РЕШЕНИЕ
№*78
гр. В., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110103274 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен във ВРС специален
положителен установителен иск от ищцовата страна „У. Б.“ АД пререгистрирано по ЗТР
по партида с ЕИК ***, със седалище и адрес управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № *,
представлявано от законните си представители Т. А. П. и Д. В., италиански гражданин,
роден на **.**.****г., действащи чрез пълномощника адв. М.Ж., ***, със съдебен адрес гр.
В., ул. „П. К.“ № *, ет. *, офис **, преупълномощена с пълномощно, вътр. изх. № 0911-81-
000152 от 16.10.2019г. от Д. К. П., мениджър, управление „Необслужвани кредити“ при „У.
Б.“ АД, пълномощно рег. № 7527/3.10.2019 год. и рег. № 7528/2019г., т.6, № 122 на П. Т. -
нотариус с район на действие ***, вписан под № ***в НК, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. В., ул. „П. К.“ № *, ет.*, офис **, адв. М.Ж., против ответницата Ф.. Ф.. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Е. Г.“ № *, вх. **, ет. *, ап. **, с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с цена на иска общо: 1239,50 лева, от които: главница:
977,53 лева; лихва:261,97 лева.
Отправеното до исковия съд искане по смисъла на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК,
съобразно уточнителната молба е: да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните и по отношение на ответника Ф..
Ф.. Г., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател по Договор № CCIR-301-00377-
2017 за кредитна карта за физически лица от 26.10.2017г., че вземането на „У.Б.“ АД,
произтичащо от посочения договор, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260950 от 16.10.2020 по ч.гр.д. № *****/2020г.,издадена въз основа на
1
документ по чл. 417 ГПК, а именно: извлечение от счетоводните книги на Банката за
размера на дълга на длъжника Ф.Ф.анд Г., ЕГН ********** към дата **.**.****г. по
Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна карта за Физически лица от 26.10.2017г.,
конкретизирано по основание и размер в извлечение от счетоводните книги на „У. Б.“ АД за
референтен номер на контракт **************** на клиентски номер ******** към дата
**.**.****г. поради обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 10.1.1 и
чл. 10.3.5 от договора, считано от 24.5.2019г., за което длъжникът е уведомен чрез покана за
доброволно изпълнение, връчена на 29.9.2020г. - чл. 417, т.2 от ГПК, съществува в размер
на: 977,53 лева (деветстотин седемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки),
представляваща неиздължена главница по Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна
карта за физически лица от 26.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - **.**.****г. до окончателното
изплащане на задължението, 49,94 лева (четиридесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки) - лихва върху редовна главница по договора за кредит за периода 18.3.2019г. -
24.5.2019г.вкл.; 212,03 лева /двеста и дванадесет лева и три стотинки/ - лихва за просрочена
главница по договора за кредит за периода 24.5.2019г. - 13.10.2020г. вкл.В изпълнение на
изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК ищцовата страна в уточнителната си молба е посочила и
банкова сметка, по която ответницата може да извърши плащане на паричното вземане –
банкова сметка.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните фактически твърдения: По
ч.гр.д. № *****/2020 год. по описа на PC В., срещу Ф.. Ф.. Г., ЕГН **********, в качеството
й на кредитополучател по Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна карта за физически
лица от 26.10.2017г., била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260950
от 16.10.2020 по ч.гр.д. № *****/2020г. на PC В. и изпълнителен лист за следните суми:
977,53 лева /деветстотин седемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща неиздължена главница по Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна
карта за физически лица от 26.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда -**.**.****г. до окончателното
изплащане на задължението, 49,94 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки/ - лихва върху редовна главница по договора за кредит за периода 18.3.2019г. -
24.5.2019г. вкл.; 212,03 лева /двеста и дванадесет лева и три стотинки/ -лихва за просрочена
главница по договора за кредит за периода 24.5.2019г. -13.10.2020г. вкл.; както и сумата от
81.50 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание 78, ал. 1
от ГПК. Паричното вземане, сочи ищцовата страна , че произтичало от сключен между „У.
Б.“ АД, от една страна, като кредитор, и Ф.. Ф.. Г., в качество на кредитополучател и
оправомощен държател, от друга страна, Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна карта
за физически лица от 26.10.2017г. По силата на цитирания договор Банката открила на
името на клиента Ф. Ф.. Г. на риск, отговорност и за сметка на оправомощения държател
картова сметка и му издала кредитна карта M.C.S.. Банката предоставила на оправомощения
държател - кредитополучател да ползва при условията на договора кредитен лимит в размер
на 1000.00 /хиляда/ лева. Ф.Г. се задължила да ползва картата, като усвоява в рамките на
2
периода и възстановява ползваните суми от кредитния лимит, или поне минимална
погасителна вноска по т. 3.1. Минималната погасителна вноска, съгл. т. 3.1 била уговорена в
размер на сума, равна на 3.00% /три процента/ от кредитния лимит или 30.00 /тридесет/ лева.
Периодът за издължаване бил фиксиран от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец,
следващ периода на клиентски плащания. Срокът на ползване на разрешения кредитен
лимит бил до 31.10.2019г., съгл. чл. 3.5 от договора или 24 месеца, считано от датата на
сключване на договора, съгл. чл. 3.4.Съгл. чл. 2.1 във вр. чл. 7.1 от този договора, за
усвоените суми по кредита /ползваната част от кредитния лимит, в т.ч. и надвишения
кредитен лимит/ кредитополучателят, твърди ищцовата страна, че се задължил да заплаща
на банката ежемесечно месечен лихвен процент в размер на 1.35% /един цяло и тридесет и
пет стотни процента/ за всеки отделен месец през срока на действие на договора.
Посочената лихва се начислявала ежедневно, считано от датата на всяка транзакция,
извършена в рамките на отчетния период на база 360 дни. Когато до и/или на датата на
издължаване кредитополучателят не погасил в пълен размер ползваната част от кредитния
лимит за предходен период, той дължал на Банката лихва за просрочие върху целия дълг,
формиран от теглените пари в брой и безкасовите плащания, така както било уговорено в
чл. 7.2.1 и чл. 7.2.2.
Кредитната карта, сочи ищцовата страна, че била издадена въз основа на Искане за
издаване на кредитна карта на физически лица от 20.10.2017г. Усвояването и погасяването
на сумата по разрешения кредитен лимит се извършвало по сметката цитирана в исковата
молба /посочена от съда без циФ.ите/: ********************, като сумата в размер на
1000,00 лева била предоставена на същата дата. Усвояването на суми от кредитния лимит
започнало на 30.10.2017г., като на тази дата били изтеглени в брой общо 1000лв. чрез две
операции /200лв. и 800лв./.
Освен основните права и задължения на договарящите, банковата сделка
регламентирала и допълнителни условия, както и правни последици, настъпващи при
неизпълнение на поетите от страните задължения. В чл. 10 от договора били посочени
случаите, при които кредитът ставал предсрочно изискуем.
Твърди се от Банката-ищец в исковото производство, че ответницата -
кредитополучател не изпълнявала надлежно основното си задължение по договора - да
заплаща изцяло и в срок месечните си погасителни вноски. На 22.2.2019г. било извършено
плащане в размер на 51,51лв., след което плащанията били напълно преустановени. Броят
на вноските по главницата, които не били платени на падежа били три в общ размер 71,34
лева за периода 18.3.2019г. - 15.5.2019г. Броят на вноските по договорната/ възнаградителна
лихва, които не били платени на падежа били три и техният общ размер възлизал на 49,94
лева за периода 18.3.2019г. - 15.5.2019г. С оглед неизпълнението, Банката сочи че се е
възползвала от правото си да обяви цялата останала непогасена част от кредита за изцяло
предсрочно изискуем считано от 24.05.2019г. на основание 10.1.1 във вр. чл. 10.3.5 от
договора поради просрочие в плащанията над 90 дни. Банката твърди, че е упражнила
правото си да обяви задължението за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението,
3
за което уведомила длъжника чрез покана за доброволно изпълнение , инкорпорираща
уведомление по чл. 60,ал.2 от ЗКИ, връчена на 29.9.2020г. чрез *** Д. П.-Я., рег. № *** на
****.От всичко изложено по-горе, според ищцовата страна, можело да се обоснове извод, че
между Банката - заемодател на парични средства, от една страна, и Ф.. Ф.. Г. в качеството й
на кредитополучател и оправомощен държател, от друга страна, бил налице валидно
сключен и породил действие между страните договор за банков кредит по смисъла на чл.
430 и сл. от Търговския закон във вр. чл. 58 и сл. от Закона за кредитните институции.
Съгласно цитираните по-горе клаузи на договорите Банката открила на името на Ф.Г.
картова сметка и й издала кредитна карта, като предоставила на оправомощения държател -
кредитополучател да ползва при условията на договора кредитен лимит в размер на 1000.00
лева. Кредитополучателят /ответницата/ се задължила да погасява задължението по
предвидения в договора начин и в уговорените срокове. С оглед гореизложеното,според
ищцовата страна ответникът Г. се явявала неизправна страна по договорното
правоотношение, тъй като допуснал просрочие в погасяването на дължимите плащания и в
уговорените срокове. По тази причина Банката депозирала по реда на чл. 417 ГПК на
14.10.2020 год. във PC В. Заявление по чл. 417 ГПК с искане да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Разпореждането по ч.гр.д. №
*****/2020год. на ВРС, с което на „У. Б.“ АД било указано, че може да предяви иск относно
вземането си, било връчено на Банката на дата 9.02.2021 год.
При тези твърдения Банката - ищец е обосновала правния си интерес от водене на
специалния положителен установителен иск, като желае уважаване на иска ведно с
присъждане на сторените по исковото производство разноски, вкл. и разноските по
заповедното производство. Обективирано е искане, в случай, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 от ГПК, ВРС да постанови решение по чл. 239 от ГПК. Ищцовата страна
моли, с оглед постъпилия писмен отговор от ответника и изготвения доклад по делото, да й
бъде дадена допълнителна възможност да изкаже съображения и направи искания по
доказателствата. В случай, че ответникът оспорва размера на дължимите от него суми,
ищцовата страна е направила искането съда да допуснете изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза с конкретно поставени въпроси, като са направени и други
доказателствени искания .
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по делото Ф.. Ф.. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В., ул. „Евлоги Георгиев" № 9, вх. 17, ет. 6, ап. 76, действащ чрез
пълномощника си мл. адв. Р.Д., член на Варненска адвокатска колегия с личен №
******** по карта № *******, кантора с адрес: гр. В., ул. „П.К." №*, ет. *, офис *,
съдебен адрес: гр. В., ул. „П.К." №*, ет. *, офис *, депозира следния отговор на искова
молба:
Ответницата намира, че така предявената искова претенция е недоказана, което се
явявало основание за нейното цялостно отхвърляне като неоснователна, а аргументите за
това ,изложени в срока по чл.131 ГПК са следните: 1. Ищецът твърдял, че по силата на
Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна карта на физически лица от 26.10.2017 г. „У.
4
Б.“ АД предоставя на Ф.. Ф.. Г., ЕГН ********** кредит в размер на 1000 лева със срок за
ползване на разрешения кредитен лимит до 31.10.2019 г. В исковата молба ищцовото
дружество навежда твърдения, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 24.05.2019 г.
Ответницата счита, че предсрочна изискуемост по кредита не е настъпила.Излагали
се доводи, кредитът станал изискуем поради просрочие в плащанията над 90 дни. В тежест
на ищцовата страна по делото било да докаже възникването на основанието, твърдяно от нея
за обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми и упражняването на
това нейно право така, че тази нейна воля да е достигнала до длъжника.Сочи се от
ответницата, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основавало
на обстоятелствата, че с оглед неизпълнението на кредитополучателя за неплащане на
множество погасителни вноски, кредиторът се е възползвал от правото си съгласно чл. 17 от
договора да обяви цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно и изцяло
изискуем на датата 24.05.2019 г., като пристъпи към незабавно събиране на изискуемите
суми - главница и лихви.Отв. Г. намира, че било видно от представените в заповедното
производство документи от заявителя, че Банката-заявител с Покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, връчена до длъжника чрез *** Д. П.- Я.,
район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни
изпълнители в Република България с рег. № ***, адрес на кантора гр. В., бул. В. В. **-**, ет.
* е обявила за предсрочно изискуеми вземанията по сключения между страните договор за
кредитна карта за физически лица, в т. ч. главница в размер на 977,53 лева, дължими лихви
261,97 лв., които вземания са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, считано от датата
24.05.2019 г. Посочената Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ, не отрича ответницата, че била връчена на длъжника на 29.09.2020 г. Действително
уведомлението на едната страна по договора /в случая на кредитора/ до длъжника, с което
обявявал кредита за предсрочно изискуем, представлявало едностранно волеизявление, за
което на основание чл. 44 от ЗЗД важали правилата относно договорите, в случаите, в които
законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права или задължения.
В случая, сочи ответницата, че се касаело за изменение на задължения по сключения
между страните договор за банков кредит по отношение на срока за изпълнение, свързан с
падежирането на паричните вземания. С препращащата норма на чл. 44 от ЗЗД
правоотношението между страните по договора във връзка с настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита, съответно изискуемостта на задълженията настъпвало към момента
на достигане на едностранното волеизявление на кредитора до длъжника по аргумент от чл.
14, ал. 1 ЗЗД /в този смисъл ответницата се позовава на т. 18 от TP № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на това и удостовереният чрез *** момент за достигане на
волеизявлението на кредитора, обективирано в посочената покана за доброволно
изпълнение, на датата на връчване на длъжника - 29.09.2020 г. приема ответницата, че е
правно релевантния момент за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предвид горното следвало да се вземе предвид, че както в депозираното заявление за
издаване на Заповед за изпълнение, така и в документа по чл. 417, ал. 2 от ГПК - извлечение
5
от счетоводни книги бил посочен друг момент за настъпила предсрочна изискуемост, а не
29.09.2020 г.
На следващо място в отговора си на искова молба ответницата акцентира на
обстоятелството, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Или за да е налице редовен от външна страна документ
по чл. 417, т. 2 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, то
следвало да бъде установено получаването на уведомлението от длъжника за упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем към твърдяната от последния
дата на предсрочна изискуемост, посочена в заявлението. Това било така, тъй като датата на
предсрочната изискуемост имала значение в няколко самостоятелни аспекта: от датата на
предсрочната изискуемост се променяли вида и размера на задълженията на
кредитополучателя; от тази дата започвал да тече срока на кредитора по чл. 147 от ЗЗД за
запазване на правата срещу поръчителя; същата очертавала и основанието на вземането на
кредитора и предмета на заповедното производство и на установителния иск, по реда на чл.
422 ал. 1 от ГПК. В разглеждания случай и при формална проверка за редовност от външна
страна, според ответницата не се установявал факта на получаването на уведомлението от
длъжника за упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем към
твърдяната от последния дата на предсрочна изискуемост, посочена в заявлението, което да
е в съответствие с основанието за предсрочна изискуемост по договора за кредит. Предвид
това неможело да се направи категоричен и обоснован извод за редовност на акта, подлежащ
на изпълнение от външна страна и че същият удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане в полза на банката-кредитор срещу длъжниците.
Твърди се конкретно, че в адресираната до кредитополучателя Покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ също не били посочени кои вноски като
договорени дати и като договорени суми не са издължени, поради което не можело
категорично да се установят фактите: „колко е общият брой неиздължени вноски по
кредита, както и размера на непогасената част за главницата, размера на непогасената
договорна лихва, размера на обезщетението за забава, всички които образуват общия размер
на дължимата сума /с оглед приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ/, съставляващи вземането на
кредитора“.
Не на последно по степен на важност място ответницата препраща и към нормата на
чл. 7 ал. 3 от ГПК съгласно която съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, като той осигурява възможност на страните да
изразят становище по тези въпроси. Въпреки наличието на неравноправни клаузи в
настоящия договор за кредит, възразява ответницата - съдът нито проследил за наличието на
тези клаузи нито предоставил възможност на отв. Г. да изрази становище по този въпрос. За
пълнота и неизчерпателно ответницата сочи кои договорни клаузи намира за неравноправни
: неравноправни клаузи в Договора за кредитна карта за физически лице : чл. 4 и чл.
11.1.1,2,3,4 и 6 от него. Неравноправността на тези клаузи ответницата обосновава с
6
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, към която изрично препраща чл. 24 ЗПК с общата
дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно: „всяка
неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика.“. В тази връзка се твърди, че въз основа на разпоредбите на § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК се извеждал извод, че кредитополучателите по договор за
банков кредит - физически лица, които не придобиват средства, предмет на договори за
осъществяване на търговска дейност се включват в кръга лица - потребители на банкова
услуга. Съобразно практиката на СЕС под „потребител „ по смисъла на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори следвало да се разбира и физическо лице, сключило договор за обезпечение на
недвижим имот или поръчителство с кредитна институция за гарантиране на задълженията,
които търговско дружество има към тази институция по силата на договор за кредит, когато
това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от
него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с дружеството / в този
см. ответницата сочи: Решение №*8/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. на ВКС, 1-во
т.о.,ТК/.
Следователно обобщава отв. Г., същата имала качеството на потребител по смисъла
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и за нея били приложими разпоредбите
на ЗЗП и ЗПК. Клаузите по сключеният договор сочи още ответницата,че не са
индивидуално уговорени, в случаите в които са предварително изготвени от доставчика,
поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание / арг.
чл. 146, ал.2 ЗЗП/. Следващото условие, предписано от закона - клаузите да са уговорени във
вреда на потребителя, също според ответницата било налице, когато били накърнени
уредените в закона права и законни интереси на потребителя /арг. чл. 20 ЗПК/.За да се
явявала оспорената клауза неравноправна, на следващо място същата не трябвало да
отговаря на изискванията за добросъвестност. Добросъвестността по принцип,пояснява в
отговора си ответницата, че се свързвала с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от закона, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретни етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общността. Добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по
смисъла на чл. 143 ЗЗП била пряко свързана с пояснението, че недобросъвестността следва
да бъде разгледана с оглед правните и последици - постигане на значително неравновесие
между правата на търговеца и на потребителя, /така препраща ответницата към: Решение №
165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I –во т.о. ТК/. Тази несъразмерност била
значителна, когато били налице съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във
възможността им да упражнят своите права за защита по договора.От тези законови
изисквания, визирани по - горе, твърди ответницата, се извеждало и задължението при
уговаряне на конкретни условия, свързани с едностранно присвоени права, независимо дали
7
в общите условия или в подписания бланков договор за кредит, да бъдат осигурени ясни и
разбираеми за обикновения потребител условия, с оглед които същият информирано да
поеме задълженията си. Сочи се още, че в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ било въведено изискване
условията на банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при
които същата може да се промени до пълното погасяване на задължението по договора за
кредит. Следователно,извежда извода си ответницата, че задължение на Банката -
кредитодател било в условията, които предоставя на потребителя -кредитополучател, да се
съдържат кумулативно два елемента - методика за изчисляване на съответната лихва и
предпоставките за нейната промяна през времетраене на договор. Методиката за
изчисляване на съответния лихвен процент трябвало да съдържа ясно и конкретно
изчислителна процедура, която посочва вида, количествените изражения и индикатори,
които водят до изменение на лихвения процент. Поради това и предвид характера на
договора за банков кредит, безспорна била и необходимостта от постигнато съгласие между
съконтрахентите за формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретна
формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на
този вид банков кредит. Т.е. методиката за изчисляване на лихвата също се явявала елемент
от договора за кредит /твърди ответницата позовавайки се на: Решение № 95/13.09.2016 г. по
т.д. № 240/2015 г. по описа на ВКС, 2 –ро т.о., ТК; Решение № 15/18.04.2018 г. по т.д. №
2439/2016 г. по описа на ВКС; 1-во т.о., ТК ТК. Сочи се конкретно, че в чл. 4.1 било
регламентирано, че лихвения процент се формира въз основа на тримесечния СОФИБОР
плюс 3.417 %. Съобразно чл. 9 т.4 при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски,
годишният лихвен процент по кредита за съответния период се променял автоматично
съобразно промяната на договорения, приложим лихвен индекс, която промяна била с
повече от 0,25 % пункта спрямо действащия към момента на промяната размер на
приложимия лихвен индекс. Съобразно чл. 3.1 от Общите условия кредитополучателят
давал съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на лихвения процент за
даден лихвен период, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение между
страните. Според отв. Г. не се установявало ясно и конкретно изчислителна процедура, въз
основа на която се формира лихвеният процент по договора за кредит. Не бил посочен
конкретен алгоритъмът на формиране на същия. Следователно, за ответницата, в условията
по договора за кредит липсвала методика за изчисляване на лихвения процент, което се
явява елемент от съдържанието на договора за кредит. Отделно от изложеното, в договора за
банков кредит не се съдържали предпоставките, при наличието на които ищецът има право
да променя едностранно базовия лихвен процент, за да можело да бъде преценено дали
същите имат обективен характер а и в този случай съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
потребителят следвало да върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължал
лихва или други разходи по договора.
В настоящия случай повторя ответницата , че в процесния договор нямало ясен
механизъм за формиране на базовия лихвен процент по договора за кредит, както и
алгоритъм за неговото изменение. Тази неяснота в договора за кредит и сключения към него
анекс, както и посочването, че лихвеният процент се определя от единствено при неясни
8
условия, определени от едната страна по договора, нарушавала принципът за
справедливостта в отношенията между страните, като по този начин посочените уговорки не
съответствал на добрите нрави.
Не на последно място моли ответницата съда да отбележи, че ответницата за периода
от 15.11.2017 г. до 22.02.2019 г. извършвала множество плащания по кредитната карта, за
което свидетелствала и представената от ищеца извадка от разплащателната сметка на Г..
При всичко изложено по-горе ответницата желае ВРС да отхвърли изцяло исковата
претенция като неоснователна и недоказана,без да е направила искания за събиране на
доказателства.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание на 17.09.2021 г.
процесуалният представител на ищцовата страна – адв.Ж. е оспорила писмения отговор
затова, че в него се съдържат твърдения за наличието на неравноправни клаузи в чл. 4,
който съответно по договора касаел обезпечението, като в този член било посочено, че няма
обезпечение и следващите клаузи, които са оспорени като неравноправни, от 11.1.1 до 11.7,
като всички тези клаузи касаели прекратяването на договора, в т.ч. и че кредитополучателят
имал право да се откаже с 45-дневно предизвестие и т.н.На последно място, по отношение
на твърдяната неравноправност при формиране на договорната лихва, адв.Ж. заявява, че
отново нямало формиране на лихвата като тримесечен Sofibor и надбавки към тази сума, тя
била еднозначно определена в договора като 1,35% месечно, като нито в договора, нито
някъде се съдържали възможности за едностранна промяна на този лихвен процент от коя да
е от страните и при каквито и да е условия.
При така направените оспорвания процесуалния представител на ответницата е завил
, че оспорва исковата молба,както и че няма да прави нови уточнения.
В проведеното по делото трето по ред ,последно открито съдебно заседание на
28.1.2022 г. , ищцовата страна представлявана от адв.Ж. моли съда да уважи иска така, както
е предявен с оглед събраните по делото писмени доказателства и изслушаната в о.с.з.ССчЕ,
ведно с присъждане на разноските по делото съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ответницата по делото ,редовно уведомена, не се явява, не изпраща представител .
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА и
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От приобщеното към материалите по настоящото исково производство – частно
гражданско дело № *****/2020 г. по описа на Районен съд - В., 42 състав се установява, че
на 14.10.2020 г. „У.Б.“ АД , чрез адв.Ж. от ***, в качество на заявител-кредитор е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против
длъжника Ф.. Ф.. Г. за следните парични вземания : 977,53лв. главница, 49,94 лв . лихва
върху редовна главница по договора за кредит за периода 18.3.2019 г. – 24.5.2019 г. вкл.,
212,03 лв. лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода от 24.5.2019 г. -
13.10.2020 г. вкл. / като съгл. чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.3.2020 г. до 13.5.2020 г. по
9
договора за кредит не са били начислявани лихви за забава и неустойки /, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 72,00 лв.сторени от кредитора разходи за
уведомяване към 5.10.2020 г. – претендирани парични вземания поради неизпълнено
парично вземане от страна на длъжника по договор № CCIR-301-00377-2017/26.10.2017 г. за
кредитна карта на физически лица, индивидуализирано по размер в приложено към
заявлението банково извлечение от счетоводните книги на банката за референтен номер на
контракт референтен номер на контракт **************** на клиентски номер ********
към дата **.**.****г. Изрично в т.12 от заявлението Банката –заявител е посочила , че
документа от който произтича вземането й е Извлечение от счетоводните книги на банката
към 14.10.2020 г. относно задължението по договор № CCIR-301-00377-2017/26.10.2017 г. за
кредитна карта на физически лица, а в т.14 е пояснено, че считано от 18.3.2019 г.
кредитополучателят е изпаднал в забава, т.к. не платил на падежа 3 броя вноски за главница
в общ размер 71,34 лв. за периода 18.3.2019 г. -15.5.2019 г.,3 бр.неплатени на падежа вноски
за договорна/възнаградителна лихва в общ размер 49,94лв. за периода 8.3.2019 г. – 15.5.2019
г., поради което неизпълнение Банката се е възползвала от правото си да обяви цялата
останала непогасена част от кредита за предсрочно изискуем ,считано от 24.5.2019 г. , на
основание 10.1.1 , вр. 10.3.5 от договора, преди подаване на заявлението в съда ,за което
уведомил длъжника чрез ПДИ,връчена на 29.09.2020 г. Приложеното на л. 17 –ти от
заповедното дело извлечение от счетоводните на Банката представлява редовен документ по
правната си същност по чл.417 ГПК и отразява размера, основанието и периода на
претендираните от Банката-заявител парични вземания, така както са посочени и в т. 9,
12,14 от заявлението. Видно от л. 57 – ми от заповедното дело с Разпореждане №
267175/16.10.2020 г. съдът приел, че са налице основанията на издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК , като е
разпоредил издаването й ведно със сторените от заявителя разноски , съразмерно на
уважената част – общо 81,50 лв. за заплатена д.т. и възнаграждение за процесуално
представителство- адвокатско възнаграждение,постановил е и незабавно изпълнение по
чл.418 ГПК, а само в частта в която заявителят е претендирал сумата от 70,00 лв. разходи за
уведомяване, заявлението е било отхвърлено на осн.чл. 411, ал.2 , т.2 и т.3 ГПК.От
приложената на л. 59 –ти по заповедното дело в оригинал Заповед № 260950/16.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ,издадена от
ВРС, 42-ри състав по ч.гр.д.№ *****/2021 г. по описа на РС В. и предмета на установителна
защита, вписан в петитума на иска по чл. 422 , ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК , вр.чл. 86, ал.1
ЗЗД е видно, че за присъдените парични вземания от заповедния съд в полза на заявителя и
против длъжника, заповедния съд е издал Заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителен лист №
261697/ 19.10.2020 г., като на л. 60 –ти е налично и отбелязване на сумите по изпълнителния
лист 977,53лв.+49,94 лв.+ 212,03лв.+ 81,50 лв. От л. 60 –ти се вижда , е на 28.10.2020 г.
изпълнителния лист е бил получен от представител на заявителя. На следващо място от
материалите по заповедното дело се констатира, че ПДИ по образуваното въз основа на
издадените Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист изпълнително дело №
10
2020***0401034 по описа на *** Д.П. –Я., рег.№ *** е връчена на 12.1.2021 г. на адв.Р.Д. –
упълномощен представител на Ф..Г.. Видно от л. 68 –ми , в срока по чл. 414 ГПК - на
28.1.20201 г длъжникът ,чрез мл. Адв.Р.Д. е депозирал бланкетно възражение против
заповедта, с искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски, поради което и с
Разпореждане от 29.1.2021 г. заповедният съд е приел възражението и да указания на
заявителя за възможността да предяви в срока по чл.415 ГПК положителния си
установителен иск .Останалите писмени доказателства по заповедното дело приложени на
листи от 74 до 80 –ти вкл. се установява , че в преклузивния срок заявителя е предявил иска
си за установяване на оспореното парично вземане.На последно място, от л . 81 –ви от
заповедното дело може да бъде установено, че на основание чл. 247 ГПК с Определение №
263638 заповедният съд е уважил искането на Банката – заявител, като е отстранил
допуснатата техническа грешка в издадените вече Разпореждане, заповед по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист в частите досежно изписване на датата на извлечението от счетоводните
книги на Банката , която дата следва да се чет. *4.10.2020 г., а не неправилно изписаната „
12.6.2020 г.“
Към материалите по частното гр.дело № *****/2020 г. е приобщено и е
неразделна част от същото и в.ч.т.д. № 595/2021г. по описа на ОС В. , инициирано по
частна жалба от 26.1.2021 г. от Ф..Г., чрез адв.К.Т. против Разпореждане №
267175/16.10.2020 г. за незабавно изпълнение на Заповед № 260950/16.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч. гр.д. № *****/ 2020 г. по описа на РС В. . С Определение № 1116/ 26.3.2021 г. на ОС В.
по в.т.д. № 595/ 2021 г. обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение е било
потвърдено, като по същество на изложените в частната жалба доводи, ОС В. е извел извод,
че не се установява наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, а възражението
касаетелно датата на настъпване на предсрочната изискуемост касае съществото на спора
досежно основанието и размера на претендираната лихва върху просрочена главница в
размер на 212, 03 лв. за периода от 24.5.2019 г. до 13.10.2020 г.
При така изложеното по –горе от фактическа а и от правна страна, настоящият
съдебен състав прави извода , че специалния положителен установителен иск е процесуално
допустим – предявен е в преклузивния срок по чл.415 ГПК от заявителя в заповедното
производство против длъжника, упражнил правата си по чл. 414 ГПК като е налице и
идентичност на вземанията и по размери и по основания така както са заявени и в
заповедното и в исково производства. Предявеният по настоящото исково производство
специален положителен установителен иск е с правно основание чл.422 ,ал.1 ,вр. чл.415,ал.1
от ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за
което е издадена Зповедта за изпълнение по реда на чл.417 и сл. от ГПК в полза на
заявителя- ищец в исковото производство.
По предявения иск, съдът с проекто –доклада си, обявен и за окончателен е
разпределил тежестта на доказване между страните както следва : Съдът е указал на
страните по делото, че съгласно общата норма на чл. 154 ГПК за разпределение на тежестта
11
на доказване - всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите, на които основава
своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си
права.В тежест на ищеца по делото е било възложено да установи и докаже, че между него и
ответника е имало валиден договор за кредитна карта, изпълнението по което е извършено
пълно и точно от ищцовата страна, както и че във връзка с това облигационно
правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на кредитора -
ищец, че заповедта е оспорена по чл. 414 ГПК и че е спазен срока за предявяване на иска с
правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ГПК.В тежест на ищеца е било
да установи и докаже, че е заведено и водено заповедно производство въз основа на
Заявление по чл. 417 ГПК, основано на документ - извлечение от счетоводните книги на
банката за размера на дълга на ответницата по договора за кредитна карта на физически
лица от дата 26.10.2017 г.В тежест на ищеца съдът е възложил и да установи и докаже, че
налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и
основание, да установи и докаже, че ответникът е изпаднал в забава и че е налице
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по чл.
410 ГПК.В конкретното производство, с оглед и отговора на искова молба и направените в
срока по чл. 131 ГПК възражения, съдът е указал на ищеца, че следва да установи и докаже,
че документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна, че установяване съществуването
на паричните вземания, за които е била издадена и заповедта по чл. 417 ГПК, както и датата
на която е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит. Ищцовата страна е
следвало да установи и докаже основанието и датата на които е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем.На последно място, исковият съд е възложил в тежест на ищцовата
страна да установи и докаже не само основанието на паричните си вземания, но и размера
им и периода за който твърди че са дължими включително и че сключения с ответницата
договор за кредита карта е действителен, отговарящ в пълнота на изискванията за
действителност, без да е налице което и да е от релевираните от ответницата възражения за
недействителност по см. на ЗЗП,ЗЗД, ЗКИ.Изрично е било указано на ищцовата страна, че
съгласно трайната и задължителната съдебна практика, отрицателни факти не подлежат на
доказване, но при релевирането на възражения за недействителност на договора ищецът
следва да се позове на положителни факти от които да се изведе извод, че не е налице
недействителност на договора поради нарушение на законовите разпоредби цитирани от
ответницата, принципите на добросъвестност, еквивалентност на насрещните престации в
облигаторната връзка, яснота и разбираемост на договора, възможност кредитополучателя
да договоря индивидуално с Банката, ненакърняване на правата и интересите на
потребителя.По отношение на акцесорното искане за заплащане на законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът е
възложи в тежест на ищцовата страна да установи че длъжникът - ответник Г. е изпаднала в
забава,началната дата от която е изпаднала в забава.В тежест на ответната страна в случай,
че ищецът докаже горните факти и обстоятелства , съдът е възложил да установи и докаже,
че е заплатил претендираните суми при настъпване на падежите, респ. и възражението си,
че въобще не е налице правно основание на което Банката да търси от ответницата плащане
12
на процесните парични вземания и че предсрочната изискуемост не е настъпила на датата на
която твърди Банката. Съдът е указал и на ответницата, че отрицателните факти не подлежат
на доказване, поради което има възможност позовавайки се на положителни факти да
докаже наведените в срока по чл. 131 ГПК възражения, които изключват правото на
Банката- ищец да търси заплащане от ответницата на паричните вземания,така както са били
заявени в заповедното производство и представляващи предмет на специалния положителен
установителен иск.
При така разпределената тежест на доказване между страните, на база съвкупния и
поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства, ВРС намира , че е
несъмнено установено по настоящото дело, че по Заявление на Банка У. Б. АД по чл.417
ГПК е било образувано частно гр.дело № *****/**** по описа на РС В., 42 –ри състав, по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК ,
постановено незабавно изпълнение,издаден изпълнителен лист в полза на заявителя и
против длъжника ,депозирано е било възражение от длъжника по чл.414 ГПК , дадени са
били указания на Банката –кредитор и искът с правно осн. чл. 422, ал.1 ,вр.чр.415,ал. 1
ГПК,вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД е заведен в срок, процесуално допустим ,поради което и исковият
съд дължи произнасяне по същество.
Спор в исковото производство относно факта, че длъжникът своевременно е
упражнил правото си да възрази против издадената срещу него Заповед по чл. 417 ГПК по
делото няма и тези факти са видни от заповедното дело, инициирало настоящата искова
защита. От приобщените по делото писмени доказателства : заверени копия на; справка
актуално състояние от Търговски регистър за „У. Б.“ АД; Договор № CCIR-301-00377-
2017/26.10.2017 г. за кредитна карта за физически лица; Общи условия за банкови карти за
физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти
като електронни платежни инструменти; Договор № CCIR-301-00377-2017/26.10.2017 г. за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като
електронни платежни инструменти; искане за издаване на кредитна карта за физически лица
от 26.10.2017 г.; писмо изх.№ 19156/26.08.2020 г. от *** Д. П.- Я., рег. № ***; уведомление
по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ; разписка от 29.09.2020 г.; информация за сметка и дневни салда за
период 27.10.2017 - 14.10.2020; данни за транзакции за периода 27.10.2017 - 14.10.2020;
извлечение от банкова сметка за период 27.10.2017 - 16.05.2019; лихвен лист за кредити
разширен от дата 27.10.2017 до 26.02.2021г., както и от допусната , изготвена от вещото
лице Е.Т. съдебно –счетоводна експертиза, неоспорена от страните , съдът приема че от
фактическа, а и от правна страна е установено и доказано по делото следното :
По силата на сключен между страните по спора Договор№ CCIR-301 -00377-2017
от 26.10.2017г. за кредитна карта на физически лица ,“ У. Б. „АД е предоставила на отв.
Ф.. Ф.. Г. , в качество на последната на кредитополучател или оправомощен държател, на
осн. ЗКИ, ЗПК , Общите условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на
платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти,
след писмено искане и съгласие за предоставяне на кредитен лимит по кредитна карта
13
(искане ) от Ф..Г. от 20.10.2017 т. кредитна карта с договорен кредитен лимит от 1 000
лв. В раздел Първи – Предмет и цена на договора е посочено , че Банката , при условията
на договора, предоставя и дава право на кредитополучателя , който е и оправомощен
държател на основната карта, както и на оправомощените държатели на допълнителни
кредитни карти, издадени при условията на отделен Договор за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти да
усвояват в рамките на периода за клиентски плащания ( ПКП ) и при условията на Договора
– кредитен лимит до размера и във валутата по т.1 , а кредитополучателят се
задължава да възстановява ползваните суми по ползвания кредитен лимит по т.1 или
поне минималната погасителна вноска (МПВ) по т.3.1 или минимално дължимата сума (
МДС ) КАКТО СЛЕДВА : 1.размер на разрешен кредитен лимит /за периода на клиентски
плащания по раздел I ) - 1000 лева, 2. Лихвен процент – 2.1. лихвен процент върху
усвоената сума – месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на
договора в размер на 1,35 %, 2.2. Годишен процент на разходите – Определя се от и в
рамките на лихвения процент на Банката, посочен по-горе.Таксите за обслужване и
обработка на операции с картата се определят и дължат от кредитополучателя при
условията,посочени в отделен договор за предоставяне на платежни услуги чрез ползване на
банкови карти като електронни платежни инструменти и са в размера, посочен в договора и
Тарифата за физическите лица на У. Б. АД, според вида на ползваните платежни услуги, за
които са начисляват ,приложима към датата на начисляване на изискуемостта .
В чл.3 на договора – условия на ползване е вписан номера на картовата сметка и
отразено от сметка с право на директен дебит в поза на Банката –предварително заявена в
Искането /.Съл. чл.3.1 минималната изискуема погасителна вноска е посочена като 30,00
лв., минимална дължима сума – определяема по 3.1.а , период на посяване – 3.1.2 – от 1-во
до 15 –то число на всеки текущ месец, следващ ПКП, срок на ползване на разрешения
лимит – до 31.10.2019 г. съгл. 3.2.
В чл.7 е разписано в т.7.1 , 7.1.1, 7.1.1., 7.2, 7.2.1, 7.2.2 , 7.3 в кои хипотези Банката
начислява лихви и как се определят същите .
Относим към спора и раздела от договора Принудително изпълнение.Видно от
т.10.1 /л. 24 от исковото производство / Поетите ангажименти от Банката за предоставяне на
кредитния лимит по т.1 от Раздел Първи на Договора отпадат, а дългът по ползвания кредит,
в това число и надвишен кредитен лимит , ведно с лихвите и другите вноски в пълен размер,
става по преценка на Банката предсрочно и изцяло или частично изискуем и дължим в
следите случаи : 10.1.1 – кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по ОУ
към договора, 10.1.2. бъде прекратен договора, 10.1.3 – някои данни , потвърждения
,декларации , удостоверения или други документи, предоставени от кредитополучателя във
връзка със сключването на договора и неговото изпълнение се окажат с невярно съдържание
или невалидни към всеки един момент от действието на договора, както и в изброените още
, но неотносими към спора хипотези на 10.1.4 , 10.1.2.
Не е оспорено от ответницата, а и от последна 8 –ма страница на договора / л. 18 –
14
гръб, от исковото производство/ се установява, че договорът е пописан от двете страни.
Приобщения и неоспорен договор за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на кредитни карти като електронни инструменти на л. 30 ,31 от исковото
производство също носи датата 26.10.2017 г. и е двустранно подписан ,съдържащ ясно и
разбираемо разписани условия относно ползването на кредитната карта M.C. S., със срок на
действие съгл. т.2.2. – до 31.10.2021 г.
Относими към предмета на иска са и ОУ за банкови карти на физически лица и за
предоставяне на платежни услуги чрез използване н банкови карти като електронни
платежни инструменти, приложени на л.19 -29 от делото, подписаното лично от ответницата
Искане до Банката –кредитор за издаване на кредитна карта на физически лица, носещо дата
20.10.2017 г. (съдържащо и декларации на Ф..Гобраух и предоставена от Банката
информация вкл. по чл.19 ЗЗЛД ), както и уведомлението на Банката –кредитор по чл. 60,
ал.2 ЗКИ.
С Уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ /л.37 от исковото производство Банката кредитор е
уведомила длъжника за размера на дълга по два отделни договора , вторият от които от
26.10.2017 г. ,за кредитна карта, с посочен общ размер на дълга 1289,50 лв. от които 977,53
лв. главница, 239,97 лв. лихви и 72лв.други разходи. В уведомлението е посочено, че поради
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на падежа на усвоените
чрез картата суми и следващите се върху тях лихви , което се явява нарушение на сключения
договор за кредитна карта, представляващо основание за предсрочна изискуемост ,
предоставения кредит е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на дата 24.05.2019
г.Предоставен е бил 14 дневен срок от получаване на уведомлението за доброволно
изпълнение на кредитополучателя да погаси всичките си задължения в пълен размер, като е
било вписано, че при неизпълнение на осн. чл. 60, ал.2 ЗКИ БАНКА има право за пристъпи
към принудително събиране на вземанията си по предвидения за това ред.Уведомлението е
било връчено на Ф.. Г. на дата 29.09.2020г. от *** Янкова,*** с рег. № *** ,видно от л. 40-
ти от заповедното дело и от л. 38-ми от исковото производство.
В исковото производство на листи 43 – 44 е приобщена информацията за сметката на
ответницата и дневни салда за периода 27.10.2017 – 14.10.2022 г., а на л- 45 – 56 и данни за
транзакциите за същия период, взети предвид от вещото лице Ел.Т. при изготвяне на
съдебно –счетоводната експертиза и отразени детайлно в заключеното.
При така изложеното по-горе, исковият съд приема че е доказана твърдяната от
Банката –кредитор договорна връзка с ответницата – валидно сключен договор за кредитна
карта от 26.10.2017 г.с предоставен на картодържателя кредитен лимит от 1000 лв. и
насрещни задължения на отв.Г. за заплащане на месечни анюитетни вноски съобразно
ползвания кредитен лимит .
Твърдяното от Банката –кредитор и ищец в исковото производство неточно
изпълнение от страна на ответницата да погасява в срок падежирали вноски по договора от
26.10.2017 г. се установява и доказва по делото както от приложените на л. 43 – 56 банкови
извлечения, така и от заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена от
15
страните съдебно – счетоводна експертиза .
От ССчЕ,изготвена от в.л.Т. се изяснява,че по процесния договор ГЛП възлиза на
16,20% върху усвоената сума и наличието на непогасени задължения на кредитополучателя
към Банката –кредитор. От констативно –съобразителната част на ССчЕ се установява, че за
изготвяне на заключението си вещото лице – експерт счетоводител е ползвало
доказателствените материали, приложени към делото,както и предоставените от У. Б.“ АД
извлечение от разплащателна сметка на титуляр Ф.. Ф.. Г. № BG 24 UNCR 7000 1523 0991 67
по която е била издадена и се обслужвала кредитната карта за периода 31.10.2017г. –
24.05.2019г. и Справка по начисленията по Договора.
Вещото лице Ел.Т. е дало заключението, че с Договор за кредитна карта на физически
лица № CCIR-301 -00377-2017 от 26.10.2017г. от страна на Банката „У. Б.“ АД е
предоставена кредитна карта с договорен кредитен лимит от 1 000 лв. с ГЛП от 16,20%
върху усвоената сума и със срок до 31.10.2019г.Картата се е ползвала, като движението по
нея е отразявано по издадена банкова сметка № BG ************** ******с титуляр Ф.. Ф..
Г., като сумата по Договора е била усвоена на дата 30.10.2017г. в общ размер на изтеглени в
брой 1 000 лв. и след това с нея се е разпоредил титуляра.
Съгласно предоставено на вещото лице извлечение от разплащателна сметка № BG
********************,в табличен вид на л. 117 -118 вещото лице е посочило
движението по кредита по дати, стойности пера за периода от 31.10.2017 г. до 24.05.2019
г. , а в ред последен на таблицата са вписан: остатък- договорна лихва 247,57лв. ;
вноска743.05лв.; теглене в брой 1230,00лв. ; платено с карта 211,01лв.; погасено задължение
за договорна лихва 197,63лв.; погасено задължение за просрочена главница 0,52лв.и
погасено задължение за такса банка 81,42лв.
В.л. Ел.Т. е дало заключението , че на дата 22.02.2019г. е била направена последната
вноска по Договора и след тази дата същият не е бил обслужван, а на дата 28.02.2019г. е
било направено последното плащане с кредитната карта. За периода от 22.02-24.05.2019г.
дните на забава сочи вещото лице , че са 91 дена.Освен посочените начислени договорни
лихви за периода от 25.05.2019г. до 13.10.2020г. вкл. заключава вещото лице, че са били
начислени и лихви върху просрочена главница в размер на 906,19 лв. при ГЛП 16,20% и
която се равнява на 212,03 лв.
Задължението към дата **.**.****г. съобразно движението по договора в
обобщен вид,вещото е посочило в таблица втора от ССчЕ.Т.е. към дата
**.**.****г.,съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, задължението е : главницата
равняваща се на 977,53 лв., договорната лихва по редовна главница за периода 18.03-
24.05.2019г. вкл. равняваща се на 49.94 лв. (247,57 лв. - 197,63 лв.) и лихва върху просрочена
главница за периода 25.05.2019г. – 13.10.2020г. вкл. равняваща се на 212,03 лв.
При така изложеното по –горе, съгласно чл.235 и 236 ГПК, от ПРАВНА СТРАНА
исковият съд приема, че предявеният от ищцовата страна специален положителен
установителен иск е основателен и доказан .
16
На първо място исковият съд отчита наличието на идентичност между страните в
заповедното производство и исковото.Такова съвпадение е нужно както от субективна, така
и от обективна страна и след като е налице- процесът е допустим . На второ място съдът
съобразява,че е налице и пълна идентичност между главните и акцесорни вземания предмет
на установителната защита и претендираните от Банката – кредитор в заповедното дело
парични вземания, за които е издадена Заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист .
Искането на Банката „ У. Б. „ АД ,отправено до исковия съд е да бъде прието за
установено в отношенията между страните и по отношение на ответника Ф.. Ф.. Г.,
ЕГН **********, в качеството на кредитополучател по Договор № CCIR-301-00377-
2017 за кредитна карта за физически лица от 26.10.2017г., че вземането на „У.Б.“ АД,
произтичащо от посочения договор, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260950 от 16.10.2020 по ч.гр.д. № *****/2020г.,издадена въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, а именно: извлечение от счетоводните книги на
Банката за размера на дълга на длъжника Ф. Ф. Г., ЕГН ********** към дата
**.**.****г. по Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна карта за Физически лица
от 26.10.2017г., конкретизирано по основание и размер в извлечение от счетоводните
книги на „У. Б.“ АД за референтен номер на контракт **************** на клиентски
номер ******** към дата **.**.****г. поради обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на основание чл. 10.1.1 и чл. 10.3.5 от договора, считано от 24.5.2019г., за
което длъжникът е уведомен чрез покана за доброволно изпълнение, връчена на
29.9.2020г. - чл. 417, т.2 от ГПК, съществува в размер на: 977,53 лева (деветстотин
седемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща неиздължена
главница по Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна карта за физически лица от
26.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - **.**.****г. до окончателното изплащане на
задължението, 49,94 лева (четиридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) -
лихва върху редовна главница по договора за кредит за периода 18.3.2019г. -
24.5.2019г.вкл.; 212,03 лева /двеста и дванадесет лева и три стотинки/ - лихва за
просрочена главница по договора за кредит за периода 24.5.2019г. - 13.10.2020г. вкл.В
изпълнение на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК ищцовата страна в уточнителната
си молба е посочила и банкова сметка, по която ответницата може да извърши
плащане на паричното вземане – банкова сметка.
Безспорно по делото е установена валидна договорна връзка между страните по спора
обективирана в Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна карта за физически лица
от 26.10.2017г., както и забавата в плащанията по договора от страна на ответницата, довела
до отправяне на Уведомление по чл. 60 , ал. 2 ЗКИ от Банката към длъжника, получено от
отв. Г. на дата 29.09.2020 г., т.е. преди датата на завеждане на Заявлението по чл.417 ГПК в
съда – 14.10.2022 г.
Въз основа на обективното и компетентно дадено заключение на вещото лице Е. Т.
17
по ССчЕ , кредитирано напълно от съда се установява и доказва категорично, че отв.Г. има
непогасени парични вземания към Банката –кредитор и ищец както следва : главницата
равняваща се на 977,53 лв., договорната лихва по редовна главница за периода 18.03-
24.05.2019г. вкл. равняваща се на 49.94 лв. (247,57 лв. - 197,63 лв.) и лихва върху просрочена
главница за периода 25.05.2019г. – 13.10.2020г. вкл. равняваща се на 212,03 лв.Сравнението
между сумите и периодите и основанията на всяко отделно вземане вписано в петитума на
иска по чл.422 ГПК и заключението на в.л.Т. налага единствения извод, че искът е доказан
не само по основание, но и по размер.
Ответницата е навела възражение относно датата на която счита, че би могло да се
приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, а именно дата на която
не оспорва, че и е връчено уведомлението по чл. 60 ,ал.2 ЗКИ – 29.09.2020 г. , но не и
посочената от Банката -24.05.2019 г.
Съгласно Договора от 26.10.2017 г. Банката –кредитор, констатирайки забава в
плащанията се е позовала на чл.10.1.1 във вр. с 10.3.5. , обявявайки считано от 24.05.2019 г.
договора за предсрочно изискуем .Констатираната забава в плащанията от Банката е била
повече от 90 дни , а именно за периода от 18.03.2019 г. до 15.5.2019 г. , поради което и въз
основа на договорните клаузи е отправила уведомлението по чл. 60, ал.2 ЗКИ до длъжника, а
след достигане до знанието на длъжника на уведомлението и лиса на погашения е
предприела и действия по сезиране на заповедния съд .
Фактът на забавата в плащанията, продължилата 91 дни забава, началния период в
който отв.Г. е спряла да изпълнява задълженията си към Банката кредитор е установен не
само на база извлеченията от движението по сметката на ответницата , но и от експерта –
счетоводител, изложени в табличен вид хронологично и детайлно .
Съдът приема, че договорните клаузи на които се позовава Банката –ищец за да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем валидно обвързват и двете страни , т.к. договора е
съставен в писмена форма, двустранно подписан, на съответния шрифт и не съдържа
недействителни клаузи, клаузи които биха могли да бъдат основание за прилагане на
нормата на чл.23 ЗКИ .Впрочем до този извод отделно от заповедния съд е стигнал и
въззизвния съд при инстанционния контрол върху разпореждането за незабавно изпълнение
.По същество релевираните в срока по чл.131 ГПК възражения за недействителност на
отделни договорни клаузи, както правилно сочи процесуалния представител на ищцовата
страна в първото о.с.з. на напълно неотносими към предметните предели на спора.
И на последно място , съдът приема , че отговора на спорния по делото настъпила ли
е предсрочната изискуемост на вземанията за главница, договорна лихва ,лихва върху
просрочена главница на дата 24.05.2019 г. ,така както Банката е упражнила правото си или
най-рано на 29.09.2020 г. ,както твърди ответница се съдържа както в писмените
доказателства по делото, така и в ТР № 8 / 2017 г. От целия съвкупен анализ на
ангажираните от Банката ищец писмени доказателства се извежда извода, че поради забава в
плащанията над 90 дни Банката е упражнила правото си да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем считано от 24.05.2019 г.
18
Дори и да се приеме, че дата 29.09.2020 г. на която кредита е можело да бъде обявен
за предсрочно изискуем , то извода на исковия съд за основателност и доказаност на
исковете по чл.422 ГПК остава непроменен . Това е така, т.к. заповедното производство е
образувано на 14.10.2022 г., дата следваща писменото уведомяване на отв. Г. по чл. 60, ал.2
ЗКИ .
В Тълкувателно Решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. ВКС , ОСГТК по т.д.№
8/2017 с докладчик съдия Е. В. ,имащо задължителен характер са изложени ясни мотиви
относно предмета на делото в производството по иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК,с
препращане към мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, се приема, че предмет на делото по
установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането, основано на представения
документ -извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при
сключването му.
ВКС е пояснил в ТР № 8/ 2017 г., че : „ ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание.При вземане, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение „, указва
още ВКС , че : „ не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за
кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение
в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в
договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното
по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението -
главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът -
ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо
поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните
вноски.“
В обобщение, исковият съд намира че ищецът е провел пълно и главно доказване
,ОСИ са доказани и по основание и размери и периоди и следва да бъдат уважени изцяло .
19
Основателността на иска обуславя и уважаване на акцесорното искане за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано о датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл.417 ГПК, т.к. това е началната дата от която акцесорното вземане за законна
лихва е изискуемо. С оглед прецизност, при отчитане на факта,че заповедния със се е
произнесъл по реда на чл.247 ГПК с Определение № 263638/15.4.2021г., неразделна част от
коригираните три акта –разпореждане, заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, намира
за нужно в петитума на иска ,в скоби, да посочи и акта от 15.4.2021 г., т.к.същия е
неразделна част от оспорената заповед и е издаден едва след сезиране на исковия съд .
На последно място исковия съд следва да се произнесе и по въпроса за отговорността
за разноските съгласно нормите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК .
Сторените от ищцовата страна в заповедното производство съдебно –деловодни
разноски в общ размер на 81,50 лева ( осемдесет и един лева и петдесет стотинки) вече са
определени от заповедния съд и исковия съд присъжда този размер в полза на ищеца, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В исковото производство реално сторените от ищцовата страна и доказани разноски
са както следва : 125,21 лв. за доплатена д.т., 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и
250,00 лв. депозит за ССчЕ – или общо 735,21 лв. (седемстотин тридесет и пет лева и
двадесет и една стотинки ).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовата страна „У. Б.“ АД
пререгистрирано по ЗТР по партида с ЕИК ***, със седалище и адрес управление: гр. С.,
пл. „С. Н.“ № 7, представлявано от законните си представители Т. А. П. и Д. В., италиански
гражданин, роден на **.**.****г., действащи чрез пълномощника адв. М.Ж., ***, със
съдебен адрес гр. В., ул. „П.К.“ № 9, ет. 3, офис 49, и ответницата Ф.. Ф.. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Е. Г.“ № *, вх. **, ет. *, ап. ** и по отношение на
ответника Ф.. Ф.. Г., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател по Договор №
CCIR-301-00377-2017 за кредитна карта за физически лица от 26.10.2017г., че
ВЗЕМАНЕТО на „У.Б.“ АД, произтичащо от посочения договор, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 260950 от 16.10.2020 по ч.гр.д. №
*****/2020г.,издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поправена по чл.247 ГПК с
Определение № 263638/15.4.2021г. по ч. гр.д. № *****/2020г. по описа на РС В., 42-ри
състав, а именно: извлечение от счетоводните книги на Банката за размера на дълга на
длъжника Ф. Ф.анд Г., ЕГН ********** към дата **.**.****г. по Договор № CCIR-301-
00377-2017 за кредитна карта за Физически лица от 26.10.2017г., конкретизирано по
основание и размер в извлечение от счетоводните книги на „У. Б.“ АД за референтен номер
на контракт **************** на клиентски номер ******** към дата **.**.****г. поради
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 10.1.1 и чл. 10.3.5 от
20
договора, считано от 24.5.2019г., за което длъжникът е уведомен чрез покана за доброволно
изпълнение, връчена на 29.9.2020г. - чл. 417, т.2 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА в размер на:
977,53 лева (деветстотин седемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки),
представляваща неиздължена главница по Договор № CCIR-301-00377-2017 за кредитна
карта за физически лица от 26.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - **.**.****г. до окончателното
изплащане на задължението, 49,94 лева (четиридесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки) - лихва върху редовна главница по договора за кредит за периода 18.3.2019г. -
24.5.2019г.вкл.; 212,03 лева (двеста и дванадесет лева и три стотинки) - лихва за
просрочена главница по договора за кредит за периода 24.5.2019г. - 13.10.2020г. вкл., на
основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415 , ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ф.. Ф.. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Е. Г.“ № *, вх. **, ет. *,
ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „У. Б.“ АД пререгистрирано по ЗТР по партида с ЕИК ***, със
седалище и адрес управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № *, представлявано от законните си
представители Т. А. П. и Д. В., италиански гражданин, роден на **.**.****г., действащи
чрез пълномощника адв. М.Ж., ***, със съдебен адрес гр. В., ул. „П.К.“ № *, ет. *, офис **
СУМАТА от общо 81,50 лева ( осемдесет и един лева и петдесет стотинки)- сторените от
ищцовата страна съдебно –деловодни разноски в заповедното производство – частно
гражданско дело № *****/2020г. по описа на РС В., 42-ри състав, на основание чл. 78, ал.1
ГПК .
ОСЪЖДА Ф.. Ф.. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Е. Г.“ № *, вх. **, ет. *,
ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „У. Б.“ АД пререгистрирано по ЗТР по партида с ЕИК ***, със
седалище и адрес управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № *, представлявано от законните си
представители Т. А. П. и Д. В., италиански гражданин, роден на **.**.****г., действащи
чрез пълномощника адв. М.Ж., ***, със съдебен адрес гр. В., ул. „П.К.“ № *, ет. *, офис **
СУМАТА от общо 735,21 лева (седемстотин тридесет и пет лева и двадесет и една
стотинки )- сторените от ищцовата страна съдебно –деловодни разноски в исковото
производство, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78 ,ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните – чрез процесуалните йм
представители.
21
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
22