не следва да бъдат притежавани, и съответно не
е искал разрешение от никого.
Поради което, намирам,
че при така наложеното му наказание поведението му е все още колебливо и корекционния
процес не е приключил.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Уважаема госпожо съдия, моля
да уважите молбата ми. След като изляза
от затвора, бих искал да се прибера при семейството си, да си гледам децата. Аз имам две деца. По принцип
съм разведен, но след това пак се събрахме с жена ми и сега сме заедно с нея.
Мисля да си намеря работа. Това съм го говорил с жена ми. Тя работи в една
фирма в Малта, като мисля да отида да работя там като шофьор.
СЪДЪТ, като изслуша становището страните и ги обсъди в контекста на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното с правно значение.
Производството е по реда
на чл. 439 и следващите от НПК.
Инициирано е от страна на защитата на лишения от свобода с искане за условно предсрочно освобождаване,
като се твърди, че са налице всички изискуеми предпоставки по чл. 70 от НК.
Видно от становището на
началника на затвора и на СГП, не се оспорва наличието на първата изискуема
предпоставка, която допуска условно предсрочно освобождаване, а именно да е
изтърпяно повече от половината наказание лишаване от свобода.
В процесния случай, видно от актуалната
справка от началника на затвора с рег. № 81/16.04.2021 г., лишеният от свобода И.Л.Й.
е постъпил в затвора за изпълнение на влязла в сила присъда на СГС по НОХД №
5779/2018 г., с която е бил признат за виновен и му е наложено наказание за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК.
Общото наказание, което е било наложено при условията на чл. 23 от НК със
стабилния съдебен акт, е възлизало на 3 години и 4 месеца. Изпълнението на наказанието
е започнало на 19.07.2019 г., като е бил зачетен предварителен арест от 9 месеца
и 3 дни. Към днешната дата от
удостоверителния документ се изяснява, че лишеният от свобода фактически е изтърпял
2 години и 6 месеца, а от работа 7 месеца и 18 дни, което прави общо изтърпяна
продължителност от 3 години, 1 месец и 18 дни,
а остатъкът, подлежащ на изпълнение, възлиза на 2 месеца и 12 дни.
Видно е, че съобразно останалият
срок за изпълнение, корекционната работа с лишения от свобода на затворническата
администрация би следвало да бъде ориентирана към приключване.
На следващо място, видно
от материалите по затворническото досие на лишения от свобода, на него му е била
предоставена възможността да работи на открити обекти и е награждаван
няколкократно. В становището и в доклада за лишения от свобода, изготвени за
нуждите на настоящото производство от специализираната затворническа
администрация, е посочено, че лишеният от свобода разполага с личностни
качества, които позволяват добра ресоциализация, тъй като адаптацията му в
затвора е преминала безпроблемно, по-нататък отново е показал адаптивност,
бързо се ориентирал в непознатата обстановка, бил е комуникативен и адекватен,
контактувал е с широк кръг лишени от свобода, не е имал враждебни агресивни
прояви, към служителите имал дължимото поведение, награждаван е. Посочено е, а
и по делото са представени положителни характеристични доказателства от страна
на защитата, че лишеният от свобода се е възползвал пълноценно от възможността
да работи и при изпълнение на трудовите си задължения е показал добри резултати,
като по отношение на качеството му на работа са постъпили похвални писма до
началника на сектор ЗО „Казичене“ от председателя на ВКС, благодарствено писмо
от завеждащ служба „Архив“ при ВКП. Доказателства в същия смисъл са събрани и
чрез показанията на разпитания в днешното съдебно заседание свидетел С.Х.. Действително,
в становището и в доклада на ИСДВР ЗО „Казичене“, е отбелязано, че със заповед
№ 101/28.07.2020 г. лишеният от свобода е наказан поради това, че е използвал
мобилен телефон на работния обект. В днешното съдебно заседание свидетелят Х. изясни
обстоятелството, че лишеният от свобода И.Л.Й., както и другите лишени от
свобода, които са полагали труд в Съдебната палата, са използвали мобилни телефони,
защото това е било необходимо за осъществяване на комуникацията във връзка с
възлагане и изпълнение на работата. Използването на мобилен телефон в нарушение
на ЗИНЗС не може да бъде подценено и в този смисъл съдът не може да коментира
стабилитета на административния акт за дисциплинарно наказване. Това, което
обаче съдът следва да коментира в контекста и на затворническата история на лишения
от свобода, е дали използването на мобилния телефон представлява демонстрация
на неуважение към правния ред, която разколеба резултатите от корекционната
работа до момента или може да бъде оценено като инцидентно противоправно
поведение, улеснено и дори провокирано от самата организация на работата в
Съдебната палата и лошата координация между възложителя на работата и затворническите
власти.
В тази насока съдът обсъди показанията на свидетеля
Х., от които става ясно, че в продължителен период от време работещите в
Съдебната палата затворници са използвали мобилни телефони и този факт не е бил
укриван от ръководството на съответните места за лишаване от свобода,
включително от началника на затвора.
При това положение съдът
намира, че не бива превратно да бъде оценявано значението на факта, че лишеният
от свобода, за да може да полага труд, е отговорил на изискванията на
възложителя на работата, за които затворническата администрация е знаела. Това
обстоятелство изисква своевременна оценка и реакция на компетентните органи
най-вече по отношение на замесените държавни служители и институции, които са
подвели лишените от свобода, а подобно поведение само по себе си може да има
негативно въздействие върху резултатите от превъзпитателната работа с осъдените
на социална изолация.
На следващо място съдът взе предвид обстоятелството,
че И.Й. от продължително време се намира в условията на социална изолация. Както
беше посочено, фактически е в място за изтърпяване на наказание от 2 години и 6 месеца. Поради това съдът
намира, че предстоящото близко освобождаване, след 2 месеца, изисква за запазване
на общественото спокойствие, с оглед на показаните от лишения от свобода добри
ресурси за ресоциализация в обстановка, която не включва сериозен надзор и
контрол, каквато е обстановката на външен работен обект, да бъде удовлетворена
молбата на осъдения и да бъде допуснато условното му предсрочно освобождаване,
като в изпитателния срок, за да се постигне плавен преход от живота в мястото
за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в общността бъдат приложени
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
2 от НК, а именно „задължителни пробационни срещи с пробационен служител“. Подобна
пробационна мярка за срок от 2 месеца представлява ефективно средство, което,
от една страна, ще осъществи по-мека форма на конкрол в сравнение с тази, която
е била прилагана в затворническото общежитие, а от друга – ще осигури и нужната
държавна подкрепа и ще улесни ресоциализацията на лишения от свобода извън
затвора.
В този смисъл условно предсрочно освобождаване
за такъв кратък срок от време при посочените обстоятелства, освен че отчитат
доброто поведение на лишения от свобода в затвора и положителното му отношение
към труда, защитават и обществения интерес и сигурност.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода И.Л.Й., роден на ***
***, българин, български гражданин, с
ЕГН: **********, от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено по НОХД №
5779/2018 г. на СГС, за срока, на който възлиза към датата на влизане в сила на
настоящото определение.
На основание чл. 70, ал.
6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието
с продължителност, определена към датата на влизане в сила на настоящото
определение.
НАЛАГА
в рамките на целия изпитателен срок
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно „Задължителни пробационни срещи с пробационен
служител“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
и протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд по реда на глава ХХII от НПК.
Препис от определението
да се изпрати на началника на СЦЗ за сведение и изпълнение след влизането му в
сила.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 13:20
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: