РЕШЕНИЕ
№ 11248
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110164047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба, с молба-уточнение от 13.12.2024г., на
„Т.С.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно осъдителни искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу 1) М. С. Н. за заплащане на сумата 1511,49 лева – главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в *********, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 363,84 лева – мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата 19,15 лева – главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023
г., и сумата 06,10 лева – мораторна лихва за периода от 01.09.2022 г. до
16.10.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците от дата на подаване на
искова молба-29.10.2024 г., до окончателното им изплащане; 2) К. Й. Н. за
заплащане на сумата 377,87 лева – главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в *********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и
сумата 90,95 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.;
сумата 4,78 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 1,52 лева – мораторна лихва
за периода от 01.09.2022 г. до 16.10.2024 г., ведно със законна лихва върху
главниците от дата на подаване на искова молба-29.10.2024 г., до окончателното
им изплащане; 3) Е. Й. Н. за заплащане на сумата 377,87 лева – главница за цена
на доставка на топлинна енергия за имот в *********, за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., и сумата 90,95 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022
г. до 16.10.2024 г.; сумата 4,78 лева – главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 1,52
лева – мораторна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 16.10.2024 г., ведно със
законна лихва върху главниците от дата на подаване на искова молба-29.10.2024
г., до окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
1
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, в т.ч. като наследник по закон на Й. К. Н.. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение.
Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите
ОУ, както и съдебни разноски.
Ответниците, всеки един подал в срок отговор на искова молба, оспорва
исковете с доводи, че е вземането е покрито с давност за периода м.05.2021-
м.09.2021г., а част от сумите за заплатени за сумата общо 645,12 лв.
Третото-лице помагач „Т.С.с“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете
за основателни и представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответниците са клиенти на топлинна енергия
през исковия период, съобразно твърдението на ищеца, в т.ч. наследници по
закон на Й. К. Н.; извършена е доставка на топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, размер на исковете.
На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от датата на подаване на
искова молба спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от
ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и погасени по давност ще са изискуеми
парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата
молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) или преди 29.10.2021г. Приложими след 11.08.2016
г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на
11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта
на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата
в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена
топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число,
следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Поради това са погасени по давност главници за периода
01.05.2021-31.08.2021 г. Те са включени във обща фактура
№**********/31.07.2022 г. за дължими суми за отчетен период от 01.05.2021-
30.04.2022 г. на стойност 1487,11 лв., като към издаването й e отчетено, че са
заплатени главници по прогнозни сметки за сумата 84,34 лв. и към 12.08.2022 г.
остатъкът за плащане по фактурата е 1402,77 лв.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и преценена по реда на чл. 202 от ГПК, по
която вещото лице установява, че според счетоводните записвания на ищеца
непогасеното задължение за главници за исковия период е общо 2295,94 лв., като
се формира след извършени плащания отнесени по ОФ/м.07.2022 г. общо 458,24
лв., от които на 11.09.2023 г.– 68,24 лв., 09.11.2023 г. – 100,00 лв., 12.06.2024 г. –
90 лв., 10.09.2024 г. – 100 лв. и на 09.10.2024 г. – 100 лв. Според разписките за
2
плащане, представени от ответниците, са заплатени общо 100,12 лв., с която
сума е погасена, съобразно счетоводните данни главница от 84,34 лв. (по обща
фактура №**********/31.07.2022 г.), 6,07 лв. лихва за забава по общата фактура,
за дялово разпределение главница -7,74 лв. и 1,97 лв. за лихва за забава.
Платените от ответниците над 100,12 лв. или сумата 545,00 лв. е отнесено за
погашение на задължения извън процесния период – по ОФ/м.07.2021 г.
Плащанията са частични, като само това от 10.08.2021 г. със сумата 15,12 лв.
покрива изцяло текущото задължение. Ответната страна настоява, че
извършените плащания не са отразени коректно от ищцовото дружество.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. В конкретния случай извършените частични
плащания не са покрили сумите по всяка справка за задължението към датата на
плащането, която е отразена допълнително в съответния платежен документ.
Също така, с тези частични плащания не е заявено кое задължение се погасява.
Не се установява плащане от длъжника по обща фактура
№**********/31.07.2022 г. и обща фактура №**********/31.07.2023 г., в т.ч. по
прогнозна сметка, което да не е зачетено от ищеца, и този извод се потвърждава
от ССчЕ. При липса на изрично посочване какво се плаща и доколкото то не е
било достатъчно да покрие всички текущи задължения, съдът намира, че
отнесените 545 лв. са в съответствие с правилото на чл. 76 от ЗЗД за погасяване
на най-старото изискуемо вземане на кредитора.
На основание чл. 116, б. а от ЗЗД давността се счита за прекъсната, когато
длъжникът признае вземането, което най-често се обективира с неговото
плащане. Ето защо съдът приема, че наведеното възражение за изтекла давност
не поражда желаните правни последици за м.06-м.08.2021 г., доколкото ССчЕ
установи извършени плащания, с които са заплатени задълженията за тези
месеци, в т.ч. за дялово разпределение. Плащане и признание няма за м.05.2021
г., за който е дължима сумата 123,93 лв., чиято стойност съдът определя, след
изчисления по реда на чл. 162 от ГПК, с оглед стойността на общата фактура за
съответния отчетен период. Предвид това иска за главницата за цена на топлинна
енергия за непокрития с давност период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза в
размер на сумата общо 2143,30 лв., а до пълния претендиран размер от 2267,23
лв. и за м.05.2021 г. следва да се отхвърли. Съобразно притежаваните ид. ч. от
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, сумата 2143,10
лв.се разпределя, както следва: отв. М. Н. – при 4/6 ид.ч. трябва да заплати
1435,88 лв., а К. Н. и Е. Н. при 1/6 ид.ч. по 353,61 лв.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е
погасил в срок останалото парично вземане за главница за цена на доставка на
топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение за дължимата главница за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2022-16.10.2024 г. за сумата 514,85 лв., съобразно изчисления по реда на
чл. 162 от ГПК и на вещо лице по ССчЕ, а за останалата част акцесорната
претенция следва да се отхвърли. Съобразно притежаваните ид. ч. от правото на
собственост върху процесния имота, сумата 514,85 лв.се разпределя, както
следва: отв. М. Н. – при 4/6 ид.ч. трябва да заплати 344,95 лв., а К. Н. и Е. Н. при
1/6 ид.ч. по 84,95лв.
3
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 от ЗЕ, услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства, включително представените от третото лице-помагач главни
отчети и индивидуални справки за реално доставеното количество топлинна
енергия до процесния имот, се установява, че са ползвани услугите за дялово
разпределение, като искът за това се явява основателен в предявения размер и
период.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало за ищеца.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на искова молба- 29.10.2024 г., до окончателното изплащане
на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски за уважената част от исковете за сумата общо 536,36
лв. за платени държавни такси, възнаграждение на вещо лице и на юрисконсулт,
последното определено от съда в минималния размер по чл. 25, ал.1 от НЗПП; от
която спрямо отв. М. Н. - 359,36 лв., отв. К. и Е. Н.и по 88,50 лв. Съобразно
правилото на чл. 78, ал 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска,
всеки един ответник има право да му се възстановят сторените съдебни разноски
за платено възнаграждение на вещо лице по 73,33 лв. и на адвокат по 400 лв.
Наведеното в искова молба възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е бланкетно и
неоснователно, тъй като платеното от всеки ответник в минимален размер от 400
лв. се явява необходима и разумна разноска. Отв. М. Н. има право на съдебни
разноски за сумата 25,05 лв.; отв. К. и Е. Н.и по 31,66 лв. В полза на ищеца, при
заявеното съдебно прихващане на разноските с искова молба, следва да се
присъди спрямо отв. М. Н. сумата 334,31 лв., а за отв. К. и Е. Н.и по 56,84 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. Н., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1435,88 лева – главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в *********, за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023
г., и сумата 344,95 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
16.10.2024 г.; сумата 19,15 лева – главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва върху главниците от 29.10.2024 г. до окончателното им изплащане; като
4
иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия над уважения размер
от 1435,88 лева до пълния предявен размер от 1511,49 лева и за периода 01.05-
31.05.2021 г., иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 344,95
лева до пълния предявен размер от 363,84 лева, и иска за мораторна лихва,
начислена върху главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., за сумата 06,10 лева за периода от
01.09.2022 г. до 16.10.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К. Й. Н., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 353,61 лева – главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в *********, за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023
г., и сумата 84,95 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
16.10.2024 г.; сумата 4,78 лева – главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва върху главниците от 29.10.2024 г. до окончателното им изплащане; като
иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия над уважения размер
от 353,61 лева до пълния предявен размер от 377,87 лева и за периода 01.05-
31.05.2021 г., иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 84,95
лева до пълния предявен размер от 90,95 лева, и иска за мораторна лихва,
начислена върху главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., за сумата 1,52 лева за периода от
01.09.2022 г. до 16.10.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. Й. Н., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 353,61 лева – главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в *********, за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023
г., и сумата 84,95 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
16.10.2024 г.; сумата 4,78 лева – главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва върху главниците от 29.10.2024 г. до окончателното им изплащане; като
иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия над уважения размер
от 353,61 лева до пълния предявен размер от 377,87 лева и за периода 01.05-
31.05.2021 г., иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 84,95
лева до пълния предявен размер от 90,95 лева, и иска за мораторна лихва,
начислена върху главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., за сумата 1,52 лева за периода от
01.09.2022 г. до 16.10.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. С. Н., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 334,31 лева –
съдебни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА К. Й. Н., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 56,84 лева – съдебни
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Е. Й. Н., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 56,84 лева – съдебни
разноски по компенсация.
Присъдените суми може да бъдат платени от М. С. Н., К. Й. Н., Е. Й. Н.,
по банкова сметка на „Т.С.“ ЕАД № IBAN:*********, BIC:********* – „О. б.“
АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.с“
ЕООД, с ЕИК:***********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6