РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Златоград, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100077 по описа за 2022 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.
Ищецът М. З. Ч., ЕГН **********, адрес: с. А., общ. Зл..обл. С. чрез адв.
В...Р., твърди в исковата си молба, че с трудов договор № 63/11.12.2019 г., е
назначен, като „подземен миньор III ст." в „Р. Е. П." ЕООД, гр.З., правоприемник на “Г.-З."
АД гр.З.
В ответното предприятие той има дълъг трудов стаж, като е започнал
работа, към него още на 01.07.1996 год.
Сочи, че на 23.09.2020 г., е бил първа смяна за времето от 08.00 часа до
15.00 часа, в с. Е. р., участък „А.”, хор. 400, блок 3-4. първи подетаж.
В неговите задължения е било да извозва добитата скална маса (руда) от
забоя с челен товарач. Около 12.30 часа при подхода с челния товарач към
складирана скална маса, тя се свлича и го затрупва до кръста.
Свидетел на инцидента е бил н-к участъка - С.. Д., който веднага се
опитал да го освободи от затрупалата го скална маса, но не могъл да стори
това сам, поради което е потърсил помощ от другите колеги от смяната. С
общи усилия, те са успели да го освободят. Извели го навън от участъка с
носилка, след което е бил транспортиран във .. гр.З..
Направени са му изследвания и съответните ренгенови снимки. При
извършените прегледи е констатирано: травма на двете бедра, ляво рамо,
двете мишници и открита рана на ляво бедро-фистула. Издаден е фиш за
спешна медицинска помощ и допълнителен лист за консултации към фиш за
1
преглед и двата от 23.09.2020 година. Насочен е за домашно лечение, като са
му били изписани съответните медикаменти за лечение, предимно
болкоуспокояващи и медикаменти за лечение на откритата рана. Издаден му е
бил болничен лист за временна нетрудоспособност №..... от 24.09.2020 г. до
03.10.2020 г.
Впоследствие, тъй като състоянието на пострадалия Ч. не се е
подобрило съществено, а напротив болките продължавали, откритата рана не
се е затворила, като е имало гнойна секреция от нея се наложило да бъдат
извършени допълнителни контролни прегледи, при които е констатирано:
рана с некрози и гнойна секреция в областта на ляво бедро. Ляв крак с
кръвонасядани, оточна и болезнена колянна става, тендинит на ахилесово
сухожилие.
Издадени са амбулаторни листове. Предписано е медикаментозно
лечение, в домашни условия.
На база извършените контролни прегледи и издадени амбулаторни
листове са издадени и болнични листове за временна нетрудоспособност, за
периода от 08.10.2020 г. до 16.11.2020 г., или общо с първоначалния болничен
лист за 46 дни.
Във времето състоянието на пострадалият Ч., въпреки, че е започнал
отново работа, като подземен работник - миньор в ответното предприятие, не
се е подобрило значително. Болките в лявото бедро непосредствено над
коляното се увеличили. Появило се издуване по външната повърхност на
бедрото. Това му е пречело за нормално предвижване, както и за работата,
която е изпълнявал.
Ето защо на 22.02.2022 г. на М.Ч. е извършен нов контролен преглед,
при който е установено: подутина в състава на васкус латералис долна
трета на бедро. Насочен е за оперативно лечение.
На 23.03.2022 г. М.Ч. е постъпил в УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр. П. клиника
по ортопедия и травматология, за оперативно лечение. При извършените му
прегледи се констатира: наличие на разкъсване на м.вастус латиралис в
средна (дистална трета на ляво бедро), флуктация в областта на дефекта
при палпалация.
На 24.03.2022 г. е извършена оперативна интервенция - генопластика.
Изписан за продължаване с домашно лечение на 26.03.2022 г. Назначено е и
медикаментозно лечение. Във връзка с претърпяната трудова злополука, Ч. е
изпитвал непрекъснати болки и страдания, които продължили повече от една
година и половина.
Особено силни те са били първоначално след инцидента, за което той е
бил и в болнични за временна нетрудоспособност за 46 дни.
Особено силен е бил психическия стрес (шок) при затрупването му от
скалната маса на 23.09.2020 г., който шок и до ден днешен не може да
преодолее и продължава да го преследва, с мисълта, отново и отново, че е
затиснат и не може да бъде освободен.
Ищецът допълнително е търпял болки и страдания и при извършената
2
му оперативна интервенция, които и до момента не са отминали.
Поради всичко гореизложено, ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 30 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените му
болки и страдания при възникналата трудова злополука с него на
23.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от същата дата, до
окончателното изплащане на главницата.
В съдебно заседание, чрез адв. Р., ищецът поддържа предявеният иск
изцяло.
Ответното дружество „Р. Е. П.“ЕООД, чрез адв. К.моли да се отхвърли
предявеният иск, за сумата над 10 хиляди лева, като неоснователен и
недоказан.
Третото лице-помагач „А. Б.“ АД гр. С., чрез адв. М. К. с писмено
становище твърди, че оспорва предявения от М.Ч. срещу „Р.е. п.“ иск за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение за
допринасяне от страна на пострадалия.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Не се спори по делото и съдът приема за установено, че между страните
по делото има сключен трудов договор от 11.12.2019 г., по силата на който
ищецът М.Ч. е работил в дружеството като „миньор трета степен“ на участък
„А. „М.“ и „Ю. П.“.
Не се спори също, че на 23.09.2020г. в 12.30 ч. в с.Е.р., участък „А.“,
хор. 400, блок 3-4, първи подетаж е възникнала трудова злополука с ищецът
М. З. Ч., за която злополука от НОИ, ТП- С. е съставено разпореждане, с
което злополуката е призната за трудова.
Това се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Злополуката е възникнала, когато М.Ч. се е опитал с управлявания от
него челен товарач да товари струпаната руднична маса. Той приближил
рудничната маса, която обаче тръгнала да се свлича, той слезнал от товарача
и се опитал да избяга, но бил прихванат от рудната маса до кръста. Всичко
това било видяно от н-к участъка С. Д., който опитал да извади пострадалия,
но не могъл сам и затова потърсил помощ от св. А. Б.. Когато Б.в отишъл вече
имало доста хора, които се опитвали да извадят пострадалия Ч.. М. правел
опити да се освободи чрез завъртане, но не успявал и стенел от болки, казвал,
че са му отишли краката, и че не издържа вече на болките.
Колегите на пострадалия успели да го освободят, махайки с ръце
камъните след около половин час. Когато го освободили Ч. не можел да стои
прав на краката си, а бил държан от колегите си. Веднага го сложили в кофата
на друг товарач, защото този, с който Ч. работел също бил затрупан, и го
свалили по комина. След това бил откаран във ФСМП гр. З.
Съпругата на ищеца разбрала за случилото се, тъй като й се обадил
3
колега на съпруга й от телефона на последния, и й обяснил за случилото се.Тя
отишла по най-бързия начин в болницата и като го докарали видяла, че не
мърда, бил жив труп. Поради това попитала доктора дали съпругът й е жив, а
доктора казала, че е жив. При местенето от носилката Ч. пищял от болки и
казвал, че го болят краката и таза. Целият бил в кал и кръв течала от краката и
тялото му. Направена му била и снимка, като лекарите казали, че в единия
крак има чуждо тяло, но изразили надежда, че с антибиотици то ще излезе. На
бедрото на единия крак имало разкъсна рана, от където текла кръв, а по-късно
започнала да тече гной.
След прегледа в болницата и обработката на раните, ищецът бил
закаран в дома си. Наложила се съпругата му, св. К. Ч.а да вземе отпуск 20
дни за да го обслужва. Тя му помагала за всичко, дори да ходи до банята.
След като приключил отпускът на св. Ч.а, тя си тръгнала на работа, а
съпругът й се придвижвал с помощта на патерица, но предимно лежал. Заради
разкъсването на единия крак се наложило през 2022 г. да се прави
специфична операция. И след операцията, когато Ч. шофира, трябва да спре и
да излезе и разтрие крака. Когато пък стои продължително време седнал,
отново трябва да се изправи и разтрие крака си.
Най- силни били болките, които ищецът изпитвал при получаване на
травмата, първата вечер и около месец след това. Гноясалата рана също
предизвиквала болки и неудобства. В няколко от приложените болнични
листове и по-точно в графа „Обективно състояние“ е посочено, че има рана с
некроза и гнойна секреция в лявото бедро. Дълго време той се будел вечер и
имал притеснения, че това може отново да се случи.
Той търпял болки и неудобства и от извършената му хирургическа
интервенция през 2022 г., а и след нея до оздравяването му.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Б. и К. Ч.а – съпруга на ищеца.
Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, тъй като те не
влизат в противоречие помежду си, а с останалите събрани по делото
доказателства - писмени и СМЕ.
Ответното дружество „Р. Е.П.“ ЕООД е застраховало работниците си,
общо 463 работници и служители за следните рискове от трудова злополука:
смърт от трудова злополука, трайна загуба на работоспособността, временна
загуба на работоспособността. Полицата е сключена съобразно приложен
списък, в който фигурира и името на М. З. Ч..
С преводно нареждане от 23.06.2022 г. третото лице помагач ЗАД „А. Б.“
е превело по сметка на М.Ч. сумата 418.78 лева по щета, т.е. обезщетение за
претърпените вреди от Ч..
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза от вещо лице доц.
П. Т..
От заключението на вещото лице доц. Т. се установява, че при
възникналата трудова злополука, на М. З. Ч. е било причинено: контузия на
двете подбедрици, кръвонасядане и травматичен оток на лява подбедрица,
4
разкъсно-контузна рана в областта на ляво бедро с последващо инфектиране
на меките тъкани, контузия на лява колянна става, разтягане на вътрешна
странична връзка на лява колянна става, контузия и травматичен отток на
лява глезенна става, постравматично възпаление на лявото ахилесово
сухожилие и на сухожилията на перонеусите на лявата подбедрица.
разкъсвания на външната част на четириглавия мускул на лявото бедро.
Механизмът на причиняване на уврежданията е процес на въздействие
на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на
определени наранявания.
Най-общо уврежданията по тялото на подекспертния са причинени от
действието на твърд тъп предмет.
Кръвонасядането и травматичния оток на кожата на лявата подбедрица,
разкъсно-контузната рана в областта на ляво бедро и разкъсването на
мускулни влакна на външната част на четириглавия мускул на лявото бедро,
са в резултат на действието на твърд тъп предмет, каквито са земните
материи, паднали върху пострадалия.
Разкъсването на външната част на четириглавия мускул на лявото бедро
настъпва при неговото разтягане напр. клек и е вьзможно да настъпи по време
и начин, както описва пострадалия.
Разтягането на вътрешна странична връзка на лява колянна става
настъпва при прекомерното й разтягане при изместване на лявата подбедрица
в коленната става навън от срединната линия /валгус позиция/. Въз основа на
което вещото лице може да направи извода, че тази увреда може да настъпи
при настъпилото срутване на земни материи.
Относно контузията на левия глезен, посттравматичното възпаление и
лявото ахилесово сухожилие и на сухожилията на перонеусите вещото лице
може да направи следните изводи:
Рентгенографски са доказани болестно променени процеси на
едноименната става, които са в резултат на хронично пренатоварване, поради
което най-вероятно настъпилата травма е изострила тяхното протичане, а не
ги е причинила.
Подекспертният е претърпял хирургично и медикаментозно лечение и
физиотерапевтични процедури, описани в медицинските документи.
В резултат на причинените травматични увреждания пострадалият е
претърпял обичайни за този вид увреждания болки, които следва да са били
леки до умерени по характер. Същите следва да са били най-силни по своя
интензитет непосредствено след причиняването на уврежданията и следва да
са изчезнали напълно с приключването на оздравителните процеси, което
обичайно е в рамките на около 3-6 месеца, при нормален ход на
възстановителните процеси. При неизвършване на необходимите
физиотерапевтични процедури и не пазене на крайника от продължително
натоварване, болковият синдром би продължил във времето.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е коментирал в
заключението травматичното увреждане в лявото рамо, защото е нямало
5
данни по делото. Във фиша за спешна медицинска помощ не е описана
разкъсната рана на бедрото, което според вещото лице е пропуск при
документирането. На 07.10.2020 г. обаче има описана рана с некроза и гнойна
секреция в областта на лявото бедро.
За травмата в левия глезен и по-точно остреоартритните промени
вещото лице заключава, че това е общо заболяване най-вероятно изострено от
злополуката.
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно,
компетентно и пълно.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан, до размера на 30 000,00 лева и
като такъв ще следва да бъде уважен, като се приспадне платеното от
застрахователя обезщетение по силата на разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ.
Съдът не споделя възражението на третото лице помагач, че М.Ч. е
допуснал груба небрежност и поради това следва да се намали отговорността
на работодателя.
Ищецът М.Ч. съвсем съвестно е изпълнявал трудовите си задължения по
време на работната смяна и при подхождането му с челния товарач, за да
товари рудна маса, каквато задача му е била възложена, тази натрупана рудна
маса е тръгнала да се свлича и въпреки опита му да избяга, напускайки
товарача е бил настигнат и затиснат до кръста.
Т.е. всичко гореизложено обуславя извода, че в конкретния случай е
налице нормалния за миньорската професия производствен риск, при който е
възникнало увреждането. Дори и да има пропуски от ищеца, каквито по
делото не са доказани, те не са такива, че да обусловят наличие на груба
небрежност от страна на пострадалия.
В съдебната практика се приема, че при трудова злополука има
съпричиняване, когато работникът при или по повод на работата не проявява
необходимото старание и внимание, в нарушение на технологичните правила
и на правилата за безопасност. Такова съпричиняване не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение, освен ако не е осъществено при
допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност –
Решение № 20306/25.09.2020 г. на ОС – С., по в.гр.д. № 253/2020 г., в което
решение е направен анализ на съдебната практика на ВКС.
Поради всичко гореизложено съдът не приема възражението на третото
лице, че пострадалият М.Ч. е допуснал груба небрежност, поради което е бил
увреден.
Отговорността на работодателя по чл. 200 е обективна отговорност, т.е.
не е нужно да се докаже вина на длъжностно лице от предприятието.
Достатъчно е да се докаже, че има увреждане и това увреждане е възникнало
при или по повод изпълнение на служебните задължения на пострадалият
работник или служител. Настоящият случай е точно такъв, налице е
6
увреждане на здравето на Ч., описано в медицинската документация и
заключението на вещото лице. Единственото увреждането на глезена, което е
остеоартрозно е общо заболяване, но и то е обострено от злополуката.
При това положение са налице условията за ангажиране отговорността на
ответното дружество, което ще следва да заплати претендираното
обезщетение, чиято цел е да репарира претърпените неимуществени вреди от
М.Ч..
Както се посочи по-горе обаче от обезщетението ще следва да се
приспадне получено от Ч. от застрахователя, а именно сума в размер на
418,78 лева.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да
подходи спазвайки принципа за справедливост най-вече, което означава, че на
първо място следва да се преценят силата на претърпените болки и страдания
в момента на увреждането, а и след това, включително и след извършената
операция близо две години след злополуката. Следва да се съобрази и
продължителното обездвижване на Ч. в домашни условия, ангажирането на
близки по обгрижването, както и пролежаването му след операцията. Съдът
следва да съобрази и обстоятелството че шофирането при Ч. не е нормален
процес, а е свързано с повече почивки.
Вещото лице сочи, че при този вид увреждания болките са леки до
умерени, но прави едно важно уточнение още в следващото изречение, че те
са били най-силни по своя интензитет непосредствено след причиняване на
уврежданията и следва да се изчезнали напълно с приключване на
оздравителния процес в рамките на 3-6 месеца при нормален ход на
възстановяване. Че болките са били силни при възникване на увреждането и в
дните след това, става ясно и от свидетелските показания – първо на
свидетеля Баткаджов, който казва, че Ч. е бил освободен след около половин
час и след като е освободен от камъните не е могъл да стои прав самичък.
Когато е бил затрупан Ч. е казал, че не издържа на болката, казал е също
„отидоха ми краката“, т.е. факта, че не можел след освобождаване от
камъните да стои прав, говори за изключително силни болки. Следва да се
съобрази обстоятелството, че Ч. е изтърпял твърд тъп предмет да му разкъса
бедрото през дрехите, както и да понесе всички други травми и очаквайки
свличането да спре, за да не го затрупа целия.
При определяне на обезщетението следва да се държи сметка и за
големият брой увреждания по тялото на Ч., включително и нараняването на
подмишницата и обостряне на общото заболяване на глезена.
Допълнителен дискомфорт е причинило и появата на некроза и гной на
разкъсаното място, поради наличието на чуждо тяло в бедрото на
пострадалият.
Следва да се вземат предвид и неприятните емоции, които е изпитвал Ч.
при събуждането му от сън и притесненията, че всичко това може да се случи
отново.
Всичко гореизложеното обуславя извода за основателност на исковата
7
претенция, като се държи сметка разбира се и за настъпилите инфлационни
процеси в страната и покупателната способност на човек притежаващ 30 000
лева.
Допълнителен аргумент за уважаване на иска в пълния му размер е и
съдебната практика – по сходен случай, но с по-малко травми има
произнасяне на РС – З. с Решение № 27/12.02.2020 г. по гр. д. № 205/2019 г.
потвърдено с Решение № 20306/25.09.2020 г. по в.гр.д. № 253/2020 г. на ОС –
С.. С решението на РС е присъдено обезщетение в размер на 49 352.18 лв.
отново след приспадане на получено застрахователно обезщетение.
Ответното дружество ще следва да заплати на ищеца окончателна сума в
размер на 29 581.22 лева.
За разликата над 29 581.22 лв. до 30 000 лева, искът ще следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото „Р. е. п.“ ЕООД ще следва да бъде осъдено да
заплати на РС – З., държавна такса в размер на 1183.25 лева, разноски за
експертиза в размер на 447,30 лева, както и разноски в полза на адв. В. Р. .Р.
по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1430 лева.
ВОДИМ от всичко гореизложено и на основание чл. 200 от КТ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление:
гр. З., обл. С., ул. „Ст. С.“ № .представлявано от Р. Х. Б. и Е. А. М., да
заплати на М. З. Ч., ЕГН **********, адрес: с. А., общ. Зл., о.бл. С., сумата
29 581.22 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.
200 КТ, във връзка с възникнала трудова злополука със същия на 23.09.2020 г.
в р-к „А.“, хор. 400, бл.3-4, първи подетаж, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 29 581.22 лева до
30 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:
гр. З., обл. С., ул. „Ст. С.“ № ., да заплати на адв. В. Р. Р. , ЕГН **********,
адрес: гр. С., бул. „Б. №., ет.., офис . адв. възнаграждение в размер на 1430
лева, на основание чл. 38, ал.2, във вр. ал. 1, във вр. с чл.36, ал.2 ЗА и във вр.
с Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА „Р. Е. П.“ ЕООД , ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. З., обл. С., ул. „Ст. С.“ № . да заплати в полза на РС - З.
разноски за експертизи в размер на 447.30 лева и сумата 1183.25 лева - ДТ
върху уважения размер от иска.
ПО ДЕЛОТО е конституирано като трето лице-помагач ЗАД „А. Б.АД.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____Д.Х.__________________
9