№ 677
гр. Разград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101547 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.
Образувано е по постъпила искова молба от Б. С. К. с ЕГН-**********
от гр. Разград, ж.к. „***, със съдебен адрес: гр. Разград, ул. ***, чрез адв. С.
срещу Г. ХР. К. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. ***. Моли се съдът да
прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителната
вина на ответницата, да предостави упражняването на родителските права на
детето Г. Б. К. на ищеца, а ответницата да осъди да плаща ежемесечна
издръжка на детето в размер на 300,00 (триста) лева, считано от 10.07.2021 г.,
както и да определи режим на лични отношения между детето и ответницата.
Моли се да се постанови решение занапред ответницата да носи
предбрачното си фамилно име И.. Претендира разноски по делото.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на
20.08.2017 г. и от брака си имат родено едно дете - Г. Б. К. с ЕГН-**********.
През месец септември 2020 г. ищецът подал искова молба за прекратяване на
брака, но след молби и обещания от страна на ответницата, оттеглил иска си.
За негово съжаление всичко продължило по стария начин, като ответницата
още повече деградирала. Понастоящем системно употребявала алкохол и
забранени вещества, което се отразявало на поведението и. Станала по-
агресивна, неадекватна, неподлежаща на контрол. Според ищеца
представлява заплаха, както за себе си, така и за него и детето. Непрекъснато
му посягала и го заплашвала, както вкъщи пред детето, така и навън пред
трети лица. Не се грижила за Г., крещяла и и я стресирала. Имало случаи, в
които излизала и не се прибирала с дни. В други случаи се събирала с нейните
приятели, пиянствали по цели нощи в присъствието на детето. Много често се
налагало ищеца да търся нея и детето, за да ги прибере. Наскоро отново
имали инцидент и намеса на полицията. Отделно ищецът установил, че
ответницата поддържа и извънбрачна връзка с друго лице. На 10.07.2021 г.
1
през нощта го уведомила, че напуска него и детето окончателно и от този
момент били във фактическа раздяла. Както преди, така и сега, само той
продължавал да се грижи за детето.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответницата Г. ХР. К. ангажира становище за процесуална неоснователност
на предявените искове. Изтъква, че изложените факти не отговарят на
действителността. Твърди, че е била обект на физически и психически тормоз
от страна на ищеца. Представя писмени доказателства, че ищецът е този,
който е проявил агресия спрямо нея. Претендира упражняването на
родителските права, като ищецът бъде осъден да заплаща месечна издръжка
от 200 лв. и му бъде определен подходящ режим на лични отношения с
детето.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак (в оригинал), страните по делото са сключили граждански
брак с Акт № 0212 от 20.08.2017 г. на Община Разград.
От брака си страните-съпрузи имат родено едно дете – малолетната Г. Б.
К. с ЕГН-**********, навършила тригодишна възраст. Постепенно между
съпрузите започнали да възникват проблеми. Ищецът работил като
таксиметров шофьор, а ответницата полагала грижи за дъщеря им. Често
обаче майката оставяла детето при баба му – майката на съпруга и. В този
период свидетелят Б. срещал често ответницата по улиците или в заведения в
ж.к. „Орел“ заедно с нейни приятели. В редица случаи детето също било
заедно с тях, въпреки късния час. Много пъти след 22:00 – 23:00 ч. ищецът се
обаждал на ответницата с молба да се приберат с детето. Често той ходил да
ги прибира, а ако бил с детето си – отправял молби към своите приятели да я
открият и приберат в дома и. В такива случаи, когато свидетелят Б. се
отзовавал на молбите на приятеля си, откривал ответницата употребила
алкохол, с неадекватно поведение – тя крещяла и пеела. При посрещането на
новата година през 2021 г. свидетелят видял ответницата да вади т.нар.
кристали. Според преценката му тя се появила на събирането „нашмъркана“,
тъй като била изпотена, с разширени зеници и не спирала да говори.
Ответницата употребила донесените „кристали“ пред погледа им. От ищеца
свидетелят знаел, че ответницата не се грижи добре за детето им. Ищецът му
се оплакал, че тя се среща с други мъже, включително ищеца го запознал с
кореспонденция чрез използване на мобилни приложения между ответницата
и други мъже. От видяното свидетелят останал с впечатление, че е имало
физически контакти между ответницата и други мъже. Преценката на
свидетеля е, че ищеца има условия, постоянни доходи и подкрепата на майка
си за отглеждането на детето.
На неустановена дата свид. Б. по молба на ищеца откарал ответницата в
болницата за оказване на спешна помощ. От разговора с приятеля си той
разбрал, че между съпрузите възникнал спор, в хода на който ответницата
посегнала с нож към ищеца, който отблъсквайки нападението я е наранил.
При откарването на ответницата до болницата свидетелят усетил мирис от
алкохол, а по пътя я убеждавал да оправят отношенията си с ищеца.
Свидетелката Ж. К., майка на ответницата, признава че дъщеря и
зпоупотребява с алкохол. Знаела за честите спорове между съпрузите, които
завършвали с обаждане на тел. 112.
2
От приложеното гр. дело № 1329/2020 г. се установява, че съдът е
отхвърлил молбите и на двете страни за защита срещу осъществено домашно
насилие.
От приложените снимки от кореспонденция в мобилни приложения на
ответницата с други потребители се установява, че същата е поддържала
контакти с друг мъж, съответно е търсила такъв със съпруга си, като
последният е спрял да отговаря на ответницата след седми март 2021 г.
Ответницата твърди, че е напуснала съпруга си поради физически
тормоз, упражнен от ищеца. Тъй като не искала детето да става свидетел на
такива ситуации, взела решение да напусне съпруга си. Освен това знаела, че
ищеца има любовница, с която поддържал връзка от две години. Виждала ги
двамата в центъра да се прегръщат и целуват. След напускането на дома си
ответницата започнала сезонна работа, а в момента живее и работи в гр.
София, където се обучава за готвач.
Според социалното проучване на Дирекция „Социално подпомагане” -
гр. Разград (по местоживеене на детето) по изготвен по реда на чл. 15, ал. 6
във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за закрила на детето социален доклад,
грижите за детето в момента се полагат от ищеца, с подкрепата на неговата
майка. Детето има обособен кът в дома на ищеца, където живее в момента, а е
живяло и преди раздялата на родителите си.
По делото от посоченото от свид. К. и ответницата се установява, че
последната живее на квартира в гр. София. Ако отново заживее в гр. Разград,
ответницата щяла да ползва жилище в таванско помещение, което към
момента се нуждае от ремонт. Ответницата посещавала детето, купувала му
дрехи и др. необходимо.
Според социалния доклад ищецът е с доходи между 800 – 1000 лева и
работи като таксиметров шофьор, а ответницата – като сервитьор с доход
1000 – 1300 лева.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на
гражданския брак между страните при условията на чл. 49 от СК, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. От събраните по
делото доказателства категорично се установи, че съпрузите са в трайна
фактическа раздяла, не живеят заедно и вече не поддържат контакти, освен
във връзка с дъщеря си. Не са правили опити да заживеят отново заедно.
Съдът приема, че съпрузите са се отчуждили, вече не поддържат близки
отношения, не проявяват личен интерес, съпричастност и загриженост към
проблемите на брачния партньор, което е довело до дълбоко и непоправимо
разстройство в брака им. Очевидно е, че страните нямат желание да живеят
заедно като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които
обичайно и нормално свързват брачните партньори – обич, доверие и
разбирателство, взаимност, единомислие, съпричастност към интересите и
желанията на партньора. Същите не консумират пълноценно брака си. При
тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите
да бъде заздравен. В този смисъл следва да бъде прекратен, тъй като
съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него
закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен, както за страните, така и за
обществото.
3
При изрично искане на ищеца за произнасяне относно вината и при
условията на чл. 49, ал. 3 от СК, съдът приема следното: Няма легална
дефиниция на понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака”. Съдът разглежда понятието като съвкупност от обективното и
субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и
изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата на
съпрузите един към друг, издръжката на семейството, тяхното съвместно
живеене и т.н. Анализирайки причините, довели до разстройство на брака,
съдът прецени, че то се дължи на виновното поведение и на двамата съпрузи.
Ангажираните от ищеца доказателства за причините са раздяла не
установяват изключителна вина за разстройството на брака от страна на
ответницата. Действително събрани са доказателства, които могат доведат до
извод на вина на ответницата за разстройството в брака, а именно неполагане
на грижи за детето, както и брачни провинения – връзка с друг мъж. От друга
страна при изслушването и ответницата е посочила, че е виждала съпруга си
да прегръща и целува друга жена. Събраните доказателства по настоящото
дело не сочат прояви на физическа агресия на никой от съпрузите, въпреки
твърденията в този смисъл на ответницата. С оглед събраните доказателства
съдът приема, че никой от двамата не е положил усилия за запазване или
възстановяване на брачната връзка, поради което прецени, че вина за
разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
Съгласно чл. 322, ал. 2 от ГПК заедно с иска за развод задължително се
разглеждат и исковете за ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите и фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в
бъдеще.
За ползване на семейно жилище и издръжка помежду си съпрузите не
предявяват претенции.
Предявен е небрачен иск по чл. 53 от СК, но ответницата не е изразила
желание в какъв смисъл следва да е решението в тази му част. Доколкото към
момента не е ясна волята и по отношение на това дали съдът да възстанови
предбрачното и фамилно име, съдът счита, че не следва да уважава този иск.
Относно местоживеенето и упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Г. Б. К., съдът прецени, че
следва да бъде запазено досегашното фактическо положение, като детето бъде
оставено на грижите на баща си. От събраните по делото доказателства се
налага извода, че той е показал способността си като родител да поеме и да
носи отговорност за отглеждането и издръжката на детето си. По делото не са
установени рискови фактори при оставане на детето при него и данни за
неблагоприятно влияние от негова страна при отглеждането и възпитанието
на Г.. Според събраните доказателства детето е добре отглеждано, бащата
осигурява финансова издръжка, а в грижите за детето е подпомаган от своята
майка. От друга страна, майката няма постоянни доходи, сменила е
местоживеенето си и работата си. Към настоящия момент ответницата живее
на квартира в гр. София и на съда не е известно обстоятелството какви са
условията в жилището. Дори ответницата да се завърне в гр. Разград, не е
известно на съда дали същата е ремонтирала вече гарсониерата в таванското
помещение. Не е известно на съда дали в това жилище има подходящи
условия за отглеждането на малко дете. Не е известно на съда дали
ответницата може да полага адекватни грижи за детето си, доколкото
работата и предполага упражняването на труд и след 18:00 ч. При горните
4
обстоятелства, съдът намира за целесъобразно и в интерес на детето Г. да
бъде определено местоживеенето му при бащата, като на него бъде
предоставено и упражняването на родителските права спрямо детето.
На основание чл. 127, ал. 2 от СК със съдебното решение следва да се
определи подходящ режим на лични отношения между детето и родителя,
който не упражнява родителските права. Съобразно установената съдебна
практика, съдът определя следния режим на лични отношения: право да
вижда и взема детето всяка втора и последна събота и неделя от месеца, от
08:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с приспиване, един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, седем дни
през зимната ваканция, както и винаги, когато детето пожелае.
Като родители на ненавършило пълнолетие дете, страните му дължат
издръжка. За удовлетворяване на ежемесечните потребности на детето,
съобразно настоящата му възраст и нуждите му от храна, облекло, и други
обичайни нужди, при липса на доказани особени такива, както и съобразено с
възможностите на родителите, съдът приема за необходима и нормална сума
за отглеждане при обикновени условия в размер на 300,00 лева. От тази
издръжка майката следва да поеме заплащането на по-голямата част, а именно
издръжка в размер на 200,00 лева. Съдът счита за подходящ този размер, като
се има предвид, че бащата поема непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето и е нормално неговият дял във финансовата издръжка
да е намален. Издръжката е съобразена с разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от
СК. Съдът приема, че е във възможностите на майката да заплаща същата,
предвид данните по делото за доходите на ответницата. Не се установяват
данни ответницата да има задължение за издръжка към други лица.
Законодателят е поставил преди всичко и охранява интересите на децата,
независимо от възможностите на техните родители да се издържат и
тежестите, които носят във връзка със собственото си оцеляване. Издръжката
е в нормативно установените размери на дължима издръжка за
ненавършилите пълнолетие деца и е около минималния размер (1/4 от
минималната работна заплата за страната – понастоящем 650,00 лева,
съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. в сила от 01.01.2021 г., или минималната
издръжка е 162,50 лева – чл. 142, ал. 2 от СК). Освен това съдът съобрази
обстоятелството, че след 01.01.2022 г. минималната работна заплата ще стане
710,00 лева. Издръжката следва да се изплаща чрез майката и законен
представител на малолетното дете, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.07.2021 г. до възникването на законови предпоставки за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. За разликата до първоначално претендирания размер на
ежемесечната издръжка за детето до 250,00 лева, искът следва да бъда
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя размера на окончателната
държавна такса за развод на 50 лв. На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд -
Разград остатъка държавна такса по производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева, дължима на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и дължима
държавна такса в размер на 288,00 (двеста осемдесет и осем) лева върху
присъдената издръжка за детето - 4% върху сбора на платежите за три години
(чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
5
ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК).
По отношение на искането на ищеца за заплащане на съдебните
разноски: Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма
вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. Доколкото съдът прие, че и двамата съпрузи са виновни за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ответницата не
дължи заплащане на направените разноски от ищеца.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс сключения
с Акт № 0212 от 20.08.2017 г. на Община Разград ГРАЖДАНСКИ БРАК
между Б. С. К. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „*** и Г. ХР. К. с ЕГН-
********** от гр. Разград, ж.к. ***, поради настъпило ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, като ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
След прекратяване на брака съпругата Г. ХР. К. ще запази фамилното си
брачно име К..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото
от брака и ненавършило пълнолетие дете Г. Б. К. с ЕГН-********** на
бащата Б. С. К. с ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на роденото от брака и ненавършило
пълнолетие дете Г. Б. К. с ЕГН-********** при бащата Б. С. К..
ОПРЕДЕЛЯ на майката режим на лични отношения с детето Г. Б. К. с
ЕГН-**********, както следва: право да вижда и взема детето всяка втора и
последна събота и неделя от месеца, от 08:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя, с приспиване, един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, седем дни през зимната ваканция, както и винаги,
когато детето пожелае.
ОСЪЖДА Г. ХР. К. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАЩА ЕЖЕМЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в размер на 200,00 (двеста) лева на детето си Г. Б. К. с ЕГН-
**********, платима чрез бащата и законен представител Б. С. К. с ЕГН-
**********, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.07.2021 г.
и занапред до възникването на законови предпоставки за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА на
детето В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, включително за разликата до
първоначално претендирания размер от 300,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за дължимата издръжка на детето.
ОСЪЖДА Г. ХР. К. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Разград сумата от 313,00 (триста и тринадесет) лева,
представляваща дължимата държавна такса по делото.
Съобразно чл. 329, ал. 1 от ГПК деловодните разноски остават в тежест
на страните, които са ги направили.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7