О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 29.08.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
закрито заседание на двадесет и девети август две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна
с т. дело № 1766 по описа на СГС, ТО за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Н.А.ПО П.предявява срещу „Т.Ц.– институт по М.-/ТЦ-ИМЕ/“ АД
/ иск за установяване на
поредност на удовлетворяване на предявено в
производството по несъстоятелност по т.д. № 2000/2015 г. на СГС, ТО, 2
състав, вземане
срещу ответника, различна от поредността на удовлетворяване, с която вземането
е включено в одобрения от съда по несъстоятелността с определението по чл. 692 от ТЗ списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ. Ищецът поддържа, че приетото в производството
по несъстоятелност негово вземане срещу длъжника за сумата от 389.42 лева
разноски, направени в хода на индивидуално принудително изпълнение по реда на
ДОПК следва да бъде с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ,
а не с посочената в одобрения от съда списък на приети вземания, предявени в
срока по чл. 688 ТЗ, поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ.
При така изложените твърдения, Съдът намира
предявеният установителен иск за процесуално недопустим. Съгласно определение № 374 от 13.06.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. №
599/2014 г. е допустим иск, предявен от кредитор, направил писмено възражение
срещу прието от синдика вземане, за установяване на поредност на
удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл.
692, ал. 4 от ТЗ. В този случай предмет на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ обхваща
въпроса за вида /привилегиите/ на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ вземане. В случая
процесното прието в производството по несъстоятелност вземане няма характер на
обезпечено такова, поради което между страните няма спор относно съществуването
на определено по вид обезпечение/привилегия /, съответно предмет на иска не е
установяване вида и съществуването на такава привилегия, а единствено
установяване на различна поредност от установената с определението на Съда по
несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ
такава. В случая това е единствената претенция на ищеца, доколкото видно
от определението на съда по чл. 692 от ТЗ предявената в настоящето производство
сума за разноски от 389.42 лева е изцяло
приета в производството по несъстоятелност с посочената в одобрения
списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ поредност на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ. Следователно няма спор относно размера на дължимите на ищеца разноски, нито
относно обстоятелството, във връзка с което са направени тези разноски. Затова
следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск няма годен предмет по смисъла
на чл. 694 от ТЗ. Необосновано е развитието на исков процес, с допълнителни
разноски за страните, без да има реален спор между тях относно съществуването
на самото вземане, неговото основание и размер. Какъв е правният характер на това вземане е въпрос, който не подлежи на установяване по
реда на чл. 694 от ТЗ. Следва да се отбележи още, че посочването на ред на
удовлетворяване по чл. 722 от ТЗ на вземането не е задължителен реквизит на
списъка по чл. 686 от ТЗ. Въпросът за реда на удовлетворяване на приетите
вземания ще бъде поставен при извършване
на разпределение на осребреното имущество и изготвянето на сметка за
разпределение от синдика по реда на чл. 721 от ТЗ. Именно срещу тази сметка
може да бъде възразено от кредитора-ищец по реда на чл. 728 от ТЗ, с изложените
в исковата молба доводи, че вземането за тези разноски подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Постановеното във връзка с това възражение на
кредитора по сметката определение може да бъде обжалвано по реда на чл. 729,
ал. 3 от ТЗ. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения именно това би бил редът на защита за ищеца, а не предявяването
на иск по чл. 694 от ТЗ.
Предвид
изложеното съдът намира, че образуваното производство по иск за установяване на
поредност на вземането на
ищеца, различна от посочената поредност в определението по чл. 692 от ТЗ, е недопустимо и исковата молба следва да бъде
върната - по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Мотивиран
от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ВРЪЩА, на основание
чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 109133/15.08.2018 г., във връзка с
която е образувано т. дело № 1766/2018
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова
молба съдебно производство.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: