Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на шести декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №109 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците М. П.П.
и Б.С.Н. твърдят, че на 02.01.2013 г. на автомагистрала „Тракия“, км.82+420,
наследодателят им С.Б.Н.е пострадала от ПТП, вина за което има водачът на л.а.
„БВМ Х5” с рег. № ******. Поддържат, че
от деликта наследодателят им получила множество
телесни увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота и и които са довели до смъртта и. Твърдят, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Твърдят, че са
майка и баща на пострадалата С.Б.Н.и смъртта и е била тежък удар за тях, били
са сломени физически и психически, мъката и скръбта им не отминават. Сочат, че
са отгледали дъщеря си с много любов, отношенията им са били топли и взаимни,
живеели са заедно, а трагичният инцидент е отнел всичките им очаквания и мечти.
Считат, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на от
по 300 000,00 лв., поради което претендират тази сума, ведно със законната
лихва, считано от датата увреждането до окончателното плащане. Претендират и
направените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД в сроковете за
отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорват механизма
на процесното ПТП и вината на водача А.М., както и
размера на претендираните обезщетения. Релевира и възражения за съпричиняване
от страна пострадалото лице, както и за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована от ответника, е претърпял вреди,
изразяващи се в смърт на лице, с което са в семейни или приравнени на такива
отношения, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетенията.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 02.01.2013 г.
на автомагистрала „Тракия“, км.82+420, е реализирано ПТП, при което А.М. М.при управление на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ****** е нарушил
правилата за движение и причинил по непредпазливост е причинил смъртта на С.Б.Н..
Това обстоятелство се установява и от
представените по делото присъда №50/24.11.2016 г. по НОХД №330/2016 г. по описа
на Окръжен съд - Пазарджик, влязла в сила на 12.04.2018 г., която съгласно
разпоредбите на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, решение
№181/27.07.2017 г. по ВНОХД №708/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и
решение №304/12.04.2018 г. по НД №1066/2017 г. по описа на ВКС.
Видно от описаните по-горе присъда и
решения, А.М. М.е осъществил виновно, при форма на
вина непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“ вр. чл.343 ал.1 вр. чл.342 ал.1 НК, като на 02.01.2013 г. на автомагистрала
„Тракия“, км.82+400, при управление на л.а. „БМВ Х5” с рег. № ****** е нарушил разпоредбите на чл.21
ал.1 и чл.41 ал.1 ЗДвП.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „БМВ Х5” с рег. № ****** А.М. М.е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.41 ал.1 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 02.01.2013 г. между ответника и
собственика на л.а. „БМВ Х5” с рег. № ****** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм.
предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От представеното по делото удостоверение за наследници,
изх. №ГР-3-13/09.01.2013 г., издадено от СО, район „Люлин“, се установява, че ищците са майка и баща,
т.е. законни наследници на починалата при ПТП – С.Б.Н., и в това си качество са
от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид.
М.П.се установява, че след смъртта на наследодателя на ищците положението име
било много тежко. Свидетелят сочи още, че приживе ищците и дъщеря им са живеели
заедно, имали са много добри отношения, а след смъртта отношенията между
двамата ищци са били недобри, разделили са се, но към настоящия момент пак са
заедно и не са преживели загубата на дъщеря си.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на тяхната наследодателка. Налице е
основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат на процесното
ПТП е починала дъщеря на ищците. Установи се, че към датата на пътния инцидент починалата е
била на 18 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел,
степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в
резултат на това ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка
и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно
деяние на водача, управлявал л.а. „БМВ Х5“. Доколкото
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за това
житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение,
по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди,
които не са довели до слагане на край на живота. Загубата на дете, към което ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Тази загуба е била
внезапна, като впоследствие родителите са лишени както от емоционалния
контакт със своята дъщеря, така и от нейната морална подкрепа. По
делото се установи, че
между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение. Следователно, болките и страдания, които ищците
ще продължават да изпитват от загубата на
починалото си дете, трябва да
бъдат
отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът
намира, че справедливостта изисква на ищците да бъде определено обезщетение в
размер на сумата от по 140 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение
по пътищата обаче е основание да
се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване
на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането,
че за да
е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗ.вП правила за поведение,
но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява едИ.твено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че причината са смъртта на пострадалата С.Б.Н. е съчетана травма с
несъвместими за живота увреждания на жизненоважни органи – разкъсване на
аортата, разкъсване на черен дроб и далак, довели до излив
на кръв в гръдната и коремната кухина, като тези увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и същите
добре отговарят да бъдат получени при процесното ПТП,
т.е. между смъртта и получените увреждания съществува пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка. Вещите лица сочат още, че процесният
л.а. „БМВ Х5“ е фабрично оборудван с предпазни колани на всичките места, като в
аутопсионния протокол няма описани увреждания, които
да мотивират дали по време на ПТП пострадалата е била с или без правилно
поставен предпазен колан, като с оглед тежките увреди по автомобила, и с
правилно поставен предпазен колан пострадалата С.Б.Н. би получила същите
увреждания и пак би настъпил смъртен изход.
При тези данни и с оглед събраните в
рамките на производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се установи безспорно и категорично твърдението
на ответника, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, т.е. не
се установи нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Освен това се установи,
че и при правилно поставен предпазен колан би настъпил смъртен изход при
пострадалата, т.е. не
се установи соченото нарушение на правилата за движение от страна на
пострадалата С.Б.Н. да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
По отношение на останалите сочени от ответника нарушения на
правилата за движение от страна на пострадалия наследодател на ищците –
пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен водач и от употребил алкохол
водач, ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не ангажира никакви доказателства за установяване на посочените
обстоятелства.
Неоснователно е възражението на ответника за наличието на изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните
обезщетения.
Съгласно
разпоредбата на чл.197 КЗ отм., правата
при застраховка „Гражданска отговорност“ се погасяват с 5-год. давност, считано
от датата на настъпване на събитието. Процесното застрахователно събитие е
настъпило на 02.01.2013 г. Исковата молба срещу ответника е депозирана в съда
на 05.01.2016 г., но е изпратена по пощата на 30.12.2015 г. и към тази дата не
е бил изтекъл 5-год. давностен срок.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявените от ищците искове се явяват частично
основателни до размера на сумата от по 140 000,00 лв. и като такива следва да
бъдат уважени до тези размери и отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер.
Възражението
на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
от ищците законна лихва също е неоснователно.
Константна е практиката на ВКС, че по отношение
на лихвите давностният срок
във всички случаи е 3-год. В настоящия случай, исковата молба е изпратена по
пощата на 30.12.2015 г., т.е. преди изтичане на 3-год давностен
срок.
С оглед
изхода от делото и направеното искане, на
ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на сумата
8434,20 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на
чл.38 ЗА.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 11 200,00 лв., представляваща държавна
такса. При този изход на
делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в
размер на сумата от 213,32 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата
от 9637,80 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
ищците за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
ответника и адв. М.Г., според което ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 30
000,00 лв. без ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или до размера на сумата от
9637,80 лв. с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М. П.П., ЕГН **********, адрес: ***, и Б.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗ. сумата от
по 140 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от
02.01.2013 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 02.01.2013 г. на автомагистрала
„Тракия“, км.82+420, ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на дъщеря им С.Б.Н., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълния им претендиран размер от по
300 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС
сумата от 11 200,00 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адв. дружество „К.И.
и Я.Н.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 8434,20
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
М. П.П., ЕГН **********, адрес: ***, и Б.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплатят на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 9851,12 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: