№ 132
гр. Русе, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500148 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК “Лев инс“ АД- гр.София, ЕИК
********* против решение №1649/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№
2744/2022 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от К.
С. И. и С. И. И. преки искове за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на по 5100 лв. за всеки един от
тях, частично от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.202 г.
до окончателното плащане. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят, както и присъждане на
направените разноски за производството.
Ответниците по жалбата К. С. И. и С. И. И. са подали отговор по реда на
чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за производството.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявените субективно
съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено от фактическа страна, че на 16.05.2021 г. в гр. Русе, на път І-5 е
настъпило ПТП с лек автомобил БМВ 330 ХІ с рег. № ***, управляван от НС
и с пътник Д К.. Поради високата скорост, с която се е движил автомобилът и
мокрият път, водачът загубил контрол над него и се е блъснал в ремарке на
товарен автомобил, спрян в крайна дясна лента на пътното платно. В резултат
на произшествието водачът и пътникът са починали на място.
Установено е, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил БМВ
330 ХІ с рег. № *** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответното застрахователно дружество „Лев Инс“ АД.
По повод настъпилото ПТП било образувано ДП №176/2021г. по описа
на ОД МВР – Русе и пр.пр.№2046/2021г. по описа на ОП – Русе, в хода на
което са били извършени редица следствени действия и експертизи, в
резултат на които е прието, че причината за произшествието е превишената
скорост, с която НС е управлявала автомобила, поради което и предвид
невъзможността да бъде реализирана наказателна отговорност, досъдебното
производство е прекратено с постановление от 25.02.2022 г.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза загиналия Д.К. не е бил с поставен предпазен колан по време на
удара, който извод е изведен от установените травматични увреждания по
състоянието на автомобила, констатирано при огледа на
местопроизшествието. ВЛ като е съобразило вида на процесното ПТП,
локализацията и тежестта на деформациите на лекия автомобил и
2
установените травматични увреждания по Д К. е посочило, че в случая
наличието на предпазен колан не би могло да предотврати настъпването на
тежките несъвместими с живота увреждания, довели до сигурен летален
изход за Д К.. В заключението е посочено също, че в кръвта и урината на
водача НС не са се съдържали етилов алкохол, както и наркотични вещества
или други лекарствени средства с азотни бази.
На родителите на починалия в резултат на ПТП Д К. – И К.ов С. и НС С.а
са били изплатени по 65 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди, като
предстои да им бъдат изплатени по още 55 000 лв.
К. С. И. и С. И. И. са баба и дядо на починалия Д К.. В това си качество
същите са предявили пред ответното застрахователно дружество претенция за
обезщетяване на причинените им неимуществени вреди от смъртта на внука
им, която претенция дружеството не е уважило.
С показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че Д К.
е живял заедно с баба си и дядо си от самото му раждане, в общо
домакинство, че същите полагали грижи за него като по този начин оказвали
помощ на родителите му. Д бил много добре възпитаван от своите баба и
дядо и постоянно бил с тях, те били като втора майка и баща за него, грижели
се за него докато родителите му отсъстват, водели го и го вземали от
училище. Като пораснал продължавал да бъде силно привързан към тях,
много ги обичал и постоянно ги подпомагал, разчитали на него при нужда- да
ги заведе на лекар или на други места с автомобил. Животът му преминал с
баба му и дядо му. След негова смърт и двамата рухнали както психически,
така и физически, непрекъснато плачели, често посещавали гроба му. Всички
опити да ги успокоят не били успешни, тъй като връзката им с Д била много
силна. Той и неговия по-малък брат били опора за баба си и дядо си.
Ответниците по жалбата имали и други внуци, но те живеели в Република
Турция и ги виждали по 2-3 пъти годишно, а с Д и брат му били ежедневно
заедно. Между починалия и неговите баба и дядо имало много силна обич,
нямало никакви конфликти.
С оглед на така установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.432 от
КЗ за ангажиране на отговорността нажалбоподателя за заплащане на
застрахователни обезщетения за причинени неимуществени вреди.
3
Прието е, че ответниците по жалбата- ищци в първоинстанционното
производство са установили в процеса активната си материално- правна
легитимация по иска, настъпилото застрахователно събитие и вида и
интензитета на претърпените от хя неимуществени вреди.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установените релевантните за спора факти въз основа на
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е
приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че по делото са налице
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ, обуславящ пряката
отговорност на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на Д К., настъпила от ПТП,
причинено на 16.05.2021г. по вина на застрахования при ответното дружество
водач НС.
Правилно е прието, че е установено виновното и противоправно
4
поведение на водача на МПС на НС, починал при ПТП, който извод е изведен
и въз основа на извънсъдебното признание на жалбоподателя, изразяващо се в
извършеното плащане на застрахователно обезщетение на родителите на
починалия Д К..
Правилно съдът е приел, че ответниците по жалбата са активно
материално правно легитимирани по иска.
С ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по ТД№ 1/2016 г., ОСНГТК е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В ТР е прието, че от гледна точка на чл. 52 от ЗЗД е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на
правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени
вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от 6 от Конституцията на
Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г. , следва да се допусне като изключение – само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,
че са претърпели вреди от неговата смърт).
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай
5
бабата и дядото на починалия са установили по категоричен начин наличието
на изключението, визирано в ТР. Установено е, че същите са били особено
силно привързани към своя внук, имали са с него връзка изпълнена с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, които са били по-
силни от обичайните такива между дядо, баба и техния внук. Починалия Д от
своето раждане е живял с тях, бил е част от тяхното ежедневие, хранили са се
заедно на една маса, разчитали са едни на друг, отглеждан и възпитаван е бил
от тях, а след като е пораснал е станал тяхна опора и помощник. Загубата му е
довела до страдание и празнина, по-силна от обичайната за роднинската им
връзка, тъй като липсата му е довела до значителна промяна в техния живот,
загубили са не просто внук, а един от членовете на своето семейство, един от
хората ,с който ежедневно са общували, който е стоял всеки ден до тях, на
когото са разчитали и който е бил смисъл на живота им. Смъртта му им се е
отразила изключително негативно, загубили са мотивация да се грижат за
домашното стопанство, да общуват с хора, сринали са се психически и
физически, коренно се е променило тяхното ежедневие. Ищците са били като
втори родители за починалия Д и загубата му е довела да търпени от тях
неимуществени вреди, които е оправдано да бъдат обезщетени по
справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД.
Правилно е определен и размера на дължимото обезщетение. При
определянето първоинстанционният съд е посочил конкретно
обстоятелствата, на база на които е определил паричния еквивалент на
причинените на ответниците по жалбата неимуществени вреди. Правилно са
съобразени факта, че загиналия при ПТП е бил млад човек, опора за своите
баба и дядо, с които са живели в общо домакинство, тяхната възраст,
обществените и икономически отношения и застрахователните лимити към
момента на настъпилата смърт – 16.05.2021 г.
Въззивната инстанция споделя изцяло изложените съображения за
определяне на размера на обезщетенията и счита, че същият е съобразен
изцяло с принципа, визиран в чл.52 от ЗЗД.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Ответниците по жалбата са представлявани от
6
адвокат безплатно- по реда на чл.38 от ЗА, поради което жалбоподателят
следва да заплати на процесуалния им представител адв. възнаграждение в
размер на 1020 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1649/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№
2744/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД- гр.София да заплати на основание чл.38 от
ЗА на адв. К. Д. от АК-Русе възнаграждение в размер на 1020 лв. за оказана
безплатна правна защита.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7