Р Е
Ш Е Н
И Е №
04.05.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР
СВЕТИЕВ
при секретаря М.Д., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3076 по описа на съда за 2016
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която е предявен положителен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата в размер на 9300 лева, за която срещу нея е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД №э 1597/2016г. на Районен съд –
Сливен, срещу която е подадено възражение в срок. Твърди се, че между страните
е сключен в писмена форма договор за паричен заем от 31.01.2016г., като ищецът
като заемодател е предал на ответницата сумата 9300 лева, която тя е следвало
да върне в срок до 29.02.2016г. Сумата не била върната, поради което ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение срещу ответницата, срещу която тя е подала
възражение.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата 9300 лева, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
От
страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
нейната основателност и се твърди, че ответницата се е подписала на празна
банка и не е поискала и получавала пари на заем, а между страните има договорни отношения по
договор за наем.
В съдебно заседание ищецът не се явява.
Представлява се от пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за нейното
уважаване.
Редовно призованата ответница не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.01.2016г. в гр.Пловдив между ищеца Д.М. и ответницата Т.Б. е сключен в
писмена форма договор за паричен заем, като заемодателят –ищец е предал на
ответницата-заемател в присъствието на свидетелката В.Р. сумата 9300 лева. На 29.02.2016г.
настъпил уговорения между страните падеж на задължението на ответницата за
връщане на заетата сума, но плащане не било извършено.
Между страните е имало и други облигационни отношения по повод сключен
договор за наем, които не са предмет на настоящото производство.
Със заповед №1006/19.04.2016г. по ч.г.д.№1597/2016г. на СлРС е разпоредено
ответницата като длъжник да заплати на ищеца като кредитор, както следва:
- сумата 9300 лева, представляваща подлежаща на връщане заемна сума,
съгласно сключен на 31.01.2016г. договор за заем, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-18.04.2016г. до
окончателното й изплащане, както и разноските в общ размер на 786 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда
на 18.04.2016г. заявление и ответницата е подала в срок възражение по чл.414 от ГПК.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответницата
на ищеца и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими, необходими
и неоспорени писмени доказателства /в това число и тези по заповедното
производство, където е приложен и договора за заем/, както и въз основа на
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира и
показанията на свидетелката Р., тъй като са в отношение на безпротиворечивост и
допълване с останалия доказателствен материал.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е
допустима, а разгледано по същество е основателна.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответницата, както и
неплащане от нейна страна на уговорения падеж, поради което се дължи процесната
сума. Ответницата не е доказала погасяването на вземанията чрез плащане, нито
твърди да е извършила такова. Договора за заем не е оспорен по надлежния
процесуален ред относно истинността му.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален, поради което за неговото сключване не е достатъчно
само постигането на съгласие между страните. Необходимо е парите или другите
заместими вещи да бъдат предадени на заемателя и едва след реалното им
предаване се счита, че договора за заем е сключен. В случая между страните има
сключен писмен договор за заем, а изпълнението на задължението на
заемодателя-ищец за предаване на ответницата-заемател на сумата 9300 лева се
установява и с показанията на разпитаната свидетелка, което съобразно
утвърдената съдебна практика е допустимо. Доказателствената
тежест за плащането на сумата от ответника на ищеца, т.е. за връщането на
заетата сума се носи от ответната страна, която не е доказала, че е изпълнила задължението си да върне получената
в заем сума в размер на 9300 лева.При това положение, единственият възможен
извод съобразно събраните доказателства
и правилата за разпределение на доказателствената тежест, е за дължимост на
процесната сума.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответната страна дължи на ищеца процесната сума, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1597/2016г. на СлРС, а именно: -
сумата 9300 лева, представляваща подлежаща на връщане заемна сума, съгласно
сключен на 31.01.2016г. договор за заем, ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-18.04.2016г. до
окончателното й изплащане.
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на
разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се
присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 2172 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Т.Д.Б. с ЕГН-********** *** ДЪЛЖИ на Д.А.М. с
ЕГН-********** *** сумата, за която е издадена заповед за изпълнение №1006/19.04.2016г.
по ч.гр.д.№1597/2016г. на СлРС, а именно:
- сумата 9300 лева, представляваща подлежаща на връщане заемна сума,
съгласно сключен на 31.01.2016г. договор за заем, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-18.04.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.Д.Б. с ЕГН-********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.А.М. с ЕГН-********** *** сумата 2172 /две хиляди сто седемдесет и
два/ лева, представляваща разноски по делото, включващи разходите по
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: