№ 99
гр. Шумен, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.а
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20253600500160 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от Г. Я. Н. и С. Я. Н., действащи чрез пълномощника – адв. Г. К. от САК срещу
решение № 267/16.09.2024 г. по гр.д. № 348/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в
частта, в която предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен и в частите, с които предявените от тях
срещу „Проласа“ ЕООД гр. Шумен обратни искове с правно основание чл. 189, ал. 1, предл.
1-во вр. чл. 87 от ЗЗД и чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 82 от ЗЗД са отхвърлени.
Жалбоподателите излагат, че постановеното решение се явявало неправилно. На първо
място считат, че ищците не разполагат с правен интерес да предявят отрицателен
установителен иск, тъй като не са доказали наличието на свое защитимо право. Позовават се
на направено от тях пред първоинстанционния съд възражение с правно основание чл. 17,
ал. 2 от ГПК за недействителност на решение на Поземлена комисия гр. Каспичан №
10109/10.04.1998 г., по силата на което било възстановено правото на собственост върху
процесния имот на наследодател на ищците. Сочат, че НПРС изобщо не е обсъдил това
възражение в мотивите си, като го поддържат изцяло, твърдейки, че индивидуалният
административен акт бил постановен от незаконен състав. Намират за недоказано
твърдението в исковата молба, че ищците владеят обсъждания недвижим имот, находящ се в
с. ..., обл. Шумен и понастоящем. Поради това считат, че депозирания установителен иск е
неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. В случая, съдът се произнесъл по предявените
от жалбоподателите обратни искове срещу ответника „Проласа“ ЕООД гр. Шумен, като
1
уважил този за разваляне на сключения между тях и дружеството договор за продажба на
процесния недвижим имот, но отхвърлил претенциите за връщане на продажната цена и за
обезщетение за претърпени вреди в резултат от неизпълнение на задълженията на продавача
по договора. Считат изводите на съда за отхвърляне на исковете за неправилни. Излагат
подробни съображения.
Молят въззивния съд да постанови решение, по силата на което: да отмени
първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен отрицателния установителен
иск срещу жалбоподателите, като в такъв случай обезсили решението, с което е уважен
техния иск за разваляне на договор за продажба; в случай, че потвърди решението в
цитираната му част, да отмени първоинстанционния акт, в частите, с които са отхвърлени
обратните искове и да ги уважи изцяло, като им бъдат присъдени направените разноски в
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – П. И. Д., действащ чрез
пълномощника си – адв. С. З. от ВАК подава отговор на въззивната жалба, в който намира
същата за неоснователна.
Съдът констатира, че ищецът по гр.д. № 348/2023 г. по описа на НПРС И. Д. Х. е
починал на 09.09.2024 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, „Проласа“ ЕООД не взема становище по
депозираната въззивна жалба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 348/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от И. Д. Х. и П. И. Д. срещу В. Р. Б., „Проласа“ ЕООД гр. Шумен
и Г. Я. Н., а впоследствие и срещу съпругата на последния – С. Я. Н., с искане да бъде
признато по отношение на същите, че те не са собственици, на следния недвижим имот,
находящ се в с. ..., обл. Шумен: поземлен имот с идентификатор 47319.19.2 по кадастралната
карта и регистри на с. ..., обл. Шумен, находящ се в землището на с. ..., местност „.....у“, с
площ 10297 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно
ползване – нива. Отправено е и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт ...., том 2, рег. .... дело № 258/2020 г. на нотариус рег. .... на НК. Твърденията в
исковата молба са, че ищците са законни наследници на Ж.П.Х., която придобила правото на
собственост върху описания имот въз основа на възстановяване на земеделски земи по реда
на ЗСПЗЗ, за което било постановено решение № 10109/10.04.1998 г. на Поземлена комисия
гр. Каспичан. Въз основа на същото, бил съставен и нотариален акт ...., том 28, дело ....1998
г. на нотариус при НПРС. През м. декември 2022 г. П. Д. бил призован и разпитан в
качеството му на свидетел, като в хода на разпита му пред орган на МВР разбрал, че лицето
В. Р. Б. се снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост върху процесния
2
имот. След извършени от негова страна справки, установил, че действително бил наличен
такъв нотариален акт – от 28.09.2020 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. С
последващ нотариален акт от същата дата, Б. продал имота на „Проласа“ ЕООД гр. Шумен,
на чието дружество бил едноличен собственик на капитала. На 03.11.2020 г. юридическото
лице продало имота на ответника Г. Н., който към тази дата бил в граждански брак със С. Я.
Н.. Ищците твърдят, че ответникът Б. никога не е владял имота, напротив, от възстановяване
на правото на собственост това сторили първо наследодателката им, а впоследствие и те,
като сключвали договори за наем. Тъй като посоченият ответник не бил придобивал
собствеността върху обсъждания имот, то и не е могъл да се разпореди с него, както и
последващият продавач – „Проласа“ ЕООД. По този начин, никой от ответниците не
притежавал право на собственост върху земеделския имот.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците В. Б. и „Проласа“ ЕООД не
са депозирали отговор на исковата молба.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците Г. и С. Н.и, чрез
пълномощника си – адвокат, са депозирали отговор на исковата молба. Същите оспорили
предявената претенция, като на първо място заявили, че ищците не разполагат с правен
интерес да депозират отрицателен установителен иск. Въвели възражение с правно
основание чл. 17, ал. 2 от ГПК за нищожност на решението на поземлената комисия, с която
завършило реституционното производство в полза на наследодателката на ищците.
Направили и възражение за придобИ.е на имота въз основа на изтекла придобивна давност.
В същия срок Н.и предявили, при условията на евентуалност, в случай на уважаване
на претенцията на ищците по главния иск, срещу другия ответник по първоначалната искова
молба – „Проласа“ ЕООД, искове, обозначени като „обратни“ с искания да бъде развален
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ....., том 2, дело
....2020 г. на нотариус рег. .... на НК; дружеството да бъде осъдено да им заплати сума в
размер на 6094,60 лв., представляваща продажната цена, платена при сключване на договора
за продажба на недвижимия имот и разноски в нотариалното производство, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска; ответникът да бъде осъден
да им заплати сума в размер на 5018,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищците вреди от неизпълнението на задълженията на продавача по договора, изразяващо се
в разликата в продажната цена на имота към датата на закупуването му и датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на
иска, както и направените разноски по делото.
Първоинстанционният съд приел, че е надлежно сезиран с „обратен“ иск с правно
основание чл. 189 вр. чл. 87 от ЗЗД и провел производство по чл. 131 от ГПК, разменяйки
книжата и давайки възможност на ответника по него да депозира отговор. В предоставения
едномесечен срок, ответникът не подал отговор на исковата молба.
С решението си, Районен съд – Нови пазар е приел, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, като с решението си ги е
уважил спрямо ответниците Г. и С. Н.и. По отношение на ответниците В. Р. Б. и „Проласа“
3
ЕООД счел, че исковете са недопустими, тъй като към датата на предявяване на иска са се
разпоредили с процесния имот и не притежават право на собственост върху същия. Поради
липса на правен интерес за ищците, прекратил производството по делото по претенцията
срещу тези ответници. Приел е, че по делото не е доказано, че В. Б. владял земеделския
имот в продължение на десет години, поради което не е доказано правото на собственост за
никой от ответниците. Напротив, посочил, че от реституцията на имота до 2023 г. имотът
бил владян от ищците и техния наследодател. По отношение на „обратните“ искове приел,
че поради съдебното отстраняване на ответниците Г. и С. Н.и и заявеното от тях искане, то
сключения между тях и другия ответник „Проласа“ ЕООД следва да бъде развален.
Касателно „обратните“ искове с правно основание чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 87 от
ЗЗД и чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 82 от ЗЗД, посочил, че са неоснователни и недоказани
по размер доколкото предмет на договора били три недвижими имота и не било
конкретицирано платената от купувачите сума за кой от трита имота е.
С определение № 957/03.12.2024 г. по делото, въз основа на депозирана молба с
правно основание чл. 248 от ГПК от ищците по делото, НПРС допълнил постановеното
решение, като осъдил Г. и С. Н.и да заплатят на П. Д. направените разноски по делото в
размер на 535,00 лева.
С определение № 1000/18.12.2024 г. по делото, въз основа на депозирана молба с
правно основание чл. 248 от ГПК от ответниците Г. и С. Н.и, НПРС допълнил постановеното
решение, като осъдил П. Д. да им заплати направените разноски по делото в размер на
737,26 лева.
И двете определения са влезли в законна сила.
След указания на ШОС, първоинстанционният съд постановил и решение №
29/04.02.2025 г. за допълване на постановеното решение, като отменил определение,
постановено в публично съдебно заседание на 07.03.2024 г. по делото, с което било открито
производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК за оспорване истинността на документи.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявения
установителен иск за собственост.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложеното /л. 217 от
първоинстанционното дело/ решение № 10109 от 10.04.1998 г. на Поземлена комисия гр.
Каспичан е, че по силата на същото, на Ж.П.Х. било възстановено правото на собственост
по реда на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот, находящ се в землището на с. ..., обл.
Шумен: нива от 10,298 дка, от които 7,493 дка четвърта категория и 2,805 дка седма
категория, местност „.....у“, имот № 019002. Според скица на поземлен имот № 15-
531815/18.05.2023 г., изд. от СГКК – Шумен, понастоящем имотът представлява поземлен
имот с идентификатор 47319.19.2 по КК на с. ..., с адрес с. ..., обл. Шумен, местност „.....у“, с
4
площ 10297 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята – 4. Съдът констатира от удостоверение за наследници
изх. № АО-5421/28.11.2022 г., изд. от Община Тервел, че Ж.П.Х. починала на 22.11.2006 г.,
като оставила за наследници съпруга си И. Д. Х. и низходящия си П. И. Д.. По делото са
представени пет броя договори за наем на описания недвижим имот, сключени в периода
2011-2016 г. между ищците и „БГ агро земеделска компания“ ЕООД, както и платежни
документи, удостоверяващи плащането на уговорената наемна цена.
Видно от материалите по приложеното нотариално дело № 285/2020 г. на нотариус
рег. .... на НК е, че същото е образувано въз основа на молба, депозирана от В. Р. Б. за
издаване на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, за
удостоверяване правото му на собственост върху три недвижими имота, находящи се в
землището на с. ..., обл. Шумен, включително и процесния. На 16.09.2020 г. нотариусът
разпитал свидетелите Ю.Ш.М., А.Ю.Б. и С.Х.М., които заявили, че Б. ги наема, за да
обработват имотите му, находящи се основно в землището на с. ..., обл. Шумен, но имал и
такива, намиращи се в с. .... В посоченото последно землище имал четири ниви от около
2005 г. Никой от свидетелите не описва имотите по местонахождение, площ и граници. Въз
основа на извършената обстоятелствена проверка, с постановление по делото /недатирано/
нотариусът признал В. Б. за собственик на трите недвижими имота, представляващи
земеделски земи и съставил нотариален акт ...., том 2, рег. .... дело № .....2020 г., в който било
удостоверено правото му на собственост, придобито по давност. Съдът констатира от
нотариален акт № 150, том 2, рег. ....2020 г., че В. Р. Б. продал на 28.09.2020 г. на „Проласа“
ЕООД гр. Шумен, представлявано от В. Р. Б. пет недвижими имота, вкл. поземлен имот с
идентификатор 47319.19.2. Според представения нотариален акт ....., том 2, рег. ....2020 г. на
нотариус рег. ... на НК, посоченото дружество продало на Г. Я. Н. три недвижими имота, вкл.
и процесния.
По делото са представени договори за наем, сключени между Г. Н. и С.И.Н. през 2021
г., 2022 г. и 2023 г., по силата на които жалбоподателят отдал за временно ползване на
посоченото лице земеделски земи, включително и обсъжданата в настоящото производство.
Съдът констатира от удостоверение за наследници изх. ..../12.09.2024 г., изд. от
Кметство ....., че И. Д. Х. починал на 09.09.2024 г. и оставил за свой законен наследник П. И.
Д..
В отговори на въпроси, поставени му по реда на чл. 176 от ГПК, В. Б. сочи, че не му
било известно, че други лица притежават правото на собственост върху имота, който
фигурирал в негова документация, датираща от 1949 г.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза, пазарната
стойност на процесния недвижим имот възлиза на 20730,00 лева.
Разпитаните пред първоинстанционния съд по искане на ищците свидетели Т.Д. К.М.
описват по местонахождение и площ процесния недвижим имот, като първата от тях е
сестра на наследодателката на ищците, с която извършили делба на наследствени имоти.
Земеделската земя била отдавана под наем, първоначално от Ж.П., а впоследствие – от
5
ищците. Това продължило до 2023 г.
По искане на ответника по делото е разпитан свидетелят С.Н., който сочи, че
обработва земеделски земи в землището на с. .... По силата на сключени договори за наем,
обработвал три имота, предоставени му за ползване от Г. Н., считано от стопанската 2021 г.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Установява се, че ищецът И. Х. починал на 09.09.2024 г. Трайна е съдебната практика
на ВКС /определение № 805/16.11.2017 г. по гр.д. № 1952/2017 г. на 3 г.о. на ВКС/, че когато
страната е починала след приключване на устните състезания не е налице пречка да се
постанови решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Решението би било
недопустимо в случай, че е постановено по отношение на страна, починала преди края на
устните състезания, тъй като със смъртта си същата е загубила процесуалната си
правоспособност. В настоящия случай, ищецът починал след приключване на устните
състезания – 30.05.2024 г. и преди постановяване на решение по делото – 16.09.2024 г.
Поради това същото се явява допустимо. Не се е налагало спиране на производството и
конституиране на наследниците на починалия, тъй като негов единствен наследник е другия
ищец по делото – П. Д..
По отношение на решението в частта му, с която е отхвърлил искове с правно
основание чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 87 от ЗЗД и чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл.
82 от ЗЗД:
С постановеното решение, първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл
по предявени от Г. и С. Н.и срещу „Проласа“ ЕООД /всички те – имащи качеството
ответници по делото/ искове с правно основание чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 87 от ЗЗД
и чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 82 от ЗЗД. НПРС уважил претенцията за разваляне на
договор за продажба, сключен между тези лица, като в тази част решението е влязло в сила.
По отношение на другите два иска: ответниците Н.и са предявил искове срещу другия
ответник – юридическо лице, именувайки го обратен. На първо място, в българския
Граждански процесуален кодекс не е предвидена форма на обективно съединяване на искови
претенции между страни, заемащи еднаква страна в процесуалното правоотношение. От
друга страна, обратният иск е претенция, която депозира една от главните страни по делото
срещу подпомагащата страна. Същият има за предмет регресното притезание на една от
страните срещу подпомагащата страна. В настоящия случай, обаче, по делото не е налице
отклонение от типичното развитие на съдебния исков процес чрез привличане или встъпване
на подпомагаща страна. Недопустимо е разглеждане на претенции между ответниците по
делото. Предвид горното, в производството пред първоинстанционния съд не са били
налице предпоставки за депозиране и разглеждане на обратни искове.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че първоинстанционното решение, в тези
му обжалвани части е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, като
производството по същото бъде прекратено.
6
Касателно решението на НПРС в частта му, с която е уважил предявения
отрицателен установителен иск:
Първоинстанционният съд бил сезиран с отрицателен установителен иск с искане по
отношение на ответниците да бъде признато за установено, че не са собственици на
недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в землището на с. ..., обл.
Шумен. Ищците твърдяли, че са собственици на същия въз основа на придобИ.ето му въз
основа на наследяване от наследодателката им Ж.П.. Основното възражение на Г. и С. Н.и е,
че за ищците липсва правен интерес от депозиране на отрицателна установителна
претенция. И настоящата инстанция счита, че възражението се явява неоснователно. В тази
насока са приложими постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на
исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика
от всички останали искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. Щом
твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи
юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния
установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго
вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което
е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег,
индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост,
извеждано от първични и производни придобивни способи. Диспозитивното начало в
гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога,
доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор
винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Защитата в случаите на
отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез
отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. Правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. В конкретния случай, обстоятелството, че първоначалният
ответник В. Б. /спрямо когото производството е прекратено от НПРС и в тази част
решението е влязло в сила/ се снабдил с констативен нотариален акт, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка за имота, собственост на ищците, а впоследствие ответниците Г. и
С. Н.и придобили въз основа на договор за продажба, обосновава наличието на правен
интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно отричане на правото на собственост
на ответниците върху недвижимия имот, поради което депозирания установителен иск се
явява допустим. Изводът на съда не се променя от събраните доказателства, от които се
установява, че ответникът Н. сключвал през периода 2021-2023 г. договори за наем на
процесния имот, тъй като владението не е елемент от фактите, обуславящи наличието на
защитимо право за ищците, което същите са доказали чрез представените писмени
доказателства и събраните гласни доказателства.
7
Предвид твърденията, че право на собственост за ответника В. Б. никога не е
възниквало, предмет на иска е правото на собственост на последния. ШОС намира, че по
делото не е доказано наличието на основания за придобИ.е на имота от Б. въз основа на
изтекла придобивна давност в негова полза. Придобивната давност, като способ за
придобИ.е на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това
право (владение) и изтичане на определен период от време. Според разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта
като своя, а така също това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт
на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде поС.но
(фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е
било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и
явно. Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху
вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява
на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята
съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на
собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя,
тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е
предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.В случая, събраните в хода на
нотариалното производство по нотариално дело № № 285/2020 г. на нотариус рег. .... на НК
гласни доказателства не установяват по никакъв начин осъществявано владение от В. Б.
върху процесния недвижим имот. В показанията си тримата свидетели, наемани от молителя
да обработват негови земи сочат, че същият притежавал ниви в землището на с. ..., като по
никакъв начин не индивидуализират същите по местност, площ, граници или други
характеристики. Напротив, от събраните в хода на производството пред НПРС гласни
доказателства се установява, че веднага след придобИ.ето на имота по силата на извършена
реституция, наследодателката на ищците, а впоследствие и те упражнявали фактическата
власт върху земеделската земя чрез отдаването й за временно ползване на земеделски
производители.
Предвид гореизложеното, следва да се считат опровергани констатациите в издадения
нотариален акт за собственост и следва да се приеме, че В. Б. не е придобивал право на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 47319.19.2 по КК на с. ..., обл. Шумен.
Поради отреченото право на собственост на същия, то последващите сделки за продажба на
имота не са произвели вещно-транслативно действие и ответниците Г. и С. Н.и не са
придобили правото на собственост върху обсъждания имот.
Същите са направили възражение с правно основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, като са
8
отправили искане по реда на косвения съдебен контрол съдът да се произнесе по
валидността на решение № 10109 от 10.04.1998 г. на Поземлена комисия гр. Каспичан,
позовавайки се на неговата нищожност. Действително, първоинстанционният съд не е
обсъдил това възражение в постановения съдебен акт. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от
ГПК, законодателят е предвидил инцидентен съдебен контрол за валидност на индивидуален
административен акт с гражданско-правни последици. В рамките на гражданско-правния
спор следва да се извърши съдебен контрол, но само в насока на валидност на
административния акт, като гражданският съд не дължи произнасяне с отделен диспозитив.
Съгласно ТР № 2/1991 г. на ОСГК съдът може да контролира нищожността на акт на
администрацията в случаите на т. нар. косвен съдебен контрол и с оглед на това да приеме
съществуването или не на определено правоотношение, доколкото актът на
администрацията има значение за разрешаване на гражданскоправния спор. В случая,
прогласяването на нищожността на административния акт не би имало за последица
възникването на право на собственост върху имота в полза на ответниците /предвид
предмета на настоящия иск/. В този смисъл, актът няма значение за разрешаване на
настоящия спор и неприлагайки т. нар. съдебен контрол, който не е бил задължителен, НПРС
съд се е съобразил с практиката в цитираното тълкувателно решение, както и със съдебната
практика, която го прилага. Поради това и настоящият състав не дължи произнасяне по това
възражение.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответниците Г. и С. Н.и не притежават правото на
собственост върху недвижимия имот – предмет на делото, придобивайки го по деривативен
начин – чрез сключване на договор за продажба с несобственик.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявения отрицателен установителен
иск се явява основателен и доказан. Поради това, настоящият състав счита, че
първоинстанционното решение в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Горните изводи важат и по отношение на акцесорната претенция с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК.
По разпределението на разноските по делото:
И жалбоподателите, и въззиваемият претендират плащане на деловодни разноски, като
представят списък по чл. 80 от ГПК.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените разноски в хода на
въззивното производство. Същият представя доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
Г. и С. Н.и правят възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане
на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от
насрещната страна възнаграждение за адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се
9
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа, размерът на възнаграждението в случая възлиза на 419,55 лв.
Уговореният и платен от въззиваемия на пълномощника му адвокат възнаграждение се
равнява на 1000,00 лева. Действително, след постановяване на решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от
ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага посочената Наредба № 1 от
09.07.2014 г., респективно предвидените в нея размери на възнагражденията. Посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи
за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид
обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на
свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В случая се
касае за изготвяне на отговор на въззивна жалба с предмет – обжалване на главния иск, като
пълномощникът не се явил в съдебно заседание. Съдът, след преценка на правната и
фактическа сложност на настоящия спор и извършените процесуални действия, намира, че
заплатеното от въззиваемия възнаграждение за един адвокат за изготвяне на отговор на
въззивна жалба е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-
нисък размер.
С оглед гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата
на въззиваемия, направени от пълномощника му, съдът приема, че платеният размер на
адвокатското възнаграждение не съответства съобразно законовите изисквания за
справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА на действителната
правна и фактическа сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за основателност на искането на
ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на
разноските по делото, същите, представляващи платено от въззиваемия възнаграждение за
един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 420,00 лв. Именно този размер на
направени разноски следва да бъдат осъдени да заплатят жалбоподателите на П. Д..
Относно отбелязването на настоящото съдебно решение в имотния регистър:
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, на въззиваемият П. Д. следва да
бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение,
постановено по вписана искова молба, да извърши отбелязването му в имотния регистър,
воден в Агенцията по вписванията – Служба по вписванията гр. Нови пазар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 267/16.09.2024 г. по гр.д. № 348/2023 г. по описа на Районен
съд – Нови пазар, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Г. Я. Н. и С. Я. Н. срещу
10
„Проласа“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от В. Р. Б., иск с правно основание чл. 189, ал.
1, предл. 1-во вр. чл. 87 от ЗЗД за плащане на сума в общ размер 6094,60 лв.,
представляваща продажна цена и разноски по развален договор за продажба на недвижим
имот от 03.11.2020 г., обективиран в нотариален акт ....., том 2, дело ....2020 г. на нотариус
рег. .... на НК.
ОБЕЗСИЛВА решение № 267/16.09.2024 г. по гр.д. № 348/2023 г. по описа на Районен
съд – Нови пазар, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Г. Я. Н. и С. Я. Н. срещу
„Проласа“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от В. Р. Б., иск с правно основание чл. 189, ал.
1, предл. 1-во вр. чл. 82 от ЗЗД за плащане на сума в размер на 14730,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължение
на продавач по развален договор за продажба на недвижим имот от 03.11.2020 г.,
обективиран в нотариален акт ....., том 2, дело ....2020 г. на нотариус рег. .... на НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Г. Я. Н. и С. Я. Н. срещу „Проласа“
ЕООД гр. Шумен, представлявано от В. Р. Б., искове с правно основание чл. 189, ал. 1,
предл. 1-во вр. чл. 87 от ЗЗД и чл. 189, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 82 от ЗЗД, ПОРАДИ
НЕДОПУСТИМОСТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267/16.09.2024 г. по гр.д. № 348/2023 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, изменено в частта за разноските с определение № 957/03.12.2024
г. и определение № 1000/18.12.2024 г., допълнено с решение № 29/04.02.2025 г., В ЧАСТТА,
с която е уважен предявения от П. И. Д. срещу Г. Я. Н. и С. Я. Н. иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Г. Н. и С. Н. не са собственици на
поземлен имот с идентификатор 47319.19.2 по КК на с. ..., с адрес с. ..., обл. Шумен,
местност „.....у“, с площ 10297 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4 и В ЧАСТТА, с която, на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нотариален акт ...., том 2, рег. .... дело № .....2020 г.
на нотариус рег. .... на НК.
Решението, в останалите му части е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. Я. Н. и С. Я. Н. да заплатят на П. И. Д. направените деловодни разноски
във въззивното производство в размер на 420,00 лева.
Решението, в частта му относно претенцията с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
Решението, в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен
срок на въззиваемия П. Д., считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено
по вписана искова молба, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Нови
пазар.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12