Р Е Ш
Е Н И Е
№ 394 05.02.2020г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на трети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18782 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ
и член 86 ЗЗД.
Ищецът А.П.Х., ЕГН **********,
представлявана от адв. М., е предявила срещу П.Г.Б., ЕГН ********** иск за осъждането му да заплати
общата сума от 5 518,19 лева, представляваща сбор от неплатени ТВ за септември,
октомври и ноември 2016г., ведно със законната лихва върху тази суму, начиная
от завеждането на исковата молба в съда – 18.11.2019г. до окончателното й
плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди да е работил по трудово правоотношение
с ************* ЕООД по трудов договор № ***от ********на длъжността „**********,
като на ******* ответникът по делото встъпил в дълга ************ ЕООД, като
поел задължението му да заплати неплатените към ищцата труд. възнаграждения.
Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати горепосочените суми,
претендира законна лихва и разноски.
В срока за писмен отговор такъв от ответника е постъпил. Същият изрично
заявява, че признава исковете по основание и размер.
В първото
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал да бъде постановено
решение съобразно направеното признание на иска. Претендира разноските по
делото за възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата в минимален размер съгл. Наредба № 1/2004г. на ВАС.
След така
направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания.
Предвид дотук
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при
признание на иска, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. От
представените по делото доказателства се установява, че ищцата е била в ТПО с *********** ЕООД, както и че ответникът е встъпил в дълга на работодателя
на ищцата.
Валидно е
направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие
на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита
за основателен. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен
ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите
предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се
разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск
по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения
иск.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради
което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова
решение, с което предявения иск да се уважи изцяло.
Адв. М.
претендира заплащане на адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА, като
такова следва да му бъде присъдено в размер на 605,90 лева на осн. член 7, ал.
2, т. 3 от Наредбата за минималните адв. възнаграждения, платимо от ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 220,73
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
П.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на А.П.Х., ЕГН ********** общата сума от 5 518,19 лева, представляваща
сбор от неплатени трудови възнаграждения за м. септември, октомври и ноември
2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 5518,19 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2019г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА П.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на адв. С.М.
*** адв. възнаграждение от 605,90 лева.
ОСЪЖДА П.Г.Б., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 220,73
лева, представляваща държавна такса
Решението е
постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:/п/ А.Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.