Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81
гр.С., 11.10.2018 година
С.ският районен съд в публично
заседание на 14.09.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 192, по
описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно
постановление № 24-00001**/17.**.2018г. на Началника на ОО „АА“ гр. Велико Търново.
Жалбоподателят
К.М.Б. *** обжалва наказателното постановление № 24-00001**/17.**.2018г. на
Началника на ОО „АА“ гр. Велико Търново,
с което на основание чл. 177 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500,00 лева, за
нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б“а“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено в разрез с императивни норми на закона. Моли
съда да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – ОО „АА“ гр.
Велико Търново, не изпраща представител. Взема писмено становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като
по безспорен начин били установени нарушението, нарушителят. Счита, че
извършеното нарушение било съществено и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
След като се запозна с представените по
делото доказателства, разпита актосъставителя и свидетеля, съдът намери за
установена следната фактическа обстановка:
С
Наказателно постановление № 24-00001**/17.**.2018г.
на Началника на ОО „АА“ гр. Велико Търново,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №
245072 от 02.**.2018г., на
жалбоподателя на основание чл. 177 ал. 3 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500,00 лева за това, че
на 02.**.2018г. около 11,00 часа в гр. С., ул. Отец Паисий № 1 извършва
обществен превоз на дърва /бук/, видно от товарителница № 291127/01.**.2018г.
по маршрут от гр. Бургас до гр. С., видно от пътен лист № 035723/02.**.2018г. с
влекач „***“ кат. ** с рег. № ****и полуремарке кат. **
рег. № ****, като е установено, че водачът Б. извършва превоза с горепосоченото
съчленено ППС с общ товар 47 890 кг., което е с 7890 кг. повече от
определената максимална допустима маса от 40 тона за МПС с две оси и
полуремарке с три оси, измерено с електронни платформи PL1-DFWL SN: ********** и PL2-DFWL SN: **********, извън случаите на чл. 8 ал. 4 и чл. 14 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 11/01 г. на МРРБ, с което виновно нарушил чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Закон
за движение по пътищата във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ. Описано е, че размерът на глобата е съобразен с
високата степен на обществена опасност, която представлява управлението на
автомобил, чиято маса превишава нормативно установената, както и с оглед на
факта, че в регламент 2006/403 от 18.03.2016г. на ЕПС точка 4. Групи нарушения
на Деректива 96/53/ЕО на съвета /5/ Правила на масата и размерите/ от
Приложение 1 претоварването е с 7890 кг попада в т. 3 /до 20% надхвърлена
максимално допустима маса/ и деянието е класифицирано като тежко нарушение.
Приложен по делото е АУАН №
245072 от 02.**.2018г., съставен от актосъставителя Й.Й. – инспектор при
ОО „АА“ – В.Търново против К.М.Б., с
месторабота ****, водач, за това, че на 02.**.2018г.
около 11,00 часа в гр. С., ул. Отец Паисий № 1 извършва обществен превоз на
дърва /бук/, видно от товарителница № 291127/01.**.2018г. по маршрут от гр.
Бургас до гр. С., видно от пътен лист № 035723/02.**.2018г. с влекач „***“ кат.
** с рег. № ****и полуремарке кат. **
рег. № ****, като е установено, че водачът Б. извършва превоза с горепосоченото
съчленено ППС с общ товар 47 890 кг., което е с 7890 кг. повече от
определената максимална допустима маса от 40 тона за МПС с две оси и
полуремарке с три оси, измерено с електронни платформи PL1-DFWL SN: ********** и PL2-DFWL SN: **********, извън случаите на чл. 8 ал. 4 и чл. 14 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 11/01 г. на МРРБ. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Закон за движение
по пътищата във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ. Описани са иззетите като доказателства пътен лист, превозен билет,
товарителница, разкира от измерено тегло от 02.**.2018г. . Видно от разписката,
нарушителят удостоверил, че е получил препис от АУАН.
В
административно-наказателната преписка се съдържа превозен билет от 01.**.2018г.
, с изпращач ****гр. Ц. и получател *****гр. С., адрес гр. С., за превоз на
дърва бук 5,000 пр. куб.м. и дърва бук технологична дървесина – 30,000 пр.
куб.м, която да се транспортира с превозно средство с рег. № ****, ремарке № ****ЕК,
с водач К.Б. от обект на ****гр. Ц. до гр. С., който превозен билет е подписан
за издал. В приложения пътен лист
№ 035723 от 02.**.2018г. на автомобил ***, рег. № ****, ****с водач – жалбоподателят е
посочен маршрута – Бургас – С., като водачът Б. с подпис удостоверил, че е
приел автомобила технически изправен. Като документ за ревоза е описана
товарителница № 291127. Същата се
съдържа в административно – наказателната преписка. Видно от товарителница №
291127 от 01.**.2018г. , изпращач е ****гр. Ц., превозвач – **** Ч., а
получател *****С.. Посочено, че разтоварването е в гр. С., през април 2018г.
Отразено е в товарителницата, че придружител на товара е К.Б., автомобил марка ***,
рег. № *****, № ****ЕК. Не се спори, че жалбоподателят работи при „*****.
Приложена
по делото е и разписка от измерено тегло
от 02.**.2018г. , подписана от актосъставителя – инспектор Й.Й., видно
от която общото тегло е 47 890 кг. Описана е с какво е измерена общата
маса, както и регистрационните номера на влекача и полуремаркето.
От разпита на актосъставителя Й. – инспектор в
ОО „АА“ се установи, че на посочената в акта дата
около 11 часа в гр. С., на ул. Отец Паисий № 1 бил спрян за
проверка съчленено ППС Влекач с бургаска регистрация, категория ** с две оси и полуремарке категория ** с три оси, с
което водачът извършвал обществен превез на товар, което установили от пътния
лист и товарителницата, на дърва – бук, от гр. Бургас до гр. С.. Видно от показанията му, при
измерване на теглото на всичи оси на съчлененото ППС се установило, че общото
тегло, с което се извършва превоза е 47 890 кг, което с 7890 кг. повоче от определената максимална допустима
маса от 40 тона. Същият заяви, че общата маса е измесена с електронни везни,
които били описани в акта, извън случаите на чл. 8 и чл. 14 от Наредба № 11 от
2001г. на МРРБ, където е зипасино , че могат да си извадят документ до 45 тона,
но не можело да се приложи в конкретния случай. Видно от показанията му,
указали на водача, че може да направи писмени възражения в акта, както и да
направи допълнително възражения в тридневен срок. Същият заяви, че електронните
везни са минали съответен контрол за годност от Държавна агенция по метрология
и стандартизация.
Св.
А. заяви, че е свидетел по съставянето на акта и при установяване на
нарушението. Видно от показанията му, на
02.**.2018г. по обед, на ул. Отец Паисий
№ 1 в гр. С., извършили проверка на състав от ППС, с влекач *** и полуремарке.
Същият заяви, че водачът извършвал обществен превоз на дърва – бук, което
установили от приложената към акта товарителница. Установил , че водачът Б.
извършва описания превоз с товар 47 890 кг., което било с 7890 кг. повече
от максимално допустимата маса от 40 000 кг. за превози. Според
показанията му, това установили с техническо средство – с електронни платформи,
с посочени в акта модел, серия и номер, за измерване на товароносимостта на
състав от ППС. Поясни, че водачът при проверката не представил документ за
платена такса от АПИ за извършеното претоварване. Според показанията му,
нарушителят подписал акта , но не си спомня, дали е правил възражения, като му
бил връчен екземпляр от акта.
Компетентността на
административно-наказващия орган за издаване на наказателното постановление се
установи с приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. По същество е неоснователна.
При служебната проверка на издаденото
наказателно постановление съдът не намира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
административнонаказаното лице. Актът и наказателното постановление са
съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа
на извършването на нарушението. Нарушението е описано подробно, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП.
Посочването погрешно в НП на рег. № ****на вклекач ***, вместо изписания
в АУАН рег. № *****, съдът приема, че се касае за техническа грешка, която не
се явява съществено процесуално нарушение, което да нарушава правото на защита
на санкционираното лице. В издаденото въз основа на акта наказателно
постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени и
санкционните норми, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Относно нарушението по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр.
2 от Закон за движение по пътищата във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ, съдът намира същото за безспорно доказано, тъй като от
разпита на актосъставителя Й. и св. А. се установява, че водачът е управлявал
съчленено ППС влекач с две оси и полуремарке с три оси, извършвайки обществен
превоз на товар – дърва /бук/, което установили от пътен лист и товарителница,
като при измерване на теглото се установило, че общото тегло с което се извършва
превоза е 47 890 кг, или с 7890 кг. повече от отпределената максимална
допустима маса от 40 тона. Св. Й.
обясни, че при измерване на теглото на всички оси на съчлененото ППС било
установено това общо тегло. Видно от показанията му, общата маса била измерена
с електронни везни, описани в акта, извън случаите на чл. 8 и чл. 14 от Наредба
№ 11/2001г. на МРРБ , като в случая не можело да се приложи правилото, че
можели да си извадят документ , което било до 45 тона. Св . А. даде показания, според които
установили общия товар на извършвания превоз с техническо средство – електронни
платформи, с посочени в акта модел, серия, номер, за измерване на
товароносимостта на състав от ППС. Посочи, че водачът не представил документ за
платена такса от АПИ за извършеното претоварване. Св. Й. е категоричен, че
електронните везни са минали съответнен контрол за годност от Държавна агенция
по метрология и стандартазация. Приложена по делото е разписка от измерено
тегло, според която превоза се извършва със съчленено ППС с общ товар 47890 кг,
която разписка е подписана от актосъставителя Й., не е оспорена от нарушителя,
както и същия не е възразил по акта, включително и срещу измерения общ товар на
съчлененото ППС. Съгласно нормата на чл. 139
ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП Движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и
натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното
развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението.
Няма спор че тази
норма е банкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 6
ал. 1 т. 3 б“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, която въвежда допустима
максимална маса от порядъка на 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени
за обществено ползване, в случаите на съчленени ППС с пет, шест и повече оси в
разновидността на МПС с две оси с ремарке с три и повече оси. Установи се,
включително и от показанията на св. Й., че се касае за случай, извън случаите
по чл. 8 ал. 4 и чл. 14 от Наредба № 11/2001г. При
така установената фактическа съдът приема, че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение съответстват на действителното
положение и от събраните доказателства се установява, че водачът на посочената
в акта и НП дата управлявал и извършвал обществен превоз на дърва /бук/, видно от
товарителница № 291127/01.**.2018г. по маршрут от гр. Бургас до гр. С., видно
от пътен лист № 035723/02.**.2018г. с влекач „***“ кат. ** с рег. № ****и полуремарке кат. ** рег. № ****, като
водачът Б. извършва превоза с горепосоченото съчленено ППС с общ товар
47 890 кг., което е с 7890 кг. повече от определената максимална допустима
маса от 40 тона за МПС с две оси и полуремарке с три оси, измерено с електронни
платформи PL1-DFWL SN: ********** и PL2-DFWL SN: **********, извън случаите на чл. 8 ал. 4 и чл. 14 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 11/01 г. на МРРБ, с което допуснал нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от
Закон за движение по пътищата във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят е съзнавал, че общото тегло на
ППС и товара превишават 40 т., както и
въпреки наличните представи е предприел управление на ППС – МПС с две оси и ремарке
с три оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена
по-горе. Освен това, като правоспособен водач на ППС той е бил длъжен да знае
своите задължения, като такъв, включително и задълженията му по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Закон за движение
по пътищата във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ..
Нарушаването на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Закон
за движение по пътищата във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ предпоставя
прилагането на санкционната норма на чл. 177 ал. 3 от ЗДвП и правилно
административно-наказващия орган е приложил санкционната норма на чл. 177 ал. 3 ЗДвП.
Административно-наказващият орган е наложил за визираното
нарушение следващото се наказание,
съобразно нормата на чл. 177 ал. 3 ЗДвП. Определил е същото в размер към
средния предвиден в санкционната норма, а именно глоба в размер на 1500,00 лв.
позовавайки се на високата степен на обществена опасност на нарушението и
значителното превишаване на допустимата маса – повече от 20% квалифициращо
нарушението като най-тежко нарушение съобразно Приложение І, т.4 от Регламент
2006/403 на ЕС. В случая видно от мотивите изложени в
наказателното постановление, административно-наказващият орган е определил
размера на санкцията отчитайки само наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства каквото обстоятелство безспорно е значителното превишаване на
допустимата маса на ППС. Същевременно, липсват доказателства жалбоподателят да
е бил наказван за друго такова нарушение на ЗДвП, както и липсват доказателства
същият да е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП. От друга страна действително нарушението е с
висока степен на обществена опасност, но това е отчетено от законодателя с
оглед фиксирания от него значителен по размер минимум на наказанието - 500 лв.,
поради което не следва в случая този факт да се отчита допълнително при
определяне размера на санкцията. И като съобрази горните обстоятелства и при
превес, но не и изключителен, на
отегчаващи административно -наказателната отговорност обстоятелства съдът
счете, че така наложеното на жалбоподателя наказание се явява прекомерно
завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в по-нисък размер малко
под средния – 1000,00 лв. би постигнало
целите на администритавните наказания
предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради това съдът прецени, че следва да измени НП като намали размера на
наложеното наказание глоба от 1500,00 лева
на 1 000,00 лева.
Съдът счете, че в случая не би било допустимо
налагане на наказание в минимален размер т.к. това би означавало определяне на
наказание в нарушение на принципа регламентиран в нормата на чл. 27 ал. 3 от ЗАНН, а и защото налагането на минимално
наказание в случая не би било съответно на извършеното нарушение. Както бе
посочено по-горе претоварването не е незначително. Действително от нарушението
не са настъпили вреди. Горното обаче е обяснимо предвид това че нарушението е
формално, на просто извършване и не предполага настъпването на вреди
/имуществени или неимуществени/, а вредните последици от него настъпват с
момента на довършване на деянието. Безспорно наказанието глоба рефлектира върху
финансовата сфера на нарушителя, но неговите доходи не са определящи за размера
на наказанието, още повече, че същият не е ангажирал доказателства за имотното
си състояние, такива не са събрани и от административно-наказващия орган.
Не са налице основания за прилагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелствата, че от нарушението няма
настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицират случая като маловажен
по смисъла на горната разпоредба. Процесното нарушение, както се посочи, е от категорията на формалните нарушения, при
които вредните последици произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние.
По тези съображения
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на
наложеното административно наказание
глоба, като същата бъде намалена от
1500,00 лева на 1000,00 лева и се потвърди наказателното постановление в
останалата част.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-00001**/17.**.2018г.
на Началника на ОО „АА“ гр. Велико
Търново, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 245072 от 02.**.2018г., с
което на К.М.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 177 ал. 3 от Закон за
движение по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на
1 500,00 лева за това, че на 02.**.2018г. около 11,00 часа в гр. С.,
ул. Отец Паисий № 1 извършва обществен превоз на дърва /бук/, видно от
товарителница № 291127/01.**.2018г. по маршрут от гр. Бургас до гр. С., видно
от пътен лист № 035723/02.**.2018г. с влекач „***“ кат. ** с рег. № ****и
полуремарке кат. ** рег. № ****, като е установено, че водачът Б. извършва
превоза с горепосоченото съчленено ППС с общ товар 47 890 кг., което е с
7890 кг. повече от определената максимална допустима маса от 40 тона за МПС с две
оси и полуремарке с три оси, измерено с електронни платформи PL1-DFWL SN:
********** и PL2-DFWL SN: **********, извън случаите на чл. 8 ал. 4 и чл. 14
ал. 2 т. 4 от Наредба № 11/01 г. на МРРБ, с което виновно нарушил чл. 139 ал. 1
т. 2 пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б.“а“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ., като намалява размера на глобата от 1500,00 лева на 1000,00 лева и
потвърждава наказателното постановление в останалата му част.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението
пред Административен съд гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: