Протокол по дело №432/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 537
Дата: 26 ноември 2024 г. (в сила от 26 ноември 2024 г.)
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20242200100432
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 537
гр. Сливен, 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20242200100432 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищeцът Т. С. В., в качеството й на майка и законен представител В. Т.
С., редовно призована, се явява лично и с адв. Р.Г. АК - Стара Загора, редовно
преупълномощена с дата 22.11.2024 г.
Ответниците Р. В. Д. и Д. К. Д., редовно призовани, се явяват лично и с
адв. Никола П. АК - Сливен, редовно упълномощен от 18.11.2024 г.,
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Адв. Г.: Поддържам депозираната искова молба. Водим двама свидетели,
които молим да бъдат допуснати до разпит.
Адв. П.: Оспорвам исковата молба. Водим двама свидетели, които
молим да допуснете до разпит. Считаме, че така направеното искане за
установяване на бащинство е неоснователно и недоказано. Поради факта, че у
двамата ответници има обосновани съмнения, че бащата на детето не може да
е починалият им син В. Д. Д., молят да бъдат допуснати двама свидетели,
които да разпитате, с които да подкрепят съмненията си.
Адв. Г.: Правя доказателствено искане и двамата ответници да
отговорят на въпроси във връзка с на правените оспорвания. Въпросите са:
Живели ли са заедно синът им и моята доверителка? Къде са живели? Преди
да се роди детето В., ходили ли са двамата ответници в с. Г. да търсят Т. да се
уговарят за бебето? След като се родило детето, ходили ли са в Г. да искат да
вземат бебето при тях?
1
Адв. П.: Моля да не допускате конкретното искане, тъй като по закон в
ГПК се иска писмено задаване на въпросите, след това да бъде отговорено на
тях.
Адв. Г.: Тъй като днес е направено оспорването, формулирала съм си
въпросите и своевременно съм ги поставила. Спазила съм процедурата и при
формулирани въпроси, на които държим да бъде отговорено, съдът следва да
ги допусне. Водим и свидетели в тая насока.
Съдът ПРИСТЪПВА към устен доклад на делото по реда на чл. 146 от
ГПК:
Предявена е искова молба от Т. С. В., в качеството й на майка и законна
представителка на малолетния В. Т. С. срещу Р. В. Д. и Д. К. Д., в която се
твърди, че малолетното дете В. е родено след съжителството на майка му Т. и
В. Д., който е починал при ПТП на 18.02.23 г. Негови наследници са двамата
ответници - съответно майка и баща.
Твърди се, че В. Д. Д. е живеел на семейни начала с Т. С. В., с която
очаквали първото си дете. В. Д. бил грижовен и отговорен съпруг и с
нетърпение очаквал да стане баща, но така и не успял да припознае детето,
поради внезапната си смърт.
За В. С. се сочи, че е налице правен интерес да заведе настоящия иск за
установяване на произход от бащата, тъй като към момента в акта за раждане е
писано баща „неизвестен“.
Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което
признае за установено, че починалият В. Д. Д. е баща на детето В. Т. С., като
съответно бъдат променени бащиното и фамилно име на детето - съответно на
В.ев Д..
Исковата молба е връчена редовно на двамата ответници. В
законоустановения срок не е депозиран писмен отговор.
Правно основание на претендираните права чл. 69 вр. чл. 72 ал. 2 от СК.
Факти обстоятелства, които се признават от страните - няма такива.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва да ангажира доказателства във връзка с периода на
фактическо съвместно съжителство между неговата майка Т. В. и починалия
В. Д. Д..
Ответниците, във връзка с наведените в настоящото с.з. оспорвания,
следва да ангажират доказателства чрез изготвяне на експертиза.
Съдът на осн. Чл.176 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И

ОТВЕТНИЦИТЕ да отговорят на поставените въпроси от ищците:
2
През кой период са живели заедно Т. и синът на ответниците В.? Живели
ли са при тях, колко време ? Колко време са живели Т. и В. в с. Г., общ.
Сливен?
ОТВЕТНИЦАТА Р. Д.: Т. остана да живее у нас два дни. След това взе
сина ми и отиде заедно с него в Г. да си живее. Аз отидох да видя моя син
какво прави там. Т. ми каза, че синът ми е заминал за Германия. Аз вземах да
викам, да се карам с Т.. Той няма ли майка, няма ли баща, да дойде Т. и да ме
пита дали съм съгласна да пусна сина си или не. Даже не знам дали Т. е
останала бременна от моя син. Като видях на Т. корема я попитах: „Ти
бременна ли си, майко?“. Тя каза: „Бременна съм, майко.“ Защо тя не дойде на
моята къща и да ми каже: „Майко бременна съм от сина ти“. Да ми каже на
мен две думички. Толкова ли не може да ми каже на мене: „Бременна съм от
сина ти“. Питах я защо не ми каза, че е заминал за Германия. Аз нямаше да
пусна сина ми в Германия.Този разговор беше проведен в Г., където живее Т..
След това като роди Т. детето, като излезе от болницата отидохме при нея,
майка й ми каза: „Ти не си баба на това лапе.“
Ответникът Д. Д.: Аз закарах кошара за детето, защото живеят в една
колиба.
ОТВЕТНИЦАТА Д. продължава: Майката на Т. ми каза: „Повече няма
да идваш в Г. да гледаш туй лапе. Нямаш право. Ти не си баба на това лапе.
Няма ни баба, ни дядо“. Аз излязох и питах Т. защо майка й казва тия неща.
Исках на седмицата поне веднъж да виждам детето. Тя каза: „няма да идвате
да го гледате за цял живот това лапе“. Не сме били в лоши отношения с Т..
Отидохме в Г., защото нали ни е унука, искахме да ходим поне веднъж в
седмицата за виждаме детето. Не знам защо отидоха Т. и В. да живеят в Г.. Т.
ми поиска 50 лв., защото на В. приятеля му прави годеж. Каза ми ако имам
пари да й дам 50 лв. Аз се съгласих и й дадох 50 лв. да отидат там където на В.
приятеля му прави годеж. Отидох да видя – гледам няма ни Т., ни В. на
годежа. Помислих си, че тази Т. само измами сина ми да отидат в Г.. Тогава
хванах една кола и отидох на Г.. Видях сина ми в Г. и го питах няма ли къде да
спи, няма ли къде да остане. Казах на Т. да си вземе багажа и да се прибере
при нас. Това беше лятно време месец май – юни. Питах Т. ще дойде ли на
моята къща. Тя каза: „Аз не мога да дойда там. Нямам работа да живея в
Тополчане. Ще живея с моя мъж в Г.“. Казах й, че като иска с мъжа си да си
живеят там. Излязохме от Г. и се прибрахме у нас.
ОТВЕТНИКЪТ Д. продължава: Лятото те живяха в Г., повече не живяха.
Той замина за Германия, но не знам на коя дата и кой месец замина.Не ни
казаха.
ОТВЕТНИЦАТА Д.: Това дете може да е от сина ми. Аз не мога да
гарантирам, че не е от него. Детето стана на 1 г. и два месеца. На мен не ми е
хубаво, искахме да ходим да го виждаме, те хората ни изпъдиха. Не съм
съгласна бащиното име да му давам. Не съм съгласна, защото детето стана на
1 г. и 2 месеца, а аз на това дете лицето не знам. На мен какво ми е като отида
3
и като ме изпъдят тези хора. То не е ли от сина ми, че да не го гледам.
Доброволно аз като отидох, те ме изпъдиха. Не съм ли и аз баба, да го виждам
това дете.
ОТВЕТНИКЪТ Д.: Аз не отричам детето да е на сина ми, но тя не ни
каза, че е бременна от него. Той също не ни каза: „Жена ми е бременна от
мене“. Нищо не знам. Не сме се обиждали с Т.. Не съм съгласен да му давам на
това дете името на сина ми. Близките й на Т. не ни го дават да го виждаме.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит водените от страните четирима свидетели.
Сне самоличност на свидетелите:
РОСАНА РАШКОВА КИРИЛОВА – 35 г., българин,български
гражданин, омъжена, неосъждана, с основно образование, без родство със
страните и техните пълномощници.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НПК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Т. я познавам от малка, живеем в едно село Г..
Къщите ни са близо. През 2022 г. В. се взе с Т. и си живееха в село. Т. беше
отишла да живее при майка му, но живяха там една седмица и се прибраха в
Г.. На Т. мъжът й В. беше голям приятел на моя син. Той много си споделяше
със сина ми. Последно като дойде у нас ревеше и каза, че майка му не ги иска
и отива в чужбина да работи за детето си. Последно беше в нас, като тръгна на
сутринта за чужбина. След Нова година - в началото на 2023 г. В. тръгна за
Германия, там да работи. В. знаеше, че Т. е бременна. Той много се радваше,
че жена му е бременна. Каза, че ще работи, като се роди детето да има
парички. Той като тръгна Т. беше бременна, но не мога да кажа точно на колко
месеца е била, не знам. Майката на Т., В. и тя живееха заедно. Когато В. и Т.
започнаха да живеят заедно - беше лято. Тогава той работеше с нас - режехме,
правехме гроздобер. Може да е било есента, заедно работехме на лозята с
него. Има година и нещо нагоре той живееше с нея в нашето село. През това
време не са се разделяли. Т. не е имала контакти с други мъже. Всички ги
познавахме като семейство. В. беше жив, когато веднъж майка му дойде в Г..
Те се скараха, вдигнаха голям панаир. Ние стояхме встрани, не знам защо за
какво се караха. Майката /сочи ответницата/, караха се много. В. беше там.
После след като В. замина, Т. беше бременна. Като роди Т. майка му дойде да
се кара пак, да иска бебето от нея. Бях там присъствала съм. Като роди Т.,
мина малко време, дошли пак майка му и баща му. Искали са да вземат бебето.
Тогава не бях там, но синът ми, моите етърви и свекърва ми казаха. Т. и В. си
живееха в махалата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
Сне самоличност на свидетеля:
ЙОРДАН ДИМОВ ДОБРЕВ - 39 г., българин, български гражданин,
неграмотен, осъждан, женен, без родство със страните и техните
4
пълномощници.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. ДОБРЕВ РАЗПИТАН КАЗА: Т. я познавам от малка. Тя в Г. се
роди и там си порасна. Познавам В., него малко го познавам. Той почина. Той
дойде да живее в Г. може би през 2022 г. аз бях в чужбина. Мисля, че беше
лятото, не съм сигурен. Живееше долу в махалата с Т., той живееше при Т.,
заедно с нейната майка и с брат й. Не знам кога точно забременя Т.. На мен В.
не ми е споменавал нищо, но със сина ми беше приятел. Аз като се върнах от
чужбина В. е дошъл у дома на гости при сина ми и се черпили. Казал е на сина
ми, че ще ходи в чужбина да работи, защото жена му била бременна. Чувал
съм от хората, че Т. отишла да живее в Тополчане и не била приета там и
момчето дойде да живее при нея. Причината е защото майка й му или баща му
не я искали Т. да живее в Тополчане и момчето дойде при нея да живее. Бях в
чужбина, върнах се м. Октомври, ноември и декември си бях в България,
после м. Март пак заминах, това беше миналата година. В. работеше в Г.,
дърва от гората караха с нашите момчета. В чужбина не знам какво е работел.
Чух, че отишъл в Германия да работи, но какво точно не знам. Преди да
тръгне за чужбина, нямаше и 15 дни, са се събирали със сина ми.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
Сне самоличност на свидетеля:
АСЕН Д. Д. – 21 г., българин, български гражданин, женен, с начално
образование, неосъждан син, съм на Р. и на Д..
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НПК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Два месеца беше брат ми с Т.. На третия месец брат
ми замина в Германия. Т. беше бременна на 3 месеца. Ние не знаехме, че Т. е
бременна, нито брат ми ни каза, нито Т. ни каза. Брат ми отишъл в Германия.
Питахме Т. къде е В., тя каза, че е в Германия. Майка ми и баща ми видели, че
коремът й е голям. Питали я дали е бременна Тя казала: „Майко, бременна съм
от В..“. Това е.
Брат ми не ми е казвал, че чака дете. Ние се виждахме с него, говорехме.
Той ми звънеше. Имаха с нея телефон. Той говореше с мен и не ми е казал, че
е бременна жена му или да ми сподели нещо. Не ми е казал и ние не знаехме,
че е отишъл в Германия. Баща ми отиде да го посети на гости и видял, че го
няма. Беше лято когато отидоха Т. и В. да живеят в Г., беше м. май - юни. В.
не се върна в Тополчане. Не са говорили с майка ми и баща ми, не са били в
лоши отношения. Нещо годеж имаха и той казал на майка: „Дай ми 50 лв. да
идем на годеж“. И майка им дава 50 лв. да отидат на годеж. Чакала ги да се
върнат. Станало 1 часа, те не се връщат и отиват с кола да види дали са там.
Питали Т. дали ще се върне, тя казала, че няма да се върне. От лятото той не се
е връщал при нас. През това време не се е обаждал, не е казал на майка ми и
5
баща ми, че отива в чужбина. Ние не знаехме дори, че е отишъл в Германия.
Брат ми и Т. не ми казаха, че чакат дете. Никой друг не ми е казал, че Т.
чака дете от брат ми.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
Сне самоличност на свидетеля:
АТАНАС АНКОВ МИРОСЛАВОВ - 21 г., българин, български
гражданин, осъждан, женен, средно образование, зет съм на Р. и Д.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НПК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам починалия В.. Те заживяха заедно с Т. на
18.01.2022 г. в с. Г.. Сами живееха там, аз ходих два-три пъти с дядо и баба -
Р. и Д.. В. работеше в строителството и реши да замине за Германия, не знам
защо реши да замине за Германия. Той не ни каза, че Т. е бременна и тя не
каза, че е бременна. Не дойде в къщи да каже поне на дядо и баба: „Бременна
съм от В.“ и поне да каже, че В. отиде в чужбина. Дядо и баба отидоха да го
търсят в Г. и тя казала, че В. е в чужбина. Тя им казала, че е бременна на два
месеца. В. не ми е казал, че чака дете от Т.. Не е споменал на майка си и на
баща си, че тя е бременна.
Ходих няколко пъти в Г. с баба и дядо, В. не беше тук. Ние отидохме да
го търсим. Питахме Т. и тогава тя ни каза, че беше заминал.
В. 1-2 пъти дойде в Г. и си замина. Като се роди бебето, дядо искаше да
я вземе от родилното, Т. беше съгласна. Посрещнаха я, с кошарата, с дрехите, с
всичко, но се скараха после. Не знам после защо се скараха.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от съдебната зала.
Адв. Г.: Моля да бъде назначена съдебномедицинска акушеро-
гинекологична експертиза относно периода на зачеване, тъй като от всички
разпитани свидетели – и на ищеца и на ответниците, се установи, че от около
година преди периода на зачеване Т. и В. са живели заедно. Не са се разделяли.
Моля да бъде назначена такава експертиза, за да се установи вероятният
период на зачеване на детето В..
Адв. П.: Така поисканата експертиза, госпожо съдия, може наистина да
установи времето на зачеване, но не и кой е бащата. По този начин ще съберем
косвени факти. Считам, че съдът трябва да събере преки доказателства за
бащинството. Това може да стане с друга експертиза, най-вероятно такава,
която изследва ДНК на възходящи и низходящи.
С оглед възраженията на ответната страна и на основание чл. 195 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА изготвянето на ДНК - експертиза установяваща
биологичното родство на малолетния В. Т. С. с ЕГН **********, роден на
12.09.2023 г. в гр. Сливен от майка Т. С. В. с ЕГН **********, която да се
6
изготви от вещо лице експерт Борис Петров Шахов - лаборатория „Проген“ –
гр. София, моб. тел. **********.
При изготвяне на експертизата вещото лице да отговори на въпроса:
1. Каква е вероятността малотнето дете В. Т. С. с ЕГН **********, родено
на 12.09.2023 г. в гр. Сливен от майка Т. С. В. с ЕГН **********, ДА Е е
внук на двамата ответници по бащина линия – майка Р. В. Д. с ЕГН
********** и баща Д. Тинчев Д. с ЕГН **********.
2. Каква е вероятността малотнето дете В. Т. С. с ЕГН **********, роден
на 12.09.2023 г. в гр. Сливен от майка Т. С. В. с ЕГН **********, да НЕ Е
внук на двамата ответници по бащина линия – майка Р. В. Д. с ЕГН
********** и баща Д. Тинчев Д. с ЕГН **********.

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 333 от ГПК страните /майката и детето и
двамата ответници/ следва да се явяват за взимане на биологичен материал
след предварителна уговорка с Анелия Аврамова тел. 042-4656205,
**********, Медицински център „Селена-Л“ ЕООД, гр. Стара Загора, ул.
„Отец Паисий“ № 139.
Явяването в лабораторията да бъде след внасяне на депозит за
възнаграждение на вещо лице по сметка на СлОС.Да се представят
доказателства по делото !
Възнаграждението на вещото лице в размер на 2322 лева да бъде
заплатено по равно от страните по сметка „Депозити“ на СлОС или всяка от
тях следва да заплати сумата от 1161 лева.

За събиране на допуснатите от съда доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТЛАГА делото и насрочва с.з. за 27.01.2025 г. от 10:00ч., за която дата
страните да се счита редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Борис Петров Шахов - лаборатория
„Проген“ – гр. София като се изпрати препис от протоколното определение на
електронен адрес.

Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:50 ч.
7
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8