Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 894/8.5.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На осемнадесети април Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
1568 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001187/18.12.2018г.
на Главен инспектор в ОО „АА“ в ГД „АИ“гр. Варна, с което на „З.С.Г.” ЕООД е
наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от
Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество
против НП на административно наказващият орган, с което е наложено
административно наказание имуществена санкция.
В жалбата си
изразява позиция за незакосоъобразност на наказателното постановление. Счита
се, че АУАН е съставен от лице, което не притежава качество „длъжностно“ по
смисъла на чл.37 от ЗАНН, което прави АУАН нищожен. Счита се още, че АУАН е
съставен 9 месеца след като нарушителят е бил известен на актосъставителя. Сочи
се, че НП е издадено от некомпетентен орган. Алтернативно се счита, че е налице
хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание не се явява представляващ
дружеството.
Представител на органа, издал наказателното постановление
оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно издадено.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 22.10.2018г. служител на ОО“АА“ Варна – св. Г. обработил документи за
доказване на финансова стабилност, предоставени от „З.С.Г.“ ЕООД, получени по
пощата в сградата на ОО“АА“ Варна.
При обработката на документите св. Г. установил, че
превозвачът „З.с.г.” ЕООД притежава
лиценз за извършване на междуобщностен обществен превоз на товари , валиден до
11.05.2027г.
Св. Г. установил още, че дружеството не е подало справка
за доказване на финансова стабилност преди изтичане на срока на
застрахователната полица, с която била доказана финансова стабилност за
предходния период – 13.02.2018г.
След като било констатирано горното, на 09.11.2018г., бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на
акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на
същото. В графата за възражения било вписано, че няма такива. Възражения не постъпили и в
тридневния срок.
Впоследствие на
18.12.2018г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.6 ал.7 т.3 б.”б”
от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТ и въззивното дружество било
санкционирано на осн. чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената
фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства- копия от застрахователни полици;
справка за финансова стабилност; справка за валидност от ОО“АА“ и др., като фактически
не е налице оспорване от страна на въззивното дружество на факта на подаване на
справката на 19.10.2018г.
След служебна
проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от
ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно
нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити,
изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно
наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно
наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията на
деянието. При определяне на административното наказание правилно е преценена
приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно
по вид и размер.
Що се отнася до
доводите, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната
неоснователност, предвид на следното :
С жалбата се счита, че АУАН е съставен от лице, което не
притежава качество „длъжностно“ по смисъла на чл.37 от ЗАНН, което прави АУАН
нищожен.
Съдът не споделя подобна позиция, като компетентността на
актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.92 ЗАвП и в този смисъл АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице.
Счита се още, че АУАН е съставен 9 месеца след като
нарушителят е бил известен на актосъставителя.
Доколкото АУАН е съставен след постъпване на документите
по пощата в сградата на ОО „АА“ на 22.10.2018г., този е момента, от който
нарушителя е станал известен на актосъставителя и от този момент започва да
тече срока за съставяне на АУАН. В настоящия казус АУАН и съставен на
09.11.2018г., поради което и е съставен в рамките на сроковете, предвидени с
ч.34 от ЗАНН.
Сочи се, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Съдът, изхождайки от съдържанието на приложената по
административнонаказателната преписка Заповед №РД-08-249/15.05.2015г. намери,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
правомощията му.
На последно място алтернативно се счита, че е налице
хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
Съдът,
изхождайки от факта, че законодателят е предпоставил завишената степен на
обществена опасност на нарушението, предвиждайки , че във всеки случай на неподаване
на справка се осъществява състав на административно нарушение, както и
сравнително значителния период от време, през който е било извършвано
нарушението намери, че на практика се изключва възможността фактите от
настоящия казус да бъдат съотнесени към разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид, поради което и правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на дружеството.
Като взе предвид
гореизложеното, съдът намери, че следва
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: