№ 352
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600895 по описа за 2021 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С определение от 13.07.2021 год. по НЧД № 1794/21 год. на СГС,НО,25 състав,на основание
чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения Я. С. С. е определено едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години по осъжданията му по НОХД № 209/17
год. на Окръжен съд-Пловдив и НОХД № 686/17 год. на същия съд,като е определил
първоначален строг режим на изтърпяване.Определено е и второ групиране на осъжданията
му по НОХД № 2326/19 год. на СГС и НОХД № 759/19 год. на СГС-лишаване от свобода за
срок от две години,също при първоначален строг режим на изтърпяване.От второто общо
най-тежко наказание е приспаднато времето,през което е изтърпял част от наказанието по
НОХД № 2326/19 год. на СГС,считано от 05.04.2021 год.
В срока за обжалване е постъпила жалба от осъдения,чрез защитникът му,с която се изразява
недоволство от така определените две групи наказания,като твърди,че са налице условията
за групиране на всички четири осъждания.Позовава се на ТР №3/09 год. на ВКС,според
което е допустимо след ново осъждане за престъпление,което не попада в отношение на
съвкупност с нито едно от деянията по предходните влезли в сила присъди,да бъде
извършено ново групиране и поддържа,че настоящият случай е точно такъв,тъй като са
извършени две престъпни деяния,за които е осъден с две отделни присъди,постановени по
НОХД № 209/17 год. и НОХД № 686/17 год. на Окръжен съд-Пловдив,които са влезли в
сила на 08.02.2017 год. и на 23.05.2017 год.,по които са му наложени наказания лишаване от
1
свобода за срок от две години,чието изтърпяване е отложено за срок от три години и двете
наказания не са групирани по реда на чл.306 от НПК.След влизане в сила на тези две
присъди,С. е извършил нови две престъпления,в изпитателния срок по тези осъждания и по
тези нови присъди са приведени в изпълнение наложените му наказания по първите две по
реда на чл.68,ал.1 от НК.С оглед разпоредбата на чл.25,ал.4 от НК въпросът за изпълнение
на общото наказание подлежи на допълнително решаване,поради което защитникът счита,че
в настоящото производство този въпрос следва да бъде пререшен по най-благоприятния за
осъдения начин,което не е сторено от първостепенния съд.Прави искане за отмяна на
определението в тази част.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения.
Осъденият С. поддържа казаното от защитникът си и заявява,че в момента е в Затвора-***
по присъда,която не счита за справедлива и затова моли да му бъде направена кумулацията.
Представителят на САС счита жалбата за неоснователна,а обжалваното определение за
правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.
Осъденият изтъква,че има семейство и две деца и от акта на съда зависи животът му.
Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за
установено следното:
С атакуваното определение състав на СГС е приел,че са налице условията за групиране на
наложените на осъдения Я. С. С. наказания,като се определи едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години по осъжданията му по НОХД № 209/17
год. на Окръжен съд-Пловдив и НОХД № 686/17 год. на същия съд при първоначален строг
режим на изтърпяване и втора група по осъжданията му по НОХД № 2326/19 год. на СГС и
НОХД № 759/19 год. на СГС с определяне на общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от две години,също при първоначален строг режим на изтърпяване.От
второто общо най-тежко наказание е приспаднато времето,през което е изтърпял част от
наказанието по НОХД № 2326/19 год. на СГС,считано от 05.04.2021 год.
След като провери изцяло законосъобразността на атакуваното определение настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна и съображенията за това са следните:
Правилна е преценката на първостепенния съд досежно групирането на наказанията на
осъдения,като същият в съответствие с изискванията на материалния закон в тази насока е
определил две групи общи наказания по осъжданията му ,посочени по-горе.
Видно е от справката за съдимост на С.,че той е осъждан както следва:
1.С присъда по НОХД № 361/04 год. на Окръжен съд-Русе,влязла в сила на 06.02.2006
год.,за престъпления,извършени на 19.08.2003 год.,на основание чл.209,ал.1 във вр. с
чл.26,ал.1 от НК и чл.244,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК е осъден на общо три години
лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено за срок от три години.
2.С определение по НОХД 209/17 год. на Окръжен съд-Пловдив,в сила от 08.02.2017 год.,за
2
деяние извършено на 14.01.2017 год.,на основание чл.244,ал.1 от НК е осъден на две години
лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години.
3.С определение по НОХД № 686/17 год. на Окръжен съд-Пловдив,в сила от 23.05.2017
год.,за деяние извършено на 14.01.2017 год.,на основание чл.244,ал.1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от две години с четиригодишен изпитателен срок.
4.С присъда по НОХД № 2326/19 год. на СГС,влязла в сила на 26.01.2021 год.,за деяние
извършено на 21.08.2018 год.,на основание чл.209,ал.1 от НК и чл.244,ал.1 от НК му е
определено едно общо най-тежко наказание по реда на чл.23,ал.1 от НК лишаване от
свобода за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване,определен на
основание чл.57,ал.1,т.2,б.”в” от ЗИНЗС.
5.С присъда по НОХД № 759/19 год. на СГС ,влязла в сила на 26.03.2021 год.,за деяние
извършено на 15.05.2018 год.,на основание чл244,ал.,пр.1 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване.С тази присъда
на подс.С. е определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД №
686/2017 год. и НОХД № 209/2017 год. на Окръжен съд-Пловдив ,а именно:лишаване от
свобода за срок от две години,което на основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в
изпълнение при първоначален строг режим на изтърпяване.
Така установеното от справката за съдимост на осъдения С. дава основание на въззивния
съд да сподели изцяло изводите на първостепенния,че са налице условията за определяне на
две групи наказания по реда на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23 ,ал.1 от НК.
Видно е,че деянията по първите две осъждания са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях,поради което и правилно са били групирани,като е определено
едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода.Всъщност това
групиране е било сторено още от съда,разгледал делото по НОХД № 759/19 год. на
СГС,който със съдебния си акт също така е намерил,че са настъпили предпоставките и на
чл.68,ал.1 от НК,поради което и е привел в изпълнение общото наказание,определено по
тези две осъждания, при първоначален строг режим на изтърпяване.
С оглед осъждането на С. и по НОХД № 2326/19 год. на СГС са настъпили основанията за
определяне и на общо наказание измежду това осъждане и осъждането му по НОХД №
759/19 год.,деянията по които са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което
и да е от тях.
В противовес на твърденията на защитникът,изложени във въззивната жалба,че са налице
условията за групиране на наказанията по всички четири осъждания,съдът приема,че не са
налице законовите предпоставки за това,защото е несъмнено,че деянията по последните две
осъждания –по НОХД № 2326/19 год. на СГС и НОХД № 759/19 год. на СГС са извършени
след като С. вече е бил осъден,два пъти,с влезли в сила съдебни актове.
По отношение на позоваването на защитникът на ТР №3/09 год. на ВКС в светлината на
разпоредбата на чл.25,ал.4 от НК за определяне на най-благоприятното за осъдения
съчетание,следва да се отбележи,че няма основания за прегрупиране на осъжданията му след
3
налагане на последните му две наказания,тъй като всяко едно от тях остава извън
определената вече съвкупност по НОХД № №209/17 год. и НОХД № 686/17 год. на
Окръжен съд-Пловдив поради това,че деянията са извършени след влизането в сила на така
посочените съдебни актове.В конкретния случай са налице единствено условията за
определяне на две групи наказания,така както е приел и решаващият съд,а въпросът за
изтърпяването на наказанията по условните му осъждания вече е бил решен с влязлата в
сила присъда на съда по НОХД № 759/19 год. на СГС,който след като е групирал
наказанията му по НОХД № 209/17 год. и НОХД № 686/17 год. на Окръжен съд-Пловдив,на
основание чл.68,ал.1 от НК е привел в изпълнение определеното му общо наказание и е
недопустимо неговото пререшаване.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС,постановено на 13.07.21 год. по НЧД №1794/21 год.
на СГС ,НО,25 състав .
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4