РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Русе, 06.06.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Русе, VІ състав
в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ:Елица Димитрова
при
секретаря Дияна Михайлова като разгледа докладваното
от съдията адм. дело
№ 125 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ Полисан“ АД /н/ чрез постоянен синдик Т.И.
против АУПДВ № 1/25.01.2023г на директора на Областно пътно управление –Русе,
изпратена по подведомственост с вх. № 949/07.03.203г от МРРБ по жалба вх.№ 04-16-1/14.02.2023г. по описа
на Областно пътно управление Русе към АПИ.
В жалбата се навеждат доводи, че
оспорваният акт за установяване на публично държавно вземане е нищожен, тъй
като е издаден от орган, който няма правомощия. В условията на алтернативност
се сочи, че актът е неправилен и незаконосъобразен като издаден в противоречие
с материалноправни разпоредби на закона, поради което се иска неговата отмяна в
частта на лихвите определени в размер на 543,52лв. за периода 01.01.2018г до
10.10.2019г. по реда на чл.1 ал.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 ДОПК до датата на
издаване на оспорения АУПДВ-25.01.2023г. Не спори по главницата, а счита че
лихвата следва да бъде определена съгласно лихвения калкулатор за просрочени
задължения ,достъпен на интернет страницата на НАП в размер по нисък от
посочения за периода 01.01.2018г- 10.10.2019г. в размер на 124,19лв.
Претендира се обявяване на
нищожността на АУПДВ, а в условията на алтернативност – отмяна /изменението му
като незаконосъобразен по подробно наведени доводи в частта на начислената
лихва в периода 01.01.2018г- 10.10.2019г. и до 25.01.2023г. Претендират се
разноски за д.т.
Ответникът, Директор на Областно
пътно управление - Русе, чрез процесуален представител в писмено становище моли
да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.
Съдът след като съобрази становищата
на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания акт, приема за установено следното:
От данните по административната
преписка се установява, че със Заповед №
РД-22-91/ 10.10.2019г. ,изд. от директор на ОПУ-Русе е отнето разрешение № РСПП -67/ 26.06.2017г, изд. от
директор на ОПУ-Русе за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
рекламно съоръжение , разположено в обхвата на път I-5
Русе – В.Търново км.26+280 дясно с площ 12 кв.м., собственост на „ Полисан „
АД/ н/, поради забавяне заплащането на дължимите годишни такси по чл.22 ал.4 от
Тарифа на таксите, които се събират от АПИ и продължаващо извършване на
разрешеното специално ползване на пътя в периода 01.01.2018г-09.07.2019г. Приложена
е и справка за дължимите такси общо 700лв за 2018г и лихва в размер на
333,45лв. Заповедта е връчена на 18.10.2019г. лицето Иларионов с писмо изх.№
53-00-1643/17.10.2019г и липсват данни да е оспорена/ л. 86 -89 от делото/.
По делото е
представено извлечение от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел за актуално състояние на "Полисан АД“ – в несъстоятелност.
От същото се установява, че считано от 09.12.2022г. по т.д. 225/2018г. по описа
на РОС за постоянен синдик е определен Т.И.
С оспорения Акт № 1 за
установяване на публично държавно вземане, издаден на 25.01.2023 г. от Директор
ОПУ – Русе , на основание чл. 166, ал. 2 т.2
и т.9 от ДОПК,чл.22 ал.1 и ал.3 ЗП/ закона за пътищата/ се установява,
че към 25.01.2023г., Агенция
"Пътна инфраструктура", гр. София, има изискуемо вземане срещу "Полисан
АД“ – в несъстоятелност в размер на 1243,64лв – главница за периода от 01.01.2018 г. до 10.10.2019
г. и законна лихва в размер на незаплатената в срок такса от 543,52лв. ,
изчислена за същия период и до датата на издаване на АУПВД. Към акта са
приложени копия от справки за дължимите такси и лихви към 25.01.2023г./ л.107 -108/.
Посочени са фактическите
основания в АУПДВ, а именно че „ Полисан“АД /н/ има задължение за заплащане на
1бр.рекламно съоръжение на стойност 1243,64лв.,разположено на главен път,
главница за периода 01.01.2018г до 10.10.2019г.и лихва начислена на основание на чл.1 ал.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175
ал.1 ДОПК до датата на издаване на акта.
Акт № 1 за установяване
на публично държавно вземане, издаден на 25.01.2023 г., е изпратен на синдика с
писмо № 53-00-115/25.01.2023г., получен на 27.01.2023г.
Жалбата е подадена на 10.02.2023г.
чрез Български пощи ЕАД с обратна разписка чрез ОПУ – Русе,удостоверено чрез
ел.поща, където е заведена с вх. № 04-16-1/14.02.2023 г. Жалбата е адресирана
до министъра на регионалното развитие в РБ и по адм.ред е оспорен АУПДВ по реда
на чл.166 ДОПК досежно размера на начислената лихва и компетентността на
издателя.
С писмо вх. № 949/07.03.203г от МРРБ по жалба вх.№ 04-16-1/14.02.2023г. по описа
на Областно пътно управление Русе към АПИ жалбата е изпратена по
подведомственост на АС-Русе на основание чл.82 ал.2 АПК
При тази фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена в
срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество,
е неоснователна по отношение искането за обявяване на нищожност на оспорения
адм.акт и частично / но незначително/ основателна досежно размера на
начислената лихва, но по различни съображения.
Предмет на производството
пред административния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане №
1 от 25.01.2023 г. на Директора на Областно пътно управление – Русе, за
неплатена такса по чл.
18, ал. 2 вр. ал. 3, т. 1 от
Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 12 от
Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП), в частта за
размера на начислената лихва и относно липсата на компетентност на издателя на
АУПДВ.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от
Закона за пътищата - специалното ползване на пътищата се осъществява
с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, във
връзка с което според ал. 2
физическите и юридическите лица заплащат такси, освен когато в международен
договор, по който Р. България е страна, е предвидено друго. Размерът на таксите
по ал. 2 се определя от Министерския съвет - за републиканските пътища.
Следователно, в случая
релевантни за материалната законосъобразност на оспорения акт са
обстоятелствата – налице ли е издадено на жалбоподателя разрешение за специално
ползване на пътищата, за какъв обект, какъв е размера на таксата за съответния
период и заплащана ли е тя от титуляра на разрешителното, след като с влязъл в
сила адм.акт е отнето разрешителното,ползвано ли е съоръжението и до кога,респ.
кой е периода в който се начислява и дължи лихва.
Във връзка с направеното
искане за прогласяване нищожността на оспорения административен акт, следва да
се отбележи, че в действащото българско законодателство няма легална дефиниция
и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните
административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна
практика основание за обявяване на нищожност са такива съществени, основни
недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като
правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На
първо място такова основание би било издаването на административния акт от
некомпетентен орган, т. е в нарушение на нормативно установените изисквания за
материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете,
постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма;
издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на
условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна
норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни
правни принципи.
Предмет на оспорване е
акт, издаден от Директора на Областно пътно управление – Русе, за установяване
на публично държавно вземане, произтичащо от неплатени такси за специално
ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти. Вземанията
на АПИ за такси за специално ползване на пътищата са публични държавни вземания
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.
3 от ДОПК, във връзка с чл. 18, ал. 2 от
Закона за пътищата. Тъй като в специалния Закон за пътищата не се
предвижда ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с Акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК /арг. от чл. 166, ал. 2 от ДОПК/.
Оспореният акт е издаден
от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и въз
основа на надлежно упълномощаване, за което по делото е представено Пълномощно №П-442/30.12.2022
г., видно от което Председател на
Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", е упълномощил
директорът на ОПУ – Русе да издава
актове от вида на процесния (т. 6), както и решение на УС на АПИ по протокол № 33120/ 16.12.2022г.
Съгласно чл.21 а ал.1 и
ал.3 от ЗП АПИ се ръководи от управителен съвет/ УС/, състоящ се от председател
и двама членове и се представлява от председателя.
Конкретните правомощия на
УС са разписани в чл.21в ал.1 от ЗП като УС взема и други решения ,свързани с
оперативното ръководство и дейността на агенцията, като чл.21г т.1 и т.6 от ЗП
, сочи че председателя на АПИ организира дейността на агенцията и провежда
изпълнението на решенията на УС.
Също така и съгласно чл.7
от Правилника да структурата и дейността на АПИ, същата се ръководи от УС,
който взема решения за издаване на общи и ИАА, като УС взема решения/чл.10 ал.1
т.20/ за делегиране на правомощията на ръководителите на специализираните звена.
От представените доказателства е налице решение
на УС на АПИ по протокол № 33120/
16.12.2022г. по т.1.3.6 и т.1.4 /л.114/за изготвяне на пълномощни до всички
директори на ОПУ вкл. и за съставяне на АУПДВ по чл.18 ЗП вр.чл.22 от тарифата
за таксите,събирани от АПИ , които да бъдат подписани от председателя на УС и в
изпълнение на това решение е и Пълномощно №П-442/30.12.2022 г., видно от
което Председател на Управителния съвет
на Агенция "Пътна инфраструктура", е упълномощил директорът на ОПУ –
Русе да издава АУПДВ / л.89/ .
В тази връзка, не се
споделя изложеното в жалбата, че оспорения административен акт не е издаден от
компетентен орган. Видно от представените по делото доказателства, налице е
оправомощаване по надлежния ред, което определя възможността за издаване на
акта при делегирана компетентност.
Спазена е установената от
закона форма - актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за
издаването му. Мотивите се съдържат допълнително и в представените заповеди за
отнемане на издаденото разрешително и справките за начислени лихви.
В производството по
издаване на оспорения акт не се констатират допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Оспореният акт е издаден
и в съответствие с материалния закон. Издателят на акта е приложил правилно
относимите материално-правни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
Закон за пътищата, специалното ползване на пътищата се осъществява с
разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, като в ал.
2 е предвидено, че физическите и юридическите лица заплащат такси за
специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който
Република България е страна, е предвидено друго. В ал. 3 е посочено, че
размерът на таксите по ал. 2 се определя от: 1. Министерския съвет - за
републиканските пътища; 2. общинските съвети - за общинските пътища; 3.
собствениците - за частните пътища. В Тарифа за таксите, които се събират
от Агенция "Пътна инфраструктура" (отм.), съответно в
действащата към момента Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и
пътни връзки към него в обхвата на пътя и обслужващите зони, се събират годишни
такси, като техният размер е обвързан с категорията на пътя, на който е
разположен и вида на обекта.
Съгласно дефиницията,
дадена в § 1, т. 8 от ДР на
ЗП, "специално ползване на пътищата" е използването на
пътищата... за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в
обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни
обекти и на пътни връзки към тях...ползването на рекламни съоръжения "
Съгласно чл. 16, ал.1 от
НССП, разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно
съоръжение се издава по искане на заинтересованото лице при изпълнение на
условията в разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно
съоръжение. От своя страна, чл. 17 от НССП сочи, че таксата за специално
ползване чрез експлоатация на новоизградено рекламно съоръжение е дължима от
датата на издаване на разрешението за специално ползване чрез експлоатация на
рекламно съоръжение. Размерът на таксите за специално ползване на пътя чрез
експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и обслужващите зони е
определен в чл. 22, ал. 4 на Тарифата за таксите, като съгласно изискването на
чл. 23, същите се изплащат на равни тримесечни вноски до 10-то число на
текущото тримесечие и в случая тя възлиза на 700лв. годишна такса, с оглед
местоположението на главен път и размерите , разпределена на по 175лв. за всяко
тримесечие до 10.10.2019г., когато е
отнето разрешителното.
В конкретния случай „
Полисан“ АД/н/ като титуляр на
Разрешение № РСПП-67/26.06.2017г ,издадено от директора на ОПУ-Русе не е
изпълнявало задължението си за заплащане на дължимата такса за 2018г и 2019г в
срок, поради и което с неоспорена Заповед № РД-22-91/ 10.10.2019г. ,изд. от директор на
ОПУ-Русе е отнето издаденото разрешение и административният
орган правилно е издал оспорения административен акт, като е определил
дължимата главница. По причини неизвестни , таксата на първото тримесечие на
2018г. дължима в размер на 175лв. е отчетена с 0,38 лв. по-малко, но съдът не
може да влоши положението на оспорващия.
В случая, видно от
изложеното в оспорения акт, задължението е установено, както по основание, така
и по размер, т.е е спазен материалния закон.
Неплатените в сроковете за доброволно
плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси,
отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен
характер се събират със законната лихва –чл.1 ал.1 . Тъй като таксите се дължат
на равни месечни вноски до 10 число на текущото тримесечие, то с оглед
справката за първото тримесечие на 2018г се дължат до 10.03.2018г , за второто
до 10.04.2018г. и т.н. , като главницата
и съответно лихвите не са заплатени. В случая с оглед характера на вземането за
неплатените в законоустановения срок публични вземания се дължи лихва съгласно
чл.175 ал.1 ДОПК вр. чл.1 ал.1 от Закона за лихвите върху данъци,такси и други
подобни държавни вземания , като законната лихва за задължения в левове е
основният лихвен процент на БНБ плюс 10 процента
При това положение като се има
предвид дължимостта на годишната такса,но и нейната дължимост на равни месечни
вноски до 10 число на текущото тримесечие и дължимостта на лихва с оглед
характера на АУПДВ до датата на издаването му, респ. дължимата лихва за забава,
следваща всяко 11 число от текущото за периода тримесечие и при използване на публично оповестения
калкулатор на НАП при безспорната дължимост на главницата и лихвата, изчислена
към дата 25.01.2023г. , изчисленията са както следва:
|
вноска (главница) |
законна лихва |
||||||
|
№ по ред |
размер (лв.) |
период за който е
дължима |
краен срок за
доброволно плащане |
период за който е изчислена |
размер (лв.) |
период за който е
изчислена |
размер (лв.) |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
|
1 |
174.62 |
І трим. 2018 |
10.01.2018 |
11.01.2018-10.10.2019 |
30.95 |
11.01.2018-25.01.2023 |
89.32 |
|
2 |
175.00 |
ІІ трим. 2018 |
10.04.2018 |
11.04.2018-10.10.2019 |
26.64 |
11.04.2018-25.01.2023 |
85.11 |
|
3 |
175.00 |
ІІІ трим. 2018 |
10.07.2018 |
11.07.2018-10.10.2019 |
22.22 |
11.07.2018-25.01.2023 |
80.69 |
|
4 |
175.00 |
ІV трим. 2018 |
10.10.2018 |
11.10.2018-10.10.2019 |
17.74 |
11.10.2018-25.01.2023 |
76.22 |
|
5 |
175.00 |
І трим. 2019 |
10.01.2019 |
11.01.2019-10.10.2019 |
13.32 |
11.01.2019-25.01.2023 |
71.74 |
|
6 |
175.00 |
ІІ трим. 2019 |
10.04.2019 |
11.04.2019-10.10.2019 |
8.95 |
11.04.2019-25.01.2023 |
67.37 |
|
7 |
175.00 |
ІІІ трим. 2019 |
10.07.2019 |
11.07.2019-10.10.2019 |
4.52 |
11.07.2019-25.01.2023 |
62.95 |
|
8 |
19.02 |
01.10.2019-10.10.2019 |
10.10.2019 |
- |
0.00 |
11.10.2019-25.01.2023 |
6.38 |
|
Общо |
|
|
|
|
124.34 |
|
539.78 |
С оглед на характера на
вземането лихва не се дължи само до датата на отнемане на разрешението ,а и до
датата на издаване на АУПДВ и тя възлиза общо на 539,78лв., докато в акта
същата е изчислена на 543,52лв.
Това налага отмяната му в
частта за така определения общ размер лихви за разликата над 539,78лв до
543,52лв.
При този изход на спора
на жалбодателя не следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за държавна такса
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.160 ДОПК , съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване
на публично държавно вземане АУПДВ №
1/25.01.2023г на директора на Областно пътно управление –Русе, само в частта за определена лихва над 539,78лв. до 543,52лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ Полисан“ АД /н/ чрез постоянен синдик Т.И.
против АУПДВ № 1/25.01.2023г на директора на Областно пътно управление –Русе по
искането за обявяване нищожността му и в частта за дължимата лихва до 539,78лв.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: