Р Е Ш Е Н И Е
№31
гр. Русе, 19.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на първи юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
административно дело № 608
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Д.С.К. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник
П.П. ***, против Заповед № 3 от 21.05.2020 г. на Кмета на Община Иваново, с
която е наредено премахването на незаконен строеж: „Селскостопанска сграда със
склад“, находящ се в имот 72028.133.35 по Кадастрална карта и кадастрални
регистри (КККР), идентичен на УПИ VІ-556 в кв. 17 по регулационния план на с.
Табачка, община Иваново, като извършен от собственика му Д.С.К..
В жалбата са изложени съображения за
противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и несъответствие
с целта на закона.
Претенцията е да се отмени
оспорената заповед, както и присъждане на всички направени по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските (л. 44 от делото), вкл. и тези за
депозита за вещо лице за съдебно-техническа експертиза по допълнителна задача
(л. л. 60 и 61 от делото).
Ответникът
в производството – Кметът на Община Иваново, чрез свои процесуални представители
оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Претендира присъждане на разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен допълнителен списък на
разноските (л. 71 от делото).
Административен съд - Русе, след като
обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:
По фактите
Съобразно правомощията, които
му дава разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, Кметът на Община Иваново е
издал оспорената в настоящото производство Заповед № 3 от 21.05.2020 г.
С тази заповед, на основание
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Д.С.К.
като извършител и собственик на незаконен строеж: „Селскостопанска сграда със склад“,
находящ се в имот 72028.133.35 по КККР, идентичен на УПИ VІ-556 в кв. 17 по
регулационния план на с. Табачка, община Иваново, да го премахне (л. л. 5 и 6
от преписката).
Посочено е още, че се определя
3-месечен срок за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на
срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване от Община
Иваново, самостоятелно или чрез възлагане, за сметка на извършителите на
строежа.
Основанията за издаване на
обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа,
което определяло строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За да постанови оспорената
пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за
наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа съставен от
длъжностни лица от Община Иваново Констативен акт № 3 от 30.12.2019 г. (л. л.
12 – 18 от преписката), е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на
същата следното:
Строежът се намира в имот 72028.133.35
по КККР, идентичен на УПИ VІ - 556 в кв. 17 по регулационния план на с. Табачка,
община Иваново, област Русе, одобрен със Заповед № 3179 от 05.10.1926 г. и е с
административен адрес: с.Табачка, ул. „Стати поп Христов” № 5.
Съгласно Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 52, т. IV, дело № 1489/85 г., вх. рег. № 1173 от 10.06.1985 г. на
нотариус при РС – Русе (л. 27 от преписката), строежът (описан в нотариалния
акт като „хамбар”) е собственост на жалбоподателката. Същата в заповедта е
сочена и като извършител на строежа.
Самият строеж е описан в
оспорената заповед по следния начин:
Строежът е от V-та категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1
от 30.07.2003 г. и представлява „Селскостопанска сграда със склад”, изградена в
УПИ VІ - 556 в кв. 17 на с.Табачка, община Иваново, област Русе.
Посочено е, че въпросният
строеж „Селскостопанска сграда със склад“ представлява масивна сграда, изградена
от каменна зидария, фугирана с циментов разтвор, върху която е изградена
стоманобетонова плоча, стените са от итонг, измазани с циментов разтвор.
Дограмата е от стари черчевета, представляваща два прозореца и три дървени
врати. Покривът е двускатен с наклон към съседния и собствения имот,
представляващ дървена конструкция, покрит с ламарина. На същия са монтирани
улуци за отвеждане на атмосферните води.
Сградата е с ориентировъчни
размери дължина L = 9,00
м., ширина В = 3,70 м. – 4,00 м. и височина Н било = 8,60 м.
Сградата не е елемент на
регулационния план на с. Табачка, но същата е отразена в КККР.
Към момента на проверката
строежът е завършен до степен годен за експлоатация и се ползва по
предназначение.
Посочено е, че строежът е
извършен през периода: 1922 г. – 2019 г., видно от представената нотариално
заверена декларация със Заявление вх. № 94Д-1600-1 от 11.12.2019 г. (л. л. 25 и
26 от преписката).
Според установеното с
констативния акт и отразено в оспорената заповед за този строеж не са били
налице необходимите и изискуеми по закон строителни книжа. Строежът бил
извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за
строеж. Това според длъжностните лица, съставили констативния акт, както и
според административния орган определяло проверения обект като незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ.
Констативен акт (КА) № 3 от
30.12.2019 г. е изпратен по пощата на Д.С.К. с писмо от 09.01.2020 г. и е
получен лично от нея на 17.01.2020 г. (л. 11 и гръб от преписката).
На 29.01.2020 г. в деловодството
на Община Иваново е постъпило възражение по съставения КА, депозирано от К.. В
същото жалбоподателката оспорва изложените фактически констатации и формираните
въз основана тях правни изводи. Твърди, че хамбарът е построен през 1922 г. от
дядо й. През 1984 г. бил съборен от паднала върху него акация, затова през същата
година върху основите на хамбара излели бетон на височина около 2,20м – 2,50 м
и изградили дървена конструкция на покрива, която покрили с керемиди. Тогава
(през 1984 г.) останало празно място между излетия бетон и покрива. Тъй като
навявало сняг, през 1990 г. запълнили празното място с итонг. Твърди, че през
2017 г. крушата на съседите паднала върху покрива на хамбара и счупила част от
дървената конструкция на покрива и всички керемиди, тогава поправили дървената
конструкция на покрива и сложили ламарина, тъй като нямали керемиди. При тези
данни, жалбоподателката счита, че по отношение на извършеното през 1984 г. е
приложима разпоредбата на §.16 от ПР на ЗУТ, а поправката на повредения покрив
през 2017 г. не представлявала строеж по смисъла на ЗУТ (л. л. 8 и 9 от
преписката).
На 21.05.2020 г. е издадена и
оспорената Заповед № 3 на Кмета на Община Иваново. Тя се основава изцяло на
констатациите в Констативен акт № 3 от 30.12.2019 г., като са обсъдени и
доводите във възражението на К. за търпимост на строежа като изграден през 1984
г. Административният орган посочва, че това твърдение на жалбоподателката се
опровергавало от становищата на главния архитект на Община Иваново, изготвени и
предоставени в хода на това административно производство (л. 7 и л. 19 от
преписката).
Заповед № 3 от 21.05.2020 г.
е изпратена по пощата на Д.С.К. с писмо от 18.09.2020 г. и е получена лично от
нея на 08.10.2020 г. (л. л. 1 и 2 от преписката).
Жалба до АдмС – Русе срещу
заповедта е подадена чрез административния орган на 20.10.2020 г., видно от
поставения от деловодството на Община Иваново щемпел с входящ номер и дата (л.
5 от делото).
По делото
като свидетел е разпитана М. Й. Я. (л. л. 26 и 27 от делото), която в
показанията си сочи, че познава
жалбоподателката от 1977 г. - 1978 г., когато свидетелката си закупила в
близост до тях парцел и си построила вила в с. Табачка. През 1982 г. – 1985 г.
свидетелката се занимавала с изработката на кошери и често ходела в
жалбоподателката за помощ и услуги. Познава семейството й, запозната е и с
имота й. Свидетелства за това, че в имота им има хамбар, който е в средата на
имота, в ляво и че доколкото знае има и тоалетна до хамбара.
От показанията на свидетелката става
ясно, че някъде около 1984 г. – 1985 г. едно много голямо дърво паднало в двора
на К., като нарушило покрива на хамбара и част от плета (стената) му. Свидетелката
обяснява, че дотогава хамбарът бил от кирпич – плет, замазан с кал. Семейството
на жалбоподателката възстановило хамбара в същите граници, в които бил.
От показанията на свидетелката се
установява, че преди 4 - 5 години друго дърво (на съседите) се съборило и паднало
върху хамбара, като нарушило част от конструкцията на покрива му. Тогава
семейството на жалбоподателката отново поправило покрива.
Свидетелката много подробно описва
въпросния хамбар – от какво е бил изграден първоначално, от какви помещения се
състои, за какво се използва и към настоящи момент, какви са били пораженията
по него след падането на първото и на второто дърво и как е бил възстановен в
двата случая, а именно: до падането на първото дърво през 1984 – 1985 г. хамбарът
бил изграден от кирпич и плет – смесено. Първото паднало дърво нанесло много
сериозни щети, а когато паднало второто дърво преди около 4 – 5 години имало
счупени керемиди. Първото дърво съборило и зида на ¾. Били съборени най-малко
две стени от хамбара. Тъй като бил съборен покривът, била засегната и третата
стена. При първото паднало дърво, според свидетелката, била съборена почти
цялата конструкция, станала неизползваема, всъщност останали само основите. Свидетелката
не знае точно какви материали били използвани, за да бъде поправен хамбара през
1984 г. – 1985 г., но знае, че семейството само извършило ремонта с помощта на
приятели и познати, като се виждало, че е изградено здраво, затова и според нея
при второто падане на дърво преди около 4 – 5 години нямало такива големи щети,
само бил увреден покривът, като не знае при втория ремонт какви материали са
били използвани за поправката му. Свидетелства за това, че е влизала в
постройката дори и наскоро, като същата във вътрешността представлява склад със
стелажи с височина вероятно около 2 м., има и маза. Свидетелката не е обръщала
внимание дали има останали стари елементи, но си личало, че хамбарът е много
стар, тъй като при ремонта му през 1984 г. – 1985 г. били сменени само
съборените стени, а стената, която е към лицето си личало, че е стара, вратата
и прозорецът също били стари.
По делото, за изясняване на
възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от
съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и
съдебно-техническа експертиза. От заключението й (л. л. 36 – 39 от делото),
както и от допълнително направените уточнения от вещото лице в съдебно
заседание (л. л. 45 и 46 от делото) се установява, че при извършения на място
оглед вещото лице е констатирало следното:
Процесният обект се състои от
отделни помещения, като в северозападния ъгъл има частичен сутерен /маза/ със
светли размери 3,20/2,10м, в които се влиза през метален наклонен капак. Мазата
е с каменни стени и стоманобетонова плоча, видимо стари. Посредством стълба,
разположена до капака за мазата, се стига до пространството над нея. След
мазата на ниво терен има други помещения, които са с частични бетонови стени и
над тях има зидария с газобетон и частична стоманобетонова плоча. В източната
страна има изградена тоалетна.
В констативния акт неправилно
е посочена височината на сградата до било 8,6 м, която на място е около 4,10 м над
ниво терен, а в източната страна височината е по-малка. В четирите края на
сградата кота корниз е от 2,50 м до 3,20 м.
Покривната конструкция е
двускатна, покрита с профилирана ламарина.
Вещото лице е категорично, че
сградата, предмет на заповедта, не е новоизградена, не е изграждана и на етапи,
а след падането на дървета върху нея през годините (за което има събрани гласни
доказателства по делото) е била ремонтирана, възстановявана с такива материали,
с каквито са разполагали жалбоподателката по делото и семейството й.
Вещото лице посочва, че
каменната зидария несъмнено е от началото на миналия век, на която фугите са
замазани по-късно с циментов разтвор. При огледа е установило, че и към
настоящия момент от едната страна основите са каменни, като те са започнали да
се рушат, това е откъм страната на съседния имот. Според вещото лице първите
стени са били паянтови. Този извод вещото лице прави въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства относно момента на изграждане на сградата
– през 1922 г. като хамбар. През този период именно такъв бил типът
строителство – каменна основа с дървени стени или с паянтови стени, дървена
конструкция, като стените са били от дъски, тъй като в такива помещения
обикновено се съхранявало сено. Стените от бетон и стоманобетоновата плоча
вероятно са били изградени след падането на първото дърво върху хамбара в
периода 1984 г. – 1985 г., тогава сградата е била отремонтирана над основите.
Според вещото лице стените от газобетон са изградени не по-рано от 1995 – 1996
г., тъй като преди това този материал не се е използвал, а керемидите на
покрива са заменени с ламарина вероятно след падането на второто дърво, както
се установява от гласните доказателства преди около 4 – 5 години. Вещото лице
счита, че всички елементи на сградата са стари с изключение на покривното
покритие, но не му е известна технология, по която да определи точно на колко
години са вложените материали.
Вещото
лице заявява, че не би могло да отнесе тази
сграда към нито един от видове конструктивни елементи, които са стоманобетонова
конструкция, метална или дървена конструкция, тъй като тя е с каменна основа,
стоманобетонова плоча над сутерена и стоманобетонова плоча на височина 2,5м над
тоалетна, има още две спомагателни помещения. Вещото лице определя така
описания обект като стопанска сграда, направена от подръчни материали. Според
него същата не може да се определи като масивна сграда, каквато е описана в КА
и в заповедта, издадена въз основа на него. При огледа на място вещото лице е
установило, че в сутеренното помещение (мазата) са изцяло каменни основите,
като това се виждало, както отвътре, така и отвън. Друга част от стените били
бетонови до около метър. След това следвала зидария от газобетон. Правени са
ремонти във времето и са излети част от основите от бетон, тъй като вече не са
се правели от камък, камък се използвал в строителството в началото на миналия
век, като това било типично за този регион.
От заключението на вещото
лице по допълнително възложената му задача се установява, че през 1926 г. е бил
одобрен кадастрален и регулационен план на с. Табачка със Заповед № 3179 от 05.10.1926
г., като в този план селскостопанската сграда /хамбар/ не е била отразена. Към
настоящия момент за с. Табачка има кадастрална карта, която е одобрена със
Заповед № РД-18-350 от 22.05.2019 г. В тази карта границата между двата имота е
отразена по съдебно решение. При заснемането и приемането на Кадастралната
карта са отразени съществуващите сгради в имотите. По делото е представена
Скица на ПИ № 15-576628-31.05.2021 г. с посочена площ на имота 1198 кв. м. и
сграда с идентификатор 72028.133.35.3 със застроена площ 33 кв. м. и
предназначение: селскостопанска сграда (процесната сграда). Процесната
стопанска постройка се намира в близост до странична регулационна линия между
УПИ VI - 556 и УПИ V - 555. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сградата не е успоредно на
регулационната линия, за да може да определи какво е точно отстоянието и затова
не е посочила точно на какво разстояние е, а е посочило „в близост“.
Вещото лице посочва, че по
време на ремонтите по сградата през 1984 г. – 1985 г. са действали ЗТСУ, ППЗТСУ
и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977
г., а в момента на подмяната на керемидите на покрива с ламарина е действал
ЗУТ.
По правото
Жалбата е
процесуално допустима като подадена
в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна
поради следните съображения:
Заповед № 3 от 21.05.2020 г.
е издадена от компетентен орган – кметът на Община Иваново. Оспореният акт е в
кръга на правомощията на кмета по чл.225а, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Тя е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването
й обосновават приложеното правно основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
При постановяване на
процесната заповед обаче административният орган е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно
приложение на материалния закон.
За да е налице незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ на първо място следва точно и ясно
да се идентифицира конкретния строеж, след което именно по отношение на него да
се извърши проверка относно законността му и при липса на такава, както и на
търпимостта му, може да се издаде заповед за неговото премахване като
незаконен.
В случая административният орган не е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е събрал
служебно всички относими към спора доказателства, с което не е изпълнил свои
задължения съответно по чл. 35 и чл. 36 от АПК.
При издаване на заповед по чл. 225а,
ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ административният орган дължи
конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни
действия, което в случая не е постигнато. В заповедта за премахване на
незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган
следва да посочи конкретното описание на същия, което в настоящия случай не е
направено.
Административният орган не е описал и индивидуализирал
процесния строеж съответно на действителното фактическо положение, както в
съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед, не
е изследвал и периода на изграждането му, като в заповедта е посочено, че
строежът е извършен през периода: 1922 г. – 2019 г., от което става ясно, че
административният орган е имал предвид един новоизграден строеж, чието
строителство е започнало през 1922 г. и е приключило през 2019 г. В хода на
съдебното производство обаче са оборени изцяло тези констатации.
В случая от събраните писмени
и гласни доказателства безспорно се установява, че незаконният строеж, така
както е идентифициран (описан) в оспорената заповед не съответства на
съществуващия на място строеж. Налице са съществени различия. В КА и издадената
въз основа на него заповед строежът е описан по следния начин: масивна сграда,
изградена от каменна зидария, фугирана с циментов разтвор, върху която е
изградена стоманобетонова плоча, стените са от итонг, измазани с циментов
разтвор; дограмата е от стари черчевета, представляваща два прозореца и три
дървени врати; покривът е двускатен с наклон към съседния и собствения имот,
представляващ дървена конструкция, покрит с ламарина; на същия са монтирани
улуци за отвеждане на атмосферните води; сградата е с ориентировъчни размери
дължина L = 9,00
м., ширина В = 3,70 м. – 4,00 м. и височина Н било = 8,60 м. Докато вещото лице
по назначената СТЕ е категорично, че в случая не може да става въпрос за новоизградена
масивна сграда. Несъмнено същата е била първоначално изградена в началото на
миналия век като хамбар, при тогавашното строителство основите на същия са били
каменни. И до момента една от стените е от камък, като е започнала да се руши.
При огледа на място вещото лице е установило, че обектът, предмет на заповедта,
се състои от отделни помещения, като в северозападния ъгъл има частичен сутерен
/маза/ със светли размери 3,20/2,10 м, в които се влиза през метален наклонен
капак. Мазата е с каменни стени и стоманобетонова плоча, видимо стари.
Посредством стълба, разположена до капака за мазата се стига до пространството
над нея. След мазата на ниво терен има други помещения, които са с частични
бетонови стени и над тях има зидария с газобетон и частична стоманобетонова
плоча. В източната страна има изградена тоалетна.
Така даденото от вещото лице
описание съществено се различава от това, направено от длъжностните лица при
Община Иваново в съставения КА, както и от АО в издадената въз основа на КА
заповед. Вещото лице е констатирало и съществени несъответствия в посочената в
КА и в оспорената заповед височина на сградата и установеното при огледа на
място: неправилно е посочена височината на сградата до било 8,6 м, която на
място е около 4,10 над ниво терен, а в източната страна височината е по-малка.
В четирите края на сградата кота корниз е от 2,50 м до 3,20 м. Вещото лице също
така е категорично за това, че не става въпрос за новоизградена или изградена
на етапи сграда, а за изградена през началото на миналия век селскостопанска
сграда – хамбар, която впоследствие през годините е била възстановявана,
ремонтирана.
Несъответствието между
фактически съществуващия строеж и описания в оспорената заповед, како и по
отношение на периода на неговото изграждане, съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като създава неопределеност на предмета на разпореденото премахване, поради
което влече след себе си и незаконосъобразност на акта, с който е разпоредено
премахването.
Неточното описание на строежа
рефлектира пряко и възпрепятства извършването на преценка по основния въпрос в
производството по чл. 225а от ЗУТ, а именно незаконен ли е строежа и подлежи ли
на премахване. Въпросът с точното определяне на процесния строеж е пряко
свързан и с определяне на момента на извършването му и извършителя му. Тези две
обстоятелства пък от своя страна имат непосредствена връзка с определянето на
адресата на заповедта за премахване и с установяването на наличие или липса на
търпимост на строежа.
С оглед гореизложеното описаният в
заповедта незаконен строеж е разпореден за премахване, без фактическа
конкретизация на обема и параметрите му и вида - нов строеж, какъвто не се
установява по делото. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал.
2, т. 4 и т. 5 от АПК.
При издаване на заповедта по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ административният
орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да
установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на
строежа факти. От една страна за това го задължават
административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила.
В допълнение - в производството по
установяване и премахване на незаконен строеж, административният орган е длъжен
да установи момента на изграждане с всички допустими доказателства, с оглед
преценката за търпимост по времевите периоди на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ. В случай, че това задължение
беше изпълнено, при неясните и противоречиви данни за периода на изграждане и
предвид възражението, депозирано пред административния орган, погрешният извод
за наличие на нов строеж не би мотивирал издаването на заповедта, без
изследване вида на фактически извършения ремонт на наличната селскостопанска
сграда.
Преди да издаде акта,
административният орган е следвало безпротиворечиво да установи
обстоятелството, дали изграденото действително представлява и може да се
квалифицира като незаконно изграден строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, да посочи точните му характеристиките и функции. В този смисъл,
административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани
твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани
и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
С оглед описаните по-горе в
настоящото решение несъответствия в предмета на заповедта с безпротиворечиво
установеното действително фактическо положение, настоящият съдебен състав
приема, че при издаване на оспорената Заповед № 3 от 21.05.2020 г. на Кмета на Община Иваново, с която е
наредено премахването на незаконен строеж: „Селскостопанска сграда със склад“,
находящ се в имот 72028.133.35 по КККР, идентичен на УПИ VІ-556 в кв.17 по
регулационния план на с. Табачка, община Иваново, административният орган е
нарушил изискването на чл. 35 от АПК, задължаващо този орган, преди да се
произнесе със своя административен акт, да изясни всички факти и обстоятелства
от значение за случая. Нарушаването на тази норма също води към
незаконосъобразност на издадения административен акт.
В този
смисъл са и Решение № 5280 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. №
12509/2016 г., II о., Решение № 7920 от
21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2016 г., II о., Решение № 10753 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. №
1691/2016 г., II о. и др.
Предвид всичко изложено
дотук, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява основателна и
доказана и като такава, следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на спора, и
като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира искането за
разноски, направено от процесуалния представител на оспорващата страна за
основателно. Такива следва да се присъдят в размер на 535 лева, от които 300 лева
– за заплатения от жалбоподателката в брой адвокатски хонорар, видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 7 от делото), 10 лева заплатена
държавна такса за завеждане на делото (л. 10 от делото), 150 лева - депозит за
вещо лице по СТЕ (л. 29 от делото) и 75 лева – депозит вещо лице по СТЕ –
допълнителна задача (л. 61 от делото).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 3 от 21.05.2020 г. на Кмета на Община Иваново, с която е наредено
премахването на незаконен строеж: „Селскостопанска сграда със склад“, находящ
се в имот 72028.133.35 по Кадастрална карта и кадастрални регистри, идентичен
на УПИ VІ - 556 в кв. 17 по регулационния план на село Табачка, община Иваново,
като извършен от собственика му Д.С.К..
ОСЪЖДА *** да
заплати на Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените в съдебното
производство разноски общо в размер на 535.00 (петстотин тридесет и пет) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия: