Решение по дело №45450/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19153
Дата: 21 ноември 2023 г.
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова-Младенова
Дело: 20231110145450
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19153
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110145450 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Т. П. С. срещу С. Д. С., с правна квалификация чл. 3, т. 1,
във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката твърди, че ответникът, с
когото са съпрузи и бракоразводното им дело все още не е приключило с влязло в сила
решение, упражнявал върху него системен психически тормоз. Според молителката
ответникът, който от лятото на 2022г. живеел със своя приятелка, много се променил, станал
сприхав, груб и неузнаваем. През последните месеци се държал крайно лошо и
неуважително към молителката, обиждал я и я заплашвал. В молбата за защита се сочи
конкретен повод, състоял се на 13.08.2023г. Ответникът се обадил на молителката на обяд в
12 ч. и вечерта в 21 ч. по телефона. Тонът, с който поискал ключовете от семейната кола бил
груб и заповеднически. Според молителката ответникът й заповядал „Даваш ми ключовете
от колата, защото заминавам утре вечер за Бобошево!”. Молителката твърди, че както лекия
автомобил „Шкода Октавия” така и къщата в гр. Бобошево били придобити по време на
брака им и били семейна собственост и според нея и двамата имали право да ги ползват.
Молителката твърди, че ответникът изкрещял по телефона следните думи: „Даваш ми
ключовете от колата, иначе отивам да си извадя документ на мое име! Ти няма да караш
повече тази кола!”. В телефонния разговор молителката се опитала да му обясни, че е
планирала да прекара годишната си отпуска на вилата заедно с децата и затова му отказала.
Тогава ответникът грубо и заплашително й заканил, че тя няма повече да кара колата и да
ползва вилата, и е ако му противоречи ще съжалява. Молителката С. твърди, че децата са
станали свидетели на разговора с ответника, защото тя била пуснала телефона на
високоговорител и това ги разстроило. Цяла вечер молителката и децата били разстроени и
се наложило да ги успокоява. Молителката С. навежда доводи, че изпитва страх за
физическата и и психическа безопасност, предизвикани от поведението и думите на
ответника. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.
Ответникът С. Димов С. оспорва изцяло твърденията в сезиращата молба. Твърди, че
по силата на влязло в сила в частта относно развода Решение № 7801/16.05.2023г.,
1
постановено по гр. д. № 50850/2022г. по описа на СРС, 37 състав страните, бракът на
страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Ответникът
оспорва твърденето, че под давление на новата си приятелка е станал сприхав, груб и
неузнаваем, както и че се държи лошо, неуважително, обижда и заплашва бившата си
съпруг. Ответникът не оспорва обстоятелството, че на 13.08.2023г. се е обадил на бившата
си съпруга с молба да му предостави ключовете на общия им автомобил, който желаел да
използва, за да отиде на общата им вила в гр. Бобошево. Ответникът твърди информиран от
бившата си съпруга, че е планирала да прекара годишната си отпуска на семейната вила в
този момент. След като молителката е отказала да предостави ключовете на автомобила,
ответникът се е отказал от пътуването, защото не е разполагал с друго превозно средсдтво в
този момент. В отговора се отпорват и твърденията, че ответникът е забранил на
молителката и общите им деца да използват вилата и че е отправял заплахи, че ако го стори
ще съжалява. Ответникът излага доводи, че молителката намесва децата в техните
отношения, като ги прави неволни свидетели на телефонните им разговори и по този начин
ги настройва срещу техния баща. Излага се и доводът, че породените у молителката
опасения за психическа и физическа безопасност, нарушаващо нейното спокойствие и
баланс, не се базира на реално осъществена форма на домашно насилие, а е единствено
плод на вероятно личностно разстройство, водещо до маниакална ревност, довела до
разстройство на брачните им отношения и до отказ да приеме, че бракът им се е разпаднал
по нейна вина. Пледира за оставяне на молбата без уважение като неоснователна.
Претендира разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи. От представено по делото
копие от Решение № 7801/16.05.2023г., постановено по гр. д. № 50850/2022г. по описа на
СРС, 37 състав се установява, че гражданския брак между страните Т. П. С. и С. Д. С. е
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
В молбата си от 14.08.2023г. Т. С. твърди, че след раздялата на страните, е жертва на
постоянен психически тормоз от страна на своята съпруг С. С.. Като причина за това се
сочи влиянието, под което е попаднал от страна на новата си приятелка, която го
настройвала срещу нея и децата. Конкретен повод за сезиращата молба са две телефонни
обаждания от ответника до молителката на 13 август 2023г. Ответникът се обадил на
молителката на обяд в 12 ч. и вечерта в 21 ч. по телефона. Тонът, с който поискал ключовете
от семейната кола бил груб и заповеднически. Според молителката ответникът й заповядал
„Даваш ми ключовете от колата, защото заминавам утре вечер за Бобошево!”. Тези думи на
ответника предизвикали у молителката страх и притеснение, че може да последва физическа
саморазправа от страна на ответника спрямо нея. Същата изпаднала в състояние на
психическо безпокойство, което се предало и на двете им деца, които станали свидетели на
разговора между родителите си. Представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
По делото не са ангажирани гласни доказателства от молителката, защото молителят
заявява в съдебно заседание, че е нямало свидетели на твърдените актове на насилие,
извършени от нейния съпруг.
Ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Марта
Михайлова, която съжителства на семейни начала с него. Свидетелката твърди, че е била
свидетел на двата разговора между страните, проведени на 13.08 2023г. на обяд и вечерта.
Ответникът искал да прекарат няколко дни на вилата в Бобошево и да отидат там със
семейната кола. Бившата му съпруга му отказала. До тогава не бил ползвал автомобила,
въпреки, че бил съсобственик. Тонът, с който поискал ключовете бил нормален, без да
издавал агресия. Наложило се да изкара нов талон на автомобила, защото бил загубен
големия талон на автомобила. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката
Михайлова, защото възпроизвеждат лични впечатления за случилото се на процесната дата.
Съдът не констатира при изслушването на свидетелката лична заинтересованост от изхода
на настоящото дело, защото се касае за ползване на съсобствено имущество, за което
2
ответникът безспорно има право.
Неоснователно е и твърдението на молителката, че ответникът упражнявал
психическо насилие и по отношение на двете им деца. По делото се установи от
твърденията на самата молителка, че тя е провела един от разговорите с ответника на
високоговорител и така децата са станали неволни свидетели на разговора между страните.
По този начин самата молителка е упражнила психическо въздействие на децата, правейки
ги свидетел на разговор между страните, по който те не страна и не би следвало да вземат
отношение. Тази проява на молителката говори за родителския й капацитет, а не за
характера на ответника.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че в настоящия случай остана недоказано авторството на твърдетните актове
на домашно насилие от страна на ответника С.. Молителят не ангажира доказателства за
твърдените актове на домашно насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР
на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричният извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдяната от
молителката дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителя Т. С. против
ответника С. С..
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя Т. П. С. заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата
за защита в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителя Т. С. трябва да останат за
негова сметка. Ответникът С. С. е направил искане за присъждане на сторените по делото
разноски, за които е представила доказателство за извършването им ведно със списък по чл.
80 от ГПК. Искането му е основателно, поради което молителят С. следва да бъде осъдена
за заплати на ответника сумата от 800 лв. разноски за адвокатски хонорар.

Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 229372 от 14.08.2023г. на Т. П. С. , ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. Лагера, бл. 80Б, ет. 2, ап. 8 за издаване на заповед за
съдебна защита срещу С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Лагера, бл. 26, вх.
А, ап. 5 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. П. С. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Лагера, бл. 80Б, ет. 2,
ап. 8 , да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. П. С. , ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. Лагера, бл. 80Б, ет. 2, ап. 8, да заплати на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. Лагера, бл. 26, вх. А, ап. 5 сумата от 800 лв. представляващи сторени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийския градски съд в
седемневен срок, считано 22 ноември 2023г.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4