Р Е Ш Е Н И Е
Номер 510
18.03.2016
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На втори март
две хиляди
и шестнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Зина Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 8057 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Р.И.И., с ЕГН **********,
с адрес *** 8000, ж. к. ......, чрез пълномощника адвокат М.Г. ***, с адрес на
адв. кантора гр. Бургас, ул. ...... против „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур”,
с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на пасивно легитимираната по делото страна, че съществува вземането
му по частно гражданско дело № 6341/2015 година по описа на Районен съд-гр.
Бургас, по което е издадена заповед № 3590 от 06.10.2015 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, за
сумата от 4001.94 лева-сборна вземане за възнаграждения по трудов договор
№ 1/02.03.2007 г. и обезщетение по 222, ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/, сключен
с длъжника, на длъжност „.....”, както следва: 383.80 лева-възнаграждение за
всеки от месеците за периода от м. декември на 2014 г. до месец април на 2015 г.;
сумата от 371.03 лева възнаграждение за месец май на 2015 г.; сумата от 348.80
лева възнаграждение за месец юни 2015 г., сумата от 382.80 лева
възнаграждение за месец юли на 2015 г.;
сумата от 979.20 лева- обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, сумата от 159.51
лева-сборно вземане за мораторна лихва, с начален момент от 01.01.2015 г. до
01.10.2015 г., законната лихва за забава от дата на подаване на
заявлението-02.10.2015г. до деня на
окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
Обективно съединените установителни искове
са процесуално допустими и са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 357,
ал. 1, вр. чл. 124, чл. 128, т. 2 и чл.
245, ал. 2, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл.
127 и 128 от ГПК.
Ответникът „Професионален спортен футболен клуб Черноморец”
АД не представя отговор на исковата молба. В хода на делото заявява, че установителните
искове по делото са неоснователни. Не навежда конкретни доводи. Във фазата по
съществото на спора моли, съдът да постанови крайния си съдебен акт, съобразно
събраните доказателства и по-конкретно представената от него справка по делото,
за вземанията на ищеца И., за периода декември 2014 год.- юли 2015 год. Не
ангажира други доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че установителните искове по делото са основателни, поради следното:
От представения по делото и неоспорен
от страните трудов договор № 1-18/02.03.2007 год. съдът установява, че по
силата на валидно възникнала трудовоправна връзка ищецът И. е бил назначен на
длъжността „.........” в „ПСФК Черноморец Бургас” АД, отдел Администрация и
човешки ресурси, на пълно работно време 8.00 ч., с основно месечно трудово
възнаграждение от 270.00 лв., с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит-32 %-86.40 лв. Към трудовия договор има допълнителни
споразумения от 01.01.2008 г. и 06.10.2008 г., представени по делото. С
приетата като доказателство по делото заповед № 15 от 01.07.2015 г. на
прокуриста на „ПСФК Черноморец Бургас” АД Пл. К.., на основание чл. 118, ал. 3
от КТ, размерът на основното трудово възнаграждение на ищеца И. е увеличен на
380.00 лв. Трудовият договор е прекратен с приетата като доказателство по
делото заповед на прокуриста Пл. К.. № III-46/31.07.2015 г., на осн. чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ-по взаимно съгласие на страните, считано от 01.08.2015 г. На същата дата е издадена и втора заповед от
работодателя № 16 от 31.07.2015 г., с която на основание чл. 222, ал. 3 от КТ е
постановено на ищеца И. да бъде изплатено обезщетение, в размер на брутното му
трудово възнаграждение, за срок от 2 месеца. По тези факти и обстоятелства не
се спори между страните по делото. На доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
От приетата като доказателство по
делото като счетоводен документ, по реда на чл. 190 от ГПК, справка от 01.03.2016 год., на прокуриста на дружеството „ПСФК
Черноморец Бургас” АД Пл. К.., за начислените трудови възнаграждения и
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на ищцата
Р.И.И., неоспорена от страните, съдът установява, че по ведомостта за
заплати в дружеството са му начислени и неизплатени трудови възнаграждения,
както следва: за месец декември 2014 г.-брутно трудово възнаграждение от 489.60
лв., с лична осигурителна вноска от 63.16 лв., данък върху дохода на
физическото лице/ДДФЛ/ 42.64 лв. и нетна сума за получаване 383.80 лв.; за месец
януари 2015 г.-брутно трудово възнаграждение от 489.60 лв., с лична
осигурителна вноска от 53.16 лв., ДДФЛ 42.64 лв. и нетна сума за получаване 383.80
лв.; за месец февруари 2015 г.-брутно трудово възнаграждение от 489.60 лв., с
лична осигурителна вноска от 53.15 лв., ДДФЛ 42.64 лв. и нетна сума за
получаване 383.80 лв.; за месец март 2015 г.-брутно трудово възнаграждение от 489.60
лв., с лична осигурителна вноска от 53.15 лв., ДДФЛ 42.64 лв. и нетна сума за
получаване 383.80 лв.; за месец март 2015 г.-брутно трудово възнаграждение от 489.60
лв., с лична осигурителна вноска от 53.15 лв., ДДФЛ 42.64 лв. и нетна сума за
получаване 383.80 лв.; за месец април 2015 г.-брутно трудово възнаграждение от 489.60
лв., с лична осигурителна вноска от 53.15 лв., ДДФЛ 42.64 лв. и нетна сума за
получаване 383.80 лв.; за месец май 2015 г.-брутно трудово възнаграждение от 466.41
лв., с лична осигурителна вноска от 50.17 лв., ДДФЛ 35.21 лв. и нетна сума за
получаване 371.03 лв.; за месец юни 2015 г.-брутно трудово възнаграждение от 445.09
лв., с лична осигурителна вноска от 57.41 лв., ДДФЛ 38.77 лв. и нетна сума за
получаване 348.91 лв.; за месец юли 2015 г.-брутно трудово възнаграждение от 489.60
лв., с лична осигурителна вноска от 53.16 лв., ДДФЛ 42.64 лв. и нетна сума за
получаване 383.80 лв. В справката се съдържа още едно вписване за месец юли
2015 г., през който е прекратено трудовото правоотношение-обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ, в размер на 979.20
лв., като брутна и нетна сума за получаване. Общата нетна сума за получаване на
начислените процесни трудови възнаграждения възлиза на 3022.74 лв., а с
прибавеното обезщетение по чл. 222, ал.
3 от КТ възлиза на 4001.94 лв., за който размер е издадена процесната заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Работодателят има задължението като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила да заплати възнаграждението
на работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото
на чл. 242 от КТ за възмездност на положения труд е от публичен ред и не може
да бъде дерогирано от страните по трудово правоотношение. Ето защо, главният
установителен иск по делото относно нетното трудово възнаграждение като
основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло. Основателен е и вторият
главен иск, за обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ, начисляването и изплащането за което е постановено с
горепосочената заповед на работодателя, която има правната стойност на частен
диспозитивен документ, неоспорен по делото, поради което той също следва да
бъде уважен изцяло.
Основателност на главните искове
по делото повлича основателност и
на акцесорните претенции за лихва за забавата на плащането, към които са
приложими разпоредбите на чл. 245, ал. 2 от КТ за трудовите възнаграждения и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетението. В
периода на забавата ищецът И. неоснователно е бил лишен от облагата да ползва
парите си. Предвидената от законодателя покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е
необходима, тъй като задължението за заплащане на труд е ежемесечно. Срокът
кани длъжника. Относно размерите на лихвата за забава по делото не са
ангажирани доказателства, поради което съдът ги определя по реда на чл. 162 от ГПК, в общ размер от 159.51 лв. Поради това, акцесорните искове за лихва като
основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по
делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените по делото
разноски от ищеца И., съобразно събраните по делото доказателства и списъка за
разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 1840.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, както и разноските от заповедното производство от 920.00 лв., съобразно разясненията с т. 12 от
тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. В тежест на работодателя следва да бъде възложено и заплащането на държавна
такса за производството, в размер на 270.91 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на Р.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. ........., по
частно гражданско дело № 6341/2015 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, по което е
издадена заповед № 3590 от 06.10.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 4001.94 лева-сборна вземане за
възнаграждения по трудов договор № 1/02.03.2007 г. и обезщетение по 222, ал. 3
от Кодекса на труда/КТ/, сключен с длъжника, на длъжност „.......”, както
следва: 383.80 лева- възнаграждение за всеки от месеците за периода от м. декември
на 2014 г. до месец април на 2015 г.; сумата от 371.03 лева възнаграждение за
месец май на 2015 г.; сумата от 348.80 лева възнаграждение за месец юни 2015 г.,
сумата от 382.80 лева възнаграждение за
месец юли на 2015 г.; сумата от 979.20 лева- обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, сумата от 159.51 лева-сборно вземане за мораторна лихва, с начален момент
от 01.01.2015 г. до 01.10.2015 г., законната лихва за забава от дата на
подаване на заявлението-02.10.2015г. до
деня на окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс
„Лазур”, да заплати на Р.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. .......,
направените по делото разноски, в размер на 1840.00 лв.(хиляда
осемстотин и четиридесет лева).
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс
„Лазур”, да заплати на Р.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. ..........,
направените разноски в заповедното производство по частно гражданско дело № 6341/2015
година по описа на
Районен съд-гр. Бургас, в размер на 920.00 лв.(деветстотин
и двадесет лева).
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс
„Лазур”, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр. Бургас, разноски по делото от 270.91 лв.(двеста и седемдесет лева и
деветдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.
Районен съдия:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ