РЕШЕНИЕ
№ 805 25.06.2019г. гр. Бургас
Бургаският
районен съд
47-ми наказателен състав
На седми юни
две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание, в следния състав:
Председател: ТОДОР МИТЕВ
Секретар: *
като разгледа
докладваното от съдията Митев НАХД № 1633 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище в гр.Бургас и адрес на
управление в ж.к.“*“, бл.*, ет.*, ап.*, депозирана от упълномощен адвокат,
против Наказателно постановление №*/20.08.2018г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ в ТД на НАП–Бургас, с което на дружеството-жалбоподател
за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. чл.118,
ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
С жалбата се изтъкват доводи
в посока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли
за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата
съдебна инстанция съдебно заседание за жалбоподателят, редовно уведомен не се
явява, за него се явява упълномощения адвокат- Р.П. ***, който поддържа жалбата, като
доразвива изложените в нея доводи.
Процесуалният представител
на административнонаказващия орган ТД на НАП–Бургас-
юрк.
Стоилова, оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото
видно от отбелязването върху самото НП същото е било връчено на
жалбоподателя на 11.04.2019г., а жалбата е депозирана в съда на 16.04.2019
г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме,
че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата
е и основателна по следните съображения:
На 05.03.2018г., в
14,28 часа била извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на
обект фото–студио, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“*“, бл.*, стопанисван от „*“
ЕООД, ЕИК *. За самата проверка е съставен протокол №*/05.03.2018г. По време на
проверката е констатирано, че в книгата за дневни финансови отчети за 2018
година, която била съхранявана в обекта, за дата 02.01.2018г
дружеството-жалбоподател не изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който
в устройството са регистрирани продажби. На 02.01.2018 г.
дружеството-жалбоподател е осъществявало търговска дейност посредством
реализиране на продажби, който факт е удостоверен с изисканата контролна лента
за периода от 02.01.2018 г до 31.01.2018г. Във връзка с направените констатации
е съставен АУАН № */23.04.2018г за извършено нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС,
във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката
писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка,
при правна квалификация на допуснато нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във
връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание
чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. По
отношение на показанията на св. Елена Недкова следва да се посочи, че същата не
е очевидец при извършване на проверката, но нейните показания изясняват други
обстоятелства, които биха имали значение за отговорността на дружеството (по
аргумент от чл. 102, т. 3 НПК). На практика, дружеството жалбоподател също не
спори по отношение на установеното, като доводите в жалбата касаят неговата
правна оценка.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въпреки
безспорно установеното административно нарушение, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство
са допуснато нарушение на материалния закон при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, водещо до опорочаване на НП и ограничаващи правото на защита
на нарушителя.
Както в АУАН, така и в НП правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Направена е и привръзка между тази разпоредба и разпоредбата на
чл.118, ал.4 ЗДДС, което съдът намира също за правилно. Изречение първо и второ на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 гласят, че лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 няма задължение да отпечатва дневен финансов отчет, той се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Чл.118, ал.4 от ЗДДС посочва, Министърът на финансите издава наредба, която урежда определени отношения, подробно описани в разпоредбата. Така изписаната цифрова квалификация е правилна и законосъобразна.В същото време, обаче, с атакуваното понастоящем наказателно постановление АНО е санкционирал дружеството-жалбоподател,
като му е наложил на основание
чл.185, ал.1 ЗДДС имуществена санкция
в размер на 500 лева. Разпоредбата на чл.1 на
чл.185 от ЗДДС гласи, че на лице,
което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а самият документ
по чл.118, ал.1 е фискална касова бележка. Следователно „*“ ЕООД е санкционирано
за административно нарушение, което не е извършило.
Налице е липса
на единство между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация, което е съществено процесулано нарушение. Дружеството е следвало
да бъде подведено
под отговорност и да му се
наложи имуществена санкция на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, която
предвижда определени наказания за извършване
на нарушения по чл.118 от ЗДДС, извън случаите на чл.118, ал.1 от ЗДДС. В този смисъл
са и Решение № 2030 от 28.11.2012 г. по
н. д. № 2289 / 2011 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас, Решение №
903 от 31.05.2012 г. по н. д. № 2250 / 2011 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, постановени по сходен случай. В този смисъл
са неоснователни доводите на процесуалния представител на АНО, че е достатъчно
посочването на вида и размера на санкцията. Действително, това е изискването на
чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, но в т. 6 е предвидено, че следва да бъдат посочени
нарушените законови разпоредби, което означава, че следва да бъдат посочени
коректно както разпоредбите, предписващи конкретно задължение, така и
разпоредбите, предвиждащи санкция за неизпълнение на задължението. В конкретния
случай, посочената санкционна разпоредба не предвижда санкция за описаното от
фактическа страна деяние, поради което и неминуемо се накърнява правото на
защита на жалбоподателя.
С оглед тези си констатации,
настоящият съдебен състав счита, че
е налице съществено нарушение на материалния
закон при ангажиране на административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, поради което и обжалваното понастоящем НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, пр. 3 от ЗАНН
, Бургаският районен съдОТМЕНЯ наказателно
постановление №*/20.08.2018г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“
в ТД на НАП–Бургас, с което на „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище в гр.Бургас и
адрес на управление ж.к.“*“, бл.*, ет.*, ап.* за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на
МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.