Решение по дело №1188/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Обжалва се Ревизионен акт № Р-16001623004223-091-001/16.02.2024 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 194/08.05.2024 г. на Директор на Дирекция „Обжалвани и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на И. Д. Й. се установява отговорност по чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „ДМ-Фарма“ ЕООД, ЕИК ********* за корпоративен данък за 2017г. в размер на 17 635,28 лв., ведно с лихви за забава в размер на 11 017,27лв. и за данък добавена стойност за данъчни периоди от 01.07.2017г. до 30.04.2018г. в размер общо на 303 959,89 лв., ведно с лихва за забава в размер на 198 674,32 лв.

Жалбоподателят И. Д. Й., чрез адвокат Н. П., прави възражение за нищожност на ревизионния акт поради липсата на връчена ЗВР № Р-16001622003593-020-01 от 14.07.2022 г. издадена от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив. Евентуално, претендира за отмяна на ревизионния акт като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността му, като оспорва да е бил едноличен собственик на капитала или съдружник в „ДМ - Фарма“ ЕООД, както и реално да е осъществявал дейност по управление на дружеството. Оспорва да е упълномощавал лицето Е. А. П.. Посочва, че в периода през който е бил управител е извършил четири тегления от банковата сметка на дружеството на обща стойност 24 427.00 лева (от банкова сметка ***) и две вноски в общ размер на 70 990.00 лева (по банкова сметка***), като всички останали движения по банковите сметки са били извършвани с нареждане от Д. И. Й. или Н. Ж. А., като за последния не е установено по какъв точно начин, като не разполагал с пълномощно от жалбоподателя. В подкрепа на твърденията и възраженията си се позовава на Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на Върховен Административен съд и представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка,намери за установено следното:

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от Директора на Дирекция “ОДОП“-Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Този извод не е съобразен с разпоредбите на чл.28, ал.1, чл. 29, ал.1 във вр.с чл. 33, чл. 113, ал.2 и чл. 109, ал.1 ДОПК.

Ревизионно производство е инициирано със ЗВР № Р-16001622003593-020-01 от 14.07.2022 г., за която се установи, че не е редовно връчена на ревизираното лице.

В хода на ревизионното производство от страна на ревизираното лице са правени възражения относно липсата на получени книжа, вкл. е отбелязано това при получаване на РД № Р-16001622003593-092-001/21.02.2023 г. с молба вх. № 19277 от 21.11.2024 г., но тези възражения не са отчетени от ревизиращия екип.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата по делото СГЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, имената и подписът за получател в известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка № 0100014012340 за доставяне на ЗВР № Р-16001622003593-020-01 и ИПДПОЗЛ изх. № 94-00-5322 не са изпълнени от И. Д. Й..

Тъй като началото на ревизията се поставя с редовното връчване на ЗВР на ревизираното лице, то липсата на редовно връчена ЗВР означава, че ревизионно производство не е започвало и издаденият РА е нищожен. Към момента на връчване на ЗВР на ревизираното лице стават известни основните елементи на ревизията – нейния обхват; приходните органи, които ще извършват съответни процесуални действия; срокът на извършване на ревизията. Връчването на ЗВР поставя началото на срока от който започва да тече срокът за извършване на ревизията. Преди връчване на ЗВР, органите по приходите не могат да извършват валидни действия, тъй като производството не е започнало и срокът за неговото извършване не тече. При невръчена първа ЗВР не е налице започнало ревизионно производство, поради което извършените процесуални действия от ревизиращите органи по приходите са в нарушение на процесуалните правила по ДОПК (В този смисъл: Решение № 6838 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 2509/2020 на ВАС; Решение № 3899 от 11.04.2025 г. по адм. д. № 1676 / 2025 г. на ВАС; Решение № 4755 от 04.05.2023 г. по адм. д. № 463 / 2023 г. на ВАС; Решение № 5181 от 23.04.2021 г. по адм. д. № 1063/2021 на ВАС и редица др.). Посоченият извод не се променя и в случаите, когато РА е бил отменен по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и преписка е била върната за издаване на нов РА (в този смисъл: Решение № 6838 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 2509/2020 на Върховния административен съд). В тези случаи, след отмяната на РА и връщане на преписката за издаване на нов РА, не се образува ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство образувано с първата по ред ЗВР.

В случая, първата заповед за възлагане на ревизия, а именно ЗВР № Р-16001622003593-020-01 от 14.07.2022 г. издадена от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив не е била връчена на ревизираното лице, а Ревизионното производството по същата ЗВР е приключило с РА № Р-16001622003593-091-001 / 03.05.2023 г., който е отменен с Решение № 253/12.07.2023 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ гр. Пловдив и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за издаване на нов РА. След това е издадена нова ЗВР (ЗВР № Р-16001623004223-020-001 / 18.07.2023 г.), но с нея не се образува нова ревизия, а се възстановява висящността на производството образувано с невръчената ЗВР № Р-16001622003593-020-01 от 14.07.2022 г.

Съгласно чл.155, ал.6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. С нея се възлага компетентност за да са в състояние съответните органи по приходите да извършат необходимите процесуални действия за отстраняване на непълнотата на доказателствата или допуснатото процесуално нарушение. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ДОПК.

Ето защо и тъй като събраните доказателства показват, че задълженото лице не е получило ЗВР, инициираща ревизионното производство, следва да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията. Този процесуален пропуск грубо накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен обем. Наред с това нарушава принципите на обективност и служебно начало, прогласени с чл.3 и чл.5 ДОПК, както и осуетява преценката доколко ревизионното производство е образувано в рамките на преклузивния срок по чл. 109, ал.1 ДОПК. При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания РА и обуславя извод за неговата нищожност.

Липсата на редовно връчена първа ЗВР обезсмисля спорът дали същата е валидно издадена. Независимо от това, за пълнота на изложението съдът намира, че в тази част възраженията са неоснователни.

Приложими в случая са разпоредбите на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. в редакция до влизането в сила на Регламент (ЕС) № 2024/1183 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на европейска рамка за цифрова самоличност. От приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ, въпреки крайните изводи на вещото лице, които съдът не споделя, се налага изводът, че всички подписани с електронен подпис документи, описани в заключението, вкл. и РД и РА са валидно подписани с КЕП от органите, посочени като техни издатели. Всеки един от изследваните КЕП напълно отговарят на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., същите са създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Липсата на посочен ЕГН като индивидуализиращ признак на титуляра, не прави невалидно издаването на документите. С оглед на съображение 11 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива 95/46/ЕО, касае се до лични данни, като замяната на ЕГН за индивидуализиране на титуляра на електронния подпис с уникален номер, издаден от доставчика, не дискредитира изпълнението на коментираните нормативни изисквания на чл. 26 от Регламента, при положение че не се доказва каквато и да е манипулация и действието на презумпцията, формулирана по чл. 27, § 4 от Регламента, и при спазен стандарта, приет с Решение за изпълнение (ЕС) № 2015/1506 на Комисията от 8 септември 2015 г. за определяне на спецификации, отнасящи се до формите на усъвършенствани електронни подписи и усъвършенствани печати, които трябва да бъдат признати от органите на публичния сектор съгласно чл. 27, § 5 и чл. 37, § 5 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронна трансакция на вътрешния пазар.

Липсата на електронен времеви печат също не опорочава валидността на електронния подпис, тъй като полагането на такъв печат не е нормативно изискване към КЕП. / В този смисъл решение № 6082/07.06.2023 г. по адм. дело № 8230/2021 г. на ВАС/.

В съответствие с изложено при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-362/2021, се налага изводът, че са изпълнени всички кумулативни изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., което е достатъчно основание, за да се приеме, че всеки един от процесните електронни подписи представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от същия регламент.

Факта на представяне на два различни файла със ЗВР № Р-16001622003593-020-01 от 14.07.2022 г. не променя горния извод. Вещото лице приема, че се касае за техническа грешка при записване на файловете.

Основателни са възраженията на жалбоподателя по същество.

Предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК не са установени при условията на главно пълно доказване от страна на ревизиращите.

Несъмнено, установено е, че за периода 07.02.2017 г. – 23.07.2018 г. Й. е бил управител на „ДМ - Фарма“ ЕООД, но не се установява да е бил едноличен собственик на капитала или съдружник.

От събраните по делото доказателства се установява, че дейността по управление на дружеството е извършвана от бащата на жалбоподателя Д. И. Й. и от лицето Н. Ж. А..

Данъчното отчитане на дружеството е извършвано от лицето Е. А. П., която е подавала данъчни декларации на дружеството, но за която не се установява да е била упълномощена от ревизирания.

По отношение на банковите сметки се установява,както се сочи в самата жалба, че в периода през който Й. е управител, същият е извършил четири тегления от банковата сметка на дружеството на обща стойност 24 427.00 лева (от банкова сметка ***) и две вноски в общ размер на 70 990.00 лева (по банкова сметка***).

Тезата на ревизиращия екип се разколебава и от представения Обвинителен акт по пр.пр. № 4770/2018 по описа на ОП– Пловдив. Видно от мотивите на същия е, че се касае за организирана престъпна група, като дружеството „ДМ – Фарма“ ЕООД реално не е управлявано от И. Й.. Неговият баща Д. И. Й. е бил използван за „бушон“ в схема за източване на средства от НЗОК. Същият е бил социално слаб и е бил използван, като е бил вписван като едноличен собственик или управител на над 30 дружества. Други обстоятелства не се установяват.

Налага се извод, че фактическият състав на чл.19, ал.2 от ДОПК не е установен. Не се твърди и не се установява жалбоподателят да е извършил или да е упълномощил да се извършат плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, като задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, нито да е отчуждил имущество безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните, нито да е извършил действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то да е осребрено в полза на третото лице. Не се установява каквато и да е причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице. Не се установява и знание от субективна страна. Всъщност, освен наличието на несъбрани публични задължения и невъзможност те да се съберат, не е налице нито един от останалите кумулативни елементи на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като установяването им е в тежест на приходната администрация. Последното е въз основа на Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на Върховен Административен съд. /В горния смисъл Решение № 2134 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 11359/2019 г. на ВАС, Решение № 13485 от 10.10.2019 г. по адм. д. № 6149/2019 на ВАС, Решение № 2394 от 22.02.2021 г. по адм. д. № 9714/2020 на ВАС; Решение № 7618 от 21.05.2019 г. по адм. д. № 1797/2019 на ВАС; Решение № 8040 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 2793/2019 на ВАС; Решение № 3609 от 14.04.2022 г. по адм. д. № 6839/2021 на ВАС и Решение № 6208 от 25.05.2021 г. по адм. д. № 1282/2021 на ВАС.

С оглед установената нищожност на ревизионния акт, на основание чл. 160, ал.5 ДОПК преписката следва да бъде изпратена на Началник – сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт.

За разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 10 лв. заплатена държавна такса и 800 лв. възнаграждения за вещи лица. Следва да се присъди в полза на процесуалния представител на жалбоподателя и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв, което на основание чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2,т.6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е в размер на 25 588,60 лв.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № Р-16001623004223-091-001/16.02.2024 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 194/08.05.2024 г. на Директор на Дирекция „Обжалвани и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на И. Д. Й. се установява отговорност по чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „ДМ-Фарма“ ЕООД, ЕИК ********* за корпоративен данък за 2017г. в размер на 17 635,28 лв., ведно с лихви за забава в размер на 11 017,27лв. и за данък добавена стойност за данъчни периоди от 01.07.2017г. до 30.04.2018г. в размер общо на 303 959,89 лв., ведно с лихва за забава в размер на 198 674,32 лв.

ИЗПРАЩА преписката на Началник – сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на настоящото решение, на основание чл. 160, ал.5 ДОПК.

 

ОСЪЖДА НАП да заплати на И. Д. Й. , [ЕГН] сумата от 810/осемстотин и десет/ лв. разноски.

ОСЪЖДА НАП да заплати на адвокат Н. Г. П., АК Пловдив № *********, сумата от 25 588,60лв. /двадесет и пет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.