Решение по дело №1951/2016 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1247                        25.07.2016 год.                           град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                         ХІІІ граждански състав,

На шести юли                                       две хиляди и шестнайсета година

В публичното заседание, в следния състав:

 

                                                                  Председател: Райна Кирякова

Секретар: Станка Добрева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело № 1951 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от М.Т.С., с ЕГН **********, адрес ***, чрез пълномощника адвокат М.Д.Г. ***, против „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, спортен комплекс Лазур, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на пасивно легитимираната по делото страна, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 8351/2016 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, по което е издадена заповед № 435 от 18.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, за сумата от 4456.86 лв.(четири хиляди четиристотин петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), по трудов договор № 1-35/21.10.2010 год. и допълнителни споразумения към него от 29.07.2011 г., 01.06.2012 г. и 25.11.2013 г., за изпълнява длъжността „шофьор”, прекратен със заповед на работодателя № ІІІ-54 от 30.11.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда/КТ/, от която обща сума 3185.63 лв.(три хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки)-неплатено нетно трудово възнаграждение, след приспадане на данъци и осигурителни вноски, от което: за месец август 2015 г.-806.00 лв., за месец септември 2015 г.-806.00 лв., за месец октомври 2015 г.-806.00 лв., за месец ноември 2015 г.-767.63 лв., 336.50 лв.(триста тридесет и шест лева и петдесет стотинки)-обезщетение по чл. 224 от КТ, за осем дни неползван платен годишен отпуск, 852.27 лв.(осемстотин петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки)-обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие и 82.46 лв.(осемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки)-обезщетение за забавеното плащане на трудовите възнаграждения, за периода от падежа на всяко от месечните задължения, с начало 01.10.2015 г. до подаването на заявлението-16.02.2015 г., ведно със законната лихва върху трите главници, в общ размер от 4374.40 лв., от подаването на заявлението-16.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. По реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК общият размер на исковете е пояснен като 4374.40 лв., поради допусната сборна грешка в заповедта.  Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустими и са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 357, ал. 1, вр. чл. 124,  чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК.

Ответникът „Професионален спортен футболен клуб Черноморец” АД не е подал отговор на исковата молба. Чрез пълномощника си по делото, във фазата по съществото на спора, моли, съдът да постанови решението си по делото съобразно събраните писмени доказателства. Не ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че установителните искове по делото са основателни, поради следното:

От приетия като доказателство по делото и неоспорен трудов договор № I - 35 от 21.10.2010 г., съдът установява, че по силата на валидно възникнала трудовоправна връзка ищецът С. е бил назначен на длъжност „шофьор” в отдел „Администрация и човешки ресурси” на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец” АД, със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, с основното месечно трудово възнаграждение от 885.00 лв., с допълнителното трудово възнаграждение от 1 % за всяка прослужена година. Договорът се е трансформирал в безсрочен не само ex lege, но и с постигнато е съгласие към него с допълнително споразумение към него № 11-17/29.07.2011 г., с което мястото на работа на длъжността „шофьор” е от 01.07.2011 г. е определено при отдел „Човешки ресурси-рецепция и общи услуги”, по безсрочен трудов договор, с допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов стаж от 2 %, при същото основно месечно трудово възнаграждение. Налице са и последващи допълнителни споразумения, последното от които от 25.11.2013 г., за основното месечно трудово възнаграждение от 970.00 лв. , платимо до 30-то число на следващия месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 5% -48.50 лв. Трудовият договор е прекратен с представената по делото заповед на изпълнителния директор № ІІІ-54 от 30.11.2015 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-съкращаване на щата. Със заповедта е предвидено и изплащането на обезщетение, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за неползван платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ, в размер за 2015 г.- 8(осем) работни дни. С последваща заповед № 26 от 26.12.2015 г., във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят е заповядал, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, на ищеца С. да бъде изплатено обезщетение, в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, за времето в което лицето е останало без работа-периода от 30.11.2015 г. до 29.12.2015 г./вкл./.

По реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК по делото е приета като доказателство и неоспорена от страните справка от 05.07.2016 г., изготвена от главния счетоводител на ответника, за начислените и неизплатени трудови възнаграждения от „ПСФК Черноморец Бургас” АД на ищеца С.. От нея е видно, че по ведомост на работодателя: за месец август 2015 г. му е начислена брутна работна заплата от 1028.20 лв., лични осигурителни вноски от 132.64 лв., ДДФЛ 89.56 лв., с нетна сума за получаване от 805.00 лв.;  за месец септември 2015 г. начислението е аналогично; за месец октомври 2015 г. начислението е аналогично, но с нетна сума за получаване 806.00 лв., за месец ноември 2015 г. му е начислена брутна работна заплата от 979.24 лв., лични осигурителни вноски от 126.32 лв., ДДФЛ 85.29лв., с нетна сума за получаване от 757.53 лв.; за месец ноември 2015 г. му е начислено и обезщетение чл. 224 от КТ в брутен размер от 373.89 лв. и нетен размер от 335.50 лв.; за месец декември 2015 г. е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в брутен размер от 1028.20 лв., лични осигурителни вноски от 81.23 лв., ДДФЛ от 94.70 лв. и нетен размер от 852.27 лв. Общият размер на задължението по ведомостта на работодателя възлиза на 4374.40 лв. Касае се за частен свидетелстващ документ, който има пълна доказателствена сила против страната, която го представя. 

Предвид изложеното от фактическа страна и липсата на оспорване на исковете/чл. 133 от ГПК/, съдът приема, че всички предявени по делото искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени. На доказване подлежат само спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/. Работодателят има задължението като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила да заплати възнаграждението на работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото на чл. 242 от КТ за възмездност на положения труд е от публичен ред и не може да бъде дерогирано от страните по трудово правоотношение. Вземанията не противоречат на закона и добрите нрави, кореспондират на престирания труд и материалните права произтичащи от прекратяването на конкретното трудово правоотношение.

За пълнота следва да се отбележи, че не е налице твърдяната от ищцовата страна сборна грешка за заповедния съд в общият размер на вземането, тъй като видно от самата заповед посоченият от ищцовата страна размер от 4374.40 лв. е размерът на вземанията без обезщетението за забавено плащане на трудовите възнаграждения от 82.46 лв., което има своето материалноправно основание в чл. 245, ал. 2 от КТ, а размерът е неоспорен.

С оглед изхода на делото и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца С., съобразно събраните по делото доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 1200.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, разноските от заповедното производство от  970.00 лв., съобразно разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, както и заплащането в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр. Бургас на сумата от 230.72 лв.-държавна такса за производството.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, спортен комплекс Лазур, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на М.Т.С., с ЕГН **********, адрес ***, по частно гражданско дело № 8351/2016 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, по което е издадена заповед № 435 от 18.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 4456.86 лв.(четири хиляди четиристотин петдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), по трудов договор № 1-35/21.10.2010 год. и допълнителни споразумения към него от 29.07.2011 г., 01.06.2012 г. и 25.11.2013 г., за изпълнява длъжността „шофьор”, прекратен със заповед на работодателя № ІІІ-54 от 30.11.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, от която обща сума 3185.63 лв.(три хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки)-неплатено нетно трудово възнаграждение, след приспадане на данъци и осигурителни вноски, от което: за месец август 2015 г.-806.00 лв., за месец септември 2015 г.-806.00 лв., за месец октомври 2015 г.-806.00 лв., за месец ноември 2015 г.-767.63 лв., 336.50 лв.(триста тридесет и шест лева и петдесет стотинки)-обезщетение по чл. 224 от КТ, за осем дни неползван платен годишен отпуск, 852.27 лв.(осемстотин петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки)-обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие и 82.46 лв.(осемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки)-обезщетение за забавеното плащане на трудовите възнаграждения, за периода от падежа на всяко от месечните задължения, с начало 01.10.2015 г. до подаването на заявлението-16.02.2015 г., ведно със законната лихва върху трите главници, в общ размер от 4374.40 лв., от подаването на заявлението-16.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, спортен комплекс Лазур, да заплати на М.Т.С., с ЕГН **********, адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 1200.00 лв.(хиляда и двеста лева).

ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, спортен комплекс Лазур, да заплати на М.Т.С., с ЕГН **********, адрес ***, разноските от заповедното производство по частно гражданско дело № 8351/2016 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, в размер на 970.00 лв.(деветстотин и седемдесет лева).

ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, комплекс Лазур, спортен комплекс Лазур, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр. Бургас, държавна такса за производството от 230.72 лв.(двеста и тридесет лева и седемдесет и две стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.

 

 

                                                     Районен съдия: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ