Мотиви към
Присъда № 64 от 26.11.2019 година, постановена по НОХД № 414/2019 година по
описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от
РП-Елхово обвинителен акт срещу А.М.А. /A. M. A.-В./,
роден на *** година в гр.***, Сирия, гражданин на Сирия, живущ ***, Сирия, с
начално образование, безработен, неосъждан, неженен, ЛНЧ ********** по чл.279, ал.1
вр. чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК за това, на 23.10.2019година около 02.00 часа в района между
гранична пирамида №200 и гранична пирамида № 201 в землището на с.Воден,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта и
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия
обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага подсъдимия да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението по чл.279, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК, за което му е повдигнато обвинение и съдът му наложи наказания в
хипотезата на чл.54 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание
чл.69 вр. чл.66 от НК за срок от 1 години, както и наказание „Обществено
порицание“, което да бъде публикувано на сайта на Община Елхово.
В с.з. подсъдимият
участва лично и с назначения му от фазата на досъдебното производство служебен
защитник - адв. Г. от АК – Ямбол. Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава
обяснения, при последната си дума моли за снизхождение.
Защитникът
на подсъдимия А.М.А. /A. M. A.-В.//, в хода на съдебните прения поддържа
становище за доказаност на обвинението, повдигнато срещу подзащитния и като с
оглед обстоятелството, че последния е сирийски гражданин, който бяга от страна,
в която се водят военни действия и търси закрила, моли съда да приложи чл.279,
ал.5 от НК и да не налага наказание на подзащитния му.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдим по делото е лицето А.М.А. /A. M. A.-В./, роден на *** година в гр.***, Сирия, гражданин на Сирия,
живущ ***, Сирия, с начално образование, безработен, неосъждан, неженен, ЛНЧ **********.
Подсъдимият
е напуснал родината си - Република Сирия
в края на м.септември 2019 година, за да
търси закрила в република България, поради вадещите се района на града,
в който е живеел - гр.***, Сирия, военни действия. Пътуването му до република
България е било организирано от баща
му. В изпълнение на решението подсъдимия да достигне територията на република
България, по непозволен от закона начин, тъй като не е притежавал необходимите за това документи, и договореното от баща му с неустановени по делото лица,
подсъдимия е бил преведен най – напред
пред границата на република Сирия
с република Турция, а след влизането му в република Турция е
достигнал в близост до границата с
република България и на 23.10.2019
година около 02.00 часа подсъдимия като част от
група от 18 лица чужди граждани, водена от трима водачи, влязъл
от република Турция в република България през държавната граница на
страната, в района между 200 и 201 гранична пирамида, в землището на с.Воден,
обл.Ямбол, като с помощта на стълба преминал над граничното възпрепатстящо
съоръжение. Влизането на групата през
границата, част от която е бил и подсъдимия е било наблюдавано от
граничните власти, между които и св. Г.В. -
началник на Мобилна гранична полицейска група в РДГП – Елхово. Малко
след влизането на подсъдимия на
територията на република България той и останалите лица от групата са били задържани.
От
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че той не е осъждан.
Видно
от писмо рег.№ 105450-3040/07.11.2019
година на Дирекция „Миграция“ при МВР подсъдимия е подал молба за международна закрила.
На
07.11.2019 година подсъдимия е бил приет
и регистриран в РПЦ - *** при
ДАБ на МС, видно от писмо изх. №
РД 11-2443/21.11.2019 година на ДАБ при МС.
От
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че той не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства -
обясненията на подсъдимият, показанията
на свидетеля В., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита,
кореспондират с останалия доказателстен материал, същите съдържат фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата
на вината, поради което и доколкото не се опровергават от
доказателствата съдът ги цени с доверие.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, кореспондиращи с
другите доказателства и последователни, поради което същите се възприеха от
съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля
факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. Писмените доказателства
като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият А.М.А. /A. M. A.-В./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК, тъй като на 23.10.2019година около
02.00 часа в района между гранична пирамида №200 и гранична пирамида № 201 в
землището на с.Воден, действайки като извършител, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А.М.А. /A. M. A.-В./
е извършил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил
разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен
контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и държавата от
която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България, изискват
преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимият.
Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да
премине държавната граница. Налице са доказателства, че подсъдимия е извършил деянието в съучастие с
други лица, но такова обвинение от страна на
Прокуратурата не е повдигнато, поради което и съда не ги коментира.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно
с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др. държава от
ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасните последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне
до трета държава.
Съдът прие,
че подсъдимия, макар и непълнолетен към
датата на извършване на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като изходи от доброто му общо
психическо и физическо развитие, за което извежда извод от дадените от подсъдимия обяснения, както и от
факта, че подсъдимия е успял да се
придвижи от република Сирия до република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимия А.М.А. /A. M. A.-В./за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК.
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдът прие, че в случая са налице
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимия. До този правен извод съдът достигна, изследвайки мотивите на
подсъдимия за осъществяване на деянието му, както и въз основа данните относно обстановката в
страната по произход на подсъдимия -
Сирийската Арабска република, в която военните действия продължават.
Данни в тази насока се съдържат в обясненията на подсъдимия относно причините,
поради които е напуснал страната си по произход. Съгласно разпоредбата на чл.
279, ал.5 от НК, не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от
правото на убежище съгласно
Конституцията.
По смисъла
на чл.27 ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на
чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да
се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в
Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на препращащата норма на
чл. 27, ал.3 от Конституцията национално законодателство, вкл. и Закона за
убежището и бежанците /ЗУБ/, оносимо към бежанците и убежището и
международноправните актове като
Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена с
Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г.,
обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Република България от 10.08.1993г., както
и с оглед разпоредбите на Регламент /ЕО/ 343/2003 на Съвета и др.
Съгласно
Законът за убежището и бежанците българската държава предоставя четири вида
закрила както следва: 1. Убежище - предоставя се от президента на РБ на
чужденци, преследвани заради техните убеждения и дейност в защита на
международно признати права и свободи; 2. временна закрила- предоставя се с акт
на МС за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които са
принудени да напуснат страната си на произход поради въоръжен конфликт, чужда
агресия, насилие в големи размери или нарушаване на човешки права; 3. статут на
бежанец в Република България - предоставя се от председателя на ДАБ на
чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея и 4. хуманитарен статут - предоставя се от председателя на ДАБ на
основанията посочени в чл. 9 от ЗУБ и в изпълнение на поетите от Държавата
задължения по чл. 2 и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи - на чужденец, принуден да напусне или да остане
извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция;
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични
заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид на така
изложеното, използвания термин в ал.5 на чл.279 НК „право на убежище” следва да
се тълкува като общ такъв за търсене на закрила, тъй като лицата, които търсят
закрила не са длъжни да знаят нашето законодателство колко вида защита предоставя
и какви са условията за получаването им. Освен това съгласно приложимата
разпоредба на чл. 2, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 343/2003 на Съвета „молба за убежище“ означава молба,
което е подадена от гражданин на трета страна, която може да се разбира като
молба за международна закрила от държава-членка, по силата на Женевската
конвенция като всяка молба за международна закрила по презумпция се приема, че
е молба за убежище, освен ако гражданинът на трета страна изрично поиска друг
вид закрила, която може да бъде поискана отделно.
В
конкретният случай е безспорно доказано, че подсъдимия е влязъл в страната ни, макар и не по установения от
закона ред, с цел да получи закрила, тъй като в страната му по произход има
признат от международната общност въоръжен конфликт, който обхваща територията на цялата
страна.
При
преценката за приложимостта на материалноправната норма на чл.279 ал.5 от НК,
съществено е както установяването на подадена от дееца молба за закрила, така и
причините, мотивирали чуждия гражданин да осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. Въз основа на горното съдът прие, че подсъдимия е напуснал страната си по
произход – Сирийската Арабска Република, поради това, че там е бил изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота
и личността му като физическо лице, поради насилие в случай на вътрешен
въоръжен конфликт. Ноторно известно на настоящият съдебен състав е, че в Сирия
се води война и е налице усложнена обстановка в държавата по произход на
подсъдимия, като този конфликт се задълбочава. Ежедневно в средствата за масова
информация се съобщава за нови жертви и ранени на територията на Сирийската арабска република.
Горното
мотивира съда да приеме, че подсъдимия е извършил деянието по чл.279, ал.1от НК
– незаконно влизане през границата на страната ни, единствено с цел да потърси
закрила на територията на страната ни, поради съществуващата в държавата му по
произход реална опасност за живота и здравето му, вследствие на съществуващият
там военен конфликт.
Предвид на
гореизложеното, съдът, след като призна подсъдимия А.М.А. /A. M. A.-В./ за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК, на основание чл.279, ал.5 от НК във вр. чл.27 ал.2 и ал.3 от Конституцията на Република България, вр. чл.31 параграф 1 от Конвенцията за
статута на бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г.
/ратифицирана ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/15.10.1993г., в сила за Р
България от 10.08. 1993г./ и вр.чл.1 ал.2 от Закона за убежището и бежанците,
не го наказа поради това, че е влязъл в
страната, за да се ползва от правото си на убежище съгласно Конституцията на
Република България.
На основание
чл. 189, ал. 2 от НПК съдът постанови направените
по делото разноски за превод на досъдебното производство в размер на 15.00 лева да останат за сметка на органа, който ги е направил - РДГП
– Елхово, а направените в хода на съдебното производство разноски да останат за
сметка на РС – Елхово.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: