Определение по дело №744/2018 на Районен съд - Хасково

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 1567

 

Хасковският районен съд

в закрито заседание на втори ноември                

през две хиляди и осемнадесета година

в състав:

 

                                                         СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                                           

                                                                      

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията

Гр.д. № 744  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С исковата молба, предявена с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 7 975 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на причинено от ответника на 26.09.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, която сума е присъдена със Заповед № 1577/04.12.2017г. по Ч.гр.д. № 2992/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.

С определение, постановено в съдебно заседание на 20.09.2018г., съдът остави исковата молба без движение до уточняване в десетдневен срок от датата на заседанието, точно на кое от изброените основания ищецът претендира обезщетението, с оглед преценката на съда за правната квалификация на иска и в този смисъл дали приложима ще бъде нормата на специалния закон – чл.203 и сл. от Кодекса на труда, като в мотивната част на определението бе посочено, че оставянето на исковата молба без движение се налага, тъй като в същата ищецът не е посочил на какво основание претендира от ответника сумата за обезщетение на причинените му вреди, което пък уточнение се налага с оглед твърденията в исковата молба, неоспорени и в отговора на същата, че към датата на настъпилото пътно-транспортно произшествие страните са били в трудови правоотношения. Казаното обосновава задължение за ищеца да посочи на какво основание претендира исковата сума – дали твърди, че вредата е причинена умишлено от ответника или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, тъй като при така изложените фактически твърдения, с оглед и взетото становище в отговора на исковата молба, съдът не би могъл да даде правилна правна квалификация на предявения иск, предвид неуточнените, посочени по-горе обстоятелства по същия.

С Молба, вх. № 18068/28.09.2018г., при спазване на определения от съда срок, ищецът посочва, че настоящият случай попадал в хипотезата на чл.203, ал.1 от КТ. Видно от обстоятелствената част на исковата молба било, че към датата на процесното ПТП, а именно – 26.09.2017г., страните по делото са били в трудови правоотношения – ищецът като работодател, а ответникът – работник. Посочва се също, че размерът на претендираната щета бил в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а то било настъпило вследствие на непредпазливо деяние от страна на ответника по иска, при повод изпълнение на трудовите му задължения като шофьор.

При тези данни по делото съдът намира, че  производството по същото следва да бъде прекратено по следните съображения:

След като в заявлението, възоснова на което е образувано заповедното производство по Ч.гр.д. № 2992/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, заявителят е посочил, че основанието за паричното му вземане са претърпени имуществени вреди вследствие на причинено от длъжника, назначен като шофьор от заявителя, ПТП на 26.09.2017г., управлявайки собственото на дружеството МПС, то съдът дължи произнасяне по съществуването именно на това вземане, конкретизирано като основание, вид и размер в заявлението по чл.410 от ГПК. В настоящия процес обаче, след направеното уточнение при оставяне на исковата молба без движение, ищецът позовава вземането си на нормата на чл.203, ал.1 от КТ. Ето защо, при липса на съвпадение между заявеното в заповедното и претендираното в исковото производство, последното следва да се прекрати. Трайна и непротиворечива е съдебната практика в насока допустимостта на производството по чл.422 от ГПК, само при пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявения иск и задължението, за което е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на това вземане, за което е било образувано заповедното производство и е била издадена заповед за изпълнение. Искът по чл.422 от ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично по основание  и размер със заявеното в заповедното производство. Сочената идентичност е процесуална предпоставка за допустимостта на исковата претенция.

В случая, при преценка допустимостта на иска по чл.422 от ГПК, се налага извод за наличието на разминаване между основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение /чл.45 ЗЗД/ и това, на което се претендира сумата в настоящото производство /чл.203, ал.1 от КТ/, поради което би се стигнало до недопустимо разминаване между произнасянето на заповедния и исковия съд. По изложените съображения съдът приема, че установителната претенция е недопустима на така заявеното основание и производството по делото следва да се прекрати.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, като компетентен да обезсили заповедта за изпълнение при прекратяване на производството по иска, е съдът в исковото производство. Ето защо, издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1577/04.12.2017г. по Ч.гр.д. № 2992/2017г. следва да бъде обезсилена изцяло.

С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 700 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

 

Водим от горното, съдът

 

                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 744/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, като недопустимо.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1577/04.12.2017г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.410 от ГПК, по Ч.гр.д. № 2992/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА „Юпиемтранс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ж.к. „Орфей“ № 15-в-18, да заплати на И.Д.Г., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 700 лева. 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд-Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

                                                                                                         СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.