Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2051 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Д.А.Р. искова молба за осъждане на Г. Ф. да й заплати
сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпила вследствие ПТП на 08.11.2013 г. смърт на майка
й К.А.Б., ведно със законната лихва от 08.11.2013 г. до окончателното
изплащане.
Д.Р.
твърди, че е дъщеря на загиналата при ПТП на 08.11.2013 г. К.Б..
Смъртта
на пострадалата настъпила при ПТП на главен път І-4, км 152+700. Д.К.пътувала в
посока от гр. Горна Оряховица към с. Джулюница, когато забелязала отстрани до
платното за движение челен силует. Спряла автомобила и видяла, че на земята
лежи жена с бяла коса, облечена в тъмен анцуг. По главата на жената имало кръв.
Пострадалата се оплакала, че я болят гърдите и че я е ударил автомобил. На
мястото спрял и Д.Д., който се обадил на тел. 112. Автопатрулът, който пристигнал,
установил самоличността на жената. Образувано било досъдебно производство срещу
неизвестен извършител.
Б. била
откарана във ФСМП – Горна Оряховица, откъдето я транспортирали в спешното
отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново. Пострадалата била
неконтактна, с епизоди на дезориентираност и тревожност, с фрактури на
2-3-4-5-6 ребра в дясната гръдна половина, подкожен емфизем вдясно на гръдния
кош, с отслабено до липсващо дишане, контузия на белия дроб, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. След проведените
изследвания се извършила оперативна интервенция. На 15.11.2013 г. Б. била
изписана от болничното заведение за продължаване на лечението в домашни
условия. На 24.11.2013 г. Б. вдигнала висока температура. Повиканият екип на
спешна помощ й поставил инжекции аналгин и диазепам. На 25.11.2013 г. в 23.30
часа пострадалата починала в дома си. Установило се, че причината за смъртта е
развила се посттравматична контузионна бронхопневмония, протичаща с втрисане,
висока температура, дихателна и сърдечна слабост с високо ниво на смъртност при
възрастните и увредените хора. Едновременно с това Б. получила белодробна
тромбоемболия или мастна емболия, появили се като усложнение от гръдната травма
с наличието на множество счупени ребра и контузия на белия дроб, водещо до
дихателна и сърдечна слабост с висок леталитет.
По този
начин смъртта на К.Б. настъпила в резултат на усложнения от травмите, получени
при ПТП на 08.11.2013 г.
Периодът
на лечение след инцидента и внезапната смърт на пострадалата нанесли на дъщеря
й Д.Р. болки и страдания. Ищцата станала свидетел на страданията на майка си и
изпитвала безпомощност пред състоянието й. Р. разчитала на майчината обич и
подкрепа, любов, разбиране и внимание. Със смъртта на Б. ищцата изгубила
най-близкия си роднина и продължавала неутешимо да страда от липсата на
майчиното си присъствие.
На
13.07.2017 г. Р. предявила претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди пред Г. Ф., но с писмо от 15.08.2017 г. Ф.ът поискал
документи, които били неотносими към произнасяне по предявената претенция. Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди Г. Ф. да й заплати сумата от
100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К.Б., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма и причините за
произшествието и обстоятелствата около неговото настъпване. Счита, че
онкологичното заболяване на Б. и болестта на Алцхаймер, от която страдала
попречили за възстановяването й.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, претърпени
вследствие на ПТП на 08.11.2013 г. на територията на РБ, причинено от виновни
действия на водач на неидентифицирано МПС.
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска срещу Г. Ф. е провеждане на
извънсъдебна процедура, инициирана от пострадалото лице, предявило претенция
пред Ф.а за изплащане на обезщетението, като в тримесечния срок от завеждането
е липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетение, или ищецът не
е съгласен с размера на определеното обезщетение.
Не се
спори и се установява от писмо на Г. Ф. изх. № 24-01-466/05.10.2017 г., че по
подадена от Д.А.Р. молба на 13.07.2017 г. е била образувана щета № 210232. След
преглед на представените документи Г. Ф. е отказал за изплати обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), отговорността на Г. Ф. е
обективна, като ищецът следва да установи наличието на посочените в цитираната
норма предпоставки: произшествието да е настъпило на територията на Република
България, да е причинено от управление на неустановено моторно превозно
средство и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от
телесни увреждания или смърт.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Въз
основа на протокол за оглед на местопроизшествието, данни от постановление за
спиране на образуваното досъдебно производство и епикриза на К.Б. от комплексен
онкологичен център „Велико Търново“ ЕООД е изготвена и приета комплексна авто-техническа
и съдебно-медицинска експертиза, от която се установява механизма на ПТП: неизвестен
автомобил се е движил по главен път І-4 в посока от гр. Варна в дясна пътна
лента със скорост от около 51 км/ч. К.Б. се е намирала отдясно на платното за
движение в района на чешмата в землището на с. Джулюница. Според вещото лице П.
П.Б. внезапно е предприела пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение
на автомобила. Водачът предприел аварийно спиране, но не успял да установи
автомобила преди мястото на удара. С предно-странична част ударил Б. в лявата
част на тялото, в неопорен долен крайник, при което пострадалата била
отхвърлена напред по посока на автомобила и паднала на дясната си страна. Вещото
лице допуска и ударът да е настъпил отзад и отляво на тялото в неопорен ляв
крак, при попътно движение на Б. по платното за движение, при което тялото е
било отхвърлено напред, завъртяло се около вертикалната си ос и паднало на
дясната страна.
В случай
на предприето пресичане от страна на Б. отдясно наляво, причината за настъпване
на ПТП е навлизане на пострадалата на платното за движение без да вземе мерки
за безопасността си, при което се е оказала в опасната зона на автомобила. В
случай на попътно движение на Б., причина за произшествието е както
субективното поведение на пострадалата, която се движила с гръб към
приближаващите автомобили, така и поведението на водача, който не е възприел,
съответно не е реагирал своевременно с аварийно спиране по начин да предотврати
удара.
Авто-техническата
част от експертизата е изготвена въз основа на наличните данни, които са
недостатъчни за даване на категоричен отговор за конкретния механизъм на ПТП.
Безспорно се установи обаче, че К.Б. е била блъсната от водач на неизвестен
автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата, като не проявил повишено
внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
Ищцата Д.А.Р. е дъщеря на починалата при ПТП на 08.11.2013
г. К.А.Б., съгласно удостоверение за наследници изх. № 000У-29/22.01.2016 г. на
Община Златарица.
В това си качество най-близките родственици на К.Б. имат
право на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961
г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна
легитимация на лицата с право на този вид обезщетения.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия,
отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им
неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М.Б.се установи, че ищцата Д.Р. и К.Б. са били изключително близки. Д.
е споделяла с майка си радости и скърби, полагала е грижи за нея, и особено в
периода след като К. е била изписана от болницата в гр. Велико Търново. Смъртта
на майка си ищцата е понесла изключително тежко. У нея се е загнездило чувство
на самота и неутешима болка, че е изоставена от най-близкия си човек.
Предвид
събраните по делото доказателства и съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя
обезщетения в размер на 100 000 лева.
В този
размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи
страдания на ищцата. Размерът на обезщетението съдът определи и при
съобразяване на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно, като от 11.06.2012 г. са
определени следните размери на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие при едно
пострадало лице - 2 000 000 лв., а за
всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 08.11.2013 г., когато е настъпилото
произшествието, от което са произтекли вредите, са ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
В случая
възражението на ответника Г. Ф. срещу претендирания размер на обезщетението се изразява
в налично онкологично заболяване и болест на Алцхаймер на К.Б.. В съдебно
заседание на 08.02.2019 г. вещото лице д-р М. е заявил, че действително при К.Б.
е било установено онкологично заболяване, което обаче по никакъв начин не може
да се повлияе от счупените ребра; нито са налице данни за налични метастази в
костната система на починалата.
Определеното
от съда обезщетение не подлежи на намаляване.
Неоснователна
е ищцовата претенция за началния период на задължението за лихва. Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ
(отм.) Г. Ф. дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по предявената от пострадалото лице претенция, който не е по-дълъг
от три месеца от датата на завеждане на претенцията по ал. 9. В случая срокът е
нормативно определен и изтича на 13.10.2017 г. Поради това обезщетението следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата, следваща изтичането на
тримесечния срок по чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) – 14.10.2017 г. За периода
08.11.2013 г. – 13.10.2017 г. акцесорната претенция е неоснователна.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни, но предвид изхода на
спора, такива се дължат само на ищцата.
На ищцата
е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния представител
адв. Р. Р. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лева.
Същото не е прекомерно (каквото възражение е направил ответникът), а
съответства на правилат, установени в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
Г. Ф.
дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 000 лева и 300
лева депозит за експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), Г. Ф., с адрес *** да заплати на Д.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
майка й К.А.Б. в резултат на ПТП на 08.11.2013 г., ведно със законната лихва от
14.10.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля искането за присъждане на законна лихва за периода 08.11.2013 г. – 13.10.2017
г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Г. Ф., с адрес *** да заплати на адв. Р.Р., с
адрес *** сумата от 3 530 лева адвокатско възнаграждение за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. Ф., с адрес *** да заплати
по сметка на Софийски Градски съд сумата от 4 000 лева държавна такса и 300
лева депозит за експертиза по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: